Пробив: Учени от Пловдив разкриха тайната на възкръсващото цвете - Родопския силивряк
Учени от българския Център за върхови достижения в растителната систематична биология и биотехнология - ЦРСББ, взаимно с откриватели от Потсдамски университет и Института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк " в Германия, сполучливо секвенираха генома на Haberlea rhodopensis - ендемичен за България тип “възкръсващо растение ", известно още като Орфеево цвете или Родопски силивряк.
Характеристиките на генома на Родопския силивряк са разказани в научна публикация със свободен достъп “The genome of Haberlea rhodopensis provides insights into the mechanisms for tolerance to multiple extreme environments " оповестена в профилираното издание “Cellular and Molecular Plant Sciences ".
Резултатите ще бъдат в помощ за учените от целия свят, които работят в региона на растителната биология, изключително тези, които се занимават с проблемите на абиотичния стрес при растенията. Интересното е, че близо 24% от разпознатите 44 306 гена в растението са неповторими и характерни единствено за него, като няма сходни на тях в никои други изследвани типове. Това прави генома на Родопския силивряк извънредно скъп запас за бъдещи изследвания.
Орфеевото цвете показва голям капацитет за бъдещи открития в интерес на селското стопанство, медицината, фармацията и козметичната промишленост. Секвенирането на неговия геном ще улесни откривателите в търсенето на гени за възстановяване устойчивостта на стопанско-значими култури към неподходящи условия на околната среда, както и естествени молекули, които да са в интерес на човешкото здраве.
Основен акцент на научните проучвания в ЦРСББ е високата резистентност на Haberlea rhodopensis към засушаване - даже след рискова суша и цялостно изсъхване, при следващо напояване растението “възкръсва " и се възвръща изцяло. Haberlea rhodopensis демонстрира резистентност и при други рискови условия като ниски температури и продължителна мрачевина. Учените в ЦРСББ изследват молекулярните механизми, посредством които растението се приспособява към такива типове абиотичен стрес. Основната цел е резултатите от изследванията да бъдат използвани при стопанско-значими култури, за увеличение на тяхната резистентност към неподходящи условия.
Характеристиките на генома на Родопския силивряк са разказани в научна публикация със свободен достъп “The genome of Haberlea rhodopensis provides insights into the mechanisms for tolerance to multiple extreme environments " оповестена в профилираното издание “Cellular and Molecular Plant Sciences ".
Резултатите ще бъдат в помощ за учените от целия свят, които работят в региона на растителната биология, изключително тези, които се занимават с проблемите на абиотичния стрес при растенията. Интересното е, че близо 24% от разпознатите 44 306 гена в растението са неповторими и характерни единствено за него, като няма сходни на тях в никои други изследвани типове. Това прави генома на Родопския силивряк извънредно скъп запас за бъдещи изследвания.
Орфеевото цвете показва голям капацитет за бъдещи открития в интерес на селското стопанство, медицината, фармацията и козметичната промишленост. Секвенирането на неговия геном ще улесни откривателите в търсенето на гени за възстановяване устойчивостта на стопанско-значими култури към неподходящи условия на околната среда, както и естествени молекули, които да са в интерес на човешкото здраве.
Основен акцент на научните проучвания в ЦРСББ е високата резистентност на Haberlea rhodopensis към засушаване - даже след рискова суша и цялостно изсъхване, при следващо напояване растението “възкръсва " и се възвръща изцяло. Haberlea rhodopensis демонстрира резистентност и при други рискови условия като ниски температури и продължителна мрачевина. Учените в ЦРСББ изследват молекулярните механизми, посредством които растението се приспособява към такива типове абиотичен стрес. Основната цел е резултатите от изследванията да бъдат използвани при стопанско-значими култури, за увеличение на тяхната резистентност към неподходящи условия.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ