Тържествената заря-проверка в Пловдив - кулминация на честванията на Трети март
С тържествена заря-проверка завърши честването в Пловдив във връзка Трети март - подписването на Санстефанския кротичък контракт и Освобождение на България от Османско робство, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg . Заедно с десетките жители, пристигнали да почетат паметта на хилядите знайни и незнайни воини и опълченци, починали по време на руско-турската освободителна война, бяха и кметът, регионалният шеф, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит, заместник-кметът, общински съветници.
Тържествено слово поизнесе генерал-майор Явор Матеев, пълководец на Съвместното командване на специфичните интервенции. Ето какво напомни той от славната история на България:
На днешния ден преди 146 години е подписан Санстефанския кротичък контракт Трети март 1878 година възвести на света, че България се ражда за нов живот и потегля още веднъж по пътя на независимото си развиване. За руско-турската война от 1877 година е несъмнено едно - тази повратна в историческо развиване точка на българите война е в следствие от десетилетните старания на народа ни за отменяне на османското робство и за основаване на самостоятелна страна в духа на модерните държавно-устройствени модели на 19 век. Ярко доказателство за това е дейното българско присъединяване във войната, основаването на 12 опълченски дружини и включването на 10 000 българи в освободителната армия.
Именно този български народен дух е самобитно продължение на десетилетното българско национално освободително придвижване и българско възобновление, почнало с първата българска писана история на Паисий Хилендарски и приключило с промени в цялостния обществено-политически културен и нравствен живот на страната.
За руско-турската война от 1977 и 78 година е несъмнено и нещо друго - макар че в навечерието на войната съветските ползи обективно съответстват с въжделенията на българския народ ние, българите, назоваваме тази война освободителна, тъй като тя в най-голяма степен докара до решение на източния проблем и до подписване на финален кротичък контракт, с който великите страни постановиха установяването на политически без значение българско княжество. Наричаме тази война освободителна и в символ на почитание към самите себе си, в символ на откровена човешка признателност към ония, дали живота си за свободата на България.
Затова на днешния ден към този момент 146 години ние сервира венци и цветя пред паметниците на съветските войни и на тези на воините на Украйна, Грузия, Финландия, Румъния и други нации. Прекланяме се пред подвига и саможертвата на нашите предци, тъй като свободата минава през хайдушките дружини, през четническото придвижване, през тайните революционни комитети с българската екзархия, през априлска епопея, тъй като тази независимост пътува към нас с мощта и силата националните букви, изписвани от скромните монаси.
3 март на първо време е на Ботев и Левски, на великите апостоли, на скромните монаси на родолюбивите духовници, на националните будители, отишли в отвъдното без да чуят победния тон на камбаните.
Трябва добре да осъзнаваме, че Трети март, че Освобождението не е еднократен акт, а дълъг исторически развой, че свободата е на първо място отговорност за всеки един от нас, към днешния и утрешния ден на България и дано всеки наш предстоящ ден бъди огрян с гордостта и отговорността, че България е една от най-древните страни в Европа, че нашият народ е дребен, само че самоуверен и неотстъпчив, минал през жестоки премеждия, само че постигнал и велики победи. Нека непрестанно да гледаме и се взираме в историята си, с цел да извличаме поука и образец.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Тържествено слово поизнесе генерал-майор Явор Матеев, пълководец на Съвместното командване на специфичните интервенции. Ето какво напомни той от славната история на България:
На днешния ден преди 146 години е подписан Санстефанския кротичък контракт Трети март 1878 година възвести на света, че България се ражда за нов живот и потегля още веднъж по пътя на независимото си развиване. За руско-турската война от 1877 година е несъмнено едно - тази повратна в историческо развиване точка на българите война е в следствие от десетилетните старания на народа ни за отменяне на османското робство и за основаване на самостоятелна страна в духа на модерните държавно-устройствени модели на 19 век. Ярко доказателство за това е дейното българско присъединяване във войната, основаването на 12 опълченски дружини и включването на 10 000 българи в освободителната армия.
Именно този български народен дух е самобитно продължение на десетилетното българско национално освободително придвижване и българско възобновление, почнало с първата българска писана история на Паисий Хилендарски и приключило с промени в цялостния обществено-политически културен и нравствен живот на страната.
За руско-турската война от 1977 и 78 година е несъмнено и нещо друго - макар че в навечерието на войната съветските ползи обективно съответстват с въжделенията на българския народ ние, българите, назоваваме тази война освободителна, тъй като тя в най-голяма степен докара до решение на източния проблем и до подписване на финален кротичък контракт, с който великите страни постановиха установяването на политически без значение българско княжество. Наричаме тази война освободителна и в символ на почитание към самите себе си, в символ на откровена човешка признателност към ония, дали живота си за свободата на България.
Затова на днешния ден към този момент 146 години ние сервира венци и цветя пред паметниците на съветските войни и на тези на воините на Украйна, Грузия, Финландия, Румъния и други нации. Прекланяме се пред подвига и саможертвата на нашите предци, тъй като свободата минава през хайдушките дружини, през четническото придвижване, през тайните революционни комитети с българската екзархия, през априлска епопея, тъй като тази независимост пътува към нас с мощта и силата националните букви, изписвани от скромните монаси.
3 март на първо време е на Ботев и Левски, на великите апостоли, на скромните монаси на родолюбивите духовници, на националните будители, отишли в отвъдното без да чуят победния тон на камбаните.
Трябва добре да осъзнаваме, че Трети март, че Освобождението не е еднократен акт, а дълъг исторически развой, че свободата е на първо място отговорност за всеки един от нас, към днешния и утрешния ден на България и дано всеки наш предстоящ ден бъди огрян с гордостта и отговорността, че България е една от най-древните страни в Европа, че нашият народ е дребен, само че самоуверен и неотстъпчив, минал през жестоки премеждия, само че постигнал и велики победи. Нека непрестанно да гледаме и се взираме в историята си, с цел да извличаме поука и образец.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ