Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата, с която подсъдимият Иво Даскалов,

Пловдивският апелативен съд удостовери присъдата, с която подсъдимият Иво Даскалов, прочут като Иво Лудия, е наказан на 10 години отнемане от независимост, тъй като на 02.05.2021 година на основен път Пловдив – Смолян, при ръководство на лек автомобил е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата, предприемайки изпреварване, и по несъобразителност е предизвикал гибелта на три лица, като действието е осъществено в пияно положение и казусът е изключително тежък.

Освен това Даскалов е лишен от право да ръководи моторно транспортно средство за период от 12 години.

Делото пред окръжния съд е протекло по реда на съкратеното правосъдно разследване. Подсъдимият напълно е признал обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Поради това и в началото избраното наказване на Даскалов от петнадесет години е понижено, в сходство със наложителното условие на закона, с една трета и той ще следва да изтърпи наказване от 10 години отнемане от независимост при първичен общ режим.

В решението си апелативните магистрати показват, че окръжният съд, разгледал делото като първа инстанция, е наложил заслужено наказване на подсъдимия. Преценени са деликатно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността условия и няма съображение за увеличение или понижаване на размера на глобата.

Съдът регистрира като смекчаващо отговорността и събитието, че двамата потърпевши, пътуващи в автомобила на подсъдимия, са били без сложени защитни колани. В обвинителния акт това събитие е признато, тъй като е посочено по какъв начин те след удара изхвърчали отвън транспортното средство. Този факт обаче не трябва да се надценява, тъй като автоекспертите са открили, че преди злополуката автомобилът, ръководен от подсъдимия, се е движил със скорост от 180 км/ч, която е два пъти над позволената за придвижване отвън обитаеми места. Категорично е потвърдено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била 2.17 промила.

Поради несъмнено открити несъгласия сред обясненията на подсъдимия и показанията на разпитан по негово искане очевидец, е отхвърлена и защитната му версия, че причина да извърши пътуването е неочакваното утежняване на здравословното положение на потърпевшия Р.У. Това изказване е опровергано и от показанията на персоналния доктор на умрелия, в резултат на злополуката.

Апелативните съдии споделят и решение на Върховен касационен съд от 2019 година, в което е изразено мнение, че не следва да се демонстрира безпричинно състрадание по повод причинителите на закононарушенията по превоза, като се регистрира техният растеж и динамичност. С оглед условията за правдивост, е неприемливо и безпричинно да бъдат толерирани такива незаконни прояви, които водят до лишаване на човешки живот, въпреки и да са осъществени по несъобразителност.

Решението не е дефинитивно и предстои на обжалване или митинг пред Върховния касационен съд.