Спомени за баня Здравец, която бе превърната в Папараци
СПОМЕНИ ЗА ПЪРВАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БАНЯ В ПЛОВДИВ - от арх. Олег Каразпрянов
Преди повече от 60 година доста малко от жилищата имаха лична баня. Дори тоалетните доста постоянно бяха на двора. На Понеделник пазара по старите къщи имаха тоалетни на двора.Това на никого не правеше усещане. За благополучие на пловдивчани в града имаше построени на доста места публични бани. За времето си те бяха едни много хубави здания, които предлагаха на напълно допустими цени човек да се изкъпе.
Баня " Здравец " е строена при започване на 50-те години на предишния век. Беше обичаната баня на жителите на Аджисан махала, тук с обред водеха булките преди сватбата.
Дълги години бе подържана от предприятието “Всестранни услуги ". По-късно тази функционалност бе поета от общинска компания " Бига “ ЕООД. Още по късно всички публични бани бяха разпродадени една по една.
Баня “Здравец " на бул. “Кн. Мария – Луиза " също бе продадена и стана частна благосъстоятелност.
Банята беше превърната в бар " Папараци ", който за някои пловдивчани бе " паметно " заведение. За някои тя беше чалготека, а за други дискотека.Според някои хора там се е събирал елитът на града. Дейността на заведението бар " Папараци " бе прекъсната след експлоадирането на пожар, който унищожи всичко дефинитивно.
Навремето баня " Здравец " беше една от хубавите бани в Пловдив.
По същата време, когато тя бе издигната, в по дребните градове и селища се построиха много бани.Те бяха издигнати по идентични типови планове. Към тях имаше и перални пространства и хората можеха да отидат и там да си изперат облеклата с топла вода. Всичко това беше осъществено по концепция на бележития български проектант Лазар Парашкеванов, за който през днешния ден доста рядко се загатва нещо.
Малко преди да съборят банята имах обезпечен достъп до нея и по този начин се появи опцията да я прегледам в детайли извън и от вътрешната страна. Отвътре гледката след пожара бе много тъжна. Целия под бе отрупан със начупени стъкла. Имаше полуизгорели маси, столове и всякакви мебели. Гледката беше неприятна.
Реших да направя в детайли архитектурно снимане с вярата, че в миналото все на някой то ще потрябва като история на Пловдив или история на баните в Пловдив.
Когато я заснемах тя към този момент не беше баня и имаше напълно други функционалности. Освен това към нея бяха направени спомагателни пристройки и от хубавите първични фасади не бе останало нищо. Самата тя беше доста преобразена, което я отличаваше от първичния и архитектурен облик. Пред нея от юг по бул. " Мария Луиза " бе построен от железна структура гръцки ресторант " Елеа ". От североизток бе направена пристройка от стоманена структура,като уголемение на бара.
Архитектурното снимане се оказа много по-трудно, в сравнение с чаках. Освен измервателните уреди си носех и електрическо фенерче. Знаех, че в пространствата електрическият ток е изключен и няма осветяване. Гледката вътре бе доста ужасяваща. Целият под бе отрупан с начупени стъкла, имаше обгорели мебели,парчета дъски,стърчащи железа. Дори да се предвижваш в тази конюнктура беше мъчно.
Сградата беше солидна,изградена от носеща стоманобетонова структура и дебели тухлени стени. Входът беше от запад, от където се влизаше в съблекалнята с повърхност от 100 кв.м., която беше с по-ниска светла височина. Залата за къпане бе много просторна с повърхност от 420 кв.м и височина към 6,00 м.
Таванската плоча на залата се подпираше на колони с междуосие 4,20/3,20м. Към банята от север имаше котелно от 80 кв.м., което затопляше водата и самата баня. Първоначално котелното работеше на въглища и несъмнено имаше и склад за въглища. На седмица се изгаряха тонове въглища и се изхвърляха тонове сгур. По-късно се мина на мазут и нафта. За изгорелите газове имаше висок тухлен комин,който дълго стоеше като акцент. Височината му беше към 15м.
Покривът на банята беше четирискатен затрупан с керемиди.
След пожара и откакто теренът беше разчистен, се появи концепция там да се построи многоетажна жилищна постройка с огромна комерсиална част.
От Банята останаха единствено мемоари...
Преди повече от 60 година доста малко от жилищата имаха лична баня. Дори тоалетните доста постоянно бяха на двора. На Понеделник пазара по старите къщи имаха тоалетни на двора.Това на никого не правеше усещане. За благополучие на пловдивчани в града имаше построени на доста места публични бани. За времето си те бяха едни много хубави здания, които предлагаха на напълно допустими цени човек да се изкъпе.
Баня " Здравец " е строена при започване на 50-те години на предишния век. Беше обичаната баня на жителите на Аджисан махала, тук с обред водеха булките преди сватбата.
Дълги години бе подържана от предприятието “Всестранни услуги ". По-късно тази функционалност бе поета от общинска компания " Бига “ ЕООД. Още по късно всички публични бани бяха разпродадени една по една.
Баня “Здравец " на бул. “Кн. Мария – Луиза " също бе продадена и стана частна благосъстоятелност.
Банята беше превърната в бар " Папараци ", който за някои пловдивчани бе " паметно " заведение. За някои тя беше чалготека, а за други дискотека.Според някои хора там се е събирал елитът на града. Дейността на заведението бар " Папараци " бе прекъсната след експлоадирането на пожар, който унищожи всичко дефинитивно.
Навремето баня " Здравец " беше една от хубавите бани в Пловдив.
По същата време, когато тя бе издигната, в по дребните градове и селища се построиха много бани.Те бяха издигнати по идентични типови планове. Към тях имаше и перални пространства и хората можеха да отидат и там да си изперат облеклата с топла вода. Всичко това беше осъществено по концепция на бележития български проектант Лазар Парашкеванов, за който през днешния ден доста рядко се загатва нещо.
Малко преди да съборят банята имах обезпечен достъп до нея и по този начин се появи опцията да я прегледам в детайли извън и от вътрешната страна. Отвътре гледката след пожара бе много тъжна. Целия под бе отрупан със начупени стъкла. Имаше полуизгорели маси, столове и всякакви мебели. Гледката беше неприятна.
Реших да направя в детайли архитектурно снимане с вярата, че в миналото все на някой то ще потрябва като история на Пловдив или история на баните в Пловдив.
Когато я заснемах тя към този момент не беше баня и имаше напълно други функционалности. Освен това към нея бяха направени спомагателни пристройки и от хубавите първични фасади не бе останало нищо. Самата тя беше доста преобразена, което я отличаваше от първичния и архитектурен облик. Пред нея от юг по бул. " Мария Луиза " бе построен от железна структура гръцки ресторант " Елеа ". От североизток бе направена пристройка от стоманена структура,като уголемение на бара.
Архитектурното снимане се оказа много по-трудно, в сравнение с чаках. Освен измервателните уреди си носех и електрическо фенерче. Знаех, че в пространствата електрическият ток е изключен и няма осветяване. Гледката вътре бе доста ужасяваща. Целият под бе отрупан с начупени стъкла, имаше обгорели мебели,парчета дъски,стърчащи железа. Дори да се предвижваш в тази конюнктура беше мъчно.
Сградата беше солидна,изградена от носеща стоманобетонова структура и дебели тухлени стени. Входът беше от запад, от където се влизаше в съблекалнята с повърхност от 100 кв.м., която беше с по-ниска светла височина. Залата за къпане бе много просторна с повърхност от 420 кв.м и височина към 6,00 м.
Таванската плоча на залата се подпираше на колони с междуосие 4,20/3,20м. Към банята от север имаше котелно от 80 кв.м., което затопляше водата и самата баня. Първоначално котелното работеше на въглища и несъмнено имаше и склад за въглища. На седмица се изгаряха тонове въглища и се изхвърляха тонове сгур. По-късно се мина на мазут и нафта. За изгорелите газове имаше висок тухлен комин,който дълго стоеше като акцент. Височината му беше към 15м.
Покривът на банята беше четирискатен затрупан с керемиди.
След пожара и откакто теренът беше разчистен, се появи концепция там да се построи многоетажна жилищна постройка с огромна комерсиална част.
От Банята останаха единствено мемоари...
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ