Затънали сме в стотинки. Как се справя един малък магазин с евро и левове едновременно
Те би трябвало да връщат рестото в евро, само че просто нямат задоволително от новата валута. Повечето им клиенти към момента заплащат в левове. Никак не е елементарно да се оправяш с две валути едновременно, само че в този магазин суматоха няма.
„ Здравейте, за доста години “, пожелават усмихнати хора на влизане в дребен хранителен магазин в центъра на София .
Денят е понеделник, 5 януари – първият формален работен ден, откогато.
Ранен следобяд е. Повечето клиенти тук са постоянни и познават продавачките Албена и Тони. Те пък знаят кой какво търси – мляко, самун, сирене, банани, мандарини, и оказват помощ в извършването на покупки.
Когато хората потеглят да заплащат, Албена прочита сумата на глас – в евро и в лв.. От портфейлите от другата страна на касата съвсем постоянно излизат левове.
Това не е проблем – през януари е разрешено да плащаме и в левове, и в евро. Но единствено двама-трима души употребяват новата валута.
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
По закон Албена, Тони и всички търговци в страната би трябвало да връщат рестото в евро, без значение по какъв начин са платили клиентите. Ако нямат задоволително, по изключение могат да върнат в лв..
Но в дребния магазин изключението е по-скоро предписание – най-малко в първата работна седмица. Налага се, тъй като в касата още няма задоволително банкноти и монети от новата валута, с цел да се връща рестото единствено в евро.
Хората вадят още левове, гледат да ги избутат
„ Трудно е. Затънали сме в стотинки. Хората вадят още левове, гледат да ги избутат “, споделя Тони пред Свободна Европа.
„ Нямаме толкоз евро. Ако имаме, връщаме “, споделя и Албена. По думите ѝ стартовият пакет на магазина с 420 евромонети, които банките продаваха на търговците през декември, към този момент се е изчерпал.
Проблемът би се решил, в случай че оборотът в левове се обменя в евро – това може да се направи гратис в банките през първите 6 месеца.
„ Необходимите банкноти и монети са обезпечени и всеки търговец може да се достави с банкноти и монети в евро от всяка комерсиална банка “, сподели във вторник Владимир Иванов , ръководител на Координационния център за еврото.
Но в първите работни дни след идването на еврото банките са натоварени и търговците не могат да се доредят, споделя пред Свободна Европа собственичката на магазина Мария . Тя е предходна през банка в търсене на евромонети тъкмо преди да пристигна в магазина при Албена и Тони.
„ Исках да изтегля от сметката в евро. Казаха да отида по-късно или да изтегля от банкомат. Но банкоматът не дава монети “, споделя Мария.
„ Няма суматоха към този момент. Всичко е наред “, прибавя все пак Албена.
„ Изчиствам левовете “
В магазина извозвам към час. За това време през него минават 20-30 клиенти. Въпреки че има ПОС терминал, всички заплащат в брой и съвсем всички употребяват левове.
Така прави млада жена, която си купува тиква. Албена я обслужва и ѝ връща рестото в левове.
„ Нямам проблем с еврото, само че просто почиствам левовете “, споделя клиентката и прибавя, че единствено в „ Лидл “ са ѝ върнали ресто в евро. В дребните магазини на всички места получава левове.
Друга жена влиза в магазина, с цел да попита какъв брой коства една от стоките. Отговарят ѝ – 7,50 лв. или 3,83 евро.
„ Ако купувах, бях си наумила да дам 50 лв. банкнота, с цел да ми върнат в евро “, споделя дамата.
„ Повечето хора взимат един самун, едно мляко. И идват с 20, с 50 лв.. Какво да създадем? Еврото отпътува “, споделя Тони и прибавя:
„ Надяваме се, че в този момент като дадат пенсиите, задатъците и заплатите в евро, нещата ще се извърнат. “
Продавачките са улеснени най-малко в изчисленията. Мария е платила за електронна система, която в месеца на двойното обращение да пресмята какъв брой би трябвало да бъде рестото в евро и в лв. при заплащане с всяка от двете валути.
Албена ми демонстрира по какъв начин работи – когато клиент заплати 1 лев за торбичка, която коства 15 евроцента, системата пресмята, че рестото би трябвало да е 36 евроцента. Или – в случай че няма толкоз в касата, 70 стотинки.
Изчислението е по закрепения курс – 1.95583 лв. за 1 евро, а закръглянето на сумите става по метода, разказан в Закона за еврото – до втория знак след десетичната запетая.
„ То е направено за наше облекчение, да не изчисляваме “, споделя Албена и прибавя, че в прилежащия магазин продавачката сама счита рестото.
На въпрос има ли хора, недоволни от еврото, които упорстват да им се връща в левове, Албена споделя, че не: „ Досега не сме имали такива пререкания. “
Много стотинки, малко центове
Клиентите постоянно идват и със стотинки, от които желаят да се отърват и които се натрупат в касата на магазина.
Проблемът е в стотинките
„ Проблемът е в стотинките – имаме доста от тях, а доставчиците не желаят да ги взимат “, споделя Мария.
В магазина идва снабдител, на който Албена и Тони би трябвало да платят за нова стока. Той не желае стотинки, само че най-малко приема да му се заплати смесено – в левове и в евро.
Смесеното заплащане не е неразрешено от Закона за еврото и купувачите могат да изискат да платят по този начин. Но търговците имат право да отхвърлят.
В същото време в касата няма задоволително евроцентове. Стартовите пакети с евромонети за търговци свършиха бързо, тъй като имаше огромно търсене. Мария твърди, че е поискала да получи повече от един, само че не е съумяла.
Разговорът е пресечен от зародила обстановка – две клиентки са се наредили на касата и първата заплаща в евро. Албена се пробва да събере монети за рестото ѝ в евро, само че не доближават 20 цента. Накрая втората клиентка на опашката „ обменя “ свои 20 цента за 40 стотинки и рестото излиза.
Банките обменят гратис, само че има сигнали за нарушавания
Решението е многото стотинки от магазина да се обменят в банка против банкноти и монети в евро. Левовете, в това число стотинките, могат да се обменят гратис и безкрайно до 30 юни.
Питам Мария дали ще обменя оборота на магазина от левове в евро. Тя споделя, че търси подобен вид.
„ Питам дамата в банката дали мога да обменя стотинките и тя споделя: „ Моля те, до края на юни ще ги взимаме. Само в този момент не ми ги давай “, споделя Мария.
Плащането с ПОС терминал звучи като по-лесен вид и за продавачите, и за купувачите. Но Мария споделя, че избира клиентите да заплащат в брой, тъй като по този начин може непосредствено да употребява парите, с цел да заплати последваща доставка на нова стока. При картовите заплащания парите идват по-късно и се удържат такси даже върху най-малките суми.
Във вторник репортаж на сподели, че банки нелегално постановат такси и предели върху обмена на левове в евро според от това дали посетителят е и клиент на банката, или не.
Владимир Иванов от Координационния съвет за еврото сподели, че Българската национална банка ( Българска народна банка ), а Асоциацията на банките в България отхвърли да има такава процедура.
В същото време Комисията за защита на конкуренцията ( Комисия за защита на конкуренцията ) заяви, че ще ревизира за „ нелоялни търговски практики “ от снабдители на храни за дребните магазини.
„ Естествено, има още недоумение, само че няма никакво място за суматоха и боязън “, сподели още Иванов.
„ Здравейте, за доста години “, пожелават усмихнати хора на влизане в дребен хранителен магазин в центъра на София .
Денят е понеделник, 5 януари – първият формален работен ден, откогато.
Ранен следобяд е. Повечето клиенти тук са постоянни и познават продавачките Албена и Тони. Те пък знаят кой какво търси – мляко, самун, сирене, банани, мандарини, и оказват помощ в извършването на покупки.
Когато хората потеглят да заплащат, Албена прочита сумата на глас – в евро и в лв.. От портфейлите от другата страна на касата съвсем постоянно излизат левове.
Това не е проблем – през януари е разрешено да плащаме и в левове, и в евро. Но единствено двама-трима души употребяват новата валута.
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
По закон Албена, Тони и всички търговци в страната би трябвало да връщат рестото в евро, без значение по какъв начин са платили клиентите. Ако нямат задоволително, по изключение могат да върнат в лв..
Но в дребния магазин изключението е по-скоро предписание – най-малко в първата работна седмица. Налага се, тъй като в касата още няма задоволително банкноти и монети от новата валута, с цел да се връща рестото единствено в евро.
Хората вадят още левове, гледат да ги избутат
„ Трудно е. Затънали сме в стотинки. Хората вадят още левове, гледат да ги избутат “, споделя Тони пред Свободна Европа.
„ Нямаме толкоз евро. Ако имаме, връщаме “, споделя и Албена. По думите ѝ стартовият пакет на магазина с 420 евромонети, които банките продаваха на търговците през декември, към този момент се е изчерпал.
Проблемът би се решил, в случай че оборотът в левове се обменя в евро – това може да се направи гратис в банките през първите 6 месеца.
„ Необходимите банкноти и монети са обезпечени и всеки търговец може да се достави с банкноти и монети в евро от всяка комерсиална банка “, сподели във вторник Владимир Иванов , ръководител на Координационния център за еврото.
Но в първите работни дни след идването на еврото банките са натоварени и търговците не могат да се доредят, споделя пред Свободна Европа собственичката на магазина Мария . Тя е предходна през банка в търсене на евромонети тъкмо преди да пристигна в магазина при Албена и Тони.
„ Исках да изтегля от сметката в евро. Казаха да отида по-късно или да изтегля от банкомат. Но банкоматът не дава монети “, споделя Мария.
„ Няма суматоха към този момент. Всичко е наред “, прибавя все пак Албена.
„ Изчиствам левовете “
В магазина извозвам към час. За това време през него минават 20-30 клиенти. Въпреки че има ПОС терминал, всички заплащат в брой и съвсем всички употребяват левове.
Така прави млада жена, която си купува тиква. Албена я обслужва и ѝ връща рестото в левове.
„ Нямам проблем с еврото, само че просто почиствам левовете “, споделя клиентката и прибавя, че единствено в „ Лидл “ са ѝ върнали ресто в евро. В дребните магазини на всички места получава левове.
Друга жена влиза в магазина, с цел да попита какъв брой коства една от стоките. Отговарят ѝ – 7,50 лв. или 3,83 евро.
„ Ако купувах, бях си наумила да дам 50 лв. банкнота, с цел да ми върнат в евро “, споделя дамата.
„ Повечето хора взимат един самун, едно мляко. И идват с 20, с 50 лв.. Какво да създадем? Еврото отпътува “, споделя Тони и прибавя:
„ Надяваме се, че в този момент като дадат пенсиите, задатъците и заплатите в евро, нещата ще се извърнат. “
Продавачките са улеснени най-малко в изчисленията. Мария е платила за електронна система, която в месеца на двойното обращение да пресмята какъв брой би трябвало да бъде рестото в евро и в лв. при заплащане с всяка от двете валути.
Албена ми демонстрира по какъв начин работи – когато клиент заплати 1 лев за торбичка, която коства 15 евроцента, системата пресмята, че рестото би трябвало да е 36 евроцента. Или – в случай че няма толкоз в касата, 70 стотинки.
Изчислението е по закрепения курс – 1.95583 лв. за 1 евро, а закръглянето на сумите става по метода, разказан в Закона за еврото – до втория знак след десетичната запетая.
„ То е направено за наше облекчение, да не изчисляваме “, споделя Албена и прибавя, че в прилежащия магазин продавачката сама счита рестото.
На въпрос има ли хора, недоволни от еврото, които упорстват да им се връща в левове, Албена споделя, че не: „ Досега не сме имали такива пререкания. “
Много стотинки, малко центове
Клиентите постоянно идват и със стотинки, от които желаят да се отърват и които се натрупат в касата на магазина.
Проблемът е в стотинките
„ Проблемът е в стотинките – имаме доста от тях, а доставчиците не желаят да ги взимат “, споделя Мария.
В магазина идва снабдител, на който Албена и Тони би трябвало да платят за нова стока. Той не желае стотинки, само че най-малко приема да му се заплати смесено – в левове и в евро.
Смесеното заплащане не е неразрешено от Закона за еврото и купувачите могат да изискат да платят по този начин. Но търговците имат право да отхвърлят.
В същото време в касата няма задоволително евроцентове. Стартовите пакети с евромонети за търговци свършиха бързо, тъй като имаше огромно търсене. Мария твърди, че е поискала да получи повече от един, само че не е съумяла.
Разговорът е пресечен от зародила обстановка – две клиентки са се наредили на касата и първата заплаща в евро. Албена се пробва да събере монети за рестото ѝ в евро, само че не доближават 20 цента. Накрая втората клиентка на опашката „ обменя “ свои 20 цента за 40 стотинки и рестото излиза.
Банките обменят гратис, само че има сигнали за нарушавания
Решението е многото стотинки от магазина да се обменят в банка против банкноти и монети в евро. Левовете, в това число стотинките, могат да се обменят гратис и безкрайно до 30 юни.
Питам Мария дали ще обменя оборота на магазина от левове в евро. Тя споделя, че търси подобен вид.
„ Питам дамата в банката дали мога да обменя стотинките и тя споделя: „ Моля те, до края на юни ще ги взимаме. Само в този момент не ми ги давай “, споделя Мария.
Плащането с ПОС терминал звучи като по-лесен вид и за продавачите, и за купувачите. Но Мария споделя, че избира клиентите да заплащат в брой, тъй като по този начин може непосредствено да употребява парите, с цел да заплати последваща доставка на нова стока. При картовите заплащания парите идват по-късно и се удържат такси даже върху най-малките суми.
Във вторник репортаж на сподели, че банки нелегално постановат такси и предели върху обмена на левове в евро според от това дали посетителят е и клиент на банката, или не.
Владимир Иванов от Координационния съвет за еврото сподели, че Българската национална банка ( Българска народна банка ), а Асоциацията на банките в България отхвърли да има такава процедура.
В същото време Комисията за защита на конкуренцията ( Комисия за защита на конкуренцията ) заяви, че ще ревизира за „ нелоялни търговски практики “ от снабдители на храни за дребните магазини.
„ Естествено, има още недоумение, само че няма никакво място за суматоха и боязън “, сподели още Иванов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ