Седем или осем са пловдивските тепета и кои са изчезналите?
.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; } /* Audio: Remove big play button (leave only the button in controls). */.video-js.vjs-audio.vjs-big-play-button { display: none; } /* Audio: Make the controlbar visible by default */.video-js.vjs-audio.vjs-control-bar { display: -webkit-box; display: -webkit-flex; display: -ms-flexbox; display: flex; } /* Make player height minimum to the controls height so when we hide video/poster area the controls are displayed correctly. */.video-js.vjs-audio { min-height: 3em; } audio::-internal-media-controls-download-button { display:none; } audio::-webkit-media-controls-enclosure { overflow:hidden; } audio::-webkit-media-controls-panel { width: calc(100% + 30px); /* Adjust as needed */ }Въпросът за броя на пловдивските тепета, от една страна, не е толкоз сложен, от друга обаче в действителност е доста условно да се каже. Зависи за какъв времеви откъслек от съществуването на Пловдив се приказва. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " историкът Видин Сукарев.
" През хилядолетията на съществуването на обитаемото място, ядрото на града е трихълмието и Сахат тепе. Тоест, доста зависи от времето и обсега на града. В римско време градът се е разширил доста и тогава в неговите черти са попаднали и “Бунарджика " или “Хълма на освободителите ", както е прочут, а също по този начин и Младежкия рид или “Джандем тепе ".
Градът се е увеличен много и в източна посока. Там е имало едно по-малко хълмче, което е известно като “Каменица ". Както знаем, поради обстоятелството, че е имало извор на добра вода, там е зародила и пивоварната. Но в резултат на нейната работа, хълмът е бил погубен. Малко по-надолу, в посока към днешния бул. “Менделеев " и “Асеновградско шосе " е имало различен липсващ рид, който се е наричал “Лаут " или “Лаут тепе ".
Този рид е съществувал някъде до края на XIX, началото на ХХ век. Той също е бил относително дребен от по-различна конструкция, в сравнение с тази на другите тепета, само че също скалист. Използвам случая да кажа, че доста хора бъркат този рид с така наречен Могила в Тракия, която даже и в този момент е отвън чертите на града, само че е много близо.
Покрай нея минава железопътната линия, която свързва гара “Тракия " и Централната жп гара. Само че този рид не може да се брои исторически в чертите на града, тъй като както споделих, даже и в този момент не е в тях. Докато за “Каменица ", за “Лаут тепе ", въпреки всичко при всички условности, може да се каже нещо сходно. Но още веднъж зависи от гледната точка ", уточни Видин Сукарев.
По думите му, сходно е ситуацията и с “Джендем тепе ", ненапълно и с “Бунарджика ". Другото изчезнало тепе, което се е намирало в непосредствена непосредственост до “Бунарджика " е “Марково тепе ".
" Да речем, че тепетата са били сигурно 7, в случай че разчленим трихълмието на три елементи, примерно “Евлия челеби " и така наречен “Валели тепе ". От “Валели тепе " пък имаме остатъци и до ден-днешен, това са камъните от страната на по този начин наречената “Чифте баня ", на кръстовището. Това са последните парчета от него, т.е., това е някаква част от “Небет тепе ", която е вървяла в източна посока. И до към 50-те, 60-те години към момента е имало много по-голяма непокътната скална маса, само че заради разчистването на тунела и прекарването на булеварда, тези елементи също са унищожени ", добави историкът.
Според него, въпросът за броя на тепетата в Пловдив е много комплициран, тъй като има доста условности. Голяма част от актуалните пловдивчани се затрудняват при изброяването на всички хълмове. Още по-сложно става, в случай че би трябвало да се разказва кой детайл от трихълмието къде се намира, т.е. “Таксим " “Небет " и “Джамбаз " тепе кои са.
По мнението на Видин Сукарев, тематиката предлага най-различни данни и е значимо кой по какъв начин ги интерпретира.
И все пак, в случай че би трябвало да обобщим кои тепета влизат в територията на Пловдив през днешния ден, то това са трихълмието с “Таксим ", “Небет " и “Джамбаз тепе ", “Сахат тепе ", като някъде “Сахат тепе " също го дават като двусъставно, тъй като както знаем, то в действителност има два върха.
" Единият връх е с часовника, а на другия, където в този момент са станциите за приемане-предаване на разнообразни там радио-телевизионни сигнали, там пък е било така наречен, има го в турски карти и източници и надлежно и препечатано в европейски “Топлар тепе " е наричано от време на време. Защото там не е имало погреб и са били ситуирани оръдия.
Така че виждаме, че и тук има някаква опция за дисонанс. Но да речем, че “Сахат тепе " е един рид, значи стават четири, “Бунарджика " и “Младежкият рид " и стават 6. “Марково тепе " е изчезнало, “Валели тепе " също, “Каменица " също е изчезнало. Колегата Владимир Бачев счита, че е допустимо даже да е имало и други тепета. Така, че почти това е, тепетата мигрират, броя се трансформира за жалост през вековете ", заключи Сукарев.
" През хилядолетията на съществуването на обитаемото място, ядрото на града е трихълмието и Сахат тепе. Тоест, доста зависи от времето и обсега на града. В римско време градът се е разширил доста и тогава в неговите черти са попаднали и “Бунарджика " или “Хълма на освободителите ", както е прочут, а също по този начин и Младежкия рид или “Джандем тепе ".
Градът се е увеличен много и в източна посока. Там е имало едно по-малко хълмче, което е известно като “Каменица ". Както знаем, поради обстоятелството, че е имало извор на добра вода, там е зародила и пивоварната. Но в резултат на нейната работа, хълмът е бил погубен. Малко по-надолу, в посока към днешния бул. “Менделеев " и “Асеновградско шосе " е имало различен липсващ рид, който се е наричал “Лаут " или “Лаут тепе ".
Този рид е съществувал някъде до края на XIX, началото на ХХ век. Той също е бил относително дребен от по-различна конструкция, в сравнение с тази на другите тепета, само че също скалист. Използвам случая да кажа, че доста хора бъркат този рид с така наречен Могила в Тракия, която даже и в този момент е отвън чертите на града, само че е много близо.
Покрай нея минава железопътната линия, която свързва гара “Тракия " и Централната жп гара. Само че този рид не може да се брои исторически в чертите на града, тъй като както споделих, даже и в този момент не е в тях. Докато за “Каменица ", за “Лаут тепе ", въпреки всичко при всички условности, може да се каже нещо сходно. Но още веднъж зависи от гледната точка ", уточни Видин Сукарев.
По думите му, сходно е ситуацията и с “Джендем тепе ", ненапълно и с “Бунарджика ". Другото изчезнало тепе, което се е намирало в непосредствена непосредственост до “Бунарджика " е “Марково тепе ".
" Да речем, че тепетата са били сигурно 7, в случай че разчленим трихълмието на три елементи, примерно “Евлия челеби " и така наречен “Валели тепе ". От “Валели тепе " пък имаме остатъци и до ден-днешен, това са камъните от страната на по този начин наречената “Чифте баня ", на кръстовището. Това са последните парчета от него, т.е., това е някаква част от “Небет тепе ", която е вървяла в източна посока. И до към 50-те, 60-те години към момента е имало много по-голяма непокътната скална маса, само че заради разчистването на тунела и прекарването на булеварда, тези елементи също са унищожени ", добави историкът.
Според него, въпросът за броя на тепетата в Пловдив е много комплициран, тъй като има доста условности. Голяма част от актуалните пловдивчани се затрудняват при изброяването на всички хълмове. Още по-сложно става, в случай че би трябвало да се разказва кой детайл от трихълмието къде се намира, т.е. “Таксим " “Небет " и “Джамбаз " тепе кои са.
По мнението на Видин Сукарев, тематиката предлага най-различни данни и е значимо кой по какъв начин ги интерпретира.
И все пак, в случай че би трябвало да обобщим кои тепета влизат в територията на Пловдив през днешния ден, то това са трихълмието с “Таксим ", “Небет " и “Джамбаз тепе ", “Сахат тепе ", като някъде “Сахат тепе " също го дават като двусъставно, тъй като както знаем, то в действителност има два върха.
" Единият връх е с часовника, а на другия, където в този момент са станциите за приемане-предаване на разнообразни там радио-телевизионни сигнали, там пък е било така наречен, има го в турски карти и източници и надлежно и препечатано в европейски “Топлар тепе " е наричано от време на време. Защото там не е имало погреб и са били ситуирани оръдия.
Така че виждаме, че и тук има някаква опция за дисонанс. Но да речем, че “Сахат тепе " е един рид, значи стават четири, “Бунарджика " и “Младежкият рид " и стават 6. “Марково тепе " е изчезнало, “Валели тепе " също, “Каменица " също е изчезнало. Колегата Владимир Бачев счита, че е допустимо даже да е имало и други тепета. Така, че почти това е, тепетата мигрират, броя се трансформира за жалост през вековете ", заключи Сукарев.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ