Оригинални плочки с клинопис на 3 хил. години от Вавилон експонираха в Археологическия музей на Бургас
ул. " Богориди " N21
" Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация “ е името на най - новата галерия, която можете да видите през идващите месеци в бургаския Археологически музей (ул. “Ал. Богориди " 21). Ценните експонати са предоставени от Исторически музей - Котел.
Глинените плочки с клинопис от 6-ти век прочие хр. са дарени на библиотеката-музей в Котел от Петър Матеев, който е прочут като един от най-големите благодетели на възрожденския град. Глинените таблички са 5 на брой, с разнообразни размери, а върху тях са изписани значими за времето си финансови документи.
Архивът на вавилонския жанр Егиби включва към 1700 глинени таблички, които документират финансовата активност на рода в интервала от 606 до 482 година прочие хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия. Архивът обгръща пет генерации и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими парцели, плебеи, както и за разпределяне на заеми и заплащане на налози. Табличките в детайли разказват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната табличка е датирана 547 година прочие хр., а най-късната от 536 година прочие хр.
Клинописното писмо е най - ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години прочие хр. в Месопотамия и по тъкмо – в земите на сегашен Южен Ирак. Върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли знаци с формата на отвесни, хоризонтални и коси клинчета, като в следствие плочките се изсушавали или изпичали. Инструментът, с който се е “пишело ", представлявал писец от тръстика или различен материал - той бил прочут по късно, като стилус. Древните писари, заради спецификата на занятието си, били надълбоко уважавани и се употребили с висок обществен авторитет, като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.
А ето и пътя на клинописните плочки от античния град Ниневия до музея в Котел.
През 1876 година Петър Матеев българин от Котел, взе участие в археологическа експедиция в Близкия изток под управлението на Джордж Смит прочут археолог, чиято работа трансформира визиите за античната просвета на Вавилон и Асирия.
Джордж Смит (1840-1876) е роден в Лондон и става прочут с разчитането на " Епосът на Гилгамеш “, което удостоверило библейските разкази за Всемирния потоп. След откритията в град Ниневия, Смит оглавява нови експедиции, с цел да откри изчезнали елементи от текста. През 1876 година той идва в Цариград, с цел да получи позволение за разкопки и там се среща с Петър Матеев.
Петър Матеев (1850-1943) има забавна биография. Той е един от най-известните ерудирани, родолюбиви българи. Общественик, публицист, помощник на доста европейски и български издания. Произхожда от остарял котленски възрожденски състоятелен жанр. Образованието си получава в родния град, а по-късно учи в Протестантския лицей на Малта и работи в британската поща в Цариград. Матеев приема предлагането на Смит, само че е предизвестен от британския консул, че като българин може да срещне усложнения при управляващите, в следствие той сменя името си на Питър Матюсън, с цел да се показва, като британски гражданин.
След приемане на султанския ферман, Смит и Матеев потеглят на странствуване, в което откриват хетски надписи. По пътя, те изследват културни и обществени особености на района и локални поданици. Когато стигат до Багдад обстановката се усложнява, заради протести и те вземат решение да се върнат назад. По пътя Смит болен и умира в град Алеп. Матеев сполучливо се завръща в Цариград и оставя след себе си клинописните плочки, които са доста редки и се съхраняват в Котленския музей. Неговият пътепис и автобиография са скъпи исторически източници, които документират значимостта на българския принос в международната археология.
Каним всички поданици и посетители на града да се допрян до достиженията на двама мъже, които без значение от разликите в произхода и културите, оставят важен отпечатък в историята на археологията. Музеят е отворен от понеделник до събота, с работно време от 9:00 до 17:00 часа.
" Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация “ е името на най - новата галерия, която можете да видите през идващите месеци в бургаския Археологически музей (ул. “Ал. Богориди " 21). Ценните експонати са предоставени от Исторически музей - Котел.
Глинените плочки с клинопис от 6-ти век прочие хр. са дарени на библиотеката-музей в Котел от Петър Матеев, който е прочут като един от най-големите благодетели на възрожденския град. Глинените таблички са 5 на брой, с разнообразни размери, а върху тях са изписани значими за времето си финансови документи.
Архивът на вавилонския жанр Егиби включва към 1700 глинени таблички, които документират финансовата активност на рода в интервала от 606 до 482 година прочие хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия. Архивът обгръща пет генерации и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими парцели, плебеи, както и за разпределяне на заеми и заплащане на налози. Табличките в детайли разказват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната табличка е датирана 547 година прочие хр., а най-късната от 536 година прочие хр.
Клинописното писмо е най - ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години прочие хр. в Месопотамия и по тъкмо – в земите на сегашен Южен Ирак. Върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли знаци с формата на отвесни, хоризонтални и коси клинчета, като в следствие плочките се изсушавали или изпичали. Инструментът, с който се е “пишело ", представлявал писец от тръстика или различен материал - той бил прочут по късно, като стилус. Древните писари, заради спецификата на занятието си, били надълбоко уважавани и се употребили с висок обществен авторитет, като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.
А ето и пътя на клинописните плочки от античния град Ниневия до музея в Котел.
През 1876 година Петър Матеев българин от Котел, взе участие в археологическа експедиция в Близкия изток под управлението на Джордж Смит прочут археолог, чиято работа трансформира визиите за античната просвета на Вавилон и Асирия.
Джордж Смит (1840-1876) е роден в Лондон и става прочут с разчитането на " Епосът на Гилгамеш “, което удостоверило библейските разкази за Всемирния потоп. След откритията в град Ниневия, Смит оглавява нови експедиции, с цел да откри изчезнали елементи от текста. През 1876 година той идва в Цариград, с цел да получи позволение за разкопки и там се среща с Петър Матеев.
Петър Матеев (1850-1943) има забавна биография. Той е един от най-известните ерудирани, родолюбиви българи. Общественик, публицист, помощник на доста европейски и български издания. Произхожда от остарял котленски възрожденски състоятелен жанр. Образованието си получава в родния град, а по-късно учи в Протестантския лицей на Малта и работи в британската поща в Цариград. Матеев приема предлагането на Смит, само че е предизвестен от британския консул, че като българин може да срещне усложнения при управляващите, в следствие той сменя името си на Питър Матюсън, с цел да се показва, като британски гражданин.
След приемане на султанския ферман, Смит и Матеев потеглят на странствуване, в което откриват хетски надписи. По пътя, те изследват културни и обществени особености на района и локални поданици. Когато стигат до Багдад обстановката се усложнява, заради протести и те вземат решение да се върнат назад. По пътя Смит болен и умира в град Алеп. Матеев сполучливо се завръща в Цариград и оставя след себе си клинописните плочки, които са доста редки и се съхраняват в Котленския музей. Неговият пътепис и автобиография са скъпи исторически източници, които документират значимостта на българския принос в международната археология.
Каним всички поданици и посетители на града да се допрян до достиженията на двама мъже, които без значение от разликите в произхода и културите, оставят важен отпечатък в историята на археологията. Музеят е отворен от понеделник до събота, с работно време от 9:00 до 17:00 часа.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ