Директорът на Природонаучния музей в Пловдив: В топ десетката на музеите в Европа сме
За триумфите на Регионалния природонаучен музей в Пловдив, изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Огнян Тодоров, шеф на музея.
Г-н Тодоров, по какъв начин определяте изтичащата година за Природонаучния музей? Какви резултати отчитате? Какво приказват цифрите?
Първо, извънредно сполучлива година имахме, тъй като посещаемостта и тази година се резервира. До края на годината евентуално ще имаме по планирани стойности към 120-125 хиляди души, които ще са минали през нашата експозиция. Това са към 630-640 хиляди лв.. Но това са планирани стойности, тъй като още не е приключила годината – въпреки всичко да го уточним това нещо.
Но като цяло годината е извънредно сполучлива. В последните няколко седмици излязоха резултатите от класиранията за плановете от сесиите на Министерство на културата. Имаме 3 извоювани плана на стойност близо 250 хиляди лв.. Със средствата ще успеем да цифровизираме огромната част от експонатите и да създадем доста интерактивни системи в музея, които ще привлекат още повече интереса. Т.е. може би най-значимото нещо в експозицията, което ще се случи идната година, е построяването на киоск система. Всеки един експонат ще има информация на киоск система, с цел да могат посетителите да схванат цялостната информация за всеки един биологичен тип, който сме показали. Фондовете - нови фондохранилища.
Тази година, която измина, успяхме да сложим фотоволтаична апаратура за 42 киловата, което ни дава избрана сигурност в направлението с електрическата енергия, и се превърнахме в първия " зелен “ музей на България. Направихме място за паркиране на колела, станахме налична за велотуризъм дестинация. Имаме разделно събиране на боклука. И като цяло огромна част от просветителните ни модули са свързани с опазването на околната среда и грижата за нея. Изключително богата просветителна стратегия с деца, по няколко събития имаме месечно.
Всъщност до края на януари програмата ни е безусловно претъпкана и отхвърляме задължения за нови събития, което на мен ми приказва, че сме дестинация, която е търсена за събития. И продължаваме да се развиваме и идната година. От позиция на експонатите – тази година закупихме много забавни типове на стойност може би над 100 хиляди лв.. Това са най-вече няколко австралийски животни, като коала, птицечовка, ехидна. Птицечовката още не е в този лист, само че идната година до март месец ще е тук. Имаме коала, тасманийски демон – най-емблематичните австралийски типове.
Радвам се, че успяхме да проведем близо 8-месечни договаряния с австралийското държавно управление, което ни позволи закупуването на тези животни, тъй като те са с огромни рестрикции от Австралия за продажба отвън страната. Така че тук ги чакаме при започване на януари и ще открием нова витрина с австралийски типове. Това е най-значимото нещо, което успяхме да реализираме в експозиционен проект, тъй като е в действителност нещо неповторимо за Европа, въобще за света, тъй като тези животни не се продават свободно.
Да кажем за тези, които не познават още музея, не са идвали, какъв брой са тъкмо експозициите, какъв брой са експонатите в тях?
Музеят разполага с 16 експозиционни зали. На горния етаж това са пространствата, в които са ситуирани препарираните животни, като следват постепенен принцип. Тръгва се от минералите и по стъпките на еволюцията стигаме до бозайниците. На долния етаж са ситуирани живите животни. Имаме морски аквариум с близо 30 хиляди литра соленоводни аквариуми – най-големият на Балканския полуостров и за Европа е най-големият, който се намира навътре в страната. Имаме 6 типа живи акули и голям брой корали, доста забавни типове, октоподи, медузи. От друга страна, сладководният аквариум е най-богатият – с 263-270, там е малко динамична цифра, сладководни типове от целия свят. Тук в последно време успяхме да закупим една риба балон, която е извънредно забавна. 5 хиляди лв. дадохме за тази риба, само че тя е в действителност доста атрактивна, взе участие в доста панаири по сладководна акваристика.
Успяхме да приключим залата с терариума на крокодила Хектор, която беше напълно нова зала, реконструирана тази година.
Тази риба лесноприспособима ли?
Не, доста лесноприспособима е. Тя е сладководна и няма проблеми с развъждането й. При морските аквариуми е малко по-сложна обстановката.
Вие може би сигурно ще се сещате и за още неща, които сте създали, само че аз в този момент желая един малко по-различен въпрос да ви зада м.
Как виждате в визиите си модерния Природонаучен музей? Има ли опит, от който вие черпите или желаете да почерпите, в случай че имахте такава действителна опция, несъмнено? И това ли е, което сте постигнали, или желаете още?
Всъщност, в последните години аз си направих труда да обиколя множеството европейски музеи, природонаучни музеи имам предвид най-вече, несъмнено, с цел да можем да си сверим часовника почти къде се намираме в пространството. " Откраднахме “ много хрумвания в това направление. Всъщност установихме, че главният модул, който ни отдалечава от международните музеи, са така наречен зали, основани на екологичен принцип. Примерно, това е зала, която пресъздава местообитанието на африканските животни – с бозайници, птици, инсекти. В нея са показани освен животните, а са сложени в една относително действителна среда. Всъщност нашата експозиция много надминава експозициите на множеството европейски музеи, с изключения на тези модули, и това е отправната точка, към която се стремим, с цел да може да ги настигнем. При един вероятно подобен процес на събитията, мисля, че ще станем даже в топ десетката на природонаучните музеи в Европа, с което би трябвало да се гордеем.
Това е ужасно, в действителност! И още един по-страничен въпрос: До каква степен е значимо да познаваме флората и фауната към нас? В този смисъл, каква е задачата на вашия музей?
Аз съм извънредно признателен за този въпрос, тъй като в действителност това е главната задача. Целейки ние да представим допустимо най-голямо биоразнообразие, най-нетрадиционни и непознати типове, както и най-познатите типове, в действителност ние получаваме освен една образна визия за тях, само че и около всичките просветителни детайли, които имаме, получаваме и визия за какво те би трябвало да бъдат съхранени и опазени, за какво е належащо да опазваме това, което имаме към нас. Тук е доста значимо да посочим, че музеят е една просветителна среда, а не е просто едно място, където са сложени едни животни. Всъщност главната част, която целим и мисля, че сносно съумяваме да реализираме, е образованието и това да покажем за какво тези типове би трябвало да бъдат съхранявани, тъй като това е нашето бъдеще, бъдещето на децата ни. И доста благодаря за този въпрос, тъй като това е в действителност основата, към която се стремим.
И какви са ви усещанията - хората познават ли задоволително добре този свят, който ни заобикаля?
Първоначално много огромна част от посетителите, влизайки вътре, споделят " Ох, ами ние не знаехме, че въобще има такова нещо в България “, а излизайки от музея, излизат с усмивка и споделят " О, беше ужасно! Пак ще дойдем “. И това е един добър отзив, че сме си свършили работата както би трябвало. Всъщност главният принцип, на който сме построили нашия музей, е " Добре пристигнали в другите светове “, с цел да може всеки един от хората, които се интересуват от някаква дребна частичка даже от заобикалящата ги среда, да получат информация за всичко останало, което ни заобикаля. Примерно, в случай че някой се интересува от паяци, до момента в който стигне до паяците в музея, той ще види цялото разнообразие на минерали, скали, може да го потопим в Космоса и да му дадем информация за всичко, което ни заобикаля, и по този метод да го мотивираме, че това, което вижда, би трябвало да бъде опазено.
Да. И в този момент не мога да не попитам какво да чакаме през идната година. Имате ли някакви съответни проекти, съответни нови планове, които сте задействали към този момент?
О, да, да. Доста амбициозно сме си сложили развиването на музея идната година, най-много в киоск системата, която ни беше утвърдена през план на Министерство на културата. Това значи, че във всички зали на музея безусловно всички експонати, които са може би над 5-6 хиляди, ще бъдат снабдени с цифрови киоск модули, посредством които всеки един клиент може да прочете информация за безусловно всичко, което вижда пред себе си. Това е голям труд, тъй като тази информация би трябвало да бъде набрана, систематизирана, да бъде създадено съответното приложение, само че съм уверен, имайки поради екипа, с който работя, че това ще го реализираме. От друга страна – фондовете, които сме планували да бъдат построени. Тази година съумях да стигна до един препаратор в Австралия, който е податлив да ни продаде експонат на птицечовка. Птицечовката е яйцеснасящ бозайник и може би след огромната панда е най-емблематичният тип в света. Бих споделил, че откогато съм шеф на тази институция се пробвам да намеря такова нещо. Свързали сме с над 50-60 препараторски работилници в Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Всички споделяха " Не, не, неуместно е, няма по какъв начин да намерите това нещо “. И бих поделил в този момент информацията, че сега към този момент имаме сделки, дори имаме и подписан контракт с препаратор от Австралия, който някъде в средата на март месец ще ни достави с такова нещо. Така че тук сме не един гърди напред, ами в космоса отиваме.
Кажете дали е задоволително подтикван пък екипът ви? Вие няколко пъти казвате за екипа, че сте удовлетворен от екипа.
Това в действителност е най-трудното нещо, което съумях да реализира – да основа един добре работещ екип, който да е както един часовник, всеки да е едно зъбно колело от него и да се включва в работата на общия механизъм. Стимулирам ги, те работят много интензивно освен за музея, само че и по разнообразни планове, което им дава спомагателен тласък за развиване. Голяма част от тях се занимават и с научна работа. Това безусловно поддържам, тъй като това пък развива научното направление на нашата институция. Но е доста мъчно с личния състав, както знаете, освен при мен, а всякъде.
Въпросът е да намерим верния механизъм, с цел да ги подтикваме, с цел да могат да имат предпочитание да се развиват и да вървят напред. А около тях – и цялата институция, в която работят.
И най-после – какво си пожелавате за новата година?
Ами, то е малко банално, само че най-много здраве, с цел да може да имаме задоволително сили и сила, с цел да изградим тези неща, които сме планували в програмата си. Оттам нататък е огромна доза шанс. За момента мисля, че шансът е на наша страна и всичко това, което вършим, ще зарадва хората, които идват при нас.
Г-н Тодоров, по какъв начин определяте изтичащата година за Природонаучния музей? Какви резултати отчитате? Какво приказват цифрите?
Първо, извънредно сполучлива година имахме, тъй като посещаемостта и тази година се резервира. До края на годината евентуално ще имаме по планирани стойности към 120-125 хиляди души, които ще са минали през нашата експозиция. Това са към 630-640 хиляди лв.. Но това са планирани стойности, тъй като още не е приключила годината – въпреки всичко да го уточним това нещо.
Но като цяло годината е извънредно сполучлива. В последните няколко седмици излязоха резултатите от класиранията за плановете от сесиите на Министерство на културата. Имаме 3 извоювани плана на стойност близо 250 хиляди лв.. Със средствата ще успеем да цифровизираме огромната част от експонатите и да създадем доста интерактивни системи в музея, които ще привлекат още повече интереса. Т.е. може би най-значимото нещо в експозицията, което ще се случи идната година, е построяването на киоск система. Всеки един експонат ще има информация на киоск система, с цел да могат посетителите да схванат цялостната информация за всеки един биологичен тип, който сме показали. Фондовете - нови фондохранилища.
Тази година, която измина, успяхме да сложим фотоволтаична апаратура за 42 киловата, което ни дава избрана сигурност в направлението с електрическата енергия, и се превърнахме в първия " зелен “ музей на България. Направихме място за паркиране на колела, станахме налична за велотуризъм дестинация. Имаме разделно събиране на боклука. И като цяло огромна част от просветителните ни модули са свързани с опазването на околната среда и грижата за нея. Изключително богата просветителна стратегия с деца, по няколко събития имаме месечно.
Всъщност до края на януари програмата ни е безусловно претъпкана и отхвърляме задължения за нови събития, което на мен ми приказва, че сме дестинация, която е търсена за събития. И продължаваме да се развиваме и идната година. От позиция на експонатите – тази година закупихме много забавни типове на стойност може би над 100 хиляди лв.. Това са най-вече няколко австралийски животни, като коала, птицечовка, ехидна. Птицечовката още не е в този лист, само че идната година до март месец ще е тук. Имаме коала, тасманийски демон – най-емблематичните австралийски типове.
Радвам се, че успяхме да проведем близо 8-месечни договаряния с австралийското държавно управление, което ни позволи закупуването на тези животни, тъй като те са с огромни рестрикции от Австралия за продажба отвън страната. Така че тук ги чакаме при започване на януари и ще открием нова витрина с австралийски типове. Това е най-значимото нещо, което успяхме да реализираме в експозиционен проект, тъй като е в действителност нещо неповторимо за Европа, въобще за света, тъй като тези животни не се продават свободно.
Да кажем за тези, които не познават още музея, не са идвали, какъв брой са тъкмо експозициите, какъв брой са експонатите в тях?
Музеят разполага с 16 експозиционни зали. На горния етаж това са пространствата, в които са ситуирани препарираните животни, като следват постепенен принцип. Тръгва се от минералите и по стъпките на еволюцията стигаме до бозайниците. На долния етаж са ситуирани живите животни. Имаме морски аквариум с близо 30 хиляди литра соленоводни аквариуми – най-големият на Балканския полуостров и за Европа е най-големият, който се намира навътре в страната. Имаме 6 типа живи акули и голям брой корали, доста забавни типове, октоподи, медузи. От друга страна, сладководният аквариум е най-богатият – с 263-270, там е малко динамична цифра, сладководни типове от целия свят. Тук в последно време успяхме да закупим една риба балон, която е извънредно забавна. 5 хиляди лв. дадохме за тази риба, само че тя е в действителност доста атрактивна, взе участие в доста панаири по сладководна акваристика.
Успяхме да приключим залата с терариума на крокодила Хектор, която беше напълно нова зала, реконструирана тази година.
Тази риба лесноприспособима ли?
Не, доста лесноприспособима е. Тя е сладководна и няма проблеми с развъждането й. При морските аквариуми е малко по-сложна обстановката.
Вие може би сигурно ще се сещате и за още неща, които сте създали, само че аз в този момент желая един малко по-различен въпрос да ви зада м.
Как виждате в визиите си модерния Природонаучен музей? Има ли опит, от който вие черпите или желаете да почерпите, в случай че имахте такава действителна опция, несъмнено? И това ли е, което сте постигнали, или желаете още?
Всъщност, в последните години аз си направих труда да обиколя множеството европейски музеи, природонаучни музеи имам предвид най-вече, несъмнено, с цел да можем да си сверим часовника почти къде се намираме в пространството. " Откраднахме “ много хрумвания в това направление. Всъщност установихме, че главният модул, който ни отдалечава от международните музеи, са така наречен зали, основани на екологичен принцип. Примерно, това е зала, която пресъздава местообитанието на африканските животни – с бозайници, птици, инсекти. В нея са показани освен животните, а са сложени в една относително действителна среда. Всъщност нашата експозиция много надминава експозициите на множеството европейски музеи, с изключения на тези модули, и това е отправната точка, към която се стремим, с цел да може да ги настигнем. При един вероятно подобен процес на събитията, мисля, че ще станем даже в топ десетката на природонаучните музеи в Европа, с което би трябвало да се гордеем.
Това е ужасно, в действителност! И още един по-страничен въпрос: До каква степен е значимо да познаваме флората и фауната към нас? В този смисъл, каква е задачата на вашия музей?
Аз съм извънредно признателен за този въпрос, тъй като в действителност това е главната задача. Целейки ние да представим допустимо най-голямо биоразнообразие, най-нетрадиционни и непознати типове, както и най-познатите типове, в действителност ние получаваме освен една образна визия за тях, само че и около всичките просветителни детайли, които имаме, получаваме и визия за какво те би трябвало да бъдат съхранени и опазени, за какво е належащо да опазваме това, което имаме към нас. Тук е доста значимо да посочим, че музеят е една просветителна среда, а не е просто едно място, където са сложени едни животни. Всъщност главната част, която целим и мисля, че сносно съумяваме да реализираме, е образованието и това да покажем за какво тези типове би трябвало да бъдат съхранявани, тъй като това е нашето бъдеще, бъдещето на децата ни. И доста благодаря за този въпрос, тъй като това е в действителност основата, към която се стремим.
И какви са ви усещанията - хората познават ли задоволително добре този свят, който ни заобикаля?
Първоначално много огромна част от посетителите, влизайки вътре, споделят " Ох, ами ние не знаехме, че въобще има такова нещо в България “, а излизайки от музея, излизат с усмивка и споделят " О, беше ужасно! Пак ще дойдем “. И това е един добър отзив, че сме си свършили работата както би трябвало. Всъщност главният принцип, на който сме построили нашия музей, е " Добре пристигнали в другите светове “, с цел да може всеки един от хората, които се интересуват от някаква дребна частичка даже от заобикалящата ги среда, да получат информация за всичко останало, което ни заобикаля. Примерно, в случай че някой се интересува от паяци, до момента в който стигне до паяците в музея, той ще види цялото разнообразие на минерали, скали, може да го потопим в Космоса и да му дадем информация за всичко, което ни заобикаля, и по този метод да го мотивираме, че това, което вижда, би трябвало да бъде опазено.
Да. И в този момент не мога да не попитам какво да чакаме през идната година. Имате ли някакви съответни проекти, съответни нови планове, които сте задействали към този момент?
О, да, да. Доста амбициозно сме си сложили развиването на музея идната година, най-много в киоск системата, която ни беше утвърдена през план на Министерство на културата. Това значи, че във всички зали на музея безусловно всички експонати, които са може би над 5-6 хиляди, ще бъдат снабдени с цифрови киоск модули, посредством които всеки един клиент може да прочете информация за безусловно всичко, което вижда пред себе си. Това е голям труд, тъй като тази информация би трябвало да бъде набрана, систематизирана, да бъде създадено съответното приложение, само че съм уверен, имайки поради екипа, с който работя, че това ще го реализираме. От друга страна – фондовете, които сме планували да бъдат построени. Тази година съумях да стигна до един препаратор в Австралия, който е податлив да ни продаде експонат на птицечовка. Птицечовката е яйцеснасящ бозайник и може би след огромната панда е най-емблематичният тип в света. Бих споделил, че откогато съм шеф на тази институция се пробвам да намеря такова нещо. Свързали сме с над 50-60 препараторски работилници в Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Всички споделяха " Не, не, неуместно е, няма по какъв начин да намерите това нещо “. И бих поделил в този момент информацията, че сега към този момент имаме сделки, дори имаме и подписан контракт с препаратор от Австралия, който някъде в средата на март месец ще ни достави с такова нещо. Така че тук сме не един гърди напред, ами в космоса отиваме.
Кажете дали е задоволително подтикван пък екипът ви? Вие няколко пъти казвате за екипа, че сте удовлетворен от екипа.
Това в действителност е най-трудното нещо, което съумях да реализира – да основа един добре работещ екип, който да е както един часовник, всеки да е едно зъбно колело от него и да се включва в работата на общия механизъм. Стимулирам ги, те работят много интензивно освен за музея, само че и по разнообразни планове, което им дава спомагателен тласък за развиване. Голяма част от тях се занимават и с научна работа. Това безусловно поддържам, тъй като това пък развива научното направление на нашата институция. Но е доста мъчно с личния състав, както знаете, освен при мен, а всякъде.
Въпросът е да намерим верния механизъм, с цел да ги подтикваме, с цел да могат да имат предпочитание да се развиват и да вървят напред. А около тях – и цялата институция, в която работят.
И най-после – какво си пожелавате за новата година?
Ами, то е малко банално, само че най-много здраве, с цел да може да имаме задоволително сили и сила, с цел да изградим тези неща, които сме планували в програмата си. Оттам нататък е огромна доза шанс. За момента мисля, че шансът е на наша страна и всичко това, което вършим, ще зарадва хората, които идват при нас.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ