Тази снимка от 80-те предизвика много носталгия у пловдивчани
Снимка от 80-те години на предишния век демонстрира по какъв начин изглеждаше централна жп гара в Пловдив и по-скоро пространството към нея с виенското кафене и сантиментално столчето от ковано желязо от едно време, видя Plovdiv24.bg.
Във фейсбук групата " Акция фото Пловдивъ " е оповестен въпросният кадър, който поражда носталгия у пловдивчани, които помнят това време.
Някои от тях разясняват, че фотосът би трябвало да се номинира за фотография на годината. " В месарския магазин в дъното се продаваха невероятни дреболии и скариди. "
Други си напомнят:
" Някъде в ляво, пред спирката, беше кръчмата на бай Георги. Една ниска сграда с една единствена стая, за 5-6 маси и дворче, с още десетина. Бай Георги пържеше на един газов примус, жабешки бутчета, а на скарата - кюфтета и кебапчета. Баща ми си пиеше с другари бирата, а на мен - жабешки бутчета със шарена сол и лимонада. Живеехме на 100м от гарата и от непрекъснатото повторение по радиоуредбата, знаех разписанието на влаковете наизуст. На втория етаж на гарата имаше зала за тенис на маса и там, децата от махалата се скатавахме през зимата, на топло. Много мемоари... "
И още:
" През зимата, част от махалата десетина дечурлига, знаехме разписанието и чакахме като дойде трен с 1-ва класа вагон и последна спирка Пловдив. След като откачат машината, се настанявахме на топло във вагона. Играехме карти, разказвахме си филми, по-големите пушеха и.т.н и всичко, до момента в който дойдат чистачките и ни изгонят... "
" Белите стоманени столове бяха най-неудобните столове за седене на света. Четирите им крайници в никакъв случай не стъпваха в една низина. Още слушам в съзнанието си дрънчащия тон на суркане и придърпване по плочките. "
" Психото за шофьорска книжка там се минаваше "
Във фейсбук групата " Акция фото Пловдивъ " е оповестен въпросният кадър, който поражда носталгия у пловдивчани, които помнят това време.
Някои от тях разясняват, че фотосът би трябвало да се номинира за фотография на годината. " В месарския магазин в дъното се продаваха невероятни дреболии и скариди. "
Други си напомнят:
" Някъде в ляво, пред спирката, беше кръчмата на бай Георги. Една ниска сграда с една единствена стая, за 5-6 маси и дворче, с още десетина. Бай Георги пържеше на един газов примус, жабешки бутчета, а на скарата - кюфтета и кебапчета. Баща ми си пиеше с другари бирата, а на мен - жабешки бутчета със шарена сол и лимонада. Живеехме на 100м от гарата и от непрекъснатото повторение по радиоуредбата, знаех разписанието на влаковете наизуст. На втория етаж на гарата имаше зала за тенис на маса и там, децата от махалата се скатавахме през зимата, на топло. Много мемоари... "
И още:
" През зимата, част от махалата десетина дечурлига, знаехме разписанието и чакахме като дойде трен с 1-ва класа вагон и последна спирка Пловдив. След като откачат машината, се настанявахме на топло във вагона. Играехме карти, разказвахме си филми, по-големите пушеха и.т.н и всичко, до момента в който дойдат чистачките и ни изгонят... "
" Белите стоманени столове бяха най-неудобните столове за седене на света. Четирите им крайници в никакъв случай не стъпваха в една низина. Още слушам в съзнанието си дрънчащия тон на суркане и придърпване по плочките. "
" Психото за шофьорска книжка там се минаваше "
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ




