Кънчо Стойчев: Параноична е битката на вторите те да излъчат правителство
Социологът Кънчо Стойчев в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Казусът " Гешев – Сарафов “ стигна и до Народното събрание. Засегнат от спора бе и поради на еднократното му споменаване от страна на основния прокурор, само че водачът на ГЕРБ разгласи, че не се опасява от. Заради бурята в прокуратурата народните представители желаеха чуване на правосъдния министър. Междувременно политическите процеси се бунтуват, само че фундаментално политическата картина не се трансформира. Поканих през днешния ден за диалог социолога Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, какво следим съгласно вас – начало на някаква радикална смяна ли, посредством почистване на сметки, или нещо друго? Вашето мнение?
Все по-трудно е да се ориентираме в това какво следим – начало или край. Хубав е въпросът ви. Честно да ви кажа, не знам дали това е начало или край, тъй като ние години наред все сме пред някакво начало, което наподобява на край и пред някакъв край, който наподобява на начало, а нещата си остават същите. И виждам в този момент и се чудя. Безспорно правосъдната промяна е нужда, само че преди нея, в този основен миг за страната, без да отхвърлям нуждата тя да се организира, е да бъде формирано държавно управление, да бъде признат бюджет и да се тръгне към някаква нормализация и естествено, в хода на тази нормализация да се търсят решения и за правосъдната промяна. Но сякаш в този момент слушам, че в действителност всички договаряния би трябвало да пресечен и първо да сменим Конституцията. И няма по какъв начин да стане тази работа, просто няма по какъв начин да стане. Трябва въпреки всичко да има държавно управление. Президентът не може да чака безпределно, а рулетката се завъртя.
И какво, в този момент ще водим доста съществени диалози по какъв начин да смени държавното управление Конституцията и като няма държавно управление, няма да има парламент, тъй че това са безсмислени диалози. Освен това аз не мога да схвана, откакто единственият вид за ръководство фактически са първите две политически сили, за какво втората да не поддържа първата, а да споделя: " Не, ние сме втората, те да ни поддържат нас “. Няма такава логичност, такава логичност не съществува на никое място по света. Да, те могат да се съперници, противници, могат да са един против различен, само че в случай че това е единствената формула, тогава защо губят времето на хората, а не отиваме незабавно на избори?
Ще стигнем и до там, да, за вероятните разновидности. Но, господин Стойчев, съгласно – чухме го през днешния ден, дълго бавени въпроси в този момент получават " допустимо най-бруталния отговор “, изтъквам господин Зарков. Разсея ли обаче съгласно вас депутатите проблема " Гешев-Сарафов " от последните няколко дни тази война по върховете на страната?
Отново единствено удивление мога да изразя. Днес четем и слушаме първия заместител на господин Гешев – стартира с персонални нападки, че той бил невменяем, не знам какво още, не желая да изтъквам. Ами той в този момент ли го научи това нещо? На коя година се случва всичко това, че внезапно се случва тъкмо това да каже? Това не е съществено. Очевидното тече нещо друго, което ние още веднъж не виждаме. Но тази параноична борба в действителност на вторите, те да излъчат държавно управление, с което се нарушава естествената парламентарна логичност и демократична логичност – отново споделям, това аз не мога да го приема и не мога да го схвана. Добре, пропада първият мандат на Борисов, отива рулетката във втория мандат. И какво, те се обръщат към Борисов: " Ама ти в този момент нас ни поддържа “. Честно казано, това е ненормално, това не е за естествени хора.
Коментарът на Борисов през днешния ден беше за бъдещо държавно управление, че в случай че не стане с първия мандат, няма да стане и във втория при тези поръчки на партиите.
Напълно обективен и прецизен коментар. Да, тъй като в случай че ще ръководят дружно, в действителност е механически въпрос с кой мандат и по-скоро би трябвало да се работи с първия мандат. Не мога да схвана логиката на " Продължаваме промяната “ за какво те ще ръководят с Борисов, тъй като те без тези гласове не могат, просто няма по какъв начин да стане държавно управление, само че трябвало да бъде с техния мандат. Е, няма такава логичност. А през днешния ден към всичко това се прибавя, че в действителност се взима курс към Северния полюс, към смяна на Конституцията. Абе хора, вие естествени ли сте?! Ние нямаме държавно управление. Парламентът няма да може да работи. Чак в този момент ли се сетихте да пишете измененията в Конституцията? Защо? Пет избора вършим и не ги написахте тези промени, на самите избори не ги изложихте пред електората, пред хората, които ви поддържат. Сега ще седнем да пишем смяна в Конституцията. Чудесно!
Да, от " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ през днешния ден желаеха конституционни промени, както и вие отбелязахте няколко пъти, с цел да нямало каузи " на трупчета “, които държат политиците надали не на каишка съгласно тях. Те оферират всеки български жител да има правото да заведе конституционна тъжба. Въобще по какъв начин гледате, господин Стойчев, вие на сходни оферти? Биха ли били уместни в този миг, резултатни? Както казвате, ние нямаме държавно управление, а приказваме за конституционни промени?
Има такава процедура, има страни, в които самостоятелната конституционна тъжба е позволена. Няма нищо неприятно, би трябвало да се разиска и да се огледа от всички страни. Но отново споделям, с цел да се случи каквото и да било, ние би трябвало да излъчим държавно управление или да отидем на избори. Сега да обсъждаме кацане на Марс или загасяне на Слънцето е нелепост, то просто е в действителност нелепост. Не че не би трябвало да се вършат промени в Конституция, да, най-вероятно би трябвало да се пипне и Конституцията, само че последната ми мисъл е, че бедата в България е Конституцията. Изобщо не е бедата в България Конституцията и ние го виждаме в последните дни по един фрапантен метод. Бедата в България е партийното политическо его на едни хора, които България за тях може би нищо не значи.
Коя е най-логичната класификация към сегашния миг за сформиране на болшинство? Г-н Стойчев, настройките за първия изследователски мандат какви са? Видяхме, Българска социалистическа партия, " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ отхвърлиха да поддържа от първата политическа мощ. Как ще се развият обаче процесите съгласно вас? Коя е най-логичната класификация за сформиране на болшинство към сегашния миг и може ли да следим някакви промени в желанията за съюзяването сред партиите? Както виждаме, всеки ден разнообразни неща следим, изненади.
Конфигурацията, която имаме в Народното събрание, тя има математическо изражение и там в действителност пресмятането е значимо, т.е. с цел да се получи държавно управление, е належащо болшинство. Правителство без болшинство, т.е. държавно управление на малцинството надали може да се случи, надали би било стабилно. В този смисъл твърдо болшинство могат да реализират първите две политически сили. Разбираме, че втората отхвърля на първата. Напълно разумно е първата да чакаме първата да откаже на втората.
Най-разделените и най-мразещите се електорати в страната все едно да сформират кабинет.
Да. И тогава да се отиде на държавно управление с трети мандат. Първо аз не мога да се сетя кому президентът ще даде този трети мандат. Второ, за какво би трябвало да се стига до трети мандат? С това по никакъв метод няма да се промени цифровата настройка на Народното събрание, с цел да се получи нещо ново. Или какво, чакаме, че с третия мандат в действителност първата и втората политическа мощ ще плеснат с ръце и ще се прегърнат? Това също не е доста за очакване, въпреки че чудеса всевъзможни сме виждали. Всъщност в случай че това е дълбокият план на това политическо разиграване, с цел да може напук нито едните да поддържат другите, нито другите едните, първите, и да могат да се съберат при комичен трети мандат – не знам тогава кой ще гласоподава за тези хора по-късно.
Защо се пропуща това време, което сега може да стане? Да, изчистени са много от целите, надали са 100%, само че и 80% да са изчистили – има предложение за една година ръководство, което е изцяло рационално, защото ситуацията не разрешава по-дълъг интервал. И оттова нататък е техническа детайлност дали първият или вторият, кой тъкмо кого ще поддържа. Логичното е първият да бъде подсилен, нелогичното е вторият да не се съгласи и да чака поддръжка от първия. Това е някакво извиване на ръце, някакво доказване, някакво слагане в ъгъла. Пак споделям, дори и да имат съображение тези хора, някакви учредения да имат, пред лицето на България нямат право да го вършат. В момента ние би трябвало да приемем бюджет и би трябвало няколко доста значими закона да се одобряват, които са свързани с наши европейски задължения, в това число и финансиране към страната, и би трябвало да се тръгне по пътя на нормализация.
Защото какво биха решили в действителност едни следващи избори у нас – картината може би би била малко по-различна, само че сходна.
Твърде евентуално картината ще е много, много сходна – най-малко това демонстрират всички изследвания. Да, не е маловажно дали някой ще има пет гласа в Народното събрание повече или по-малко, само че коренна смяна ние няма да имаме. Добре, ще се стигне до обстановка, при която едната политическа коалиция ще има не 64, а 74 гласа, само че отново няма да й стигат. Ние не сме пред избори, които ще разрешат въпроса, така като ще се сформира, хората ще гласуват, ще дадат властта на една партия или на две. Ние виждаме, че българският гласоподавател не дава властта дори към този момент и на три партии, взети дружно. Това няма да се промени с избори през юли или август и политиците го знаят доста добре. И по тази причина се чудя за какво го вършат. Очевидно са някакви доста тънки политически сметки, нямащи нищо общо с нас, българите.
Г-н Стойчев, и въпреки всичко да ви попитам – смятате ли, че може една политическа партия да се окаже посредник в актуалната обстановка?
Не я виждам коя може да бъде, просто не се сещам. По редица аргументи някак си не се получава Движение за права и свободи да бъде посредник, въпреки че тя е най-разумната партия, изключително в икономическо отношение, най-трезвата партия, само че има някакви други наслоения. Българска социалистическа партия не може да се окаже по определение посредник. И в този момент стигаме до " Възраждане “ и партията на. " Възраждане “ ясно заявяват, че няма да бъдат посредник, те са за избори, тъй като смятат, че някой ден ще завоюват цялата власт. Това няма да стане, само че дано по този начин да си мислят. И опираме до партията на – това са 11 души. Една доста забавна партия, която сложи някакви международни върхове, като съумя да завоюва изборите, да стане победител в избори и на последващи избори да не влезе, и след това отново да влезе.
И то независимо да се върне, да.
И то независимо, да. Но въпреки всичко, Конституцията разрешава да бъде даден мандата на тази политическа мощ, няма конституционна спънка, само че ние ще стигнем до обстановка да дадем на 11 души, на партия с 11 души да вземат решение. Дано, нека се получи нещо, нека, нека нещо се получи, само че а нека, но едва ли, както споделят.
Какво липсва, господин Стойчев, в политическото пространство в България? Имаме доста партии, само че нещо липсва. Прекалено дълго време се занимаваме с едни и същи неща.
Липсва отговорност пред страната, липсва национализъм и обичане на България, а преобладават персонални проекти, персонални усеща, персонални обиди или необиди, комплекси или некомплекси, персоналното господства, вместо да господства публичното. Липсва социалност – то звучи доста парадоксално, тъй като политиците по принцип би следвало да са хора, които се занимават със социалността, те би следвало да са излъчени от нас точно с цел да се занимават със обществената проблематика, с устройството на нашия живот и ръководенето на страната, а то тъкмо това качество им липсва. Избираме си хора, които да ни управляват, само че те тъкмо за това не стават.
А допускате ли, че зад всичко това може да стои сянката на президента?
Абсолютно не го позволявам.
Не го допускате?
Ами не го позволявам, тъй като няма нито един подобен факт. Има единствено намеци. Първо, Радев не сформира по свое лично предпочитание служебни държавни управления, а по силата на осъществяване на конституционна наредба, това е част от неговите директни отговорности. Това, че пет пъти се случват избори, да не би Радев да ги е провокирал тези избори? Радев не дава отговор за сформиране на постоянно държавно управление, това е прерогатив на партиите, които влязат в Народното събрание. Човекът се е хванал за главата, тъй като – към този момент ще станат две години, се занимава с нещо, което не му е работата. На Радев не му е работата да ръководи изпълнителната власт. Законът е планувал в спешна обстановка фактически за два-три месеца да не се оставя страната без управление, да има служебно държавно управление. Но тя, спешната обстановка, продължава към този момент пети избори подред.
Къде е виновността на Радев? Какво – Радев желае да ръководи по този начин, за по три месеца 10 пъти? Какво печели той от това? Страната губи и той губи. Както виждате, към този момент и той става проблематична фигура, той губи от това. Колкото по-бързо се върне на мястото си, където му е – в президентството, той толкоз по-бързо ще си възвърне и рейтинг, и уважението на хората, тъй като хората в този момент трансферират върху неговата глава проблеми и неща, за които той най-малкото е отговорен, няма никаква виновност.
Казусът " Гешев – Сарафов “ стигна и до Народното събрание. Засегнат от спора бе и поради на еднократното му споменаване от страна на основния прокурор, само че водачът на ГЕРБ разгласи, че не се опасява от. Заради бурята в прокуратурата народните представители желаеха чуване на правосъдния министър. Междувременно политическите процеси се бунтуват, само че фундаментално политическата картина не се трансформира. Поканих през днешния ден за диалог социолога Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, какво следим съгласно вас – начало на някаква радикална смяна ли, посредством почистване на сметки, или нещо друго? Вашето мнение?
Все по-трудно е да се ориентираме в това какво следим – начало или край. Хубав е въпросът ви. Честно да ви кажа, не знам дали това е начало или край, тъй като ние години наред все сме пред някакво начало, което наподобява на край и пред някакъв край, който наподобява на начало, а нещата си остават същите. И виждам в този момент и се чудя. Безспорно правосъдната промяна е нужда, само че преди нея, в този основен миг за страната, без да отхвърлям нуждата тя да се организира, е да бъде формирано държавно управление, да бъде признат бюджет и да се тръгне към някаква нормализация и естествено, в хода на тази нормализация да се търсят решения и за правосъдната промяна. Но сякаш в този момент слушам, че в действителност всички договаряния би трябвало да пресечен и първо да сменим Конституцията. И няма по какъв начин да стане тази работа, просто няма по какъв начин да стане. Трябва въпреки всичко да има държавно управление. Президентът не може да чака безпределно, а рулетката се завъртя.
И какво, в този момент ще водим доста съществени диалози по какъв начин да смени държавното управление Конституцията и като няма държавно управление, няма да има парламент, тъй че това са безсмислени диалози. Освен това аз не мога да схвана, откакто единственият вид за ръководство фактически са първите две политически сили, за какво втората да не поддържа първата, а да споделя: " Не, ние сме втората, те да ни поддържат нас “. Няма такава логичност, такава логичност не съществува на никое място по света. Да, те могат да се съперници, противници, могат да са един против различен, само че в случай че това е единствената формула, тогава защо губят времето на хората, а не отиваме незабавно на избори?
Ще стигнем и до там, да, за вероятните разновидности. Но, господин Стойчев, съгласно – чухме го през днешния ден, дълго бавени въпроси в този момент получават " допустимо най-бруталния отговор “, изтъквам господин Зарков. Разсея ли обаче съгласно вас депутатите проблема " Гешев-Сарафов " от последните няколко дни тази война по върховете на страната?
Отново единствено удивление мога да изразя. Днес четем и слушаме първия заместител на господин Гешев – стартира с персонални нападки, че той бил невменяем, не знам какво още, не желая да изтъквам. Ами той в този момент ли го научи това нещо? На коя година се случва всичко това, че внезапно се случва тъкмо това да каже? Това не е съществено. Очевидното тече нещо друго, което ние още веднъж не виждаме. Но тази параноична борба в действителност на вторите, те да излъчат държавно управление, с което се нарушава естествената парламентарна логичност и демократична логичност – отново споделям, това аз не мога да го приема и не мога да го схвана. Добре, пропада първият мандат на Борисов, отива рулетката във втория мандат. И какво, те се обръщат към Борисов: " Ама ти в този момент нас ни поддържа “. Честно казано, това е ненормално, това не е за естествени хора.
Коментарът на Борисов през днешния ден беше за бъдещо държавно управление, че в случай че не стане с първия мандат, няма да стане и във втория при тези поръчки на партиите.
Напълно обективен и прецизен коментар. Да, тъй като в случай че ще ръководят дружно, в действителност е механически въпрос с кой мандат и по-скоро би трябвало да се работи с първия мандат. Не мога да схвана логиката на " Продължаваме промяната “ за какво те ще ръководят с Борисов, тъй като те без тези гласове не могат, просто няма по какъв начин да стане държавно управление, само че трябвало да бъде с техния мандат. Е, няма такава логичност. А през днешния ден към всичко това се прибавя, че в действителност се взима курс към Северния полюс, към смяна на Конституцията. Абе хора, вие естествени ли сте?! Ние нямаме държавно управление. Парламентът няма да може да работи. Чак в този момент ли се сетихте да пишете измененията в Конституцията? Защо? Пет избора вършим и не ги написахте тези промени, на самите избори не ги изложихте пред електората, пред хората, които ви поддържат. Сега ще седнем да пишем смяна в Конституцията. Чудесно!
Да, от " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ през днешния ден желаеха конституционни промени, както и вие отбелязахте няколко пъти, с цел да нямало каузи " на трупчета “, които държат политиците надали не на каишка съгласно тях. Те оферират всеки български жител да има правото да заведе конституционна тъжба. Въобще по какъв начин гледате, господин Стойчев, вие на сходни оферти? Биха ли били уместни в този миг, резултатни? Както казвате, ние нямаме държавно управление, а приказваме за конституционни промени?
Има такава процедура, има страни, в които самостоятелната конституционна тъжба е позволена. Няма нищо неприятно, би трябвало да се разиска и да се огледа от всички страни. Но отново споделям, с цел да се случи каквото и да било, ние би трябвало да излъчим държавно управление или да отидем на избори. Сега да обсъждаме кацане на Марс или загасяне на Слънцето е нелепост, то просто е в действителност нелепост. Не че не би трябвало да се вършат промени в Конституция, да, най-вероятно би трябвало да се пипне и Конституцията, само че последната ми мисъл е, че бедата в България е Конституцията. Изобщо не е бедата в България Конституцията и ние го виждаме в последните дни по един фрапантен метод. Бедата в България е партийното политическо его на едни хора, които България за тях може би нищо не значи.
Коя е най-логичната класификация към сегашния миг за сформиране на болшинство? Г-н Стойчев, настройките за първия изследователски мандат какви са? Видяхме, Българска социалистическа партия, " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ отхвърлиха да поддържа от първата политическа мощ. Как ще се развият обаче процесите съгласно вас? Коя е най-логичната класификация за сформиране на болшинство към сегашния миг и може ли да следим някакви промени в желанията за съюзяването сред партиите? Както виждаме, всеки ден разнообразни неща следим, изненади.
Конфигурацията, която имаме в Народното събрание, тя има математическо изражение и там в действителност пресмятането е значимо, т.е. с цел да се получи държавно управление, е належащо болшинство. Правителство без болшинство, т.е. държавно управление на малцинството надали може да се случи, надали би било стабилно. В този смисъл твърдо болшинство могат да реализират първите две политически сили. Разбираме, че втората отхвърля на първата. Напълно разумно е първата да чакаме първата да откаже на втората.
Най-разделените и най-мразещите се електорати в страната все едно да сформират кабинет.
Да. И тогава да се отиде на държавно управление с трети мандат. Първо аз не мога да се сетя кому президентът ще даде този трети мандат. Второ, за какво би трябвало да се стига до трети мандат? С това по никакъв метод няма да се промени цифровата настройка на Народното събрание, с цел да се получи нещо ново. Или какво, чакаме, че с третия мандат в действителност първата и втората политическа мощ ще плеснат с ръце и ще се прегърнат? Това също не е доста за очакване, въпреки че чудеса всевъзможни сме виждали. Всъщност в случай че това е дълбокият план на това политическо разиграване, с цел да може напук нито едните да поддържат другите, нито другите едните, първите, и да могат да се съберат при комичен трети мандат – не знам тогава кой ще гласоподава за тези хора по-късно.
Защо се пропуща това време, което сега може да стане? Да, изчистени са много от целите, надали са 100%, само че и 80% да са изчистили – има предложение за една година ръководство, което е изцяло рационално, защото ситуацията не разрешава по-дълъг интервал. И оттова нататък е техническа детайлност дали първият или вторият, кой тъкмо кого ще поддържа. Логичното е първият да бъде подсилен, нелогичното е вторият да не се съгласи и да чака поддръжка от първия. Това е някакво извиване на ръце, някакво доказване, някакво слагане в ъгъла. Пак споделям, дори и да имат съображение тези хора, някакви учредения да имат, пред лицето на България нямат право да го вършат. В момента ние би трябвало да приемем бюджет и би трябвало няколко доста значими закона да се одобряват, които са свързани с наши европейски задължения, в това число и финансиране към страната, и би трябвало да се тръгне по пътя на нормализация.
Защото какво биха решили в действителност едни следващи избори у нас – картината може би би била малко по-различна, само че сходна.
Твърде евентуално картината ще е много, много сходна – най-малко това демонстрират всички изследвания. Да, не е маловажно дали някой ще има пет гласа в Народното събрание повече или по-малко, само че коренна смяна ние няма да имаме. Добре, ще се стигне до обстановка, при която едната политическа коалиция ще има не 64, а 74 гласа, само че отново няма да й стигат. Ние не сме пред избори, които ще разрешат въпроса, така като ще се сформира, хората ще гласуват, ще дадат властта на една партия или на две. Ние виждаме, че българският гласоподавател не дава властта дори към този момент и на три партии, взети дружно. Това няма да се промени с избори през юли или август и политиците го знаят доста добре. И по тази причина се чудя за какво го вършат. Очевидно са някакви доста тънки политически сметки, нямащи нищо общо с нас, българите.
Г-н Стойчев, и въпреки всичко да ви попитам – смятате ли, че може една политическа партия да се окаже посредник в актуалната обстановка?
Не я виждам коя може да бъде, просто не се сещам. По редица аргументи някак си не се получава Движение за права и свободи да бъде посредник, въпреки че тя е най-разумната партия, изключително в икономическо отношение, най-трезвата партия, само че има някакви други наслоения. Българска социалистическа партия не може да се окаже по определение посредник. И в този момент стигаме до " Възраждане “ и партията на. " Възраждане “ ясно заявяват, че няма да бъдат посредник, те са за избори, тъй като смятат, че някой ден ще завоюват цялата власт. Това няма да стане, само че дано по този начин да си мислят. И опираме до партията на – това са 11 души. Една доста забавна партия, която сложи някакви международни върхове, като съумя да завоюва изборите, да стане победител в избори и на последващи избори да не влезе, и след това отново да влезе.
И то независимо да се върне, да.
И то независимо, да. Но въпреки всичко, Конституцията разрешава да бъде даден мандата на тази политическа мощ, няма конституционна спънка, само че ние ще стигнем до обстановка да дадем на 11 души, на партия с 11 души да вземат решение. Дано, нека се получи нещо, нека, нека нещо се получи, само че а нека, но едва ли, както споделят.
Какво липсва, господин Стойчев, в политическото пространство в България? Имаме доста партии, само че нещо липсва. Прекалено дълго време се занимаваме с едни и същи неща.
Липсва отговорност пред страната, липсва национализъм и обичане на България, а преобладават персонални проекти, персонални усеща, персонални обиди или необиди, комплекси или некомплекси, персоналното господства, вместо да господства публичното. Липсва социалност – то звучи доста парадоксално, тъй като политиците по принцип би следвало да са хора, които се занимават със социалността, те би следвало да са излъчени от нас точно с цел да се занимават със обществената проблематика, с устройството на нашия живот и ръководенето на страната, а то тъкмо това качество им липсва. Избираме си хора, които да ни управляват, само че те тъкмо за това не стават.
А допускате ли, че зад всичко това може да стои сянката на президента?
Абсолютно не го позволявам.
Не го допускате?
Ами не го позволявам, тъй като няма нито един подобен факт. Има единствено намеци. Първо, Радев не сформира по свое лично предпочитание служебни държавни управления, а по силата на осъществяване на конституционна наредба, това е част от неговите директни отговорности. Това, че пет пъти се случват избори, да не би Радев да ги е провокирал тези избори? Радев не дава отговор за сформиране на постоянно държавно управление, това е прерогатив на партиите, които влязат в Народното събрание. Човекът се е хванал за главата, тъй като – към този момент ще станат две години, се занимава с нещо, което не му е работата. На Радев не му е работата да ръководи изпълнителната власт. Законът е планувал в спешна обстановка фактически за два-три месеца да не се оставя страната без управление, да има служебно държавно управление. Но тя, спешната обстановка, продължава към този момент пети избори подред.
Къде е виновността на Радев? Какво – Радев желае да ръководи по този начин, за по три месеца 10 пъти? Какво печели той от това? Страната губи и той губи. Както виждате, към този момент и той става проблематична фигура, той губи от това. Колкото по-бързо се върне на мястото си, където му е – в президентството, той толкоз по-бързо ще си възвърне и рейтинг, и уважението на хората, тъй като хората в този момент трансферират върху неговата глава проблеми и неща, за които той най-малкото е отговорен, няма никаква виновност.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ