Пловдивчани сведоха глави пред капитан Райчо Николов и Захари Стоянов
Венци и цветя пред паметната плоча на капитан Райчо Николов на Главната и пред паметника на Захари Стоянов в Градската градина бяха положени през днешния ден във връзка Съединението на България и празник на град Пловдив.
Слово за делото на единствената жертва на съединисткия акт произнесе някогашният шеф на Историческия музей Стефан Шивачев. Вижте забавните обстоятелства, които той описа във видеото.
Ето кой е в резюме Райчо Николов:
На 6 септември 1885 година, пред пощата в Пловдив е погубен опълченеца и боен деятел Райчо Николов. Остава в историята като единствената жертва на Съединението.
Роден е в село Райковци, в фамилията на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи поминък в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 година под въздействие на своя настойник, който научава скъпи военни сведения изпраща Райчо макар че е единствено на 13 години да преплува река Дунав (от град Русе). Занасяйки скъпите сведения на съветското командване по отношение на придвижването на османските бойци. За това си героично дело е награден с орден " За старание “ (1854). По-късно е поканен и приключва съветско военно учебно заведение. Служи в съветската войска и е възведен в потомствен дворянин.
Участник в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I-а рота от IV-а Опълченска тайфа. Военно звание капитан. Участва в бойните дейности.
Остава на работа в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български боен правилник – Закон за българските бойци, отпечатан през 1877 година в Плоещ. Николов взе участие в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Райчо Николов е измежду основните участници в свалянето на основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в определеното краткотрайно държавно управление, като е назначен за комендант на Пловдив.
В деня на великото дело обаче, до момента в който отива да заяви по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. И до момента подбудите на килъра не са изяснени.
Според една от версиите пощаджията е бил пийнал, съгласно друга, се е страхувал от арест, а съгласно трета, се е опитал да показва преданост към държавното управление на Източна Румелия.
На 7 септември 1885 година над 20 000 души с военни почести и топовни гърмежи изпращат тленните остатъци на героя, които са положени в Пловдивските гробища.
Паметник на Райчо Николов има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици в доста градове като Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.
Поклон!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Слово за делото на единствената жертва на съединисткия акт произнесе някогашният шеф на Историческия музей Стефан Шивачев. Вижте забавните обстоятелства, които той описа във видеото.
Ето кой е в резюме Райчо Николов:
На 6 септември 1885 година, пред пощата в Пловдив е погубен опълченеца и боен деятел Райчо Николов. Остава в историята като единствената жертва на Съединението.
Роден е в село Райковци, в фамилията на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи поминък в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 година под въздействие на своя настойник, който научава скъпи военни сведения изпраща Райчо макар че е единствено на 13 години да преплува река Дунав (от град Русе). Занасяйки скъпите сведения на съветското командване по отношение на придвижването на османските бойци. За това си героично дело е награден с орден " За старание “ (1854). По-късно е поканен и приключва съветско военно учебно заведение. Служи в съветската войска и е възведен в потомствен дворянин.
Участник в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I-а рота от IV-а Опълченска тайфа. Военно звание капитан. Участва в бойните дейности.
Остава на работа в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български боен правилник – Закон за българските бойци, отпечатан през 1877 година в Плоещ. Николов взе участие в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Райчо Николов е измежду основните участници в свалянето на основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в определеното краткотрайно държавно управление, като е назначен за комендант на Пловдив.
В деня на великото дело обаче, до момента в който отива да заяви по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. И до момента подбудите на килъра не са изяснени.
Според една от версиите пощаджията е бил пийнал, съгласно друга, се е страхувал от арест, а съгласно трета, се е опитал да показва преданост към държавното управление на Източна Румелия.
На 7 септември 1885 година над 20 000 души с военни почести и топовни гърмежи изпращат тленните остатъци на героя, които са положени в Пловдивските гробища.
Паметник на Райчо Николов има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици в доста градове като Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.
Поклон!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ