Прострелян от военен заради паркомясто: Изстрелът бе изненадващ, Митко лежеше в локва кръв
Простреляните от редови войник Димитър Христакиев двама мъже описаха през днешния ден пред Военния съд в Пловдив по какъв начин се е стигнало до случая, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg . 36-годишният Марио Младенов и 34-годишният Димитър Методиев пострадаха от един патрон, изстрелян от Христакиев при спор за погрешно паркиране на улица " Въча " в квартал " Кършияка ".
Инцидентът е от 21 октомври 2023 година, а обвиняването на Военно-окръжна прокуратура - Пловдив към Димитър Христакиев е за опит за ликвидиране. Подсъдимият разгласи, че ще даде показания пред съда на по-късен стадий.
Първи в днешното съвещание по делото бе изслушан Марио Методиев. Ето какво описа той :
От 2020 година пребивавам на улица " Въча " №3. Ползвам въпросното паркомясто след спогодба със притежателя. То съставлява някогашен гараж, като аз разчистих мястото за моя сметка и от този момент го подкрепям постоянно. До него е другото паркомясто на същия притежател. Двете са обозначени с огромни знаци, виждат се и от аероплан, даже и в тъмното. Често се случва там да стопират други коли, само че в никакъв случай не е имало проблем. Обикновено водачите са някъде наоколо, идват, извиняват се и си реалокират колата.
Във въпросната вечер, беше към 19,30 часа, се прибирах с моята кола и видях, че на мястото е паркиран различен автомобил. Тъй като улицата е без излаз, стопирах до него и започнах да депозирам звукови сигнали с вярата, че водачът е наоколо и ще пристигна. Изминаха близо 10 минути, а нямаше никакво развиване. Обадих се на брачната половинка ми дали знае нещо, тъй като е допустимо тя да е разрешила на някой да спре тук. Тя обаче нямаше визия. Звъннах на тел. 112 и оттова ми споделиха, че одобряват сигнала и ще реагират. Бяха минали към този момент повече от 20 минути. Съпругата ми излезе да разноски кучето, а пред входа на кооперацията видях съседа ми Димитър, който говореше по телефона.
В този миг видях в далечината, че от другия завършек на улицата се задава с мудна стъпка нашият човек (б.р. обвиняемият). Попитах го: Теб ли очаквам?
Ще чакаш, колкото е належащо - бе отговорът му. Беше нападателен и се държеше безочливо. Това естествено ме ядоса. Бях на 50-60 сантиметра от него и го ударих в региона на корема. Веднъж с лявата ръка и един път с дясната. Ударите бяха доста леки, сигурно не съм желал да го заболи, а единствено да се респектира и да осъзнае къде се намира. Аз цялостен живот съм спортувал, упражнявам бокс и в случай че съм желал той да пострада повече, можех да го направя. Не е залитал и изобщо не изглеждаше обезпокоен.
Тогава чух гръм и ми стана ясно, че е стрелял. Изстрелът беше неочакван, без никакво предизвестие. Обърнах се и видях съседа ми Митко да лежи на земята. Беше уцелен в крайници и имаше доста кръв. Свалих му колана и го пристегнах към крайници му. Тогава бе заболя и видях, че и аз съм прострелян. Извършителят беше влезнал в колата си и стоеше там. Обадих се незабавно на 112, като с едната ръка държах телефона, а с другата придържах раната си.
Като пристигнаха служителите на реда, чух единият да споделя: " Охо-о-о-о, и боен! " Когато му сложиха белезниците, той плачеше. Чух служителите на реда да споделят, че с изключение на оръжието, е имал два цялостни пълнителя с патрони.
След това показания даде другият потърпевш в случая - Димитър Методиев. Ето какво описа той в правосъдната зала през днешния ден :
Във въпросната вечер (беше събота) чаках сестра ми. Тя имаше рожден ден през седмицата, само че бяхме решили да честваме в почивния ден. Имахме резервация в ресторант. Говорих по телефона, затворих и до момента в който още гледах в него, чух някакъв звук от смушкване. Беше мрачно и видях, че Марио е на 8-10 метра от мен, а пред него имаше различен мъж. Тогава усетих болежка, имах доста кръв и доста се уплаших за живота си. виках от болежка. Чух съседа ми Марио да споделя: С какво стреля, с газов ли? Дойде при мен, смъкна ми колана и пристегна с него крайници ми. Въобще не съм видял подсъдимия какво прави.
Линейката пристигна след 10-15 минути. сестра ми беше пристигнала преди този момент. Тя и приятелката и също се изплашиха доста. пристигнаха с мен в болничното заведение. Когато в колата за спешна помощ ми скъсаха дънките, с цел да видят раната, споделиха, че патронът не е вътре, а е излязал. Седем месеца бях в болнични. Заради това изгубих работата си, редуцираха ме, тъй като съм отсъствал доста.
В момента към момента имам болки в крайници и не преставам да пия медикаменти. Просто попаднах на несъответствуващото място в несъответствуващия миг.
Инцидентът е от 21 октомври 2023 година, а обвиняването на Военно-окръжна прокуратура - Пловдив към Димитър Христакиев е за опит за ликвидиране. Подсъдимият разгласи, че ще даде показания пред съда на по-късен стадий.
Първи в днешното съвещание по делото бе изслушан Марио Методиев. Ето какво описа той :
От 2020 година пребивавам на улица " Въча " №3. Ползвам въпросното паркомясто след спогодба със притежателя. То съставлява някогашен гараж, като аз разчистих мястото за моя сметка и от този момент го подкрепям постоянно. До него е другото паркомясто на същия притежател. Двете са обозначени с огромни знаци, виждат се и от аероплан, даже и в тъмното. Често се случва там да стопират други коли, само че в никакъв случай не е имало проблем. Обикновено водачите са някъде наоколо, идват, извиняват се и си реалокират колата.
Във въпросната вечер, беше към 19,30 часа, се прибирах с моята кола и видях, че на мястото е паркиран различен автомобил. Тъй като улицата е без излаз, стопирах до него и започнах да депозирам звукови сигнали с вярата, че водачът е наоколо и ще пристигна. Изминаха близо 10 минути, а нямаше никакво развиване. Обадих се на брачната половинка ми дали знае нещо, тъй като е допустимо тя да е разрешила на някой да спре тук. Тя обаче нямаше визия. Звъннах на тел. 112 и оттова ми споделиха, че одобряват сигнала и ще реагират. Бяха минали към този момент повече от 20 минути. Съпругата ми излезе да разноски кучето, а пред входа на кооперацията видях съседа ми Димитър, който говореше по телефона.
В този миг видях в далечината, че от другия завършек на улицата се задава с мудна стъпка нашият човек (б.р. обвиняемият). Попитах го: Теб ли очаквам?
Ще чакаш, колкото е належащо - бе отговорът му. Беше нападателен и се държеше безочливо. Това естествено ме ядоса. Бях на 50-60 сантиметра от него и го ударих в региона на корема. Веднъж с лявата ръка и един път с дясната. Ударите бяха доста леки, сигурно не съм желал да го заболи, а единствено да се респектира и да осъзнае къде се намира. Аз цялостен живот съм спортувал, упражнявам бокс и в случай че съм желал той да пострада повече, можех да го направя. Не е залитал и изобщо не изглеждаше обезпокоен.
Тогава чух гръм и ми стана ясно, че е стрелял. Изстрелът беше неочакван, без никакво предизвестие. Обърнах се и видях съседа ми Митко да лежи на земята. Беше уцелен в крайници и имаше доста кръв. Свалих му колана и го пристегнах към крайници му. Тогава бе заболя и видях, че и аз съм прострелян. Извършителят беше влезнал в колата си и стоеше там. Обадих се незабавно на 112, като с едната ръка държах телефона, а с другата придържах раната си.
Като пристигнаха служителите на реда, чух единият да споделя: " Охо-о-о-о, и боен! " Когато му сложиха белезниците, той плачеше. Чух служителите на реда да споделят, че с изключение на оръжието, е имал два цялостни пълнителя с патрони.
След това показания даде другият потърпевш в случая - Димитър Методиев. Ето какво описа той в правосъдната зала през днешния ден :
Във въпросната вечер (беше събота) чаках сестра ми. Тя имаше рожден ден през седмицата, само че бяхме решили да честваме в почивния ден. Имахме резервация в ресторант. Говорих по телефона, затворих и до момента в който още гледах в него, чух някакъв звук от смушкване. Беше мрачно и видях, че Марио е на 8-10 метра от мен, а пред него имаше различен мъж. Тогава усетих болежка, имах доста кръв и доста се уплаших за живота си. виках от болежка. Чух съседа ми Марио да споделя: С какво стреля, с газов ли? Дойде при мен, смъкна ми колана и пристегна с него крайници ми. Въобще не съм видял подсъдимия какво прави.
Линейката пристигна след 10-15 минути. сестра ми беше пристигнала преди този момент. Тя и приятелката и също се изплашиха доста. пристигнаха с мен в болничното заведение. Когато в колата за спешна помощ ми скъсаха дънките, с цел да видят раната, споделиха, че патронът не е вътре, а е излязал. Седем месеца бях в болнични. Заради това изгубих работата си, редуцираха ме, тъй като съм отсъствал доста.
В момента към момента имам болки в крайници и не преставам да пия медикаменти. Просто попаднах на несъответствуващото място в несъответствуващия миг.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ