Потвърдено: 20 г. строг затвор за баща, изнасилвал малолетна дъщеря и блудствал с малолетен син в Пловдив
Присъдата на Пловдивския областен съд, с която бе наложено оптималното наказване от 20 години отнемане от независимост на подсъдимия С. С., бе доказана от Върховния касационен съд. Върховните магистрати само в частта по отношение на увеличение на оптималното наказване на съображение член 24 от Наказателен кодекс с 4 години.
Според Върховния касационен съд задачите на наказването ще се изпълнят без приложението на член 24 от Наказателен кодекс, защото наказването от 20 години отнемане от независимост е оптимално плануваното за закононарушението по член 152 ал.4 т.1 от Наказателен кодекс.
С присъдата на Окръжен съд – Пловдив, която бе напълно доказана от Пловдивския апелативен съд, подсъдимият С. С. е приет за отговорен в това, че в интервала от неустановена дата през месец февруари 2020 година до 24.02.2021 година в Пловдив, при изискванията на продължавано закононарушение тринадесет пъти се е съвкупил с Г. С., ненавършила 14 години, като я принудил със мощ и заплашване. За закононарушението по чл.152 ал.4 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 вр. член 54 от Наказателен кодекс наложеното му наказване е 20 години отнемане от независимост и е оптималното.
Подсъдимият С. С. е приет за отговорен и в това, че на неустановена дата през месец февруари 2021 година, в гр. Пловдив, е направил дейности на полово задоволство с лице от същия пол – М.С., като е използвал за това заплашване и е употребявал състояние на взаимозависимост и контрол, като действието е осъществено във връзка с лице, ненавършило 14-годишна възраст. За закононарушението по чл.157 ал.3 вр.ал.1 вр. член 54 от Наказателен кодекс му е наложено също оптималното наказване от 12 години отнемане от независимост.
На съображение чл.23 от Наказателен кодекс на подсъдимия С.С. е наложено едно общо най-тежко наказване в размер на 20 години отнемане от независимост, което да изтърпи при първичен непоколебим режим.
Със същата присъда Пловдивският областен съд осъжда подсъдимия С. С. да заплати на потърпевшата Г. С. сумата от 25 000 лв., а на потърпевшия М. С. сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за породените им с осъществените закононарушения неимуществени вреди, ведно със законната рента върху тази сума, считано от датата на осъществяване на закононарушението до окончателното й погашение.
Решението на Върховния касационен съд е дефинитивно.
Според Върховния касационен съд задачите на наказването ще се изпълнят без приложението на член 24 от Наказателен кодекс, защото наказването от 20 години отнемане от независимост е оптимално плануваното за закононарушението по член 152 ал.4 т.1 от Наказателен кодекс.
С присъдата на Окръжен съд – Пловдив, която бе напълно доказана от Пловдивския апелативен съд, подсъдимият С. С. е приет за отговорен в това, че в интервала от неустановена дата през месец февруари 2020 година до 24.02.2021 година в Пловдив, при изискванията на продължавано закононарушение тринадесет пъти се е съвкупил с Г. С., ненавършила 14 години, като я принудил със мощ и заплашване. За закононарушението по чл.152 ал.4 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 вр. член 54 от Наказателен кодекс наложеното му наказване е 20 години отнемане от независимост и е оптималното.
Подсъдимият С. С. е приет за отговорен и в това, че на неустановена дата през месец февруари 2021 година, в гр. Пловдив, е направил дейности на полово задоволство с лице от същия пол – М.С., като е използвал за това заплашване и е употребявал състояние на взаимозависимост и контрол, като действието е осъществено във връзка с лице, ненавършило 14-годишна възраст. За закононарушението по чл.157 ал.3 вр.ал.1 вр. член 54 от Наказателен кодекс му е наложено също оптималното наказване от 12 години отнемане от независимост.
На съображение чл.23 от Наказателен кодекс на подсъдимия С.С. е наложено едно общо най-тежко наказване в размер на 20 години отнемане от независимост, което да изтърпи при първичен непоколебим режим.
Със същата присъда Пловдивският областен съд осъжда подсъдимия С. С. да заплати на потърпевшата Г. С. сумата от 25 000 лв., а на потърпевшия М. С. сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за породените им с осъществените закононарушения неимуществени вреди, ведно със законната рента върху тази сума, считано от датата на осъществяване на закононарушението до окончателното й погашение.
Решението на Върховния касационен съд е дефинитивно.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ