Ето как от банкова карта може да се направи пръстен за безконтактно плащане
.td_uid_48_5cd53a248bbd9_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_48_5cd53a248bbd9_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
За мнозина безконтактното разплащане с безжична RFID карта е доста комфортно: просто я приближаваш до терминала и готово – не се постанова въвеждането на PIN код. Но още по-удобно ще стане, в случай че не се постанова да вадим този пай пластмаса и да плащаме с едно придвижване на ръката .
Основната концепция на този DYE план е, че в случай че към този момент имате банкова карта с RFID модул, можете да поискате от банката още една, която да разтворите в ацетон, да извадите модула с RFID чипа, да му запоите нова антена, която да поставите в изработен от самите вас пръстен, който най-после да покриете със тъничък пласт епоксидна смола. По този метод ще си извършите пръстен, благодарение на който ще можете да правите безконтактни заплащания на процедура на всички места, без да се постанова да вадите портфейла.
За да разберете, дали вашата банкова карта поддържа безконтактно заплащане, проверете за съществуването на специфичния знак, който нормално е нанесен в лявата част на банковата карта. При по-старите карти сходен знак няма, само че на процедура всички банки могат да създадат препис с тази опция. Ако бъде изработен препис, номерът на картата не се трансформира и могат да се употребяват и двете карти, само че тази алтернатива е друга за другите банки.
.td_uid_47_5cd53a248b923_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_47_5cd53a248b923_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Когато си извършите „вълшебния пръстен“, добра концепция е да си носите втората карта в портфейла, тъй като търговецът може да изиска да прочете името ви, а и към момента има терминали, които не поддържат безжично заплащане.
Казват, че някъде в Европа оферират мини карти, които могат да се слагат в телефона или на ключодържателя. Те са самобитен RFID препис на главната карта. Нещо сходно ще създадем и ние, само че със личните си ръце.
И по този начин, първата стъпка е да разтворим банковата карта в ацетон, до момента в който не се оголи RFID чипа. Самият чип и неговата поставка не реагират на ацетона, само че те са доста нежни и изискват деликатно отношение.
#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID21.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID22.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID23.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID24.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
По добре е в началото да се изреже региона, където се намират чипа с антената за по-бързо разтваряне на пластмасата. По този метод процедурата се редуцира от час и половина на по-малко от един час.
След като чипът са антената са отделени, можем да пристъпим към, втората стъпка, която аз избрах да бъде разпечатване на формата за чипа и пръстена.
#td_uid_42_5cd53a247aebe.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID31.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_42_5cd53a247aebe.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID32.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_42_5cd53a247aebe.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID33.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 3
Необходимо е да се избере 3D принтер с по-висока резолюция, тъй като елементарните FDM принтери няма да могат да разпечатат с нужната акуратност. Файловете за щемпел (за безименния пръст на създателя 10,75) са оповестени в интернет. Ако вашият пръст е по-дебел или по-тънък, мащабирайте пръстена.
След това изпиляваме подложката с чипа по широчина, с цел да може да се сложи от горната страна на пръстена.
Следва запояването на антената. Нейната дължина би трябвало да е най-малко половината от дължината на истинската антена. В оригинала антената бе дълга 40 инча. Това значи, че ние би трябвало да имаме 15 инча (38 сантиметра). Това е дистанцията от първата точка, в която антената контактува с чипа, до втората точка от другата страна на подложката. По принцип, всички банкови карти би трябвало да имат идентични антени, тъй като всичките те работят с една и съща периодичност на терминала. Тук се употребява този проводник, само че има и по-добри разновидности. Удобно е първо да се запои единия край, да се сложи проводника хлабаво към пръстена и тогава да се запои и другия завършек на антената.
#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID51.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID52.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID53.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID54.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
На този стадий картата към този момент може да се ревизира на някои терминал или търговски автомат, с цел да се ревизира дали всичко работи, преди да се слагат горните покрития смолата. Ако нещо не работи, ще би трябвало от банката да се поръча нова карта.
А в случай че всичко работи, можем да се поздравим: половината работа към този момент е свършена. Поставяме чипа на особено оставеното място на вътрешната половина на пръстена, а проводника деликатно и плътно намотаваме в оставения за тази цел жлеб.
#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID61.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID62.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID63.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID64.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
Сега остава да се вмъкне вътрешната част на пръстена във външната и да се сглоби цялостната структура. Добре е авансово всичко добре да се шлифова с фина шкурка, за може нашият пръстен да наподобява идеално равен.
Препоръчва се шлифоване с шкурка 1000 в продължение на един час, по-късно с шкурка 1500 още един час и най-после един час с мокра шкурка 2000. Но това е за напълно идеалния случай. По принцип може да се шлифова 15 минути с шкурка 1000 и е готово.
Поставяме квалифицирания преди този момент модела на пръстена в жълт пластелин, където би трябвало да потъне до половината, и от горната страна заливаме със наследник силикон.
#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID81.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID82.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID83.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/140.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item5{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/141.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 5
Поставяме всичко това във вакуумна камера за няколко минути, с цел да премахнем всички мехурчета. След това би трябвало да се изчака няколко часа, до момента в който материалът се втвърди. След това деликатно почистваме пластелина от другата страна, без да вадим тази форма за пръстена и без да я разместваме. Напръскваме с лак за по-лесно делене на двете елементи на тази самобитна леярска форма и изливаме втората част, която в този момент заема мястото на пластелина. След като всичко изсъхне, освобождаваме място за епоксидната смола.
След като прес-формата за отливката е подготвена е належащо в нея да се направи отвор в силикона и две дребни отверстия за мехурчетата, както е показано на фотосите.
#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID91.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID92.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID93.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID94.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
Сега вътре би трябвало да се сложи съединения пръстен с чипа и антената, да се стегне силиконовата форма с да вземем за пример, два ластика и в отверстието да се инжектира епоксидната смола. Всичко това се слага в някакъв съд с налагане 60psi за не по-малко от 24 часа, с цел да могат да излязат всички мехурчета от отливката и да не се виждат в окончателната версия на пръстена.
Пръстенът е подготвен!
Авторът на този материал споделя, че неговият пръстен работи във всички магазини, които той самият посещава. Струва си да се замислим, че за един недодялан хакер ще бъде по-лесно да прочете данните от чипа, който е подложен на ръката, спрямо банковите карти в портфейла, само че създателят на това знамение не се е сблъсквал с сходни неща. Все отново хакерският RFID читател би трябвало да бъде поднесен на разстояние към 2 см, а това е мъчно да бъде направено неусетно.
Разбира се, сходен пръстен може да бъде изработен от всевъзможни радио чипове, а освен от RFID чипа от банкова карта. Например от електронния ключ за автомобила. Конструкцията може да бъде напълно друга и да не се постанова потреблението на 3D принтер и леене на епоксидна смола.
Друга концепция е вместо пръстен да се направи гривна. Това е даже по-лесно, тъй като има повече място за закрепване на чипа и за антената. Но за постигането на добър резултат, по този начин или другояче ще се наложи антената да е във тип на намотка.
Допълнения
Ако се употребяват някакви други RFID чипове, да вземем за пример, за електронни брави, добре е да се знае, че антената се употребява както за приемане, по този начин и за предаване на данни. Всички желаят намотките да бъдат допустимо минимум, само че е добре да се знае, че създателят на материала предлага дължината на новата антена да бъде кратна на дължината на истинската антена.
При банковите карти добър баланс е антената в пръстена да е половината от дължината на антената в картата. Но има RFID чипове, които употребяват доста къси антени. Експериментите демонстрират, че в този случай, антената в пръстена е добраюе да бъде четворно по-голяма от истинската.
Но би трябвало да се пробва. Преди да слагате антената на пръстена, можете просто да я намотаете няколко пъти към пръста си и да ревизирате нейната работа.
Ако се опитате да извършите огърлица с RFID чип, няма да се получи доста добре, тъй като даже и при една намотка, антената ще бъде прекомерно дълга, а и не е комфортно да се пазари с огърлица.
.td_uid_49_5cd53a248be0d_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_49_5cd53a248be0d_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
За мнозина безконтактното разплащане с безжична RFID карта е доста комфортно: просто я приближаваш до терминала и готово – не се постанова въвеждането на PIN код. Но още по-удобно ще стане, в случай че не се постанова да вадим този пай пластмаса и да плащаме с едно придвижване на ръката .
Основната концепция на този DYE план е, че в случай че към този момент имате банкова карта с RFID модул, можете да поискате от банката още една, която да разтворите в ацетон, да извадите модула с RFID чипа, да му запоите нова антена, която да поставите в изработен от самите вас пръстен, който най-после да покриете със тъничък пласт епоксидна смола. По този метод ще си извършите пръстен, благодарение на който ще можете да правите безконтактни заплащания на процедура на всички места, без да се постанова да вадите портфейла.
За да разберете, дали вашата банкова карта поддържа безконтактно заплащане, проверете за съществуването на специфичния знак, който нормално е нанесен в лявата част на банковата карта. При по-старите карти сходен знак няма, само че на процедура всички банки могат да създадат препис с тази опция. Ако бъде изработен препис, номерът на картата не се трансформира и могат да се употребяват и двете карти, само че тази алтернатива е друга за другите банки.
.td_uid_47_5cd53a248b923_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_47_5cd53a248b923_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Когато си извършите „вълшебния пръстен“, добра концепция е да си носите втората карта в портфейла, тъй като търговецът може да изиска да прочете името ви, а и към момента има терминали, които не поддържат безжично заплащане.
Казват, че някъде в Европа оферират мини карти, които могат да се слагат в телефона или на ключодържателя. Те са самобитен RFID препис на главната карта. Нещо сходно ще създадем и ние, само че със личните си ръце.
И по този начин, първата стъпка е да разтворим банковата карта в ацетон, до момента в който не се оголи RFID чипа. Самият чип и неговата поставка не реагират на ацетона, само че те са доста нежни и изискват деликатно отношение.
#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID21.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID22.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID23.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_41_5cd53a2478c50.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID24.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
По добре е в началото да се изреже региона, където се намират чипа с антената за по-бързо разтваряне на пластмасата. По този метод процедурата се редуцира от час и половина на по-малко от един час.
След като чипът са антената са отделени, можем да пристъпим към, втората стъпка, която аз избрах да бъде разпечатване на формата за чипа и пръстена.
#td_uid_42_5cd53a247aebe.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID31.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_42_5cd53a247aebe.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID32.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_42_5cd53a247aebe.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID33.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 3
Необходимо е да се избере 3D принтер с по-висока резолюция, тъй като елементарните FDM принтери няма да могат да разпечатат с нужната акуратност. Файловете за щемпел (за безименния пръст на създателя 10,75) са оповестени в интернет. Ако вашият пръст е по-дебел или по-тънък, мащабирайте пръстена.
След това изпиляваме подложката с чипа по широчина, с цел да може да се сложи от горната страна на пръстена.
Следва запояването на антената. Нейната дължина би трябвало да е най-малко половината от дължината на истинската антена. В оригинала антената бе дълга 40 инча. Това значи, че ние би трябвало да имаме 15 инча (38 сантиметра). Това е дистанцията от първата точка, в която антената контактува с чипа, до втората точка от другата страна на подложката. По принцип, всички банкови карти би трябвало да имат идентични антени, тъй като всичките те работят с една и съща периодичност на терминала. Тук се употребява този проводник, само че има и по-добри разновидности. Удобно е първо да се запои единия край, да се сложи проводника хлабаво към пръстена и тогава да се запои и другия завършек на антената.
#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID51.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID52.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID53.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_43_5cd53a247e3a2.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID54.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
На този стадий картата към този момент може да се ревизира на някои терминал или търговски автомат, с цел да се ревизира дали всичко работи, преди да се слагат горните покрития смолата. Ако нещо не работи, ще би трябвало от банката да се поръча нова карта.
А в случай че всичко работи, можем да се поздравим: половината работа към този момент е свършена. Поставяме чипа на особено оставеното място на вътрешната половина на пръстена, а проводника деликатно и плътно намотаваме в оставения за тази цел жлеб.
#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID61.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID62.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID63.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_44_5cd53a2480572.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID64.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
Сега остава да се вмъкне вътрешната част на пръстена във външната и да се сглоби цялостната структура. Добре е авансово всичко добре да се шлифова с фина шкурка, за може нашият пръстен да наподобява идеално равен.
Препоръчва се шлифоване с шкурка 1000 в продължение на един час, по-късно с шкурка 1500 още един час и най-после един час с мокра шкурка 2000. Но това е за напълно идеалния случай. По принцип може да се шлифова 15 минути с шкурка 1000 и е готово.
Поставяме квалифицирания преди този момент модела на пръстена в жълт пластелин, където би трябвало да потъне до половината, и от горната страна заливаме със наследник силикон.
#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID81.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID82.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i0.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID83.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/140.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_45_5cd53a2482930.td-doubleSlider-2.td-item5{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/141.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 5
Поставяме всичко това във вакуумна камера за няколко минути, с цел да премахнем всички мехурчета. След това би трябвало да се изчака няколко часа, до момента в който материалът се втвърди. След това деликатно почистваме пластелина от другата страна, без да вадим тази форма за пръстена и без да я разместваме. Напръскваме с лак за по-лесно делене на двете елементи на тази самобитна леярска форма и изливаме втората част, която в този момент заема мястото на пластелина. След като всичко изсъхне, освобождаваме място за епоксидната смола.
След като прес-формата за отливката е подготвена е належащо в нея да се направи отвор в силикона и две дребни отверстия за мехурчетата, както е показано на фотосите.
#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item1{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID91.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item2{background:url(https://i2.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID92.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item3{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID93.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}#td_uid_46_5cd53a2485885.td-doubleSlider-2.td-item4{background:url(https://i1.wp.com/www.kaldata.com/wp-content/uploads/2019/05/RFID94.jpg?resize=80%2C60&ssl=1) 0 0 no-repeat}1 от 4
Сега вътре би трябвало да се сложи съединения пръстен с чипа и антената, да се стегне силиконовата форма с да вземем за пример, два ластика и в отверстието да се инжектира епоксидната смола. Всичко това се слага в някакъв съд с налагане 60psi за не по-малко от 24 часа, с цел да могат да излязат всички мехурчета от отливката и да не се виждат в окончателната версия на пръстена.
Пръстенът е подготвен!
Авторът на този материал споделя, че неговият пръстен работи във всички магазини, които той самият посещава. Струва си да се замислим, че за един недодялан хакер ще бъде по-лесно да прочете данните от чипа, който е подложен на ръката, спрямо банковите карти в портфейла, само че създателят на това знамение не се е сблъсквал с сходни неща. Все отново хакерският RFID читател би трябвало да бъде поднесен на разстояние към 2 см, а това е мъчно да бъде направено неусетно.
Разбира се, сходен пръстен може да бъде изработен от всевъзможни радио чипове, а освен от RFID чипа от банкова карта. Например от електронния ключ за автомобила. Конструкцията може да бъде напълно друга и да не се постанова потреблението на 3D принтер и леене на епоксидна смола.
Друга концепция е вместо пръстен да се направи гривна. Това е даже по-лесно, тъй като има повече място за закрепване на чипа и за антената. Но за постигането на добър резултат, по този начин или другояче ще се наложи антената да е във тип на намотка.
Допълнения
Ако се употребяват някакви други RFID чипове, да вземем за пример, за електронни брави, добре е да се знае, че антената се употребява както за приемане, по този начин и за предаване на данни. Всички желаят намотките да бъдат допустимо минимум, само че е добре да се знае, че създателят на материала предлага дължината на новата антена да бъде кратна на дължината на истинската антена.
При банковите карти добър баланс е антената в пръстена да е половината от дължината на антената в картата. Но има RFID чипове, които употребяват доста къси антени. Експериментите демонстрират, че в този случай, антената в пръстена е добраюе да бъде четворно по-голяма от истинската.
Но би трябвало да се пробва. Преди да слагате антената на пръстена, можете просто да я намотаете няколко пъти към пръста си и да ревизирате нейната работа.
Ако се опитате да извършите огърлица с RFID чип, няма да се получи доста добре, тъй като даже и при една намотка, антената ще бъде прекомерно дълга, а и не е комфортно да се пазари с огърлица.
.td_uid_49_5cd53a248be0d_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_49_5cd53a248be0d_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ