От кола на Леонардо до Червената църква – така студенти от Пловдив станаха инженери
В Техническия университет – филиал Пловдив има специфична образователна зала. Там се пазят най-хубавите студентски разработки, основани с обемен 3D принтер. Какво има тук? Пазят се макети на самоходната кола на Леонардо да Винчи, на Червената черква край Перущица, на колонадата от Форума на Филипопол, на камбанария в Плаковския манастир, съградена от Колю Фичето и още и още. Кой възпламенява бъдещите инженери да възвръщат исторически монументи? Студентите натрупват задоволително познания за тези разработки едвам в четвърти курс - изяснява проф. Петя Павлова, която им преподава дисциплините " Компютърно зрение “ и " 3D моделиране и щемпел “. Ето какво описа самата тя:
" Младите ни сътрудници имат огромен интерес към дисциплината " 3D моделиране и щемпел “. Защото им разрешава да проявят творчество и да видят краен резултат от работата си. Освен това – научават се да употребяват едно от последните въведени като компютърна външна страна устройства, каквото е 3D принтера. Искаха тъкмо в тази дисциплинираност да създадат дипломните си работи и трябваше да им дадем нещо, което има смисъл да бъде направено, като дава опция и да покажат познаването на компютърните технологии и това, което стои зад софтуерните принадлежности. Целта бе възобновяване на постройките от руини. Студентите вършат модели на здания, които действително не съществуват, а има непокътнати единствено елементи от тях и показа за постройката.
Например, при възстановка на постройка от избран интервал, ние знаем че по това време строителите са имали и избрани метод на създаване и материали, с които са разполагали. Избирали сме исторически обекти из цялата страна. Имаме възстановка на черква, която е в Пернишко. Студент направи възстановка на камбанарията в Плаковския манастир, градена е от Кольо Фичето. Издирихме скицата, по която е строена. Ние направихме малко по-раздвижен модел, който показва типа на постройката извън и от вътрешната страна. От базиликата в село Оногур, Добричко са останали единствено руини и хипотетична скица, от които възстановявахме модел на цялата постройка. “
Макар че студентите, които са създали своите обемни модели на архитектурни полезности от вековете към този момент са в четвърти курс, това не значи, че им е било елементарно. Главен помощник Иван Мараджиев от катедра " Електроника “ на Техническия университет – филиал Пловдив оказва помощ на бъдещите инженери да се оправят с амбициозните си дипломни работи. С него те учат работата на 3D печатащите устройства, които в университета са четири – три работят с термопластични материали и един – с метали. И въпреки всичко какви усложнения срещат студентите в подготовката на своите 3D модели?
Главен помощник Иван Мараджиев изяснява: " Първоначалното усложнение идва с намирането на скиците, чертежите или даже рисунките на историческа постройка, която е полуразрушена или даже липсва. Другото усложнение е да се пресметна първичен размер на частта от цялото, с цел да се направи по-късно пропорцията. Свързано е с контакти с музеи, архиви. Другите усложнения идват от самото чертане на модела. Да вземем образец с една колона от филипополския конгрес.
На нея има много елементи, които би трябвало да се изчертаят, след което да се съобрази режимът на щемпел и размерът на обекта, тъй че тези елементи да участват в 3D модела. Най-малко компликации студентите имат със самото печатане. След като създадат един обект, те към този момент привикват да работят с технологията. Често самото печатане става на части, които след това се сглобяват. Такъв е моделът със самодвижещата се кола на Леонардо. При нея се отпечатват поотделно движещите се елементи и по-късно се сглобяват. “
Инженер Мирослав Пайталов отбрани дипломната си работа с модел - реституция на колонадата на Форума на Филипопол. Идеята му предлага професор Петя Павлова. Допаднала му, тъй като можел да покаже опциите на актуалните технологии и своите умения да работя с тях. " Исках да показва Форума по един по-интересен метод на хората, които ще видят макета. Като главен информативен материал за модела използвах скицата, която се намира пред самата колонада.
Скицата обаче не е обемна. Затова добих информация и от други исторически източници. Освен това скицата е прорез, само че не на цялата колонада. Така че, с цел да се получи триизмерния обект, трябваше да употребявам и механически програмен продукт. Достави ми наслаждение това, че моята дипломна работа в някаква степен способства за културното развиване на моя град, тъй като дадох по-интересен метод да забележим разкопките. “ - споделя Мирослав Пайталов.
Инженер Михаела Червенакова избира за дипломния си план да създаде 3D модел на Червената черква край Перущица. Темата й предлага нейният учител гл. ас. Иван Мараджиев. " Ходих много пъти на място до останките на самата черква като търсех информация за елементи, размери, цветове. Взех размерите и направих скица в мащаб, който ми позволяваше да я отпечатам на университетския обемен принтер.
При отбраната на дипломната ми работа предадох за оценка два модела на Червената черква, които направих на два разнообразни принтера. Външно те се разграничават по мярка и по цвят – единият е в черно, а другият – в бяло. Когато готвих дипломната си работа единствената ми компликация беше в оразмеряването, защото е комплицирано да се откри размера на всеки един подробност, а в случай че го няма – да се пресметна. Отне ми много време да приготвя плана. Накрая получих висока оценка за труда си. “ - заключи инж. Михаела Червенакова.
" Младите ни сътрудници имат огромен интерес към дисциплината " 3D моделиране и щемпел “. Защото им разрешава да проявят творчество и да видят краен резултат от работата си. Освен това – научават се да употребяват едно от последните въведени като компютърна външна страна устройства, каквото е 3D принтера. Искаха тъкмо в тази дисциплинираност да създадат дипломните си работи и трябваше да им дадем нещо, което има смисъл да бъде направено, като дава опция и да покажат познаването на компютърните технологии и това, което стои зад софтуерните принадлежности. Целта бе възобновяване на постройките от руини. Студентите вършат модели на здания, които действително не съществуват, а има непокътнати единствено елементи от тях и показа за постройката.
Например, при възстановка на постройка от избран интервал, ние знаем че по това време строителите са имали и избрани метод на създаване и материали, с които са разполагали. Избирали сме исторически обекти из цялата страна. Имаме възстановка на черква, която е в Пернишко. Студент направи възстановка на камбанарията в Плаковския манастир, градена е от Кольо Фичето. Издирихме скицата, по която е строена. Ние направихме малко по-раздвижен модел, който показва типа на постройката извън и от вътрешната страна. От базиликата в село Оногур, Добричко са останали единствено руини и хипотетична скица, от които възстановявахме модел на цялата постройка. “
Макар че студентите, които са създали своите обемни модели на архитектурни полезности от вековете към този момент са в четвърти курс, това не значи, че им е било елементарно. Главен помощник Иван Мараджиев от катедра " Електроника “ на Техническия университет – филиал Пловдив оказва помощ на бъдещите инженери да се оправят с амбициозните си дипломни работи. С него те учат работата на 3D печатащите устройства, които в университета са четири – три работят с термопластични материали и един – с метали. И въпреки всичко какви усложнения срещат студентите в подготовката на своите 3D модели?
Главен помощник Иван Мараджиев изяснява: " Първоначалното усложнение идва с намирането на скиците, чертежите или даже рисунките на историческа постройка, която е полуразрушена или даже липсва. Другото усложнение е да се пресметна първичен размер на частта от цялото, с цел да се направи по-късно пропорцията. Свързано е с контакти с музеи, архиви. Другите усложнения идват от самото чертане на модела. Да вземем образец с една колона от филипополския конгрес.
На нея има много елементи, които би трябвало да се изчертаят, след което да се съобрази режимът на щемпел и размерът на обекта, тъй че тези елементи да участват в 3D модела. Най-малко компликации студентите имат със самото печатане. След като създадат един обект, те към този момент привикват да работят с технологията. Често самото печатане става на части, които след това се сглобяват. Такъв е моделът със самодвижещата се кола на Леонардо. При нея се отпечатват поотделно движещите се елементи и по-късно се сглобяват. “
Инженер Мирослав Пайталов отбрани дипломната си работа с модел - реституция на колонадата на Форума на Филипопол. Идеята му предлага професор Петя Павлова. Допаднала му, тъй като можел да покаже опциите на актуалните технологии и своите умения да работя с тях. " Исках да показва Форума по един по-интересен метод на хората, които ще видят макета. Като главен информативен материал за модела използвах скицата, която се намира пред самата колонада.
Скицата обаче не е обемна. Затова добих информация и от други исторически източници. Освен това скицата е прорез, само че не на цялата колонада. Така че, с цел да се получи триизмерния обект, трябваше да употребявам и механически програмен продукт. Достави ми наслаждение това, че моята дипломна работа в някаква степен способства за културното развиване на моя град, тъй като дадох по-интересен метод да забележим разкопките. “ - споделя Мирослав Пайталов.
Инженер Михаела Червенакова избира за дипломния си план да създаде 3D модел на Червената черква край Перущица. Темата й предлага нейният учител гл. ас. Иван Мараджиев. " Ходих много пъти на място до останките на самата черква като търсех информация за елементи, размери, цветове. Взех размерите и направих скица в мащаб, който ми позволяваше да я отпечатам на университетския обемен принтер.
При отбраната на дипломната ми работа предадох за оценка два модела на Червената черква, които направих на два разнообразни принтера. Външно те се разграничават по мярка и по цвят – единият е в черно, а другият – в бяло. Когато готвих дипломната си работа единствената ми компликация беше в оразмеряването, защото е комплицирано да се откри размера на всеки един подробност, а в случай че го няма – да се пресметна. Отне ми много време да приготвя плана. Накрая получих висока оценка за труда си. “ - заключи инж. Михаела Червенакова.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ