Пловдив попада сред най-опасните земетръсни райони в Бълария
Земетресението край Пловдив през днешния ден ни накара да си напомним, че на територията на България най-опасните сеизмични зони с вероятен оптимален магнитуд 7.0 по Рихтер, са Кресненската, Маришката (в която попада и Пловдив), Софийската, Горнооряховската и Шабленската.
Магнитудът на днешния трус до Пловдив по скалата на Рихтер е 4,7. Дълбочината му е 5 километра. Това е умерено мощно земетресение и този магнитуд допуска да има вторични земетресения.
Регистрирано е на 17 километра югоизточно от Пловдив и на 3 километра североизточно от Асеновград в 15,26 часа.
Земетресението е усетено в цяла България. Стотици хора са напуснали домовете си и са изчакали да мине известно време, преди да се приберат по жилищата си.
Най-силните трусове в Пловдивския сеизмичен регион са от април 1928 година - тогава сред 14 и 25 април е имало три мощни трусове с магнитуд сред 5,7 и 7,1.
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).
На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил опустошен.
След трусoвете доста хора живеят и спят навън - в палатки от черги. В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът " Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население.
Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите.
Магнитудът на днешния трус до Пловдив по скалата на Рихтер е 4,7. Дълбочината му е 5 километра. Това е умерено мощно земетресение и този магнитуд допуска да има вторични земетресения.
Регистрирано е на 17 километра югоизточно от Пловдив и на 3 километра североизточно от Асеновград в 15,26 часа.
Земетресението е усетено в цяла България. Стотици хора са напуснали домовете си и са изчакали да мине известно време, преди да се приберат по жилищата си.
Най-силните трусове в Пловдивския сеизмичен регион са от април 1928 година - тогава сред 14 и 25 април е имало три мощни трусове с магнитуд сред 5,7 и 7,1.
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).
На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил опустошен.
След трусoвете доста хора живеят и спят навън - в палатки от черги. В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът " Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население.
Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ