За Антикорупционната комисия и един правописен проблем
След като чухме 100 и едно отзиви и аргументи за и против закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията, да си кажа и аз думата. Разбира се, няма да се впускам в политическата полемика, а ще обърна внимание на едно правописно правило¹, което очевидно е едва известно, щом всеобщо се пише антикорупционна комисия вместо Антикорупционна комисия, написа уеб сайтът " Как се написа? "
В някои езикови стилове постоянно се срещат съставни лични имена. Медийните текстове да вземем за пример изобилстват с тях – названия на институции, партии, организации, заглавия на публични документи и впрочем, които се състоят от две или повече думи. Когато използваме точните и цялостни наименования, общо взето, нямаме усложнения и ги пишем с начална основна буква²: Министерство на външните работи, Национален статистически институт, Конвенция за правата на детето.
Проблемите и грешките се появяват, когато решим да съкратим или да перифразираме тези дълги названия. Правилото гласи, че и в двата случая началната основна писмен знак се резервира. Ето образец:
Министерството на външните работи препоръчва на пътуващите от и към Португалия да се осведомят авансово поради протестни дейности в страната. Обявено е, че те ще бъдат в границите на пет обособени поредни интервала сред 25 юли и 1 септември 2025 година Преди дни от Министерството предупредиха за предстояща през днешния ден в Италия национална стачка на чиновниците в авиационния бранш.
По същия метод основната писмен знак щеше да се резервира, в случай че вместо Министерството бяхме написали перифразираното название Външното министерство. Аналогично, в случай че имахме текст за Националния статистически институт или Конвенцията за правата на детето, трябваше да напишем Статистическия институт или Института; Конвенцията.
Същото предписание важи и за Комисията за противопоставяне на корупцията, по тази причина следва да натискаме клавиша Shift и да пишем Антикорупционната комисия или Комисията. Тук е мястото да обърнем внимание и на имената на многочислените комисии в нашата страна, в това число и в Народното събрание. Често те се пишат неправилно с дребна писмен знак, да не приказваме за случаите, когато названията се перифразират. Моля парламентарните кореспонденти да си вземат записка и да запомнят, че не трябва да намаляват в сан имената да вземем за пример на Комисията по бюджет и финанси/Бюджетната комисия или Комисията по транспорт и съобщения/Транспортната комисия – това са лични имена и се пишат с основна писмен знак.
Дотук всичко беше в случай че не ярко и безметежно, най-малко ясно и непротиворечиво. Правилото обаче си има и слаби страни. В практиката си съм се натъквала на много случаи, в които сляпото му използване би довело до неприемливи резултати.
1. Започвам с един от най-безспорните съгласно мен случаи – названията на законите и кодексите. Отдавна открита процедура е даже когато под закона се схваща съответен закон – а неговото наименование постоянно е лично име, – думата да се написа с дребна писмен знак. Не виждам мощ, която е в положение да промени това.
Дни преди лятната си почивка депутатите би трябвало да одобряват промени в Закона за въвеждане на еврото. Бюджетната комисия ще прегледа на второ четене текстовете, които провокираха неодобрение от страна на търговците. В закона е написано, че те нямат право да подвигат цените си до края на 2026 година без справедливи стопански фактори.
2. Странно ми наподобява основната писмен знак при съкращаването на имена на университети – към този момент се натъквам на такива използва на уеб страницата на Софийския университет, да речем:
Това е следващото необикновено достижение, което потвърждава, че в Университета има освен положителни студенти, а и отлични спортисти.
Заглавието на новината обаче е Нов триумф за футболния тим на университета, което се дължи на нерешителност при използването на правилото или на работата на повече от един човек по текста.
3. Какво да вършим с Българската национална телевизия и Българското национално радио, когато свеждаме названията им единствено до една дума? Ако се придържаме прецизно към правилото, би трябвало още веднъж да я пишем с основна писмен знак:
Основната теза на всички претенденти е, че Радиото трябва да насочи напъните си към привличане на по-млада публика и цифровизация.
4. Съставните лични имена са много необятен кръг названия – в него влизат и посочените нагоре образци, само че и Черно море, Втора международна война, Статуя на Свободата. Правилата – по този начин както са дефинирани – важат за съставните лични имена и следва да ги прилагаме във всички случаи, надлежно да пишем Морето, Войната, Статуята, когато имаме поради нашето море, съответната война и признака на Съединени американски щати. Разбира се, това към този момент е неуместно и в случай че напишете думите по този метод на изпит по езикова просвета, ще бъдете глобени.
Кодификаторът обаче не е показал по кое време тъкмо важи правилото, и когато го е илюстрирал, е дал единствено образци за названия на документи, институции и техни подразделения. Вероятно не е имал желание да го разгръща върху всички съставни лични имена, тъй като тогава бихме стигнали до случаите в т. 4. Защо обаче това не е посочено? Трябва ли ние да гадаем по кое време разпоредбите важат и по кое време – не?
Според мен е неотложно въпросното предписание да се уточни, с цел да не се постанова единствено здравомислието на пишещите да е коректив в езиковата процедура. Лично аз съм скептична по повод въобще на нуждата да пишем с основна буква Министерството или Външното министерство, когато имаме предвид Министерството на външните работи. Мисля, че това може да бъде включено в графата " усложняване на разпоредбите, без да е неотложно и/или без да води до унифициране на езиковата процедура “.
В някои езикови стилове постоянно се срещат съставни лични имена. Медийните текстове да вземем за пример изобилстват с тях – названия на институции, партии, организации, заглавия на публични документи и впрочем, които се състоят от две или повече думи. Когато използваме точните и цялостни наименования, общо взето, нямаме усложнения и ги пишем с начална основна буква²: Министерство на външните работи, Национален статистически институт, Конвенция за правата на детето.
Проблемите и грешките се появяват, когато решим да съкратим или да перифразираме тези дълги названия. Правилото гласи, че и в двата случая началната основна писмен знак се резервира. Ето образец:
Министерството на външните работи препоръчва на пътуващите от и към Португалия да се осведомят авансово поради протестни дейности в страната. Обявено е, че те ще бъдат в границите на пет обособени поредни интервала сред 25 юли и 1 септември 2025 година Преди дни от Министерството предупредиха за предстояща през днешния ден в Италия национална стачка на чиновниците в авиационния бранш.
По същия метод основната писмен знак щеше да се резервира, в случай че вместо Министерството бяхме написали перифразираното название Външното министерство. Аналогично, в случай че имахме текст за Националния статистически институт или Конвенцията за правата на детето, трябваше да напишем Статистическия институт или Института; Конвенцията.
Същото предписание важи и за Комисията за противопоставяне на корупцията, по тази причина следва да натискаме клавиша Shift и да пишем Антикорупционната комисия или Комисията. Тук е мястото да обърнем внимание и на имената на многочислените комисии в нашата страна, в това число и в Народното събрание. Често те се пишат неправилно с дребна писмен знак, да не приказваме за случаите, когато названията се перифразират. Моля парламентарните кореспонденти да си вземат записка и да запомнят, че не трябва да намаляват в сан имената да вземем за пример на Комисията по бюджет и финанси/Бюджетната комисия или Комисията по транспорт и съобщения/Транспортната комисия – това са лични имена и се пишат с основна писмен знак.
Дотук всичко беше в случай че не ярко и безметежно, най-малко ясно и непротиворечиво. Правилото обаче си има и слаби страни. В практиката си съм се натъквала на много случаи, в които сляпото му използване би довело до неприемливи резултати.
1. Започвам с един от най-безспорните съгласно мен случаи – названията на законите и кодексите. Отдавна открита процедура е даже когато под закона се схваща съответен закон – а неговото наименование постоянно е лично име, – думата да се написа с дребна писмен знак. Не виждам мощ, която е в положение да промени това.
Дни преди лятната си почивка депутатите би трябвало да одобряват промени в Закона за въвеждане на еврото. Бюджетната комисия ще прегледа на второ четене текстовете, които провокираха неодобрение от страна на търговците. В закона е написано, че те нямат право да подвигат цените си до края на 2026 година без справедливи стопански фактори.
2. Странно ми наподобява основната писмен знак при съкращаването на имена на университети – към този момент се натъквам на такива използва на уеб страницата на Софийския университет, да речем:
Това е следващото необикновено достижение, което потвърждава, че в Университета има освен положителни студенти, а и отлични спортисти.
Заглавието на новината обаче е Нов триумф за футболния тим на университета, което се дължи на нерешителност при използването на правилото или на работата на повече от един човек по текста.
3. Какво да вършим с Българската национална телевизия и Българското национално радио, когато свеждаме названията им единствено до една дума? Ако се придържаме прецизно към правилото, би трябвало още веднъж да я пишем с основна писмен знак:
Основната теза на всички претенденти е, че Радиото трябва да насочи напъните си към привличане на по-млада публика и цифровизация.
4. Съставните лични имена са много необятен кръг названия – в него влизат и посочените нагоре образци, само че и Черно море, Втора международна война, Статуя на Свободата. Правилата – по този начин както са дефинирани – важат за съставните лични имена и следва да ги прилагаме във всички случаи, надлежно да пишем Морето, Войната, Статуята, когато имаме поради нашето море, съответната война и признака на Съединени американски щати. Разбира се, това към този момент е неуместно и в случай че напишете думите по този метод на изпит по езикова просвета, ще бъдете глобени.
Кодификаторът обаче не е показал по кое време тъкмо важи правилото, и когато го е илюстрирал, е дал единствено образци за названия на документи, институции и техни подразделения. Вероятно не е имал желание да го разгръща върху всички съставни лични имена, тъй като тогава бихме стигнали до случаите в т. 4. Защо обаче това не е посочено? Трябва ли ние да гадаем по кое време разпоредбите важат и по кое време – не?
Според мен е неотложно въпросното предписание да се уточни, с цел да не се постанова единствено здравомислието на пишещите да е коректив в езиковата процедура. Лично аз съм скептична по повод въобще на нуждата да пишем с основна буква Министерството или Външното министерство, когато имаме предвид Министерството на външните работи. Мисля, че това може да бъде включено в графата " усложняване на разпоредбите, без да е неотложно и/или без да води до унифициране на езиковата процедура “.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ