Пред паметника на Стефан Караджа до Градските хали в Русе

Пред паметника на Стефан Караджа до Градските хали в Русе се състоя възпоменателна гала, с която бяха маркирани 156 години от  гибелта на българския народен воин. Събитието бе проведено от Национално сдружение " Традиция “ – клон Русе, Народно читалище " Стефан Караджа - 2018 “ и Община Русе, и събра десетки русенци, пристигнали да отдадат респект на воеводата, осведомят от Общината.

Официални посетители бяха кметът, общински съветници, представители на локални и държавни институции и политически партии.

В словото си кметът акцентира значимостта на саможертвата и подвига на Стефан Караджа: " Въпреки че постоянно споделяме, че историята се написа от спечелилите, героите като Стефан Караджа потвърждават, че същинските спечелили са тези, които не се боят да дадат всичко от себе си и даже живота си за една по-голяма идея. Нека делото му ни въодушевява и да ни припомня, че ние също носим отговорност към нашето настояще и бъдеще, както и към паметта на нашите предшественици. Защото родолюбието осмисля живота ни. И не това в обществените мрежи, а същинското, което се потвърждава с дейности и лоялност “.

Събитието включваше осъществявания на Красимира Маринова от Пенсионерски клуб " Калина “, вокална група от клуб " Надежда “ към Съюза на пенсионерите – Регион Русе, както и гайдарския състав към НЧ " Стефан Караджа – 2018 “. Отслужена бе и заупокойна молитва в памет на воеводата и починалите за свободата на България от отец Георги Райков.

Национално сдружение " Традиция “ сподели две пилотни платна от идна галерия за Стефан Караджа и русенците от неговата чета, финансирана по стратегия " Култура “ на Община Русе, както и оръжия от интервала на битките за национално избавление.

Церемонията приключи с поднасяне на цветя и венци пред паметника на българския народен воин.

Водещ на събитието беше Мартин Календжиев, ръководител на Национално сдружение " Традиция “ – клон Русе.

На 6 юли 1868 година Стефан Караджа дружно с Хаджи Димитър повежда чета от 127 души, която минава Дунава при село Вардим. Ранен е тежко в местността Канлъдере край Вишовград и е покорен от османските войски. Осъден е на гибел посредством обесване, само че умира от раните си в Русенския затвор и бива заровен от Баба Тонка.

Въпреки че във всички исторически информации се счита, че е умрял на 31 юли 1868 година, съгласно надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли. Гробът на героя се намира в Парка на възрожденците в Русе, близо до православната черква " Всех Святих ", а тленните му остатъци са пренесени в Пантеона на възрожденците след построяването му през 1978 г.