Иван Тотев: Кмет, който иска да остане в историята, трябва да взима ключови решения
В предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " фокус " на Ивановден сме с някогашния кмет на Пловдив, в диалог за археологическите обекти, които той стартира в мандата си.
Г-н Тотев, дали сте удовлетворен в този момент, когато виждате, че това, което посадихте преди време, най-накрая дава плод? Говоря за многото археологически обекти, които започнаха да отварят порти в този момент, започнаха да се сбъдват в Пловдив.
Е, несъмнено, несъмнено, по какъв начин другояче?! Много ми е драго, когато видя, че има разкриване на Одеона, или разкриване на Източната врата. Така, че няма по какъв начин да не се веселя, че това, което се посади преди много години, към този момент покълна и даде цвят, в случай че мога по този начин да кажа. Надявам се, че и идващите кметове след мен, в това число и в този момент, да вършат нещо, с цел да може кметовете след тях да отрежат ленти. Така че това е естественият развой на работа, който би трябвало да съществува в един град и не може да не ме радва това, несъмнено.
Само че, дали не се чувствате от време на време малко отчаян от това, че сякаш малко хора се сещат да погледнат обратно и не ви загатват дори? Не знам дали и предложения са ви изпращали за откриванията на обектите.
Е, не, не. Мисля, че би трябвало да сме над тези неща. Не е толкоз значима личността в тази ситуация, дали е този, или оня. Говоря кардинално, че би трябвало по този начин да се работи, че да може да се почувства резултата от съответното ръководство. Всеки един кмет през годините е оставял нещо в града. Радвам се, че аз съумях през моите години, да оставя доста неща, за които да си приказваме след 8 или 10 години. Така че това е радостното.
Сега, като се връщате обратно в годините, тези години, когато ги започвахте, стартирахте тези обекти, може ли да кажете кой от тях беше най-трудноосъществим?
Всеки един от тях имаше своята специфичност. Може би като най-тежки политически решения, които трябваше да се вземат, това беше дали да се разкопае централния площад с Форум " Запад “, дали да се отстрани улицата пред католическата катедрала за Голямата базилика. Това са доста тежки политически решения и единствено кмет с голяма религия в това, което прави, може да взема такива решения. Те дават своя резултат, тъй като имате площад " Централен “ с експонирането на Форум " Запад “, с помощта на едно такова доста тежко политическо решение. Имате Голямата базилика по същия метод. Аз в последните дни чувам свадите – дали са чак толкоз кавги не знам, около мозайките в Голямата базилика.
Но нямаше въобще да си приказваме за мозайки, в случай че не беше взето политическото решение да се започва обекта, да се отстрани улицата, да се направи опция за прекосяване към тунела. Така че това са неща, които един кмет, в случай че желае да остане в историята, би трябвало да взима такива основни решения. Включително и Цар-Симеоновата градина. Тя също беше плод на доста, доста тежки политически решения. Помните свадите тогава с еколозите, по какъв начин не може да има бетон, езеро и така нататък Това може би прави разликата сред един обичаен кмет, който минава мандата и по-късно не се сещат за него, и другите кметове, за които се приказва десетина години, откакто са управлявали. Взимането на такива решения и налагането на воля в планове, за които вярваш, че ще бъдат оценени доста, доста след настоящите кавги за тях. Тъй като за всеки един от тези планове е имало митинги в сегашния, в съответния миг.
Някои обекти обаче останаха и до през днешния ден незавършени и не знам дали скоро ще се види резултатът. Говаря за Тютюневите хранилища, да вземем за пример.
Да, за жалост, те са малко настрана от директната работа на общината, само че общината е доста въвлечена в изработването на ПУП-овете там и на РУП-овете, които са. И мисля, че този развой продължава и още не е стигнал до средата. Това се вижда и в резултата – че нищо не се е трансформирало, което е проблем, несъмнено, защото мина и мандатът на, към този момент виждаме една година и от мандата на. Може би трябваше да се положат малко повече старания там.
За страдание, виждам, че може би отново сме тръгнали, съгласно мен, по неверен път и за Зоологическата градина. За страдание, това е нещо, което започнах с голямо предпочитание. Но това беше един доста, доста тежък политически миг в моя мандат. И по-късно се видя, несъмнено, че са цялостни нелепости. Но който не е следвал причинно-следствените връзки, само че те хората нямат обвързване да ги следват, несъмнено. Но остава една мъка от моя мандат. А, несъмнено, с цялото ми схващане мога да кажа, че дадохме всичко най-хубаво от себе си, с цел да се случи този план. Надявам се в някакъв миг да се случи.
За каква неверна посока говорите в този момент? Какво имате поради?
Според мен трябваше да се заложи в общинския бюджет още след първата година и да се стартира работата по плана. Там имаше смисъл. Тя, самата градина, си е основана и си е направена досега по съответен план, който е утвърден от Министерство на околната среда и водите. Тук се потегли с механически помощи, с търсене на европейско финансиране – някакви неща, които доколкото аз имам опита в общинското ръководство, този мандат няма да се случат. Надявам се да ме опровергаят, само че съгласно мен – не.
За Небет тепе по какъв начин ви се виждат нещата?
Небет тепе за жалост отново е един от плановете, които стартирахме с голямо предпочитание. Но първото, което беше необичайно за мен в мандата на, е тази извънредно анонимна компания, която завоюва плана. Още тогава имахме някакви подозрения, че там нещо може да не се случи както би трябвало. След това, сега на разработване на плана, се видяха, че се променяха нещата по плана. Цялата начална концепция леко се промени. След това стартираха някакви кавги с огради и други неща, които бяха спомагателни. Но няма значение, въпросът е да се случи, да се отвори един ден, защото той към момента не е публично открит, още Министерство на културата, доколкото знам, не го е приела този обект. Надявам се да се свърши със сагата, с цел да могат пловдивчани и посетители на града да го употребяват.
Това е едно от най-знаковите места за града. Ние споделяме, че там се е зародил Пловдив, макар че чуваме, че в действителност не е там, а към " Брезовско шосе “. Покрай сагата с " Брезовско шосе “ разбрахме, че в действителност там е първоизточникът на населването, едно от първите поселения тук, в района. Но Небет тепе, с неговите многочислени културни пластове, които има там, е може би един от обектите, който може да опише доста от историята на града, от древността до в този момент, на едно място. Ти се намираш в Стария град и можеш да видиш праисторията, тъй като там имаме още от така наречен циклопски градежи. Така че за Небет тепе доста ми е болно, че към момента не могат пловдивчани да го употребяват и да му се радват.
И го чакат с неспокойствие, в действителност. Сещам се още, че имаше доста забавни и истински хрумвания за лифтове сред тепетата, по Ваше време.
На Жорж Трак концепциите, да. Вижте, аз считам, че в град с хълмове като Пловдив, концепцията за въжен превоз е използвана. Неговата концепция беше от площад " Шахбазян “ по източната страна на Небе тепе да има въжен превоз. Това, което работихме в моя мандат, беше да се обезпечи опция и трасе за въжен превоз от бул. " Руски “ до Хълма на освободителите, Бунарджика. То дори залегна и в проекта за ръководство на хълма, 10-годишните проекти, тъй че там по принцип може да се построи инфраструктура. Това се откри като опция в нашите мандати.
Според мен, в някакъв миг това ще даде една доста забавна добавена стойност на града от позиция на туризъм, и от позиция и на самите пловдивчани, да посещават повече тези обекти, на които би трябвало да се изкачват – в наше време това очевидно основава компликации. Ние доста пъти се опитвахме да дадем чартърен бюфета на " Альоша “ горе, само че нямаше искащи, защото не се очакваше да има хора. Не са доста пловдивчани, които вървят на Бунарджика, за жалост. Така че лифтът е нещо, което за Пловдив изрично, съгласно мен, е използвано, само че би трябвало да има доста мощна политическа воля още веднъж.
Да, по този начин е. Онзи ден, в едно изявление, археологът Костадин Кисьов сподели нещо забавно – че и Одеонът нямаше да го има, в случай че не бяхте тогава вие, в действителност.
Не единствено аз, а всички, които работиха за Одеона. По принцип от Археологическия музеи поставиха големи старания там и Кисьов - също. Всъщност Кисьов – персонално през него минаха всички тези обекти, за които ние си приказваме, и за Форум " Запад “, и за Голямата базилика, и за Небет тепе.
Той е един от признателните къв Вас, в действителност, да.
Аз мисля, че с този шеф на Археологическия музеи в Пловдив, градът ни печели ужасно доста. И през всички тези години с него сме работили на доста обекти. Той дава доста сърце и душа и доста гори в работата за града. И постоянно е помагал, в това число и за такива шантави хрумвания на някой си кмет – дай да разкопаем площада да забележим какво ще излезе. Трябва да има хора, които да поддържат такива решения. Защото аз споделям, че тежко се взимат политически решения, само че в случай че нямаш съидейници, с които да ги споделяш и да ги вземеш, то нищо не се случва. Така че Кисьов е благосъстояние за Пловдив и аз се веселя, че имах опция да работя толкоз години с него.
Да, археолозите по принцип са признателни за всичко това, което Вие започнахте. А по какъв начин гледате концепцията Голямата могила да се трансформира в археологически парк, там на това място?
Интересно е и в случай че я има тази даденост – аз не съм бил на място, за жалост. Пламен Панов ми даде обещание да ме заведе, тъй че уповавам се, че ще си извърши обещанието. Но това, което чета по медиите, е, че има подобен капацитет. Щом го споделят и от музея, и от общината, несъмнено, че това е нещо, за което би трябвало да се работи. Но най-важното нещо е да се направи тази съгласуваност, която е извънредно значима, тъй като с цел да отидете на този обект, вие би трябвало да го свържете в един културен маршрут – дали с рейс, или по някакъв различен метод. Така че това е значимо – да се работи върху синергията на всички обекти, които има в града, да бъдат налични.
А другояче разширението – вижте, когато започнахме в 2011 година, направихме един разбор от позиция на туристите, какъв брой време прекарват туристите в Пловдив. И се оказа, че те прикарват нула нощи или най-много една нощ. Нашата цел в края на мандата с " Европейска столица на културата “ бе да прекарват две нощи най-малко приблизително в Пловдив. Това е с разширение на опциите и кръга тук-там, които да бъдат посетени. Изграждането на нови обекти, в това число в регион " Южен “, който е малко по-встрани от централните туристически направления, дава още една добавена стъпка в тази огромна политика. Така че сега може да кажем, че туристите в Пловдив към този момент не са нула или една нощувка, а са примерно една или две, което е огромен прогрес за десетина години.
Откъде е у вас тази обич към археологията? И кое е събитието, с което най-вече се гордеете през вашите мандати?
Вижте, всеки един кмет би трябвало да знае историята на града. Не може да бъдеш добър кмет без да познаваш историята на Пловдив. Аз по принцип одобрявам история, само че няма по какъв начин да управляваш нещо, което не го познаваш. А ти го познаваш посредством неговата история, посредством неговото развиване преди теб, и то освен преди теб, а стотици години преди теб. Тъй като базовите дадености на един град като Пловдив-Филипопол, примерно, те са едни и същи – то е централно място, то е кръстопът, тъй че ти би трябвало да го познаваш, би трябвало да го знаеш. И от там – да използваш тези дадености да работят за настоящето време, за нашето потомство. Така че това е натурален развой и всеки един кмет е длъжен да го прави. Ако не – просто няма да бъде добър кмет. Т.е. всеки си избира дали да е добър кмет или не, това си е негов персонален избор. Но в случай че искаш да си добър кмет, ти би трябвало да познаваш историята на Пловдив.
А другояче, най-голямото достижение в моя мандат е " Европейска столица на културата “. това е нещо, за което доста години още ще се приказва. Това е най-голямото достижение. Много огромен план, за който се работеше в продължение на може би десетина години. Но " Пловдив – Европейска столица на културата “ е венецът в моите 8 години, аз по този начин си го считам за себе си.
Да ви попитам в този момент, какво си пожелавате за Ивановден и да кажете, апропо, с какво се занимавате сега?
Да сме живи и здрави, несъмнено. Най-важното е да сме живи и здрави и да си пожелаем хубави дни за нашия град, за всеки един от нас. Това е моето предпочитание, което постоянно си поисквам и с другари, и с познати – да сме живи и здрави. Това е най-важното. И да имаме сили и време да се събираме, да се виждаме. Иначе сега се занимавам със свои си неща.
Свободен радикал, значи?
Да. Много неща и нищо съответно, само че имам с какво се занимавам, да.
А с политика занимавате ли се още?
Не, просто съм наблюдаващ сега.
Но аз още когато в 2019 година предавах на мандата, си споделих, че аз съм толкоз обвързван с града, че няма по какъв начин да има обстановка или миг в живота ми, в който аз да съм в Пловдив и да не ме интересува локалната политика или развиването на Пловдив, или плановете на града. Така че изрично проследявам изкъсо безусловно всичко, което се случва в Пловдив сега.
Г-н Тотев, дали сте удовлетворен в този момент, когато виждате, че това, което посадихте преди време, най-накрая дава плод? Говоря за многото археологически обекти, които започнаха да отварят порти в този момент, започнаха да се сбъдват в Пловдив.
Е, несъмнено, несъмнено, по какъв начин другояче?! Много ми е драго, когато видя, че има разкриване на Одеона, или разкриване на Източната врата. Така, че няма по какъв начин да не се веселя, че това, което се посади преди много години, към този момент покълна и даде цвят, в случай че мога по този начин да кажа. Надявам се, че и идващите кметове след мен, в това число и в този момент, да вършат нещо, с цел да може кметовете след тях да отрежат ленти. Така че това е естественият развой на работа, който би трябвало да съществува в един град и не може да не ме радва това, несъмнено.
Само че, дали не се чувствате от време на време малко отчаян от това, че сякаш малко хора се сещат да погледнат обратно и не ви загатват дори? Не знам дали и предложения са ви изпращали за откриванията на обектите.
Е, не, не. Мисля, че би трябвало да сме над тези неща. Не е толкоз значима личността в тази ситуация, дали е този, или оня. Говоря кардинално, че би трябвало по този начин да се работи, че да може да се почувства резултата от съответното ръководство. Всеки един кмет през годините е оставял нещо в града. Радвам се, че аз съумях през моите години, да оставя доста неща, за които да си приказваме след 8 или 10 години. Така че това е радостното.
Сега, като се връщате обратно в годините, тези години, когато ги започвахте, стартирахте тези обекти, може ли да кажете кой от тях беше най-трудноосъществим?
Всеки един от тях имаше своята специфичност. Може би като най-тежки политически решения, които трябваше да се вземат, това беше дали да се разкопае централния площад с Форум " Запад “, дали да се отстрани улицата пред католическата катедрала за Голямата базилика. Това са доста тежки политически решения и единствено кмет с голяма религия в това, което прави, може да взема такива решения. Те дават своя резултат, тъй като имате площад " Централен “ с експонирането на Форум " Запад “, с помощта на едно такова доста тежко политическо решение. Имате Голямата базилика по същия метод. Аз в последните дни чувам свадите – дали са чак толкоз кавги не знам, около мозайките в Голямата базилика.
Но нямаше въобще да си приказваме за мозайки, в случай че не беше взето политическото решение да се започва обекта, да се отстрани улицата, да се направи опция за прекосяване към тунела. Така че това са неща, които един кмет, в случай че желае да остане в историята, би трябвало да взима такива основни решения. Включително и Цар-Симеоновата градина. Тя също беше плод на доста, доста тежки политически решения. Помните свадите тогава с еколозите, по какъв начин не може да има бетон, езеро и така нататък Това може би прави разликата сред един обичаен кмет, който минава мандата и по-късно не се сещат за него, и другите кметове, за които се приказва десетина години, откакто са управлявали. Взимането на такива решения и налагането на воля в планове, за които вярваш, че ще бъдат оценени доста, доста след настоящите кавги за тях. Тъй като за всеки един от тези планове е имало митинги в сегашния, в съответния миг.
Някои обекти обаче останаха и до през днешния ден незавършени и не знам дали скоро ще се види резултатът. Говаря за Тютюневите хранилища, да вземем за пример.
Да, за жалост, те са малко настрана от директната работа на общината, само че общината е доста въвлечена в изработването на ПУП-овете там и на РУП-овете, които са. И мисля, че този развой продължава и още не е стигнал до средата. Това се вижда и в резултата – че нищо не се е трансформирало, което е проблем, несъмнено, защото мина и мандатът на, към този момент виждаме една година и от мандата на. Може би трябваше да се положат малко повече старания там.
За страдание, виждам, че може би отново сме тръгнали, съгласно мен, по неверен път и за Зоологическата градина. За страдание, това е нещо, което започнах с голямо предпочитание. Но това беше един доста, доста тежък политически миг в моя мандат. И по-късно се видя, несъмнено, че са цялостни нелепости. Но който не е следвал причинно-следствените връзки, само че те хората нямат обвързване да ги следват, несъмнено. Но остава една мъка от моя мандат. А, несъмнено, с цялото ми схващане мога да кажа, че дадохме всичко най-хубаво от себе си, с цел да се случи този план. Надявам се в някакъв миг да се случи.
За каква неверна посока говорите в този момент? Какво имате поради?
Според мен трябваше да се заложи в общинския бюджет още след първата година и да се стартира работата по плана. Там имаше смисъл. Тя, самата градина, си е основана и си е направена досега по съответен план, който е утвърден от Министерство на околната среда и водите. Тук се потегли с механически помощи, с търсене на европейско финансиране – някакви неща, които доколкото аз имам опита в общинското ръководство, този мандат няма да се случат. Надявам се да ме опровергаят, само че съгласно мен – не.
За Небет тепе по какъв начин ви се виждат нещата?
Небет тепе за жалост отново е един от плановете, които стартирахме с голямо предпочитание. Но първото, което беше необичайно за мен в мандата на, е тази извънредно анонимна компания, която завоюва плана. Още тогава имахме някакви подозрения, че там нещо може да не се случи както би трябвало. След това, сега на разработване на плана, се видяха, че се променяха нещата по плана. Цялата начална концепция леко се промени. След това стартираха някакви кавги с огради и други неща, които бяха спомагателни. Но няма значение, въпросът е да се случи, да се отвори един ден, защото той към момента не е публично открит, още Министерство на културата, доколкото знам, не го е приела този обект. Надявам се да се свърши със сагата, с цел да могат пловдивчани и посетители на града да го употребяват.
Това е едно от най-знаковите места за града. Ние споделяме, че там се е зародил Пловдив, макар че чуваме, че в действителност не е там, а към " Брезовско шосе “. Покрай сагата с " Брезовско шосе “ разбрахме, че в действителност там е първоизточникът на населването, едно от първите поселения тук, в района. Но Небет тепе, с неговите многочислени културни пластове, които има там, е може би един от обектите, който може да опише доста от историята на града, от древността до в този момент, на едно място. Ти се намираш в Стария град и можеш да видиш праисторията, тъй като там имаме още от така наречен циклопски градежи. Така че за Небет тепе доста ми е болно, че към момента не могат пловдивчани да го употребяват и да му се радват.
И го чакат с неспокойствие, в действителност. Сещам се още, че имаше доста забавни и истински хрумвания за лифтове сред тепетата, по Ваше време.
На Жорж Трак концепциите, да. Вижте, аз считам, че в град с хълмове като Пловдив, концепцията за въжен превоз е използвана. Неговата концепция беше от площад " Шахбазян “ по източната страна на Небе тепе да има въжен превоз. Това, което работихме в моя мандат, беше да се обезпечи опция и трасе за въжен превоз от бул. " Руски “ до Хълма на освободителите, Бунарджика. То дори залегна и в проекта за ръководство на хълма, 10-годишните проекти, тъй че там по принцип може да се построи инфраструктура. Това се откри като опция в нашите мандати.
Според мен, в някакъв миг това ще даде една доста забавна добавена стойност на града от позиция на туризъм, и от позиция и на самите пловдивчани, да посещават повече тези обекти, на които би трябвало да се изкачват – в наше време това очевидно основава компликации. Ние доста пъти се опитвахме да дадем чартърен бюфета на " Альоша “ горе, само че нямаше искащи, защото не се очакваше да има хора. Не са доста пловдивчани, които вървят на Бунарджика, за жалост. Така че лифтът е нещо, което за Пловдив изрично, съгласно мен, е използвано, само че би трябвало да има доста мощна политическа воля още веднъж.
Да, по този начин е. Онзи ден, в едно изявление, археологът Костадин Кисьов сподели нещо забавно – че и Одеонът нямаше да го има, в случай че не бяхте тогава вие, в действителност.
Не единствено аз, а всички, които работиха за Одеона. По принцип от Археологическия музеи поставиха големи старания там и Кисьов - също. Всъщност Кисьов – персонално през него минаха всички тези обекти, за които ние си приказваме, и за Форум " Запад “, и за Голямата базилика, и за Небет тепе.
Той е един от признателните къв Вас, в действителност, да.
Аз мисля, че с този шеф на Археологическия музеи в Пловдив, градът ни печели ужасно доста. И през всички тези години с него сме работили на доста обекти. Той дава доста сърце и душа и доста гори в работата за града. И постоянно е помагал, в това число и за такива шантави хрумвания на някой си кмет – дай да разкопаем площада да забележим какво ще излезе. Трябва да има хора, които да поддържат такива решения. Защото аз споделям, че тежко се взимат политически решения, само че в случай че нямаш съидейници, с които да ги споделяш и да ги вземеш, то нищо не се случва. Така че Кисьов е благосъстояние за Пловдив и аз се веселя, че имах опция да работя толкоз години с него.
Да, археолозите по принцип са признателни за всичко това, което Вие започнахте. А по какъв начин гледате концепцията Голямата могила да се трансформира в археологически парк, там на това място?
Интересно е и в случай че я има тази даденост – аз не съм бил на място, за жалост. Пламен Панов ми даде обещание да ме заведе, тъй че уповавам се, че ще си извърши обещанието. Но това, което чета по медиите, е, че има подобен капацитет. Щом го споделят и от музея, и от общината, несъмнено, че това е нещо, за което би трябвало да се работи. Но най-важното нещо е да се направи тази съгласуваност, която е извънредно значима, тъй като с цел да отидете на този обект, вие би трябвало да го свържете в един културен маршрут – дали с рейс, или по някакъв различен метод. Така че това е значимо – да се работи върху синергията на всички обекти, които има в града, да бъдат налични.
А другояче разширението – вижте, когато започнахме в 2011 година, направихме един разбор от позиция на туристите, какъв брой време прекарват туристите в Пловдив. И се оказа, че те прикарват нула нощи или най-много една нощ. Нашата цел в края на мандата с " Европейска столица на културата “ бе да прекарват две нощи най-малко приблизително в Пловдив. Това е с разширение на опциите и кръга тук-там, които да бъдат посетени. Изграждането на нови обекти, в това число в регион " Южен “, който е малко по-встрани от централните туристически направления, дава още една добавена стъпка в тази огромна политика. Така че сега може да кажем, че туристите в Пловдив към този момент не са нула или една нощувка, а са примерно една или две, което е огромен прогрес за десетина години.
Откъде е у вас тази обич към археологията? И кое е събитието, с което най-вече се гордеете през вашите мандати?
Вижте, всеки един кмет би трябвало да знае историята на града. Не може да бъдеш добър кмет без да познаваш историята на Пловдив. Аз по принцип одобрявам история, само че няма по какъв начин да управляваш нещо, което не го познаваш. А ти го познаваш посредством неговата история, посредством неговото развиване преди теб, и то освен преди теб, а стотици години преди теб. Тъй като базовите дадености на един град като Пловдив-Филипопол, примерно, те са едни и същи – то е централно място, то е кръстопът, тъй че ти би трябвало да го познаваш, би трябвало да го знаеш. И от там – да използваш тези дадености да работят за настоящето време, за нашето потомство. Така че това е натурален развой и всеки един кмет е длъжен да го прави. Ако не – просто няма да бъде добър кмет. Т.е. всеки си избира дали да е добър кмет или не, това си е негов персонален избор. Но в случай че искаш да си добър кмет, ти би трябвало да познаваш историята на Пловдив.
А другояче, най-голямото достижение в моя мандат е " Европейска столица на културата “. това е нещо, за което доста години още ще се приказва. Това е най-голямото достижение. Много огромен план, за който се работеше в продължение на може би десетина години. Но " Пловдив – Европейска столица на културата “ е венецът в моите 8 години, аз по този начин си го считам за себе си.
Да ви попитам в този момент, какво си пожелавате за Ивановден и да кажете, апропо, с какво се занимавате сега?
Да сме живи и здрави, несъмнено. Най-важното е да сме живи и здрави и да си пожелаем хубави дни за нашия град, за всеки един от нас. Това е моето предпочитание, което постоянно си поисквам и с другари, и с познати – да сме живи и здрави. Това е най-важното. И да имаме сили и време да се събираме, да се виждаме. Иначе сега се занимавам със свои си неща.
Свободен радикал, значи?
Да. Много неща и нищо съответно, само че имам с какво се занимавам, да.
А с политика занимавате ли се още?
Не, просто съм наблюдаващ сега.
Но аз още когато в 2019 година предавах на мандата, си споделих, че аз съм толкоз обвързван с града, че няма по какъв начин да има обстановка или миг в живота ми, в който аз да съм в Пловдив и да не ме интересува локалната политика или развиването на Пловдив, или плановете на града. Така че изрично проследявам изкъсо безусловно всичко, което се случва в Пловдив сега.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ