Те бяха внесени от ПБ, ДБ и ППНародното събрание прие

Те бяха импортирани от ПБ, Демократична България и Политическа партия

Народното събрание одобри на първо четене и трите законопроекта за изменение на Закона за правосъдната власт. Те бяха импортирани от ПБ, Демократична България и Политическа партия.

По-рано депутатът Велислав Величков показа законопроекта на Политическа партия. С него се предлага ограничение на пълномощията за назначение, преназначаване, повишение и намаление в служба на магистрати от съответните колегии на Висшия правосъден съвет (ВСС), чиито членове са с изминал мандат, с цел да се даде опция на новия състав на Висш съдебен съвет да уреди тези връзки и да продължи кадровите назначения. Законопроектът планува всички висящи конкурсни процедури да бъдат прекъснати.

Предлагат се и промени в метода на избор на парламентарната квота във Висш съдебен съвет за тя да придобие публичен, а не партиен темперамент, като се основава опция университетските среди и адвокатурата да излъчват свои представители, или по-конкретно – един член от Съдийската гилдия да се дефинира по предложение на Общото заседание на юристите в страната; един член от Съдийската гилдия – по предложение на Съюза на юристите в България; един член от Прокурорската гилдия – по предложение на Академичния съвет на Софийския университет; и един член от Прокурорската гилдия – по предложение на Българската академия на науките.

Надежда Йорданова показа законопроекта на Демократична България, с който се вкарва промяна на ръководството на правосъдната система посредством усилване ролята на съдиите, ограничение на политическото въздействие, повишение на прозрачността и отчетността, свиване на пълномощията на прокуратурата отвън наказателния развой и въвеждане на гаранции против злоупотреби от органи с изминал мандат, като в сходство с европейските стандарти се вкарва „ двойно болшинство “ при основни решения както в Пленума на Висш съдебен съвет, по този начин и в Съдийската гилдия по кадрови и дисциплинарни въпроси. Решенията ще изискват освен общо болшинство, само че и болшинство от членовете, определени директно от съдиите, за подсилване на професионалната квота и ограничение на политическото въздействие.

Предвиждат се и ограничения за деполитизация на парламентарната квота посредством разширение на кръга от субекти, които могат да оферират претенденти, както и въвеждане на условие за политическа индиферентност на претендентите, проверявана за интервал от 5 години обратно.

Със законопроекта се предлага решенията на Висш съдебен съвет да подлежат на обжалване пред смесени сформира от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Въвеждат се и ограничавания върху пълномощията на Висш съдебен съвет и Инспектората при изминал мандат на членовете им, като след приключване на една година те няма да могат да вземат решения, засягащи директно статута на магистратите. Предлага се също ограничение на увеличението на щатните бройки в правосъдната система.

Проектът на закон планува осъществяване на избори за нов състав на Висш съдебен съвет при ясни и сигурни процедури, с приоритет на хартиеното гласоподаване.

Законопроектът лимитира намесата на прокуратурата отвън наказателното произвеждане, като стеснява „ надзора за правда “ до правосъдно оборване на актове и позволява присъединяване в цивилен и административни каузи единствено по изключение при потвърден публичен интерес. Реформират се и прокурорските инспекции посредством въвеждане на къси периоди, ограничение на насилствените дейности и усилване на гаранциите за отбрана на жителите. С цел понижаване на концентрацията на власт при основния прокурор се уголемява кръгът от институции и лица, които могат да желаят неговото предварително освобождение и да вземат участие в номинирането му, в това число съдии и други основни публични органи.

По отношение на Инспектората към Висш съдебен съвет се планува подсилване на неговата самостоятелност посредством по-високи професионални условия към управлението и членовете, по-широко присъединяване на магистратската общественост в номинациите и ограничение на политическото въздействие при избора. Същевременно се вкарват ограничавания върху пълномощията му след приключване на мандата на членовете, изключително по чувствителни въпроси като дисциплинарни производства и инспекции за честност, за попречване на решения с понижена легитимност.

Олга Борисова показа законопроекта на ПБ. С измененията се дава отговор на насъбраните усложнения в активността на органите на правосъдното ръководство и надзор и по-специално на Висш съдебен съвет и Инспектората към него, защото продължаващото действие на тези органи при изтекли мандати поражда въпроси по отношение на легитимността на част от техните решения, основава предпоставки за правна неустановеност и оказва въздействие върху публичното доверие, като в същото време се открояват и подозрения, свързани с прозрачността при избора и вероятни зависимости в границите на правосъдната система.

Със законопроекта се вкарват специфични правила и ясни критерии за асортимент на членове на органите на правосъдната власт, за повишение на прозрачността, обективността и предвидимостта на процедурите, както и гарантиране на високи стандарти за професионализъм и интегритет.

Друг значителен акцент е ограничението на пълномощията на Висш съдебен съвет след приключване на мандата на неговите членове, като се планува тяхното практикуване единствено по изключение и при нужда, обвързвана с обезпечаване на естественото действие на правосъдната система.

С оглед одобряване на независимостта на правосъдната власт се плануват и ограничения за ограничение на концентрацията на въздействие, като се предлага лица, заемали висши управителни длъжности, да не могат директно да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет.

Допълнително се урежда усилване на контрола върху актовете на Висш съдебен съвет посредством разширение на пълномощията на министъра на правораздаването за тяхното оборване. Уреждат се и въпроси, свързани с краткотрайното осъществяване на основни длъжности, в това число ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор, както и практиките по командироване.

С цел гарантиране на естественото осъществяване на изборните процедури и обезпечаване на досегаемост за магистратите в цялата страна се предлага прекосяване към гласоподаване с хартиени бюлетини по окръжни съдилища.

Със законопроекта се планува и анулация на опцията за увеличение на броя на съдиите във Върховен административен съд без задоволителна аргументация, като се регистрира, че съгласно данни на европейски органи България е измежду страните с висок брой висши съдии, заради което сходни промени следва да се подхващат след изчерпателен разбор на тяхната нужда.