Кеворк Кеворкян: Притеснявам се за Мария!
Притеснявам се за Мария. Не е прелестно да те ругаят в родината ти, че си " антитръмпър “. Но надалеч по-опасно е да те емнат комисарите от Холивуд. Това написа известният публицист Кеворк Кеворкян в последната си обява в формалната си Фейсбук страница.
Публикуваме думите му без редакторска интервенция:
" АКТРИСИ
Тия дни актрисата Мария Бакалова отнесе много хули – напълно несправедливо, както се оказа. Била споделила, че Доналд Тръмп е " един от най-злите хора на нашия век “ – тези думи стават и заглавие на нейно изявление пред " Гардиън “ за " Стажантът “, биографичен филм за Тръмп, в който Мария играе ролята на Ивана, неговата първа брачна половинка.
И до момента в който тук сочно я ругаеха, авторитетният британски вестник тихомълком се поправи – новото заглавие на въпросното изявление към този момент е " Хората са комплицирани “. Да се надяваме, че " Гардиън “ не открива в този момент тази истина.
Нека се опитаме обаче да извлечем и някаква изгода от тази история. Ето една: явно е, че обществените мрежи към този момент би трябвало да оферират и спомагателна алтернатива, благодарение на която да се преадресират незаслужените псувни от един получател на различен.
Всъщност, става известно, че думите на Мария били казани за напълно различен персонаж от кино лентата – Рой Маркъс Кон, юристът на младия Тръмп, който форматира бъдещия президент по този начин: " Атака, офанзива, офанзива! Не признавай нищо, отричай всичко. Каквото и да се случи, претендирай за победа и в никакъв случай не признавай проваляне! Трябва да си подготвен да направиш всичко на всеки, с цел да спечелиш. "
Тези упътвания наподобяват достоверни, изключително в случай че ги съпоставим с крайния резултат. Майкъл Улф, в " Огън и гняв “, написа за " висшото блаженство “ на Тръмп, който обича да повтаря " Да го създадем, каквото и да е то, да го създадем “.
А в този момент великодушно споделил за кино лентата " Стажантът “: " Този отпадък е чиста небивалица “.
" Боклук “, " небивалица “ - скоро, както ни е табиет, ще свърнем към политиката и обезателно ще се подсетим за тези две думи.
Но в този момент още малко да почовъркаме случката с Мария. Очевидно е, че демократичните фасони към този момент нетърпимо смърдят – щом даже тук, в нашия равнодушен и полузаспал парадайс, хората побесняха от следващия опит киното да се употребява за политически цели или, напряко казано, за репресии.
Холивуд към този момент не е същият, откогато се зае да рути Тръмп. Велики артисти го назоваха куче, кучи наследник, даже прасе. Други заплашваха, че в случай че бъде определен за президент, ще изоставен страната и ще се заселят в Канада. Тръмп беше определен, само че те не помниха за Канада. Имаше и трезви гласове които напомняха за безумията на претендентът на демократите
Хилари Клинтън, " царицата на хаоса “ – " Арабската пролет “, да вземем за пример, поставила началото на бежанската вълна, която порази съдбовно Европа. Оливър Стоун беше един от тези гласове.
Един публицист беше споделил за кинаджиите: " Когато няма кой различен, Холивуд ще ти го начука “. Либералният бяс обаче докара Холивуд до такава степен да си се самоначуква.
Доста по-добре го споделя в книгата си " Долни истини “ Андрей Кончаловски: " Холивуд е същият Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, само че огледално отразен. Холивуд е обединяване на добре изглеждащи или полагащи старания да са добре изглеждащи загорели, огладени, маникюрирани уплашени хора “.
Кончаловски загатва и за писателя Юрий Нагибин, който му гостува в Съединени американски щати. Седят край една река и Нагибин споделя: " Гледай – река, нали? Все едно е у нас. И тече като у нас. Но е безпартийна мамка му! “ Днес обаче и Холивуд от дълго време не е безпартиен.
Марк Уайнгарднър, който написа фантастичното продължение на " Кръстникът “, назова Холивуд " Публичен дом на американската фантазия “.
Кончаловски цитира Плеханов: " Руската история към този момент не е смляла брашно за житената пита на демокрацията “. Днес мнозина се питат, дали след толкоз политиканстване, Холивуд към момента е в положение да омеси тази пита?
Притеснявам се за Мария. Не е прелестно да те ругаят в родината ти, че си " антитръмпър “. Но надалеч по-опасно е да те емнат комисарите от Холивуд. И за най-малкото провинение, те умерено могат да решат, че си се отклонил от " правата религия “, че си се преместил на брега на " безпартийната “ река. В днешния Холивуд няма място за неутралитет - всички се глезят на вълната на " политкоректността “. Може да се каже и по този начин: всички са против оня Харви Уейнстейн – само че откакто са минали през леглото му.
Холивуд в никакъв случай не е произвеждал светци и светици, или даже да е произвеждал, те са били извънредно по-малко от разпътниците. Днес сме очевидци на политическо курваруване. И всички се опасяват да не загазят, в случай че не пристъпват с верния крайник.
Сидни Шелдън разказа в " Другият мой живот “ някои чудатости на Холивуд – да вземем за пример, плащали на някого от продукцията по три хиляди $ седмично, с цел да зяпа през прозореца на студиото и да вдигне паника, в случай че види да се доближава айсберг. Да сменяем " айсберг “ с съветска подводница – също няма да наподобява зле.
Известни артисти непристойно обявяват пристрастията си - Джордж Клуни отхвърли да финансира акцията на Байдън, едвам, когато той се трансформира в индивидът, който се ръкува с въздуха.
При връчването на Оскарите велики артисти би трябвало да приветстват откровени провали - отново поради политическата уместност, която, съгласно един създател, през днешния ден е по-ценена от прозорливостта.
Добре, ами какво става с другата актриса? Заглавието е " Актриси “ – едната явно е Мария, коя е другата?
Беше времето на Голямото Тръшкане, 1989 – 1990 година, когато довчерашни мижитурки се преправяха на уверени антикомунисти. Беше елементарно във всеобщата врява – единствено трябваше да си повярват, че са уверени. Повярваха си, и до момента си имат вяра – въпреки нощем в кошмарите им от време на време евентуално кънти залпът на " Аврора “, към момента. А може би и те, като оня злощастник от Холивуд, следят дали айсбергът не е пристигнал към този момент прекомерно близо.
Тъй или другояче, Промяната бе пометена от Тръшкането. Край. Истинските страдалци от епохата на тоталитаризма бяха изтикани нанякъде – да ближат спомените си, които ги раняваха повече от всичко друго. България беше единствената страна от Източния блок – като изключим опекуна Съюз на съветските социалистически републики, в която огромна част от същинските антикомунисти бяха изхвърлени от играта.
Почти стигнахме до другата актриса. " Всяка неделя “ си оставаше такава, каквато е била постоянно. Кеф. И един път се сбутахме с нея. И тя се тръшкаше – първоначално не толкоз безапелационно, колкото в наши дни, само че въпреки всичко се стараеше. И един ден пристигна да се тръшка, тъй като не съм давал на обичаната й партия полагащото й се време. Беше неистина, несъмнено, само че я оставих да се понатръшка. Хубаво е да гледаш, по какъв начин някой се тръшка поради една неистина.
По това време тази актриса беше началник на пресцентъра на някогашната комунистическа партия, която към момента продължаваше да се дегизира като " социалистическа “. И до момента в който тя представяше несръчния си очерк, а аз се чудех на нахалството й, Джимо/Димитри Иванов, който всекидневно безмълвно гледаше сеир от близко, напряко я разсъблече с кроткия си въпрос: " Едно време можех да ви нарека колежка – вие превеждахте, след това влязохте в дипломацията, в този момент вършиме нещо друго. Промени във възгледите, в убежденията? “
Актрисата не се поколеба и за секунда: " Аз съм непрекъснат човек по сърце и душа “. Тоест - никакви промени във възгледите и убежденията. Комунист, та дрънка. И мъничко социалист - с цел да не изостава от бъркотиите на Времето. Изобщо – червен до петите. И уверен до петите – подготвен да играе тази роля до края на света.
И след това се случи Чудото - геният на актрисата разцъфтя, тя незабелязано обели алената си багра и пое в напълно друга посока. Превърна се в Главното Тръшкало на евроатлантизма. Това бе смайващо преобразяване – порядъчно нападателно освен това.
Днес обаче такива жалки мърсувания със личните убеждения към този момент не вършат усещане - дотам хората са се обезверили и отчаяли. Можем да приемем това преобразяване като презрян неуспех на персоналните възгледи и разбирания на една настървена личност. Но не е единствено това.
В последна сметка, казусът ни не е дали Мария не харесва Тръмп. А безразличието ни към въртиопащините на хора като Поптодорова – другата актриса. Свикнали сме с тях, одобряваме ги към този момент като нещо неизбежно.
Потърсете в Google – на първо време приключението на Мария с " Гардиън “. Резултатите са впечатляващо количество. Сетне напишете Поптодорова и Ф-16 – и още първата обява, озаглавена " Внасят се свръхдраматични страхове за Ф-16 “, е апология на Тръшкането, което към момента ни държи за гушите – благодарение на хора като Поптодорова.
Днес то няма нищо общо с комично- срамните прикляквания през 1989-90-а. Днес то се е трансформирало в безсрамен разгул, който упорства да се примирим и с най-жалките преобразявания на самата страна.
Катурната Държава. В която актрисата П. е поръчител за самолетите Ф-16, тъй като й посочили чертежите им в завода на " Локхийд “ – и по този начин към този момент цяла петилетка, а те все не идват и не идват. Но няма място за свръхдраматични страхове – поръчител актрисата П. "
Накрая, можем да се запитаме: коя е по-талантлива от двете актриси - Бакалова или Поптодорова?
Публикуваме думите му без редакторска интервенция:
" АКТРИСИ
Тия дни актрисата Мария Бакалова отнесе много хули – напълно несправедливо, както се оказа. Била споделила, че Доналд Тръмп е " един от най-злите хора на нашия век “ – тези думи стават и заглавие на нейно изявление пред " Гардиън “ за " Стажантът “, биографичен филм за Тръмп, в който Мария играе ролята на Ивана, неговата първа брачна половинка.
И до момента в който тук сочно я ругаеха, авторитетният британски вестник тихомълком се поправи – новото заглавие на въпросното изявление към този момент е " Хората са комплицирани “. Да се надяваме, че " Гардиън “ не открива в този момент тази истина.
Нека се опитаме обаче да извлечем и някаква изгода от тази история. Ето една: явно е, че обществените мрежи към този момент би трябвало да оферират и спомагателна алтернатива, благодарение на която да се преадресират незаслужените псувни от един получател на различен.
Всъщност, става известно, че думите на Мария били казани за напълно различен персонаж от кино лентата – Рой Маркъс Кон, юристът на младия Тръмп, който форматира бъдещия президент по този начин: " Атака, офанзива, офанзива! Не признавай нищо, отричай всичко. Каквото и да се случи, претендирай за победа и в никакъв случай не признавай проваляне! Трябва да си подготвен да направиш всичко на всеки, с цел да спечелиш. "
Тези упътвания наподобяват достоверни, изключително в случай че ги съпоставим с крайния резултат. Майкъл Улф, в " Огън и гняв “, написа за " висшото блаженство “ на Тръмп, който обича да повтаря " Да го създадем, каквото и да е то, да го създадем “.
А в този момент великодушно споделил за кино лентата " Стажантът “: " Този отпадък е чиста небивалица “.
" Боклук “, " небивалица “ - скоро, както ни е табиет, ще свърнем към политиката и обезателно ще се подсетим за тези две думи.
Но в този момент още малко да почовъркаме случката с Мария. Очевидно е, че демократичните фасони към този момент нетърпимо смърдят – щом даже тук, в нашия равнодушен и полузаспал парадайс, хората побесняха от следващия опит киното да се употребява за политически цели или, напряко казано, за репресии.
Холивуд към този момент не е същият, откогато се зае да рути Тръмп. Велики артисти го назоваха куче, кучи наследник, даже прасе. Други заплашваха, че в случай че бъде определен за президент, ще изоставен страната и ще се заселят в Канада. Тръмп беше определен, само че те не помниха за Канада. Имаше и трезви гласове които напомняха за безумията на претендентът на демократите
Хилари Клинтън, " царицата на хаоса “ – " Арабската пролет “, да вземем за пример, поставила началото на бежанската вълна, която порази съдбовно Европа. Оливър Стоун беше един от тези гласове.
Един публицист беше споделил за кинаджиите: " Когато няма кой различен, Холивуд ще ти го начука “. Либералният бяс обаче докара Холивуд до такава степен да си се самоначуква.
Доста по-добре го споделя в книгата си " Долни истини “ Андрей Кончаловски: " Холивуд е същият Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, само че огледално отразен. Холивуд е обединяване на добре изглеждащи или полагащи старания да са добре изглеждащи загорели, огладени, маникюрирани уплашени хора “.
Кончаловски загатва и за писателя Юрий Нагибин, който му гостува в Съединени американски щати. Седят край една река и Нагибин споделя: " Гледай – река, нали? Все едно е у нас. И тече като у нас. Но е безпартийна мамка му! “ Днес обаче и Холивуд от дълго време не е безпартиен.
Марк Уайнгарднър, който написа фантастичното продължение на " Кръстникът “, назова Холивуд " Публичен дом на американската фантазия “.
Кончаловски цитира Плеханов: " Руската история към този момент не е смляла брашно за житената пита на демокрацията “. Днес мнозина се питат, дали след толкоз политиканстване, Холивуд към момента е в положение да омеси тази пита?
Притеснявам се за Мария. Не е прелестно да те ругаят в родината ти, че си " антитръмпър “. Но надалеч по-опасно е да те емнат комисарите от Холивуд. И за най-малкото провинение, те умерено могат да решат, че си се отклонил от " правата религия “, че си се преместил на брега на " безпартийната “ река. В днешния Холивуд няма място за неутралитет - всички се глезят на вълната на " политкоректността “. Може да се каже и по този начин: всички са против оня Харви Уейнстейн – само че откакто са минали през леглото му.
Холивуд в никакъв случай не е произвеждал светци и светици, или даже да е произвеждал, те са били извънредно по-малко от разпътниците. Днес сме очевидци на политическо курваруване. И всички се опасяват да не загазят, в случай че не пристъпват с верния крайник.
Сидни Шелдън разказа в " Другият мой живот “ някои чудатости на Холивуд – да вземем за пример, плащали на някого от продукцията по три хиляди $ седмично, с цел да зяпа през прозореца на студиото и да вдигне паника, в случай че види да се доближава айсберг. Да сменяем " айсберг “ с съветска подводница – също няма да наподобява зле.
Известни артисти непристойно обявяват пристрастията си - Джордж Клуни отхвърли да финансира акцията на Байдън, едвам, когато той се трансформира в индивидът, който се ръкува с въздуха.
При връчването на Оскарите велики артисти би трябвало да приветстват откровени провали - отново поради политическата уместност, която, съгласно един създател, през днешния ден е по-ценена от прозорливостта.
Добре, ами какво става с другата актриса? Заглавието е " Актриси “ – едната явно е Мария, коя е другата?
Беше времето на Голямото Тръшкане, 1989 – 1990 година, когато довчерашни мижитурки се преправяха на уверени антикомунисти. Беше елементарно във всеобщата врява – единствено трябваше да си повярват, че са уверени. Повярваха си, и до момента си имат вяра – въпреки нощем в кошмарите им от време на време евентуално кънти залпът на " Аврора “, към момента. А може би и те, като оня злощастник от Холивуд, следят дали айсбергът не е пристигнал към този момент прекомерно близо.
Тъй или другояче, Промяната бе пометена от Тръшкането. Край. Истинските страдалци от епохата на тоталитаризма бяха изтикани нанякъде – да ближат спомените си, които ги раняваха повече от всичко друго. България беше единствената страна от Източния блок – като изключим опекуна Съюз на съветските социалистически републики, в която огромна част от същинските антикомунисти бяха изхвърлени от играта.
Почти стигнахме до другата актриса. " Всяка неделя “ си оставаше такава, каквато е била постоянно. Кеф. И един път се сбутахме с нея. И тя се тръшкаше – първоначално не толкоз безапелационно, колкото в наши дни, само че въпреки всичко се стараеше. И един ден пристигна да се тръшка, тъй като не съм давал на обичаната й партия полагащото й се време. Беше неистина, несъмнено, само че я оставих да се понатръшка. Хубаво е да гледаш, по какъв начин някой се тръшка поради една неистина.
По това време тази актриса беше началник на пресцентъра на някогашната комунистическа партия, която към момента продължаваше да се дегизира като " социалистическа “. И до момента в който тя представяше несръчния си очерк, а аз се чудех на нахалството й, Джимо/Димитри Иванов, който всекидневно безмълвно гледаше сеир от близко, напряко я разсъблече с кроткия си въпрос: " Едно време можех да ви нарека колежка – вие превеждахте, след това влязохте в дипломацията, в този момент вършиме нещо друго. Промени във възгледите, в убежденията? “
Актрисата не се поколеба и за секунда: " Аз съм непрекъснат човек по сърце и душа “. Тоест - никакви промени във възгледите и убежденията. Комунист, та дрънка. И мъничко социалист - с цел да не изостава от бъркотиите на Времето. Изобщо – червен до петите. И уверен до петите – подготвен да играе тази роля до края на света.
И след това се случи Чудото - геният на актрисата разцъфтя, тя незабелязано обели алената си багра и пое в напълно друга посока. Превърна се в Главното Тръшкало на евроатлантизма. Това бе смайващо преобразяване – порядъчно нападателно освен това.
Днес обаче такива жалки мърсувания със личните убеждения към този момент не вършат усещане - дотам хората са се обезверили и отчаяли. Можем да приемем това преобразяване като презрян неуспех на персоналните възгледи и разбирания на една настървена личност. Но не е единствено това.
В последна сметка, казусът ни не е дали Мария не харесва Тръмп. А безразличието ни към въртиопащините на хора като Поптодорова – другата актриса. Свикнали сме с тях, одобряваме ги към този момент като нещо неизбежно.
Потърсете в Google – на първо време приключението на Мария с " Гардиън “. Резултатите са впечатляващо количество. Сетне напишете Поптодорова и Ф-16 – и още първата обява, озаглавена " Внасят се свръхдраматични страхове за Ф-16 “, е апология на Тръшкането, което към момента ни държи за гушите – благодарение на хора като Поптодорова.
Днес то няма нищо общо с комично- срамните прикляквания през 1989-90-а. Днес то се е трансформирало в безсрамен разгул, който упорства да се примирим и с най-жалките преобразявания на самата страна.
Катурната Държава. В която актрисата П. е поръчител за самолетите Ф-16, тъй като й посочили чертежите им в завода на " Локхийд “ – и по този начин към този момент цяла петилетка, а те все не идват и не идват. Но няма място за свръхдраматични страхове – поръчител актрисата П. "
Накрая, можем да се запитаме: коя е по-талантлива от двете актриси - Бакалова или Поптодорова?
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ