Те бяха изключени, след като не подкрепиха с гласа си

Те бяха изключени, откакто не поддържаха с гласа си в петък номинацията на “Има подобен народ ” (ИТН) Силви Кирилов за ръководител на Народното събрание (НС).

“Действително тези депутати, в случай че бяха дали своят вот, можеше да се стигне до развръзка, която ПП-ДБ търсеха най-малко с избора на ръководител на Народно събрание. Това има доста разнообразни измерения. Там нещата опират до сериозния риск доста скоро прокурорът (бел.ред. - основният прокурор) от изпълняващ длъжността да се трансформира в титуляр, което за ПП-ДБ е неприятен сюжет. С тези двама депутати, като не гласоподаваха, помогнаха на такава догадка. Аз разбирам тематиката изнервеност на Политическа партия, по тази причина че техните депутати не са се подчинили на тази обща настройка ”, сподели доцент Лозанов.

 

Според специалиста вътрешното несъгласие сред ПП-ДБ има една съществена разлика.

 

“ДБ имат по-голяма вяра, че ГЕРБ може да се промени в някаква степен, тъй че да може да помогне на смяната, без значение че би трябвало да бъде и индивид, и обект по едно и също време. Но въпреки това, с цел да може изобщо да взе участие ПП-ДБ в някакъв смисъл в ръководството на страната, това може да бъде единствено в коалиция или в някакъв вид взаимоотношение с ГЕРБ. И в този смисъл те също са в една взаимно патова обстановка. И за ГЕРБ имиджово е извънредно рисковано да излезе отвън това допустимо взаимоотношение, и за ПП-ДБ също ”, сподели доцент Лозанов.

 

Той разяснява и засиления в последно време политически напън върху медиите. Според изследването на Асоциацията на европейските публицисти има невиждан напън върху медиите - над 70%, съгласно чувствата на публицистите. 

 

Коментирано беше държанието в ефир на водача на “Възраждане ” Костадин Костадинов по отношение на Мария Цънцарова от bTV, това на Тошко Йорданов от Има Такъв Народ по отношение на водещия на “Стълбището ” по Дарик Константин Вълков, както и заканите, отправяни към журналиста Венелина Попова от кмета на Гълъбово Николай Тонев.

 

“Сега ще ви кажа по какъв начин си го изяснявам. Може да не се хареса доста на публиката това пояснение, защото ще прозвучи малко нереално, само че идва от намаляването на смисъла в обществото за демокрацията. Тя изобщо думата народна власт изчезна, в последно време малко се опитваме да съживим използването ѝ ”, сподели медийният специалист.

 

Той посочи, че и преди е имало въздействие върху медиите, само че то е било подмолно, защото никой не е смеел да показва обществено желанието си за напън върху публицистите. 

“Новото е, че то става в ефир ”, сподели доцент Лозанов и акцентира, че към този момент е “спряло да им пука на политиците ” и те “право, куме, в очи ” споделят на публицистите каква публицистика да вършат.

 

“Това е безусловно невероятно от демократична позиция тактика и връзки сред политици и публицисти.  Политиците да диктуват и да се пробват да слагат под надзор журналистическото държание. Възможно е единствено противоположното, защото… по Чомски, това дали под тирания или в народна власт се познава по това дали властта или предметите за власт са под контрола на медиите или медиите са под контрола на властта ”, изясни доцент Георги Лозанов.

 

Той съобщи, че в демокрацията има процедури и функции:  " Когато влезеш в демократично общество играеш ролята си, съгласно нейния репертоар, който е обвързван с човешки права, със отбрана на избрани полезности на аудиторията, каквато е свободата на словото на медията и нейната самостоятелност ".

 

“Ако политик стартира да ти диктува, това е във всички случаи посягане върху свободата на словото, както и противоположното - в случай че журналистът спре да задава неуместни въпроси на политика, това също е посягане върху свободата на словото ”, сподели той.