Ето какво откриха водолази край Ченгене скеле
През месец юни 2024 година със средства на Община Бургас бяха извършени подводни търсения на археологически обекти в залива Ченгене скеле. Те бяха проведени от Регионален исторически музей – Бургас.
Проучванията се направиха от екип на Националния исторически музей под управлението на проф. доктор Иван Христов. Бяха изследвани 5 зони, ситуирани на разнообразни места в залива.
Зона със стъклени съдове
Тук през 2020 и 2021 г се откриха десетки фрагменти от стъклени предмети. Установено е, че плитчината е на дълбочина -2 – -2,5 м, с повърхност от към 15 дка с каменисто дъно. Изказано е догатката, че е допустимо стъклата да са изсипан товар от лодка или транспортен съд по време на стихия и мощно неспокойствие, което в допълнение е засилено от плитчината и стърчащите скали.
Вероятността останките на кораба, пренасящ стъклените съдове, да е наоколо до мястото на разкриване на стъклените фрагменти е доста огромна. Основание за тази догадка ни дават откритите под вода няколко фрагмента от стоманени котвени вериги и мощно фрагментирани керамични съдове носещи белези на керамично произвеждане най-общо за Късното средновековие и Възраждането.
До началото на таз годишната подводна експедиция сбирките от стъклени находки от коментираната зона на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей – Бургас включват 310 фрагментирани и цели съдове, които прилежно са разказани и оповестени.
През юни 2024 година са открити нови 112 цели и фрагментирани стъклени съдове. Успех на водолазния екип е локализирането на зоната с най-голяма централизация на стъклени находки.
Новите находки са значим извор на информация за едва изследваната тематика за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския интервал. До този миг е препоръчана хипотезата, че съдове най-вероятно са създадени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората половина на XVI в. или началото на XVII в. Тук въпроса за точната датировка на стъклените предмети и евентуалното корабокрушение остава открит още повече, че мястото към рифа не е допроучено.
Зона с централизация на фрагменти от керамични съдове от Елинистическата ера
Втората зона е маркирана при инцидентно разкриване на керамично скупчване западно от зоната със стъклата. Тя доближава плитката част на западния бряг на залива и варира в дълбочина от 5 до 1, 5 м. На повърхност от 100 кв. м. е намерено керамично скупчване с фрагменти от елинстически строителна и битова керамика. Сред находките следва да откроим дребен оловен щок от римската ера и каменна рибарска тежест.
Зона към нос Чироза.
Разположена е източно от нос Чироза и обгръща повърхност почти от 400 кв. м. При подводните огледи видимостта е била ниска. Установен е огромен нанос от пясък. За разлика от предходните изследвания в зоната липсват находки като се изключи фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.
Зона 4. Късносредновековен кей (скеля) Ченгене скеле
Основната скеля в залива Ченгене скеле е била ситуирана в югоизточния завършек на едноимения залив и на 1 км югозападно от днешното Рибарско населено място. Този кей е постоянно коментиран в непокътнатите писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век. На сушата от тази зона стартира местността Кюмюрлука – място от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.
При огледа е открита централизация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати елементи от амфори вид III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век.
Всъшност керамичните находки потвърждават открита хилядолетна традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни действия.
Зона 5. Манастирско пристанище
За така наречен манастирско пристанище против остров Св. Аанастасия на материка загатва Ив. Карайотов. Според него средновековният метох “Свети Георги " се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия. Сведения по тематиката откриваме в ръкописа от 1884 година на бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Той загатва, че " на изток то (Ченгене скеля) граничи с дребния борун Чокаля гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория.... В остаряло време този манастир бил доста по-благосъстоятелен от в този момент и тогава с изключение на множеството впрегатен и за подвоз наедрял добитък имал и дребна една марина - дребни и огромни лодки и каици и доста посетители от рибари, от които през днешния ден има още няколко “.
Но къде тъкмо се е намирало това изнесено второ манастирско пристанище? Върху българската военна карта от 1907 година източно от нос Чукалята е маркиран кей св. Анастасия. Морският метод към остров Св. Анастия е ставал от дребното заливче Бухос ситуирано сред нос Каремидар бурун и нос Чукалята. Заливът е предпазен от север от нос Чукалята. Тук съгласно Димитър Янчев (председател на рибарско съдружие " Морски сговор “) е бил построен огромен бунар.
При подводен оглед в залива са открити фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век, както и елементи от късноантични амфори. Открити също по този начин железeн рог от котва.
Проведените изследвания през лятото на 2024 година допълват историята на залива Ченгене скеле с нови данни и находки. Очертава се извънредно перспективна зона за подводни разкопки в югоизточната част на залива.
Новите находки ще бъдат експонирани в археологическия музей на гр. Бургас след консервация от експерти.
Проучванията се направиха от екип на Националния исторически музей под управлението на проф. доктор Иван Христов. Бяха изследвани 5 зони, ситуирани на разнообразни места в залива.
Зона със стъклени съдове
Тук през 2020 и 2021 г се откриха десетки фрагменти от стъклени предмети. Установено е, че плитчината е на дълбочина -2 – -2,5 м, с повърхност от към 15 дка с каменисто дъно. Изказано е догатката, че е допустимо стъклата да са изсипан товар от лодка или транспортен съд по време на стихия и мощно неспокойствие, което в допълнение е засилено от плитчината и стърчащите скали.
Вероятността останките на кораба, пренасящ стъклените съдове, да е наоколо до мястото на разкриване на стъклените фрагменти е доста огромна. Основание за тази догадка ни дават откритите под вода няколко фрагмента от стоманени котвени вериги и мощно фрагментирани керамични съдове носещи белези на керамично произвеждане най-общо за Късното средновековие и Възраждането.
До началото на таз годишната подводна експедиция сбирките от стъклени находки от коментираната зона на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей – Бургас включват 310 фрагментирани и цели съдове, които прилежно са разказани и оповестени.
През юни 2024 година са открити нови 112 цели и фрагментирани стъклени съдове. Успех на водолазния екип е локализирането на зоната с най-голяма централизация на стъклени находки.
Новите находки са значим извор на информация за едва изследваната тематика за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския интервал. До този миг е препоръчана хипотезата, че съдове най-вероятно са създадени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората половина на XVI в. или началото на XVII в. Тук въпроса за точната датировка на стъклените предмети и евентуалното корабокрушение остава открит още повече, че мястото към рифа не е допроучено.
Зона с централизация на фрагменти от керамични съдове от Елинистическата ера
Втората зона е маркирана при инцидентно разкриване на керамично скупчване западно от зоната със стъклата. Тя доближава плитката част на западния бряг на залива и варира в дълбочина от 5 до 1, 5 м. На повърхност от 100 кв. м. е намерено керамично скупчване с фрагменти от елинстически строителна и битова керамика. Сред находките следва да откроим дребен оловен щок от римската ера и каменна рибарска тежест.
Зона към нос Чироза.
Разположена е източно от нос Чироза и обгръща повърхност почти от 400 кв. м. При подводните огледи видимостта е била ниска. Установен е огромен нанос от пясък. За разлика от предходните изследвания в зоната липсват находки като се изключи фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.
Зона 4. Късносредновековен кей (скеля) Ченгене скеле
Основната скеля в залива Ченгене скеле е била ситуирана в югоизточния завършек на едноимения залив и на 1 км югозападно от днешното Рибарско населено място. Този кей е постоянно коментиран в непокътнатите писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век. На сушата от тази зона стартира местността Кюмюрлука – място от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.
При огледа е открита централизация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати елементи от амфори вид III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век.
Всъшност керамичните находки потвърждават открита хилядолетна традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни действия.
Зона 5. Манастирско пристанище
За така наречен манастирско пристанище против остров Св. Аанастасия на материка загатва Ив. Карайотов. Според него средновековният метох “Свети Георги " се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия. Сведения по тематиката откриваме в ръкописа от 1884 година на бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Той загатва, че " на изток то (Ченгене скеля) граничи с дребния борун Чокаля гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория.... В остаряло време този манастир бил доста по-благосъстоятелен от в този момент и тогава с изключение на множеството впрегатен и за подвоз наедрял добитък имал и дребна една марина - дребни и огромни лодки и каици и доста посетители от рибари, от които през днешния ден има още няколко “.
Но къде тъкмо се е намирало това изнесено второ манастирско пристанище? Върху българската военна карта от 1907 година източно от нос Чукалята е маркиран кей св. Анастасия. Морският метод към остров Св. Анастия е ставал от дребното заливче Бухос ситуирано сред нос Каремидар бурун и нос Чукалята. Заливът е предпазен от север от нос Чукалята. Тук съгласно Димитър Янчев (председател на рибарско съдружие " Морски сговор “) е бил построен огромен бунар.
При подводен оглед в залива са открити фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век, както и елементи от късноантични амфори. Открити също по този начин железeн рог от котва.
Проведените изследвания през лятото на 2024 година допълват историята на залива Ченгене скеле с нови данни и находки. Очертава се извънредно перспективна зона за подводни разкопки в югоизточната част на залива.
Новите находки ще бъдат експонирани в археологическия музей на гр. Бургас след консервация от експерти.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ