Филмите бледнеят: Нереални подробности за разправията между момчета в Пловдив заради ученичка
Пострадалият при пукотевица в пловдивско учебно заведение поради момиче Иван Чирпанлиев описа през днешния ден в Районен съд - Пловдив детайлности към неприятния случай от преди повече от 6 години, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg . Делото е против 23-годишния сега Михаил Дели-Славов за причиняване на лека телесна щета, изразяваща се в едно сляпо завършващо огнестрелно пострадване с входна рана в околоочната слепоочна област в лявата лицева половина.
Криминалната демонстрация е от 9 април 2017 година в двора на учебно заведение " Стоян Михайловски “ в регион " Южен ".
Ето какво описа през днешния ден пред арбитър Теофана Спасова потърпевшият Чирпанлиев :
Всичко стартира една вечер, когато Симона Желязкова ми се обади по телефона с молба да я взема и върна в Пловдив. Каза ми, че е държана заключена в хотелска стая в Пампорово и Михаил не я пускал. Веднага тръгнахме с колата на един другар. Когато пристигнахме, тогава видях обвинения за първи път. Той стартира да заплашва мен и приятеля ми.
Държеше пред гърдите една чанта и ни сподели, че вътре има револвер. Каза ми да внимавам, тъй като иска ми се случи преживелица. През цялото време държах връзка със Симона по телефона. В един миг Михаил влезе в хотела и по-късно пристигна Симона с нейния багаж. Качихме я в колата и тръгнахме към Пловдив.
Незнам от кое място Михаил ми беше намерил телефонния номер и още до момента в който пътувахме, звъня и продължи да ме заплашва, дори и със известия, откакто аз към този момент не отговарях на позвъняванията му. Каза, че ще ни настигне и ще ни блъсне с неговата кола и ще ни бутне в пропастта. По-късно ни стопираха за инспекция, защото обвиненият беше се обадил на полицията, че сме отвлекли Симона. Тя беше на 16 години, а служителите на реда се свързаха с родителите й, които потвърдиха, че аз я връщам в Пловдив. Дадохме всевъзможни показания и ни пуснаха.
На другия ден заканите на Михаил продължиха. Беше ми разкрил профила в обществената мрежа, откакто аз не му подвигах телефона. Каза, че ще пристигна в къщата ми в " Кючука " и ще я възпламени. Че ще откри автомобила на майка ми и ще възпламени и него. Тогава се уговорих да се срещнем и да се разберем, тъй като тези закани трябваше да престанат. Аз избрах двора на учебно заведение " Стоян Михайловски ", тъй като беше покрай у дома, ярко и оживено място е. Срещата беше един ден след случката в Пампорово.
Влязох в двора на учебното заведение и отдалече видях Михаил. Когато го приближих, той извади дезодорант и със запалка възпламени и насочи огнената бликам към мен. Тръгнах да се прибирам тъй като очевидно нямаше да има естествен диалог. Направих 10-ина крачки, когато чух изстрел. Обърнах се обратно и бях уцелен в слепоочието. Почувствах парене и паднах на земята.
След това чух още няколко изстрела и си сложих ръцете върху главата. Изправих се и съвсем не си припомням по какъв начин съм стигнал до интернет залата, която бе наоколо. Когато влязох, ми споделиха, че кървя и ме накараха да изляза, с цел да ми окажат помощ. Отвън към този момент бяха пристигнали служители на реда, защото са били получили позвъняване от очевидци. Дойде кола за спешна помощ, легнах на носилката и ме откараха в Хирургиите.
Правиха ми интервенция с локална анестезия, с цел да извадят предмета от слепоочието ми - не знам дали е съчма, патрон или нещо такова. След 3-4 дни ме изписаха, а лекуването ми у дома продължи още 2-3 месеца. Два месеца съвсем не можех да приказвам и се храних единствено със сламка.
След това като очевидец по делото бе изслушан приятелят на Иван Чирпанлиев, който е карал колата до Пампорово във въпросната вечер. В залата обаче не беше " отвлечената " Симона Христозова, както и Марияна Маринова, която също е пътувала в колата с Иван Чирпанлиев до Пампорово и назад. Тъй като тя бе призована постоянно и нямаше причина за отсъствието й, съдия Теофана Спасова й наложи санкция от 100 лв. и постанови да бъде доведена наложително за идващото съвещание. То бе планувано за 7 септември от 10,00 часа.
Симона пък е оповестена за национално търсене, както и още петима очевидци по делото, чиито адреси не дават отговор на действителните и те не могат да бъдат призовани постоянно.
Криминалната демонстрация е от 9 април 2017 година в двора на учебно заведение " Стоян Михайловски “ в регион " Южен ".
Ето какво описа през днешния ден пред арбитър Теофана Спасова потърпевшият Чирпанлиев :
Всичко стартира една вечер, когато Симона Желязкова ми се обади по телефона с молба да я взема и върна в Пловдив. Каза ми, че е държана заключена в хотелска стая в Пампорово и Михаил не я пускал. Веднага тръгнахме с колата на един другар. Когато пристигнахме, тогава видях обвинения за първи път. Той стартира да заплашва мен и приятеля ми.
Държеше пред гърдите една чанта и ни сподели, че вътре има револвер. Каза ми да внимавам, тъй като иска ми се случи преживелица. През цялото време държах връзка със Симона по телефона. В един миг Михаил влезе в хотела и по-късно пристигна Симона с нейния багаж. Качихме я в колата и тръгнахме към Пловдив.
Незнам от кое място Михаил ми беше намерил телефонния номер и още до момента в който пътувахме, звъня и продължи да ме заплашва, дори и със известия, откакто аз към този момент не отговарях на позвъняванията му. Каза, че ще ни настигне и ще ни блъсне с неговата кола и ще ни бутне в пропастта. По-късно ни стопираха за инспекция, защото обвиненият беше се обадил на полицията, че сме отвлекли Симона. Тя беше на 16 години, а служителите на реда се свързаха с родителите й, които потвърдиха, че аз я връщам в Пловдив. Дадохме всевъзможни показания и ни пуснаха.
На другия ден заканите на Михаил продължиха. Беше ми разкрил профила в обществената мрежа, откакто аз не му подвигах телефона. Каза, че ще пристигна в къщата ми в " Кючука " и ще я възпламени. Че ще откри автомобила на майка ми и ще възпламени и него. Тогава се уговорих да се срещнем и да се разберем, тъй като тези закани трябваше да престанат. Аз избрах двора на учебно заведение " Стоян Михайловски ", тъй като беше покрай у дома, ярко и оживено място е. Срещата беше един ден след случката в Пампорово.
Влязох в двора на учебното заведение и отдалече видях Михаил. Когато го приближих, той извади дезодорант и със запалка възпламени и насочи огнената бликам към мен. Тръгнах да се прибирам тъй като очевидно нямаше да има естествен диалог. Направих 10-ина крачки, когато чух изстрел. Обърнах се обратно и бях уцелен в слепоочието. Почувствах парене и паднах на земята.
След това чух още няколко изстрела и си сложих ръцете върху главата. Изправих се и съвсем не си припомням по какъв начин съм стигнал до интернет залата, която бе наоколо. Когато влязох, ми споделиха, че кървя и ме накараха да изляза, с цел да ми окажат помощ. Отвън към този момент бяха пристигнали служители на реда, защото са били получили позвъняване от очевидци. Дойде кола за спешна помощ, легнах на носилката и ме откараха в Хирургиите.
Правиха ми интервенция с локална анестезия, с цел да извадят предмета от слепоочието ми - не знам дали е съчма, патрон или нещо такова. След 3-4 дни ме изписаха, а лекуването ми у дома продължи още 2-3 месеца. Два месеца съвсем не можех да приказвам и се храних единствено със сламка.
След това като очевидец по делото бе изслушан приятелят на Иван Чирпанлиев, който е карал колата до Пампорово във въпросната вечер. В залата обаче не беше " отвлечената " Симона Христозова, както и Марияна Маринова, която също е пътувала в колата с Иван Чирпанлиев до Пампорово и назад. Тъй като тя бе призована постоянно и нямаше причина за отсъствието й, съдия Теофана Спасова й наложи санкция от 100 лв. и постанови да бъде доведена наложително за идващото съвещание. То бе планувано за 7 септември от 10,00 часа.
Симона пък е оповестена за национално търсене, както и още петима очевидци по делото, чиито адреси не дават отговор на действителните и те не могат да бъдат призовани постоянно.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ