Доц. Киселова за проекта на ПП-ДБ за конституционни промени: Много по-добър, коректно направен
Символите към езика и 24 май се пробват да бъдат показани като част от българската конституционна еднаквост, която ни отличава от другите нации. Това сподели в аудиокаста на " Фокус " " Това е България " доцент Наталия Киселова, експерт по конституционно право в отговор на въпроса конституционни ли са предложенията на ПП-ДБ за изменение на Конституцията.
Според доцент Киселова, от правно-техническа позиция планът, който беше показан през вчерашния ден, е доста по-добър и не дава съображение по този начин, както през 2020 година бяхме сериозни към в това число и правописа на плана, да кажем, че на това поле нещата са правилно направени.
" Предложенията могат да бъдат обособени в три групи от позиция на техните цели. Първата група са най-вече и са свързани с най-общо ще го нарека промяна в правосъдната система. Включват въпроси както във връзка с съдилищата и прокуратурата, по този начин във връзка с административни ръководители на двете висши съдилища и на прокуратурата по отношение на основния прокурор. А на второ място са оферти, които са свързани с активността на Народното събрание по отношение на избрани въпроси, каквито са: избора на самостоятелни и регулаторни органи, по отношение на установяване на празниците, защото категорично се показва, че би трябвало да се одобри подобен закон, както и във връзка с някои елементи в работата на Народното събрание. И на трето място, това са оферти в разнообразни други сфери, в това число определяне на знаци. Това е относително съвременно течение в конституционното право, то е повече в теорията – да се включват знаци, които имат значение за съответната страна. При нас се предлага това да са Кирил и Методий и Васил Левски, а по отношение на това 24 май категорично да бъде посочен като народен празник. Това е един ден в страната за всички. Всяка страна има един ден, който дефинира като собствен народен празник, другояче несъмнено има и други публични празници, всемирски или религиозни. А и не на последно място въпросите, свързани с обръщането към Конституционния съд, там също има много основни промени, които могат както да блокират работата на Конституционния съд, в случай че не бъде направено добре, по този начин и да основат една спомагателна гаранция, че Народното събрание когато приема закон, с който се засягат съществени права, ще може да бъде глобен, като се разгласи за противоконституционна наредба, с която се засягат съществени права ", добави Киселова.
По отношение на въпроса с мандатите на кметовете на общини да се ограничи до два Киселова добави: " Тука ми се ще да кажа, че заради спецификата на конституционната процедура за промени в главния закон ние няма да станем очевидци на ограничение на мандатите тъкмо за тези локални избори, които предстоят. Не знам вносителите дали са имали концепция текстът да бъде прибавен през октомври, само че защото конституционната процедура е допустимо да не е завършила до тогава, то ще важи за идващите локални избори, съгласно мен.
На въпрос кои от препоръчаните промени биха били от компетентността на Велико Народно заседание, Килелова уточни три вероятни отговора: единият отговор е, че част от съперниците на конституционна промяна могат да бъдат направени и от Народното събрание. Т.е. не е належащо да се трансформира Конституцията за това. На последващо място друга група промени могат да бъдат направени от настоящо Народно заседание в изискванията на учредителна власт, т.е. да се промени Конституцията от нормално Народно заседание. И третата група е за обособяването на два органа. " Те са се постарали да не се минава в напълно нови органи, т.е. резервират се в значителните си елементи пълномощията на Висш съдебен съвет и на Прокурорския съвет, който е еднакъв на Прокурорската гилдия, и броя също се резервира. В същината си обаче измененията радикално трансформират статуса на така наречен сега " трима огромни “. Това е в действителност новото, с изключение на отделянето. И защото имаме задоволително процедура към този момент насъбрана, съгласно мен през три решения на Конституционния съд, а точно 2003, 2005 и 2015 година тия въпроси се обсъждани и би трябвало деликатно да се прочетат предложенията. Между нас казано, желая още малко да ги осмисля и тогава ще мога да кажа дали дефинитивно дали сме на полето единствено на настоящото Народно заседание или по тази причина ще е належащо по-сериозно. Но това може и Конституционната комисия, несъмнено, на първо четене да го разиска. Но това е единственият въпрос, който е може да бъде противоречив, всички други са от компетентността на настоящото ", добави доцент Наталия Киселова.
Според доцент Киселова, от правно-техническа позиция планът, който беше показан през вчерашния ден, е доста по-добър и не дава съображение по този начин, както през 2020 година бяхме сериозни към в това число и правописа на плана, да кажем, че на това поле нещата са правилно направени.
" Предложенията могат да бъдат обособени в три групи от позиция на техните цели. Първата група са най-вече и са свързани с най-общо ще го нарека промяна в правосъдната система. Включват въпроси както във връзка с съдилищата и прокуратурата, по този начин във връзка с административни ръководители на двете висши съдилища и на прокуратурата по отношение на основния прокурор. А на второ място са оферти, които са свързани с активността на Народното събрание по отношение на избрани въпроси, каквито са: избора на самостоятелни и регулаторни органи, по отношение на установяване на празниците, защото категорично се показва, че би трябвало да се одобри подобен закон, както и във връзка с някои елементи в работата на Народното събрание. И на трето място, това са оферти в разнообразни други сфери, в това число определяне на знаци. Това е относително съвременно течение в конституционното право, то е повече в теорията – да се включват знаци, които имат значение за съответната страна. При нас се предлага това да са Кирил и Методий и Васил Левски, а по отношение на това 24 май категорично да бъде посочен като народен празник. Това е един ден в страната за всички. Всяка страна има един ден, който дефинира като собствен народен празник, другояче несъмнено има и други публични празници, всемирски или религиозни. А и не на последно място въпросите, свързани с обръщането към Конституционния съд, там също има много основни промени, които могат както да блокират работата на Конституционния съд, в случай че не бъде направено добре, по този начин и да основат една спомагателна гаранция, че Народното събрание когато приема закон, с който се засягат съществени права, ще може да бъде глобен, като се разгласи за противоконституционна наредба, с която се засягат съществени права ", добави Киселова.
По отношение на въпроса с мандатите на кметовете на общини да се ограничи до два Киселова добави: " Тука ми се ще да кажа, че заради спецификата на конституционната процедура за промени в главния закон ние няма да станем очевидци на ограничение на мандатите тъкмо за тези локални избори, които предстоят. Не знам вносителите дали са имали концепция текстът да бъде прибавен през октомври, само че защото конституционната процедура е допустимо да не е завършила до тогава, то ще важи за идващите локални избори, съгласно мен.
На въпрос кои от препоръчаните промени биха били от компетентността на Велико Народно заседание, Килелова уточни три вероятни отговора: единият отговор е, че част от съперниците на конституционна промяна могат да бъдат направени и от Народното събрание. Т.е. не е належащо да се трансформира Конституцията за това. На последващо място друга група промени могат да бъдат направени от настоящо Народно заседание в изискванията на учредителна власт, т.е. да се промени Конституцията от нормално Народно заседание. И третата група е за обособяването на два органа. " Те са се постарали да не се минава в напълно нови органи, т.е. резервират се в значителните си елементи пълномощията на Висш съдебен съвет и на Прокурорския съвет, който е еднакъв на Прокурорската гилдия, и броя също се резервира. В същината си обаче измененията радикално трансформират статуса на така наречен сега " трима огромни “. Това е в действителност новото, с изключение на отделянето. И защото имаме задоволително процедура към този момент насъбрана, съгласно мен през три решения на Конституционния съд, а точно 2003, 2005 и 2015 година тия въпроси се обсъждани и би трябвало деликатно да се прочетат предложенията. Между нас казано, желая още малко да ги осмисля и тогава ще мога да кажа дали дефинитивно дали сме на полето единствено на настоящото Народно заседание или по тази причина ще е належащо по-сериозно. Но това може и Конституционната комисия, несъмнено, на първо четене да го разиска. Но това е единственият въпрос, който е може да бъде противоречив, всички други са от компетентността на настоящото ", добави доцент Наталия Киселова.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ