Да помогнем на Ева да живее!
Здравейте, споделям се Евдокия, майка на две дребни дечица, и желая да пребивавам!
Обръщам се към Вас с вяра и молба за помощ. Последните няколко месеца се трансфораха в Ад за мен и моето семейство. Всичко стартира в една петъчна вечер с лека болежка в главата и продължителна изнемощялост. Така през уикенда обиколих всички незабавни кабинети, в които се твърдеше, че съм клинично здрава. В понеделник, на 25-ти март, персоналният ми доктор ме прати на скенер и това беше преломния миг.
Съобщиха ми най-страшната вест - извънредно нападателен, 6 сантиметров, недоброкачествен израстък в мозъка.
Моментално бях призната в УМБАЛ " Свети Георги “, като на 27-ми март ме оперираха за първи път, с вярата, че това ще е изцяло задоволително. Животът ми обаче бе подложен на карта, като на 28-ми март изпаднах в кома и само навременната реакция на докторите, както и последвалата интервенция за унищожаване на част от черепната кост и освобождение на налягането в мозъка, избавят живота ми.
В идващите седмици колкото да започнах да се възвръщам, тъй като след интервенциите съм с пареза на десните крака и усложнен диалект. Малкото моменти, в които можех още веднъж да прегърна двете си деца, ми даваха мощ и вяра. Благодаря доста и на мъжа си Румен, който в нито един момент не ни остави и се грижи изцяло самичък за мен, сина ни Виктор на 7 година и дъщеричката ни Божидара която е съвсем на 2 годинки. Радостта ми обаче бе краткотрайна, тъй като след следващите проучвания ми на 15-ти май ми оповестиха, че макар отстранената дребна част от тумора към този миг същият се е нараснал. След като брачният партньор ми обиколи половината лечебни заведения в България стана ясно, че единственото място, което ми дава късмет за сполучлива черепно-мозъчна интервенция с цялостно премахване на тумора и единствен късмет за живот е в Турция в град Истанбул.
Становището на турските лекари е, че само след премахване на тумора в най-голяма степен може да се премине към идващ стадий - химио и лъчетерапия. Сърцето ми е свито от боязън и обезсърчение. Когато виждам децата си, очите ми се пълнят със сълзи. Всеки момент с тях е скъп, само че ме преследва мисълта, че може да не ги видя по какъв начин порастват, по какъв начин вършат първите си стъпки в учебно заведение, по какъв начин се радват на своите достижения.
Средствата за нужното лекуване са непостижими за моето семейство. Всеки дарен лев е лъч вяра за мен, късмет да видя по какъв начин децата ми порастват, да се веселя на техните усмивки и да бъда част от живота им. Моля ви, помогнете ми да си върна естествения живот. Вашата помощ ще ми даде опция да продължа да се боря и да пребивавам. Вашата поддръжка е късмет за мен да продължа да бъда майка, да се веселя на всеки момент с моите деца и да се боря за тяхното бъдеще. Всеки дарен лев е крачка към възобновяване ми и към нов живот. От сърце ви благодаря за всяка помощ и за всяка молитва. Нека дружно да дадем късмет на една майка да остане с децата си и да им подари любовта и грижите, които те заслужават.
С признателност и вяра, Евдокия.
Обръщам се към Вас с вяра и молба за помощ. Последните няколко месеца се трансфораха в Ад за мен и моето семейство. Всичко стартира в една петъчна вечер с лека болежка в главата и продължителна изнемощялост. Така през уикенда обиколих всички незабавни кабинети, в които се твърдеше, че съм клинично здрава. В понеделник, на 25-ти март, персоналният ми доктор ме прати на скенер и това беше преломния миг.
Съобщиха ми най-страшната вест - извънредно нападателен, 6 сантиметров, недоброкачествен израстък в мозъка.
Моментално бях призната в УМБАЛ " Свети Георги “, като на 27-ми март ме оперираха за първи път, с вярата, че това ще е изцяло задоволително. Животът ми обаче бе подложен на карта, като на 28-ми март изпаднах в кома и само навременната реакция на докторите, както и последвалата интервенция за унищожаване на част от черепната кост и освобождение на налягането в мозъка, избавят живота ми.
В идващите седмици колкото да започнах да се възвръщам, тъй като след интервенциите съм с пареза на десните крака и усложнен диалект. Малкото моменти, в които можех още веднъж да прегърна двете си деца, ми даваха мощ и вяра. Благодаря доста и на мъжа си Румен, който в нито един момент не ни остави и се грижи изцяло самичък за мен, сина ни Виктор на 7 година и дъщеричката ни Божидара която е съвсем на 2 годинки. Радостта ми обаче бе краткотрайна, тъй като след следващите проучвания ми на 15-ти май ми оповестиха, че макар отстранената дребна част от тумора към този миг същият се е нараснал. След като брачният партньор ми обиколи половината лечебни заведения в България стана ясно, че единственото място, което ми дава късмет за сполучлива черепно-мозъчна интервенция с цялостно премахване на тумора и единствен късмет за живот е в Турция в град Истанбул.
Становището на турските лекари е, че само след премахване на тумора в най-голяма степен може да се премине към идващ стадий - химио и лъчетерапия. Сърцето ми е свито от боязън и обезсърчение. Когато виждам децата си, очите ми се пълнят със сълзи. Всеки момент с тях е скъп, само че ме преследва мисълта, че може да не ги видя по какъв начин порастват, по какъв начин вършат първите си стъпки в учебно заведение, по какъв начин се радват на своите достижения.
Средствата за нужното лекуване са непостижими за моето семейство. Всеки дарен лев е лъч вяра за мен, късмет да видя по какъв начин децата ми порастват, да се веселя на техните усмивки и да бъда част от живота им. Моля ви, помогнете ми да си върна естествения живот. Вашата помощ ще ми даде опция да продължа да се боря и да пребивавам. Вашата поддръжка е късмет за мен да продължа да бъда майка, да се веселя на всеки момент с моите деца и да се боря за тяхното бъдеще. Всеки дарен лев е крачка към възобновяване ми и към нов живот. От сърце ви благодаря за всяка помощ и за всяка молитва. Нека дружно да дадем късмет на една майка да остане с децата си и да им подари любовта и грижите, които те заслужават.
С признателност и вяра, Евдокия.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ