Адвокат: Кючука стана любимото място за живот на новите пловдивчани от цяла Южна България
" През този месец се навършват тъкмо 100 години, откогато може да се каже, че регион " Южен " в Пловдив е на процедура част от град Пловдив. Колкото и необичайно да звучи, до тогава не се е водил неразделна част от Пловдив. Бил е с неуточнен статут.
През 1923 година квартал " Кючук Париж " в Пловдив, както тогава се е наричал, наброява към този момент 15 000 души, само че се е водил още извънградска територия. Няма нито улици, нито здравно обслужване, няма аптека, нито естествена връзка с центъра и останалите елементи на Пловдив. Въобще регионът е бил едно голямо кално село, без никаква инфраструктура. Всичко това кара жителите на квартала през април 1923 година да свикат Общо заседание, на което вземат решение, че това повече не може да продължава:
" И ние сме филибелии ", безусловно пишат те в митинга си до градската администрация и упорстват за бързото си приобщаване към Пловдив. Очевидно управлението на Общината взема поради реакцията им, тъй като още на идната година стартира работа по приобщаване на " Кючука " към Пловдив, а през 1928 година се завърши построяването на " Бетонния мост ", който трайно свързва " Кючук Париж " с останалите елементи на града. Да, едва ли се знае, че този толкоз коментиран в последно време " Бетонен мост ", е на съвсем 100 години. Нещо повече - построен е тогава за по-малко от една година. И още, когато през 1980 години мостът придобива дефинитивно типа в който е в този момент, също всичко се прави единствено за една година, от екипа на кмета Христо Мишев. Това е в действителност този кмет, който построява и по-голямата част на надлез " Родопи ", а държавното управление на по време на мандата на Гърневски завърши.
Днес в квартала, наименуван регион " Южен ", живеят повече от 115 000 души, което го подрежда по брой поданици преди всичко в Пловдив. Ако съществуваше като независим град, щеше да се подреди по брой поданици незабавно след София, Варна, Бургас и Стара Загора. Затова към този регион би трябвало преференциално отношение. Тук живеят потомците на преселниците от Македония и Беломорска Тракия, а в последните години стана обичано място за живот на новите пловдивчани, които идват от цяла Южна България ".
Това написа в обществената мрежа Facebook пловдивският юрист и някогашен общински консултант.
През 1923 година квартал " Кючук Париж " в Пловдив, както тогава се е наричал, наброява към този момент 15 000 души, само че се е водил още извънградска територия. Няма нито улици, нито здравно обслужване, няма аптека, нито естествена връзка с центъра и останалите елементи на Пловдив. Въобще регионът е бил едно голямо кално село, без никаква инфраструктура. Всичко това кара жителите на квартала през април 1923 година да свикат Общо заседание, на което вземат решение, че това повече не може да продължава:
" И ние сме филибелии ", безусловно пишат те в митинга си до градската администрация и упорстват за бързото си приобщаване към Пловдив. Очевидно управлението на Общината взема поради реакцията им, тъй като още на идната година стартира работа по приобщаване на " Кючука " към Пловдив, а през 1928 година се завърши построяването на " Бетонния мост ", който трайно свързва " Кючук Париж " с останалите елементи на града. Да, едва ли се знае, че този толкоз коментиран в последно време " Бетонен мост ", е на съвсем 100 години. Нещо повече - построен е тогава за по-малко от една година. И още, когато през 1980 години мостът придобива дефинитивно типа в който е в този момент, също всичко се прави единствено за една година, от екипа на кмета Христо Мишев. Това е в действителност този кмет, който построява и по-голямата част на надлез " Родопи ", а държавното управление на по време на мандата на Гърневски завърши.
Днес в квартала, наименуван регион " Южен ", живеят повече от 115 000 души, което го подрежда по брой поданици преди всичко в Пловдив. Ако съществуваше като независим град, щеше да се подреди по брой поданици незабавно след София, Варна, Бургас и Стара Загора. Затова към този регион би трябвало преференциално отношение. Тук живеят потомците на преселниците от Македония и Беломорска Тракия, а в последните години стана обичано място за живот на новите пловдивчани, които идват от цяла Южна България ".
Това написа в обществената мрежа Facebook пловдивският юрист и някогашен общински консултант.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ