Те дават на нуждаещите се не просто храна, а и

Те дават на нуждаещите се не просто храна, а и грижи и вяра. " Учим се какво е състрадание, съчувствие и същинското значение на думата обич ", споделя за Дъждовни води Вибке Байхе от самодейността " Камионче за топла храна ".

Вибке Байхе

" България е една от най-хубавите страни, които съм виждала - с неповторими обичаи и полезности, с прелестна природа. А българите, които имат огън в душата, за разлика от германците, не живеят, с цел да работят - работят, с цел да живеят. Чувствам се доста добре в България и считам да остана ", споделя Вибке Байхе, която към този момент от съвсем 10 години избира да живее в Южна Европа, в сравнение с в Северна Германия. Не единствено се е вписала чудесно на новото място, само че и по всякакъв начин се старае да се включва пълноценно в живота на България и на българите – в културен проект, само че освен.

Дъждовни води: Последната самодейност, с която сте се заели, се споделя „ Камионче за топла храна “. Предназначена е за заболели и нуждаещи се, нито един от които не връщате – по този начин казвате. Как гледате на опашките от хора, за които вие сте един тип избавление?

В. Байхе: Гледам на тези опашки със съчувствие и осъзнавайки ясно, че всеки от нас би могъл да попадне в обстановка, от която не вижда излаз. Да се наемам в задачата дружно с всички другари от „ Доброволците на Свв. Георги “ е моят метод да покажа благодарността си за това, че се разсънвам всяка заран на топло, че имам храна в хладилника, облекла, които да облека и така нататък Това може да звучи банално, само че в действителност е нещо значимо, което ни напомня, че когато човек има на какво и на кого да се опре, може да се огледа и встрани, и нагоре, и да има своето достолепие и благоприятни условия. Ние да вземем за пример си повтаряме, че даваме не просто и освен храна, а по-скоро вяра и грижа и се учим на това що е състрадание, съчувствие и същинското значение на думата обич.
Редакцията предлага
За мен е същинско изобретение, че разнородна група хора с най-различни занимания и специалности - домакини, служители, юристи, програмисти - преди повече от две години са се обединили в желанието си. Това е една същинска гражданска самодейност, което доста ме радва, тъй като демонстрира какъв брой действени са българите и какъв добър нюх и отговорност имат за живота в общество. Думите “солидарност ”, “милосърдие ” и красивата дума “странноприемство ” (т.е. да приемаш странника и да го приютиш) са надълбоко присъщи на българската психика. Много е вълнуващо в един свят на отчуждение и студена прозорливост да видиш такива самоотвержени и вдъхновяващи хора като " Доброволците на Свв. Георги " да отделят време, старания и средства и към този момент близо две години без спиране да се грижат за над 1 200 души месечно с храна, здравна и дружеска поддръжка в компликациите. Инициативата “Камионче за топла храна ” е може би най-известната от дейностите им, в действителност дейностите ни, тъй като и аз с наслада съм една от " Доброволците на Свв. Георги ". Мечтата ни е да имаме опция да даваме топла и прясно сготвена храна, при съблюдаване на всички законови условия, изключително в този момент, през тази студена зима. През platformata.bg сме събрали над 21 000 лв. от целевата сума от 35 000 лв. за покупка, съоръжение и вписване на камиончето и мощно се надяваме по Коледа благодарение на още няколко души, може би и ваши читатели, тази фантазия да се сбъдне.

Каня всички читатели да се включат в идеята на " Доброволците на Свв. Георги " на www.dobrovolcite.bg или всеки вторник, петък и неделя от 18.30 ч., вляво от арката на Александровска болница, до метростанция “Медицински университет ” на линия М3.

Дъждовни води: И в тази ситуация с болните и нуждаещи се хора, и в тази ситуация с културата, за чиято поддръжка също сте работили в България, става дума за сфери, в които на страната не може да се разчита задоволително. Как се отнасяте към този факт?

В. Байхе: Бих желала в отговор да дам образец от родното си място в Германия, в което без доброволци нямаше да има пожарна. По-лесно е да прехвърлим отговорността на някого другиго, в сравнение с ние да я поемем., който всеки от нас е задължен да извършва доколкото му е допустимо, и това е същността на гражданското общество, за което толкоз се приказва - да бъдем действени, виновни и съпричастни към останалите. Държавата в действителност сме всички ние - тя не е нещо нереално или общ брой от разнообразни институции. Щом го осъзнаем, доста от мотивите ни за рецензии и неодобрение биха отпаднали и бихме се старали повече да помогнем и на близките, и на себе си. Никой няма да пристигна отнякъде и да ни реши проблемите с вълшебна пръчка - нужно е усърдие, работа и неизменност и ние в виждаме един дребен модел онлайн и настоящо общество. И той работи сносно, макар компликациите, тъй като всички имаме обща цел и ентусиазъм. Същото може да се приложи и във всяка друга област - стопанска система, политика, обучение и така нататък

Дъждовни води: Междувременно сте научили доста за България – дори си представям една Ваша бъдеща книга. Нещо повече – към този момент се определяте като българка, явно българският свят Ви е спечелил. Намирате ли го за доста по-различен от немския? И в случай че едните могат да вземат нещо от другите и назад, какво би било то?

В. Байхе: Наричам България втора татковина. Човек, който е надалеч от у дома и би трябвало до някаква степен да се оправя самичък, пораства със дилемите и опита си. Имам огромен шанс, че постоянно съм била и към момента съм заобиколена от верните хора, които постоянно дават едно рамо при положение на потребност, както се споделя.

За книгата - бих я кръстила „ Метаморфози и прояснение на непознатия Аз “. Научих се на неуместни истини, разбрах себе си и най-много осъзнах, че любовта, търпението и смирението са нужни в всекидневието на всеки човек. А що се отнася до германците и българите, нито един от двата народа не стои нагоре в класацията. Уморих се от съпоставения и надпревари за това, кой е по-, най- и по-най. Какъв е светът и средата, в която живеем, зависи основно от нашия светоглед. Добри хора съществуват на всички географски ширини и всеки се дефинира посредством своята характерна културна еднаквост. Именно тя прави всеки народ неповторим.

Дъждовни води: Неизбежно е да Ви питат: но за какво България? Вече знам Вашия отговор – а за какво не? Както и извода Ви, че в Германия мислят за България в стандарти: „ най-бедната страна в Европейски Съюз “. Има ли по какъв начин да бъдат разрушени без някой от Германия безусловно да се засели в България, с цел да откри на място какви са нейните достолепия?

София: нуждаещи се редят на опашка за помощи

В. Байхе: Моят отговор е - с самообладание и работа. Когато организмът е здрав от вътрешната страна, той излъчва и на открито. Т.е. за положителната известност в интернационален проект би трябвало първо да се работи интензивно вътре в страната. Виждам положително бъдеще, в случай че и гражданското общество, и държавните институции дружно работят за общото богатство.

Дъждовни води: Все отново не може всичко в България да Ви харесва – кои са българските минуси, въпреки да виждам по какъв начин гледате на всичко с розови очила?

В. Байхе: Розовите очила съм ги свалила от дълго време - виждам дефекти в себе си, както и в другите хора. Нещо, което научих тук, е, че нямам право да осъждам другия за грешките му. Разбира се, има неща, които не ми харесват, само че коя съм аз да съдя? Както споделих и преди, научих се на самообладание и примирение. Благодарна съм за това и за всички плюсове и минуси в живота ми.

Дъждовни води: В дни като тези пожеланията са традиция - всеки естествено се надява да се осъществен и новата година да е по-добра от остарялата. Какво можете да пожелаете на новата си татковина и на нейните хора? От какво имат потребност най-много?

В. Байхе: Пожелавам на всички успокоение, здраве и самообладание. Искам всички да знаят, че най-хубавото към момента следва, просто би трябвало да го желаяме от самите нас. Често се забиваме в незначими направления и не виждаме излаз. Пожелавам на всички да намираме своя път и своята идея, с цел да сме щастливи и благословени.

Вибке Байхе е родена в Хале на река Зале, приключила е съветска лингвистика и немски език за чужденци. Пристига в София да го преподава в Техническия университет за 10 месеца, само че към този момент 10 години е в България, където счита и да остане. През 2016-а година основава „ The Art Foundation ", с цел да подтиква българската просвета. Поради епидемиологичната конюнктура, за момента тази активност е прекратена. Вибке Байхе работи в частния бранш и е деен член на " Доброволците на Свв. Георги ".