Росица Обрешкова за Сцена на кръстопът: Много от децата на Мастъра - Стефан Данаилов ще се представят на този фестивал
Театралният фестивал " Сцена на кръстопът " за 28-ми път завладява Пловдив. Интервю в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с
Росица Обрешкова, режисьор, артист, драматург и племенница на Стефан Данаилов.
Като племенница на Стефан Данаилов по какъв начин определяте постигнатото досега на този фестивал?
Много се вълнуваме от правенето на този фестивал и в действителност продължаването му откакто Стефан се качи по стълба на небето, уповавам се ни гледа и от горната страна и се радва на това, което вършим и реализираме, и съхраняваме. Мисля, че в действителност този фестивал се прави с доста сърце и с доста обич. Аз бих желала, в случай че мога просто да направя един откъс, това е от тазгодишния текст на Елин Рахнев. Знаете, че той от самото основаване на фестивала е някак си поетът, и по какъв начин да кажа, поетичната вълна, която постоянно носи със себе ти. Така че единствено просто ще прочета: " Театърът е огледалото, през което имаме вяра, че можем да събудим птици-сестри напразно, птици, кацнали на чигата на персоналното ни разпятие. “ Знаете ли, че доста хора в действителност не знаят какво е " чига “, защото тя е някак си от тайните пространства на театъра, едно от скритите ни уреди. Но в действителност артистът лети на чига. Ние реализираме тази заблуда точно с цялата тази скрита страна в театъра. Така че мисля, че точно толкоз се вълнуваме, че в действителност още веднъж сме в спектакъл, че още веднъж ще пристигна тази прелестна пловдивска аудитория, която обича фестивала си, следва го, и в действителност при започване на моето изявление за " добре пристигнали " уповавам се още веднъж да ви зарадваме с богата пъстра и забавна стратегия.
Да. И това ще продължава в годините, уповавам се?
Ами ние скоро би трябвало да вършим огромна годишнина.
Всъщност това е 28-ата година на фестивал, нали по този начин?
Да. Вече почваме да се вълнуваме за след две години за нашия огромен, огромен рожден ден. Ние се вълнуваме от самата стратегия.
Да, сигурно ще запитвам и за нея, само че мен ми се желае прочувствено, както вие подходихте, да покажем на хората, че в действителност това е едно събитие за град Пловдив и освен, за страната, а за какво не и на открито. Просто, в действителност това е времето, когато доста мощни сформира се събират в Пловдив и демонстрират неповторими неща, своя неповторим труд и какво се постигнали. Вашият принос какъв беше през годините и по какъв начин вие го усещахте цялото това знамение?
Дето се вика, с неспокойствие чакахме да стане есен и да отидем в Пловдив да вършим фестивал. Разбира се имаше години, през които, първоначално като че ли имаше повече блясък, повече обсег, в един миг може би малко фестивалът имаше една лека отмалялост, само че в действителност мисля, че сега се връща точно към тези по този начин приказни години. За мен българските театрали събраха още веднъж самочувствие, успокоение. Това, за което аз доста се вълнувам в тазгодишната стратегия, е, че в действителност има извънредно положителни представления на извънстолични театри, те даже някак си доминират в програмата, и се веселя, че има този гърмеж на положителни заглавия, на по този начин вълнуващо се голям брой от театрали, което работи отвън столицата и в действителност основава доста първокласен спектакъл. За мен това е извънредно значимо и доста се веселя точно на това достижение.
Да, доста са заглавията, респективно и участниците. Обаче, в случай че би трябвало да обобщим с едно нещо, кое бележи тази " Сцена на кръстопът " тази година, има ли нещо такова? Един мощен акцент? Или не трябва да слагаме подобен?
Как да кажа, дано да не го дефинираме по този начин, тъй като мисля, че акцентът беше точно в търсенето на особеното, на разнообразни заглавия, на друг тип спектакъл даже. Дори има посетители, които към този момент не са от тези самостоятелни актьори, които творят и вършат спектакъл малко на мускули, с убеждението, че би трябвало да се вършат и такива неща, което знам, че е извънредно тежко и мъчно. Разбира се огромният посетител на тазгодишния фестивал в действителност е Унгарският народен спектакъл. Те ще гостуват с един огромен театър " Вицекралят Банк “. Това е в действителност едно от събитията. Надявам се, хората да го оценят и в действителност да полюбопитстват какво се случва и отвън нашите граници като спектакъл. Това е една пиеса доста основна за самия маджарски спектакъл, тя си има своята митология за самата модерна Унгария, като с нея стартира революцията в действителност. Тип Шекспирово платно може да се назова с тези дворцови интриги, с убийства – тъкмо по този начин, в този готически жанр. Разбира се, тя е направена в по-съвременен ключ. Но мисля, че това ще е един от мощните ни акценти. Разбира се имаме доста заглавия, отново споделям - Веселка Кунчева с " Портретът на Дориан Грей “, което персонално аз с неспокойствие чакам да видя, защото знаете, тя все едно авторски спектакъл прави, което е мъчно, само че почтено за нея. Наистина мисля, че ще ни изненада. На Стайко Мурджев " Метаморфози “, които също са едно огромно платно, което той направи в Благоевградския спектакъл. За предходната година не успяхме, само че тази година ще пристигна и спектакълът " Дишай “ и Марий Росен с Елена Телбис и Бойко Кръстанов, също по този начин е доста мощно заглавие в София, не може да си купиш билет за него. Имаме един нощен акцент мога да кажа, един по-мистичен акцент, който е " Луцифер “ на Хосе Варлета. Това е моноспектакъл на Боян Арсов, този извънредно надарен човек. Духовно кабаре бих могла да го кажа. Има и едно заглавие, което е отдадено на годишнината на Николай Хайтов, 105 години от рождението му, с Владо Въргала – този също по този начин студент на Мастъра, който играе в основната роля на папукчията. Мисля че и това ще е любопитно. Аз доста се веселя в действителност, че доста от децата на Стефан играят в този, в смисъл ще показват своите неща на този фестивал. Ето, както Владо Въргала, Нети, която също е с доста мощен моноспектакъл, Радина Боршош – това прелестно диамантче, която приключи в последния му клас, която е с доста вълнуваща пиеса " Оскар и розовата дама “. Много тънко и духовно прекарване мисля, че ще ни подари Ерик-Еманюел Шмит, което също горещо предлагам.
Искам да кажа един акцент доста специфичен – нашата сътрудник Станка Калчева, която в действителност стана режисьор, направи едно доста сексуално-еротично зрелище по " Опасни връзки “ на Шарло дьо Лакло. Мисля че с този хубав костюм, с цялата тази наситена история, която ние добре познаваме от киното, само че Станка Калчева е намерила нов ключ към тази история. Много тънко, доста елегантно зрелище, и в действителност ние доста се радваме, че това е реализирано, защото знаете, тя е една извънредно добра актриса, която обаче въпреки това ще забележим като актриса в едно доста, съгласно мен, мощно за нас заглавие, и това е " Финист Ясният сокол “. Това е от съпътстващата стратегия и това го направиха в поддръжка на една трагична обстановка, която в действителност сега се развива в Русия, защото това са една млада режисьорка и млад драматург - жена, които бяха наказани на шест години затвор за написване на пиесата. Знаете, пиесите бива охулвани, биват и горени, биват несъмнено и осъждани по най-жестокия метод. Така че това е едно четене на тази пиеса " Финист Ясният сокол “. Това е план в отбрана на нашите сътрудници, въобще не бих желала да заместваме каквато и да е политика. Но мисля, че би трябвало да пазим въпреки всичко словото, тъй като то е нашата мощ, то съдържа истината. Разбира се, същата вечер желаеме да пристигна и украински спектакъл, чакаме артистът в действителност да бъде пуснат, и както знаете обстановката там е доста тежка.
А той се намира към момента в Украйна и би трябвало да пътува?
Той е в Украйна, той е мъж.
А там мъжете имат друга задача към този момент.
За жал, да. Така че в действителност чакаме с неспокойствие да го пуснат, да му разрешат да пристигна. Болно ни е, тъй като когато през сътрудници минават тези събития, в действителност разбираш какъв брой е ужасно.
И действително.
Ние би трябвало да забележим на фестивала, би трябвало да си приказваме на фестивала, другояче една друга действителност ни връхлита и става доста ужасно. Много е значимо, че този фестивал е и фестивал на паметта.
Така огромният ни акцент на съпътстващата стратегия е 90-годишнината на Татяна Лолова. Имаме една прелестна галерия, която Жоро Тошев курира, и несъмнено една специфична вечер за Татяна Лолова. За нея Жоро сътвори една прелестна книга от нейни мисли и мемоари. И ще създадем този концерт, то ще е възпоменателен театър в нейна чест. Аз доста се вълнувам, защото тя е съученичка на майка ми, доста близка до фамилията и доста близка другарка и на Стефан. И по този начин някак си тази нишка на паметта съгласно мен е доста значимо да поддържаме и да остава постоянно в нашия фестивал.
Благодаря ни, доста!
Росица Обрешкова, режисьор, артист, драматург и племенница на Стефан Данаилов.
Като племенница на Стефан Данаилов по какъв начин определяте постигнатото досега на този фестивал?
Много се вълнуваме от правенето на този фестивал и в действителност продължаването му откакто Стефан се качи по стълба на небето, уповавам се ни гледа и от горната страна и се радва на това, което вършим и реализираме, и съхраняваме. Мисля, че в действителност този фестивал се прави с доста сърце и с доста обич. Аз бих желала, в случай че мога просто да направя един откъс, това е от тазгодишния текст на Елин Рахнев. Знаете, че той от самото основаване на фестивала е някак си поетът, и по какъв начин да кажа, поетичната вълна, която постоянно носи със себе ти. Така че единствено просто ще прочета: " Театърът е огледалото, през което имаме вяра, че можем да събудим птици-сестри напразно, птици, кацнали на чигата на персоналното ни разпятие. “ Знаете ли, че доста хора в действителност не знаят какво е " чига “, защото тя е някак си от тайните пространства на театъра, едно от скритите ни уреди. Но в действителност артистът лети на чига. Ние реализираме тази заблуда точно с цялата тази скрита страна в театъра. Така че мисля, че точно толкоз се вълнуваме, че в действителност още веднъж сме в спектакъл, че още веднъж ще пристигна тази прелестна пловдивска аудитория, която обича фестивала си, следва го, и в действителност при започване на моето изявление за " добре пристигнали " уповавам се още веднъж да ви зарадваме с богата пъстра и забавна стратегия.
Да. И това ще продължава в годините, уповавам се?
Ами ние скоро би трябвало да вършим огромна годишнина.
Всъщност това е 28-ата година на фестивал, нали по този начин?
Да. Вече почваме да се вълнуваме за след две години за нашия огромен, огромен рожден ден. Ние се вълнуваме от самата стратегия.
Да, сигурно ще запитвам и за нея, само че мен ми се желае прочувствено, както вие подходихте, да покажем на хората, че в действителност това е едно събитие за град Пловдив и освен, за страната, а за какво не и на открито. Просто, в действителност това е времето, когато доста мощни сформира се събират в Пловдив и демонстрират неповторими неща, своя неповторим труд и какво се постигнали. Вашият принос какъв беше през годините и по какъв начин вие го усещахте цялото това знамение?
Дето се вика, с неспокойствие чакахме да стане есен и да отидем в Пловдив да вършим фестивал. Разбира се имаше години, през които, първоначално като че ли имаше повече блясък, повече обсег, в един миг може би малко фестивалът имаше една лека отмалялост, само че в действителност мисля, че сега се връща точно към тези по този начин приказни години. За мен българските театрали събраха още веднъж самочувствие, успокоение. Това, за което аз доста се вълнувам в тазгодишната стратегия, е, че в действителност има извънредно положителни представления на извънстолични театри, те даже някак си доминират в програмата, и се веселя, че има този гърмеж на положителни заглавия, на по този начин вълнуващо се голям брой от театрали, което работи отвън столицата и в действителност основава доста първокласен спектакъл. За мен това е извънредно значимо и доста се веселя точно на това достижение.
Да, доста са заглавията, респективно и участниците. Обаче, в случай че би трябвало да обобщим с едно нещо, кое бележи тази " Сцена на кръстопът " тази година, има ли нещо такова? Един мощен акцент? Или не трябва да слагаме подобен?
Как да кажа, дано да не го дефинираме по този начин, тъй като мисля, че акцентът беше точно в търсенето на особеното, на разнообразни заглавия, на друг тип спектакъл даже. Дори има посетители, които към този момент не са от тези самостоятелни актьори, които творят и вършат спектакъл малко на мускули, с убеждението, че би трябвало да се вършат и такива неща, което знам, че е извънредно тежко и мъчно. Разбира се огромният посетител на тазгодишния фестивал в действителност е Унгарският народен спектакъл. Те ще гостуват с един огромен театър " Вицекралят Банк “. Това е в действителност едно от събитията. Надявам се, хората да го оценят и в действителност да полюбопитстват какво се случва и отвън нашите граници като спектакъл. Това е една пиеса доста основна за самия маджарски спектакъл, тя си има своята митология за самата модерна Унгария, като с нея стартира революцията в действителност. Тип Шекспирово платно може да се назова с тези дворцови интриги, с убийства – тъкмо по този начин, в този готически жанр. Разбира се, тя е направена в по-съвременен ключ. Но мисля, че това ще е един от мощните ни акценти. Разбира се имаме доста заглавия, отново споделям - Веселка Кунчева с " Портретът на Дориан Грей “, което персонално аз с неспокойствие чакам да видя, защото знаете, тя все едно авторски спектакъл прави, което е мъчно, само че почтено за нея. Наистина мисля, че ще ни изненада. На Стайко Мурджев " Метаморфози “, които също са едно огромно платно, което той направи в Благоевградския спектакъл. За предходната година не успяхме, само че тази година ще пристигна и спектакълът " Дишай “ и Марий Росен с Елена Телбис и Бойко Кръстанов, също по този начин е доста мощно заглавие в София, не може да си купиш билет за него. Имаме един нощен акцент мога да кажа, един по-мистичен акцент, който е " Луцифер “ на Хосе Варлета. Това е моноспектакъл на Боян Арсов, този извънредно надарен човек. Духовно кабаре бих могла да го кажа. Има и едно заглавие, което е отдадено на годишнината на Николай Хайтов, 105 години от рождението му, с Владо Въргала – този също по този начин студент на Мастъра, който играе в основната роля на папукчията. Мисля че и това ще е любопитно. Аз доста се веселя в действителност, че доста от децата на Стефан играят в този, в смисъл ще показват своите неща на този фестивал. Ето, както Владо Въргала, Нети, която също е с доста мощен моноспектакъл, Радина Боршош – това прелестно диамантче, която приключи в последния му клас, която е с доста вълнуваща пиеса " Оскар и розовата дама “. Много тънко и духовно прекарване мисля, че ще ни подари Ерик-Еманюел Шмит, което също горещо предлагам.
Искам да кажа един акцент доста специфичен – нашата сътрудник Станка Калчева, която в действителност стана режисьор, направи едно доста сексуално-еротично зрелище по " Опасни връзки “ на Шарло дьо Лакло. Мисля че с този хубав костюм, с цялата тази наситена история, която ние добре познаваме от киното, само че Станка Калчева е намерила нов ключ към тази история. Много тънко, доста елегантно зрелище, и в действителност ние доста се радваме, че това е реализирано, защото знаете, тя е една извънредно добра актриса, която обаче въпреки това ще забележим като актриса в едно доста, съгласно мен, мощно за нас заглавие, и това е " Финист Ясният сокол “. Това е от съпътстващата стратегия и това го направиха в поддръжка на една трагична обстановка, която в действителност сега се развива в Русия, защото това са една млада режисьорка и млад драматург - жена, които бяха наказани на шест години затвор за написване на пиесата. Знаете, пиесите бива охулвани, биват и горени, биват несъмнено и осъждани по най-жестокия метод. Така че това е едно четене на тази пиеса " Финист Ясният сокол “. Това е план в отбрана на нашите сътрудници, въобще не бих желала да заместваме каквато и да е политика. Но мисля, че би трябвало да пазим въпреки всичко словото, тъй като то е нашата мощ, то съдържа истината. Разбира се, същата вечер желаеме да пристигна и украински спектакъл, чакаме артистът в действителност да бъде пуснат, и както знаете обстановката там е доста тежка.
А той се намира към момента в Украйна и би трябвало да пътува?
Той е в Украйна, той е мъж.
А там мъжете имат друга задача към този момент.
За жал, да. Така че в действителност чакаме с неспокойствие да го пуснат, да му разрешат да пристигна. Болно ни е, тъй като когато през сътрудници минават тези събития, в действителност разбираш какъв брой е ужасно.
И действително.
Ние би трябвало да забележим на фестивала, би трябвало да си приказваме на фестивала, другояче една друга действителност ни връхлита и става доста ужасно. Много е значимо, че този фестивал е и фестивал на паметта.
Така огромният ни акцент на съпътстващата стратегия е 90-годишнината на Татяна Лолова. Имаме една прелестна галерия, която Жоро Тошев курира, и несъмнено една специфична вечер за Татяна Лолова. За нея Жоро сътвори една прелестна книга от нейни мисли и мемоари. И ще създадем този концерт, то ще е възпоменателен театър в нейна чест. Аз доста се вълнувам, защото тя е съученичка на майка ми, доста близка до фамилията и доста близка другарка и на Стефан. И по този начин някак си тази нишка на паметта съгласно мен е доста значимо да поддържаме и да остава постоянно в нашия фестивал.
Благодаря ни, доста!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ