Ганка Янкова за турнето на Евмолпея: Ще направим много повече, отколкото политиците
Пловдивският девически хор " Евмолпея “ ще взе участие в тържествени културни стратегии и интернационалните прояви в Република Хърватия, Словения и Сърбия, отбелязващи Деня на националните будители. Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с артмениджъра на групировката Ганка Янкова.
Г-жо Янкова, как така пристигна тази покана особено за вашата групировка?
Тя пристигна преди 5 години, обаче Коронавирус ни хвана, таман тръгвахме, 3-4 дни преди този момент затвориха границите и се отсрочи. След това към този момент имахме други турнета, не можехме да ги отложим и по тази причина в този момент се осъществя. Но пък ще стане едно прелестно турне в името на историческите другарства с тези страни. Навсякъде ни чакат.
Щросмайер е една неповторима персона, толкоз доста е направил този човек за България. Специално носим колаж със фотография на хора пред паметника му в София и носим писмо от католическия свещеник на България да поканим сегашният свещеник Хранич и в съслужие да създадат в България месата, която там ще осъществим. Братя Миладинови, Иван Шишманов, изложбата, която ще откриваме, всичко е обвързвано с неговото дело.
От там отиваме при Безеншек. Може би сте били, когато президентката на Словения госпожа Пирц беше тук, когато пяхме на паметника.
Ние там имаме дългогодишна връзка, тъй като от 30 и няколко години поддържаме връзка с сдружение “Антон Безеншек ", там всичко се споделя Антон Безеншек и той 22 години е бил в нашия град Пловдив, във Велико Търново е живял, има там барелеф с изключение на паметника. Но направихме копие на паметника и го дублирахме в неговия роден град. Сега ще бъдем там на паметника му с хор “Антон Безеншек " и сдружението “Антон Безеншек ", което ни посреща, и кмета. Нашият кмет изпраща подарък и на епископа и на кмета на града и следващата година те ще гостуват в Пловдив по отношение на годишнината от гибелта на Безеншек. Много сърдечни хора са, доста благи, ще изпеем отново словенска ария, която доста ги трогва най-после. Посланикът през вчерашния ден се обади, евентуално ще пристигна Красимир Божанов, посланикът ни от Любляна, то пък се пада тъкмо в изборния ден, в родния град на Безеншек ще бъдем. Цялото посещаване е доста пъстро и забавно.
В Белград пък във връзка 145 години от основаването на дипломатически връзки ще има банкет на сръбско-български клуб за другарство, в 15.00 ч. е този банкет. Пъстро, пъстро, цветно и нека да ни закрилят будителите, с цел да няма трудности.
Да, сигурно ще е по този начин. Колко концерта ще изнесете общо?
Седем концерта и една меса. Месата е църковна работа, на хърватски ще я осъществим, учим я на хърватски, католически песнопения в най-голямата римо-католическа катедрала на Балканите, която е издигната с персонални средства на проф. Щросмайер, той дава парите. Но каква е историята, той е участвал преди 175 година на визита при папата Папий IX и на брилянтен латински език е държал слово три часа. И той толкоз доста се впечатлява, че го назначава за свещеник, тогава е била Австро-Унгария, в този момент се пада в Джаково. И по този начин за този Щросмайер. В Пловдив има улица на неговото име кръстена. Неговият дом е бил отворен за доста българи, които са отивали да изследват творчеството на братя Миладинови. А за 24 май в този момент бяхме за формалния банкет, по покана на генералния консул и посланика ни в Северна Македония, бяхме в Битолия, Прилеп, Охрид, доста градове. И ни демонстрираха къщата на най-богатия българин-македонец от Османската империя. Той влиза в Народното събрание на Османската империя. И братя Миладинови ги затварят в турските зандани и той като народен представител се мъчи да ги освободи. Това е забавно, демонстрираха ни къщата на Димитър Робев. Такава къща нямаме в Стария град. И тъй като те пък са родени в Струга, Македония, имаме достойнството ние персонално да бъдем в резиденцията на епископа, който в този момент е правоприемник на Щросмайер - Цуро Хранец. Идвал е в България, доста е впечатлен от нашия град и по тази причина вършим това писмо с монсеньора да го поканим за службата да се повтори.
Изобщо, чакат ви огромни завършения.
Така, другото в Сремски Карловци пък е обвързвано с Паисий, който минава 821 км пешком от Атон и идва в Сремски Карловци, тъй като тогава на патриархът на православието е била там резиденцията му. И той отсяда при него и му дава достъп до библиотеката си. Тогава Ставле се е казвал някакъв, дори от български генезис е бил. И тогава се въодушевява Паисий Хилендарски от историята, която прочита на хърватите, словенците и сърбите и там стартира да написа българската “История Славянобългарская ", славно българска история. Те са били 36 манастира в Ружка гора, в този момент са останали 16. Ние ще спим в един от манастирите, не е хотел, само че пък ще бъдем с монасите, на вечеря дори с тях. Там е и най-старата гимназия в Сърбия, издигната от Мария Терезия. И различен път сме пели в нея, неповторима е. И в нея доста години е преподавал гръцки език Сава Доброплодни. Там той се учи на театрално дело и като идва в Шумен, основава театралното дело в България. Така че ще почетем тия двама будители. А ние бяхме за 300 години от рождението на Паисий Хилендарски преди 2 години. Тази дата беше влезнала в листата на бележити годишнини на ЮНЕСКО. Ние спечелихме план и бяхме публично за тези тържества там Паисиевите. Имаше конференции интернационалните, доста забавно беше, само че то към този момент отзвуча. Сега отиваме по различен мотив.
Сега ще дойдете с доста нови усещания и ще би трябвало отново да ви търсим след това да ни разказвате.
Да, ще бъдем и в тази семинария в Сремски Карловци, едно малко бутиково градче, доста винарски регион, където се намира и най-голямата семинария в света, втора по величина след Киевската. Ние бяхме тогава и се надпявахме с момчетата. Сега не знам по какъв начин ще бъде, изненада е. И такива неща ни чакат - това са страсти, децата са с доста безредици, да има по какъв начин през вчерашния ден да са тръгнали. И в посолството в Загреб ни чакат на връщане, дори на другия ден се трансферират, през днешния ден ми се обади дипломат Ива Крулева, трансферират базата, другаде ще бъдат. Но чакат нас, да премине изборният ден, ние да отидем, ще ни водят на паметника на Иван Вазов, това се уважава доста. Щяхме да имаме концерт в катедралата, обаче от земетресението тя пострада и още не са съумели да я реновират и в този момент имаха наводняване и отново има доста вреди. И по тази причина ще бъдем признати в амбасадата, там ще бъде вторият човек от Европейската комисия, който е българин - Христо Христов се споделя. Перо Денев, ръководител на българската общественост там щял да бъде, от неделното учебно заведение и ще изпеем отново химна на националните будители. И на паметника на Иван Вазов ще ни водят, ще занесем от тук цветя и по този начин ще бъде. След това обеди, вечери, всичко ни поема свещеник Цуро Хранич, в неговата резиденция, представяте ли си каква чест е, не на хотел да спим, където всеки може да отиде.
Колко девойки пътуват с групировката?
Те са поканили 35. 30 девойки ще бъдат, двама водачи, диригентът, пианистът и аз, 30 са девойки.
Много хубаво, ще съберете доста усещания и след това ще разказвате.
Ще описваме, прелестни девойки са, интелигентни, безредици огромни, тъй като е доста пъстро. Тъй като е в образователно време, каквото успеем, ще разгледаме. Ще вървим на Кале площад, това е мястото, където Васил Левски като участник в Легията на Раковски скача един трап, който ще го забележим и там му излиза прозвището Лъвски скок - Левски. Това ще го забележим и от горе от Кале площад ще видят по какъв начин Дунав се влива в Тиса, Сава, там трите реки, с друго оцветени водорасли се вливат, в случай че е хубаво времето, дай Боже да е.
Ще бъде с вас времето! Много исторически познания ще натрупат девойките.
Много и това са все хора, които са съдействали за България, доста, доста. Те са доста пикантериите, само че долу-горе есенцията е това. Много ни чакат, какви плакати ни чакат, какви стратегии са ни изпратили, безредици. Преди 10 години като носихме паметника ни посрещнаха в кметството в една винарна маза с гърмежи, топовни гърмежи и пушки на ловната тайфа. Делегацията по този начин ни посрещнаха, представяте ли си какво нещо беше. Много ни чакат, тъй като пък знаят по какъв начин ще ги посрещнем ние тук българите. Тяхното посолство също знаят, прелестна посланичка имат - Наташа Бергел се споделя, оня ден отново се обадиха хората. Всички се вълнуват и знаят, че ще създадем доста повече, в сравнение с политиците.
Така е сигурно. Изкуството е максимален дипломат на мира сред страните.
Г-жо Янкова, как така пристигна тази покана особено за вашата групировка?
Тя пристигна преди 5 години, обаче Коронавирус ни хвана, таман тръгвахме, 3-4 дни преди този момент затвориха границите и се отсрочи. След това към този момент имахме други турнета, не можехме да ги отложим и по тази причина в този момент се осъществя. Но пък ще стане едно прелестно турне в името на историческите другарства с тези страни. Навсякъде ни чакат.
Щросмайер е една неповторима персона, толкоз доста е направил този човек за България. Специално носим колаж със фотография на хора пред паметника му в София и носим писмо от католическия свещеник на България да поканим сегашният свещеник Хранич и в съслужие да създадат в България месата, която там ще осъществим. Братя Миладинови, Иван Шишманов, изложбата, която ще откриваме, всичко е обвързвано с неговото дело.
От там отиваме при Безеншек. Може би сте били, когато президентката на Словения госпожа Пирц беше тук, когато пяхме на паметника.
Ние там имаме дългогодишна връзка, тъй като от 30 и няколко години поддържаме връзка с сдружение “Антон Безеншек ", там всичко се споделя Антон Безеншек и той 22 години е бил в нашия град Пловдив, във Велико Търново е живял, има там барелеф с изключение на паметника. Но направихме копие на паметника и го дублирахме в неговия роден град. Сега ще бъдем там на паметника му с хор “Антон Безеншек " и сдружението “Антон Безеншек ", което ни посреща, и кмета. Нашият кмет изпраща подарък и на епископа и на кмета на града и следващата година те ще гостуват в Пловдив по отношение на годишнината от гибелта на Безеншек. Много сърдечни хора са, доста благи, ще изпеем отново словенска ария, която доста ги трогва най-после. Посланикът през вчерашния ден се обади, евентуално ще пристигна Красимир Божанов, посланикът ни от Любляна, то пък се пада тъкмо в изборния ден, в родния град на Безеншек ще бъдем. Цялото посещаване е доста пъстро и забавно.
В Белград пък във връзка 145 години от основаването на дипломатически връзки ще има банкет на сръбско-български клуб за другарство, в 15.00 ч. е този банкет. Пъстро, пъстро, цветно и нека да ни закрилят будителите, с цел да няма трудности.
Да, сигурно ще е по този начин. Колко концерта ще изнесете общо?
Седем концерта и една меса. Месата е църковна работа, на хърватски ще я осъществим, учим я на хърватски, католически песнопения в най-голямата римо-католическа катедрала на Балканите, която е издигната с персонални средства на проф. Щросмайер, той дава парите. Но каква е историята, той е участвал преди 175 година на визита при папата Папий IX и на брилянтен латински език е държал слово три часа. И той толкоз доста се впечатлява, че го назначава за свещеник, тогава е била Австро-Унгария, в този момент се пада в Джаково. И по този начин за този Щросмайер. В Пловдив има улица на неговото име кръстена. Неговият дом е бил отворен за доста българи, които са отивали да изследват творчеството на братя Миладинови. А за 24 май в този момент бяхме за формалния банкет, по покана на генералния консул и посланика ни в Северна Македония, бяхме в Битолия, Прилеп, Охрид, доста градове. И ни демонстрираха къщата на най-богатия българин-македонец от Османската империя. Той влиза в Народното събрание на Османската империя. И братя Миладинови ги затварят в турските зандани и той като народен представител се мъчи да ги освободи. Това е забавно, демонстрираха ни къщата на Димитър Робев. Такава къща нямаме в Стария град. И тъй като те пък са родени в Струга, Македония, имаме достойнството ние персонално да бъдем в резиденцията на епископа, който в този момент е правоприемник на Щросмайер - Цуро Хранец. Идвал е в България, доста е впечатлен от нашия град и по тази причина вършим това писмо с монсеньора да го поканим за службата да се повтори.
Изобщо, чакат ви огромни завършения.
Така, другото в Сремски Карловци пък е обвързвано с Паисий, който минава 821 км пешком от Атон и идва в Сремски Карловци, тъй като тогава на патриархът на православието е била там резиденцията му. И той отсяда при него и му дава достъп до библиотеката си. Тогава Ставле се е казвал някакъв, дори от български генезис е бил. И тогава се въодушевява Паисий Хилендарски от историята, която прочита на хърватите, словенците и сърбите и там стартира да написа българската “История Славянобългарская ", славно българска история. Те са били 36 манастира в Ружка гора, в този момент са останали 16. Ние ще спим в един от манастирите, не е хотел, само че пък ще бъдем с монасите, на вечеря дори с тях. Там е и най-старата гимназия в Сърбия, издигната от Мария Терезия. И различен път сме пели в нея, неповторима е. И в нея доста години е преподавал гръцки език Сава Доброплодни. Там той се учи на театрално дело и като идва в Шумен, основава театралното дело в България. Така че ще почетем тия двама будители. А ние бяхме за 300 години от рождението на Паисий Хилендарски преди 2 години. Тази дата беше влезнала в листата на бележити годишнини на ЮНЕСКО. Ние спечелихме план и бяхме публично за тези тържества там Паисиевите. Имаше конференции интернационалните, доста забавно беше, само че то към този момент отзвуча. Сега отиваме по различен мотив.
Сега ще дойдете с доста нови усещания и ще би трябвало отново да ви търсим след това да ни разказвате.
Да, ще бъдем и в тази семинария в Сремски Карловци, едно малко бутиково градче, доста винарски регион, където се намира и най-голямата семинария в света, втора по величина след Киевската. Ние бяхме тогава и се надпявахме с момчетата. Сега не знам по какъв начин ще бъде, изненада е. И такива неща ни чакат - това са страсти, децата са с доста безредици, да има по какъв начин през вчерашния ден да са тръгнали. И в посолството в Загреб ни чакат на връщане, дори на другия ден се трансферират, през днешния ден ми се обади дипломат Ива Крулева, трансферират базата, другаде ще бъдат. Но чакат нас, да премине изборният ден, ние да отидем, ще ни водят на паметника на Иван Вазов, това се уважава доста. Щяхме да имаме концерт в катедралата, обаче от земетресението тя пострада и още не са съумели да я реновират и в този момент имаха наводняване и отново има доста вреди. И по тази причина ще бъдем признати в амбасадата, там ще бъде вторият човек от Европейската комисия, който е българин - Христо Христов се споделя. Перо Денев, ръководител на българската общественост там щял да бъде, от неделното учебно заведение и ще изпеем отново химна на националните будители. И на паметника на Иван Вазов ще ни водят, ще занесем от тук цветя и по този начин ще бъде. След това обеди, вечери, всичко ни поема свещеник Цуро Хранич, в неговата резиденция, представяте ли си каква чест е, не на хотел да спим, където всеки може да отиде.
Колко девойки пътуват с групировката?
Те са поканили 35. 30 девойки ще бъдат, двама водачи, диригентът, пианистът и аз, 30 са девойки.
Много хубаво, ще съберете доста усещания и след това ще разказвате.
Ще описваме, прелестни девойки са, интелигентни, безредици огромни, тъй като е доста пъстро. Тъй като е в образователно време, каквото успеем, ще разгледаме. Ще вървим на Кале площад, това е мястото, където Васил Левски като участник в Легията на Раковски скача един трап, който ще го забележим и там му излиза прозвището Лъвски скок - Левски. Това ще го забележим и от горе от Кале площад ще видят по какъв начин Дунав се влива в Тиса, Сава, там трите реки, с друго оцветени водорасли се вливат, в случай че е хубаво времето, дай Боже да е.
Ще бъде с вас времето! Много исторически познания ще натрупат девойките.
Много и това са все хора, които са съдействали за България, доста, доста. Те са доста пикантериите, само че долу-горе есенцията е това. Много ни чакат, какви плакати ни чакат, какви стратегии са ни изпратили, безредици. Преди 10 години като носихме паметника ни посрещнаха в кметството в една винарна маза с гърмежи, топовни гърмежи и пушки на ловната тайфа. Делегацията по този начин ни посрещнаха, представяте ли си какво нещо беше. Много ни чакат, тъй като пък знаят по какъв начин ще ги посрещнем ние тук българите. Тяхното посолство също знаят, прелестна посланичка имат - Наташа Бергел се споделя, оня ден отново се обадиха хората. Всички се вълнуват и знаят, че ще създадем доста повече, в сравнение с политиците.
Така е сигурно. Изкуството е максимален дипломат на мира сред страните.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ