Петринел Гочев: Аз действам на принципа Рисувай или умри
Петринел Гочев е един от деветте създатели, които се показват на Националните есенни изложения тази година в Пловдив, които се провеждат с поддръжката на Община Пловдив и са част от Културния календар на града.
В биографията на Петринел Гочев са вписани десетки самостоятелни изложения. Неговите произведения са известни и отвън границите на страната ни.
И днес успешно съчетава работата си като режисьор и като художник. Но кое е нещото, което може би доминира в желанията му, ще разберем от самия него. Петринел Гочев е наш събеседник в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус ".
Кажете с какво ще се визиите на Националните есенни изложения в Пловдив?
Аз ще покажа няколко вида неща от разнообразни цикли. Единият са едни пейзажи духови в огромен формат, които съм показвал в София преди 2 години. Другите са работи, които работих през последните две години главно отново за една галерия в София, която ще бъде на 18-ти в този момент, те са доста цветни неща отново в относително огромни формати и керамична статуя, която аз съм работил и едно море, това е.
Какво е нещото, което доминира във вашите произведения, нещото на което акцентирате, може би?
Аз в никакъв случай няма да се откажа от облика, творчеството, по този начин да го назовем, фигуративната посока в изобразителните изкуства. Това е напълно осъзната посока от съвсем-съвсем млад, когато бях. За мен това е изобилен източник на мотиви за работа, на провокации. За мен има изключителна стойност този тип работа в изобразителните изкуства. И до момента съм правилен на това и надали ще си отида от тази посока.
Аз в този момент преглеждам ваши произведения, в действителност много провокативно сякаш наподобяват нещата?
Аз не мога да ги дефинира като влияние по какъв начин протича срещата на фена с тези неща. Мен ме интересуват съответно, работя примерно доста в библейската тема, библейските сюжети, тези типичен сюжети, които са се захранвали епохи от европейското изкуство. Те не престават мен персонално да ме предизвикат съществено. Женската фигура за мен е безпределно ентусиазъм.
Предполагам, че като създател доста не обичате да говорите за себе си. Но въпреки всичко, от кое място идва тази пристрастеност към изобразителното изкуство, виждам, че вие по-късно завършвате и НАТФИЗ и сте режисьор сега. Откъде е тази обич към изобразителното изкуство?
Честно казано, аз не помня началото на това. От както се помня, в ръцете ми постоянно имаше топка пластелин и рисувателна хартия и за мен това беше всичко. Не че е някаква безрезервност такава, само че просто това беше моят ден още от дете, от напълно дребен. Аз не играех с играчки, аз си правех нещата, с които желаех да играя от пластелин. И просто по този начин продължиха нещата нататък, постоянно съм знаел, че ще бъда художник, в никакъв случай не съм имал подозрения по отношение на това.
По-скоро отиването ми към театъра беше по този начин още някаква обогатяваща линия, и тя се случи отново пътьом към това. Но отново не е закономерно, тъй като в театъра някак си сериозното наличие, наличието вътре на индивида, на героя, на драмата на индивида, по-скоро аз го намирам като причинност. Освен това пък театъра ми дава извънредно добра опция да следя индивида в напълно непривична обстановка, някаква такава особена имитативна обстановка на действителния живот. Имитативна, можем да го кажем в най-наивен смисъл. Много е мъчно да наблюдаваш индивидът в действителния живот, тъй като човек не обича да бъде следен. Ако някой ме хване по този начин, че го взирам, нещо съм се вторачил в него няма да се почувства доста добре. Докато като режисьор това ми е задължението безусловно. Актьорите примерно доста се нервират, в случай че заловен режисьора, че не ги следи или не следи тяхната работа, тъй като той им би трябвало като огледало. Това като художник за мен е огромна берекет.
А това, че харесвате библейските сюжети и ги пресъздавате в творбите си, от кое място идва тази пристрастеност?
Ами аз доста имам вяра в това. Аз съм християнин първо, само че отвън това, за мен те са такива изконни истории, в които има ужасно доста послания и има безапелационни, непоколебими истини. И те не инцидентно са захранвали толкоз доста шедьоври в европейското изкуство, тъй като някак си художниците са се отнасяли към тях първо с почитание, второ с такова, по какъв начин да кажа, същинско любознание. Буквално от художническа позиция, то е като да намериш поредният метод по какъв начин да решиш една математическа задача, по този начин да го кажем. Примерно, взимаме която и да е тематика, да кажем Разпятието или Пиета, или Бягство в Египет и така нататък просто това е задача към теб, аз в този момент по какъв начин ще реша този сюжет, този проблем, безусловно като вид на решение на математическа задача. И тъй като разновидностите са безпределно доста, двама души не могат да създадат една и съща картина или статуя, то е неизчерпаемо.
А има ли нещо съвременно, новаторско в техниката, която употребявате?
Не мога да кажа, аз заобикалям смесването на техники, първо, тъй като качеството на материалите изисква друг метод. И по-късно има доста материали, които си опонират към този момент в по-нататъшния живот на творбите. Едни се държат по един метод във времето, други - по различен метод. По-скоро може да се каже, че в актуалният свят е доста мъчно да си безупречен и монах в техниката. Ако рисуваш с маслени бои, да рисуваш с маслени бои, в случай че рисуваш с темперни бои, да рисуваш с темперни бои, това е в действителност много мъчно. Смесването на другите материали по-скоро, съгласно мен, се прави опит да си помогнем, когато не можем да се оправим с нещо, което знаем, че са реализирали в миналото огромните. А те са реализирали в действителност, дали са ни съвършени мостри. И във времето е мъчно цялото това умеене да се опази до момента. Та по този начин, не обичам доста да разбърквам нещата.
А какво мислите за меценатството в изкуството?
Меценатството в изкуството първо е нещо доста скъпо за всеки един създател, който има този късмет. Второ, мисля, че това е един по-добър вид на законово ниво да бъдат подкрепени изкуствата, не изобщо културата. Защото те са мъчно продаваеми. Ние в действителност сме, жестоко казано, ние се занимаваме с безусловно безсмислена активност. Светът няма да страда, в случай че ние не създадем...
Няма нищо да загуби, по този начин да го кажем.
Никой няма нищо да разбере, няма да се разбере дори. Това може да бъде, да кажем, изобретение за света, в случай че внезапно се окаже, че ние сме създали някакъв шедьовър. Тогава ще си кажат “Е, да ето, тук имаме нещо, което е стойностно ", обаче пък, в случай че не го създадем, никой няма да разбере. Така че в този смисъл...
Но пък, от друга страна, то се явява и като духовна храна за някои, които за жалост от ден на ден понижават.
Ами тук е по този начин, по света не е изобщо по този начин, което приказва в действителност за разлика в това, което на открито се прави и то на всички места, това е държавна политика, по някаква причина тук имаме безпристрастни към изкуството политици. Просто филтъра политическият е подобен, филтърът, който позволява хората в това равнище на публичния живот е подобен, че там остават такива хора, които нямат такива пристрастия. Навсякъде по света - и на Запад, и на Изток, и в другите трети, втори, първи свят можем да открием меценати, които са със съществени ползи в каквато й да е форма на меценатство. Дали ще е като театрални изкуства, или кино, или изобразителни изкуства, или образни изкуства, модерните форми, няма значение там ги има. Това е някаква стойностна форма, безусловно ясна и безапелационна.
Да се надяваме, че и тук един ден ще стане по този начин, въпреки че малко отчайващо наподобяват нещата в този момент!
Аз работя някак си на правилото рисувай или умри и това е.
Но пък въпреки това изкуството е нещо, което остава постоянно и непреходно, нали по този начин?
Ами да, би трябвало да гледаме на работата си като на задача и дето се вика, до момента в който имаме половин филийка самун, да изцедим каквото ни е обещано от горе, като капацитет и като гений. Пък към този момент от там нататък какво ще става, човек в никакъв случай не знае.
Да, и да се надяваме, че някой въпреки всичко ще го забележи и оцени.
Аз не мога да се оплача, отново споделям, аз имам шансът да имам в годините сериозна поддръжка. Но просто го виждам като цяло, като подобен явен феномен в нашето общество, че нямаме, на фона на имотните хора, ние нямаме пристрастни, и то дори не приказвам за бизнеса, а приказвам за политическата класа, и за управническата класа също по този начин. Защото да вземем за пример предходната година ходихме до Париж и мен извънредно ме потресе обстоятелството, че “Орсе " - един от най-великите музеи в света е изработен по концепция на Валери Жискар д’Стен - френски президент, знаете това име. Някаква остаряла гара, която е трябвало да бъде разрушена надали не и той е споделил: “Не, тук ще създадем подобен и подобен музей ". И това е музеят, който събира целият свят в себе си към този момент 30-40 години. Та ето такова нещо при нас нямаме.
Така е. С любознание ще разгледаме нещата, които ще визиите по време на Националните есенни изложения в Пловдив. И доста ми беше прелестно, че си поговорихме.
На мен също. Благодаря ви доста за вниманието.
В биографията на Петринел Гочев са вписани десетки самостоятелни изложения. Неговите произведения са известни и отвън границите на страната ни.
И днес успешно съчетава работата си като режисьор и като художник. Но кое е нещото, което може би доминира в желанията му, ще разберем от самия него. Петринел Гочев е наш събеседник в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус ".
Кажете с какво ще се визиите на Националните есенни изложения в Пловдив?
Аз ще покажа няколко вида неща от разнообразни цикли. Единият са едни пейзажи духови в огромен формат, които съм показвал в София преди 2 години. Другите са работи, които работих през последните две години главно отново за една галерия в София, която ще бъде на 18-ти в този момент, те са доста цветни неща отново в относително огромни формати и керамична статуя, която аз съм работил и едно море, това е.
Какво е нещото, което доминира във вашите произведения, нещото на което акцентирате, може би?
Аз в никакъв случай няма да се откажа от облика, творчеството, по този начин да го назовем, фигуративната посока в изобразителните изкуства. Това е напълно осъзната посока от съвсем-съвсем млад, когато бях. За мен това е изобилен източник на мотиви за работа, на провокации. За мен има изключителна стойност този тип работа в изобразителните изкуства. И до момента съм правилен на това и надали ще си отида от тази посока.
Аз в този момент преглеждам ваши произведения, в действителност много провокативно сякаш наподобяват нещата?
Аз не мога да ги дефинира като влияние по какъв начин протича срещата на фена с тези неща. Мен ме интересуват съответно, работя примерно доста в библейската тема, библейските сюжети, тези типичен сюжети, които са се захранвали епохи от европейското изкуство. Те не престават мен персонално да ме предизвикат съществено. Женската фигура за мен е безпределно ентусиазъм.
Предполагам, че като създател доста не обичате да говорите за себе си. Но въпреки всичко, от кое място идва тази пристрастеност към изобразителното изкуство, виждам, че вие по-късно завършвате и НАТФИЗ и сте режисьор сега. Откъде е тази обич към изобразителното изкуство?
Честно казано, аз не помня началото на това. От както се помня, в ръцете ми постоянно имаше топка пластелин и рисувателна хартия и за мен това беше всичко. Не че е някаква безрезервност такава, само че просто това беше моят ден още от дете, от напълно дребен. Аз не играех с играчки, аз си правех нещата, с които желаех да играя от пластелин. И просто по този начин продължиха нещата нататък, постоянно съм знаел, че ще бъда художник, в никакъв случай не съм имал подозрения по отношение на това.
По-скоро отиването ми към театъра беше по този начин още някаква обогатяваща линия, и тя се случи отново пътьом към това. Но отново не е закономерно, тъй като в театъра някак си сериозното наличие, наличието вътре на индивида, на героя, на драмата на индивида, по-скоро аз го намирам като причинност. Освен това пък театъра ми дава извънредно добра опция да следя индивида в напълно непривична обстановка, някаква такава особена имитативна обстановка на действителния живот. Имитативна, можем да го кажем в най-наивен смисъл. Много е мъчно да наблюдаваш индивидът в действителния живот, тъй като човек не обича да бъде следен. Ако някой ме хване по този начин, че го взирам, нещо съм се вторачил в него няма да се почувства доста добре. Докато като режисьор това ми е задължението безусловно. Актьорите примерно доста се нервират, в случай че заловен режисьора, че не ги следи или не следи тяхната работа, тъй като той им би трябвало като огледало. Това като художник за мен е огромна берекет.
А това, че харесвате библейските сюжети и ги пресъздавате в творбите си, от кое място идва тази пристрастеност?
Ами аз доста имам вяра в това. Аз съм християнин първо, само че отвън това, за мен те са такива изконни истории, в които има ужасно доста послания и има безапелационни, непоколебими истини. И те не инцидентно са захранвали толкоз доста шедьоври в европейското изкуство, тъй като някак си художниците са се отнасяли към тях първо с почитание, второ с такова, по какъв начин да кажа, същинско любознание. Буквално от художническа позиция, то е като да намериш поредният метод по какъв начин да решиш една математическа задача, по този начин да го кажем. Примерно, взимаме която и да е тематика, да кажем Разпятието или Пиета, или Бягство в Египет и така нататък просто това е задача към теб, аз в този момент по какъв начин ще реша този сюжет, този проблем, безусловно като вид на решение на математическа задача. И тъй като разновидностите са безпределно доста, двама души не могат да създадат една и съща картина или статуя, то е неизчерпаемо.
А има ли нещо съвременно, новаторско в техниката, която употребявате?
Не мога да кажа, аз заобикалям смесването на техники, първо, тъй като качеството на материалите изисква друг метод. И по-късно има доста материали, които си опонират към този момент в по-нататъшния живот на творбите. Едни се държат по един метод във времето, други - по различен метод. По-скоро може да се каже, че в актуалният свят е доста мъчно да си безупречен и монах в техниката. Ако рисуваш с маслени бои, да рисуваш с маслени бои, в случай че рисуваш с темперни бои, да рисуваш с темперни бои, това е в действителност много мъчно. Смесването на другите материали по-скоро, съгласно мен, се прави опит да си помогнем, когато не можем да се оправим с нещо, което знаем, че са реализирали в миналото огромните. А те са реализирали в действителност, дали са ни съвършени мостри. И във времето е мъчно цялото това умеене да се опази до момента. Та по този начин, не обичам доста да разбърквам нещата.
А какво мислите за меценатството в изкуството?
Меценатството в изкуството първо е нещо доста скъпо за всеки един създател, който има този късмет. Второ, мисля, че това е един по-добър вид на законово ниво да бъдат подкрепени изкуствата, не изобщо културата. Защото те са мъчно продаваеми. Ние в действителност сме, жестоко казано, ние се занимаваме с безусловно безсмислена активност. Светът няма да страда, в случай че ние не създадем...
Няма нищо да загуби, по този начин да го кажем.
Никой няма нищо да разбере, няма да се разбере дори. Това може да бъде, да кажем, изобретение за света, в случай че внезапно се окаже, че ние сме създали някакъв шедьовър. Тогава ще си кажат “Е, да ето, тук имаме нещо, което е стойностно ", обаче пък, в случай че не го създадем, никой няма да разбере. Така че в този смисъл...
Но пък, от друга страна, то се явява и като духовна храна за някои, които за жалост от ден на ден понижават.
Ами тук е по този начин, по света не е изобщо по този начин, което приказва в действителност за разлика в това, което на открито се прави и то на всички места, това е държавна политика, по някаква причина тук имаме безпристрастни към изкуството политици. Просто филтъра политическият е подобен, филтърът, който позволява хората в това равнище на публичния живот е подобен, че там остават такива хора, които нямат такива пристрастия. Навсякъде по света - и на Запад, и на Изток, и в другите трети, втори, първи свят можем да открием меценати, които са със съществени ползи в каквато й да е форма на меценатство. Дали ще е като театрални изкуства, или кино, или изобразителни изкуства, или образни изкуства, модерните форми, няма значение там ги има. Това е някаква стойностна форма, безусловно ясна и безапелационна.
Да се надяваме, че и тук един ден ще стане по този начин, въпреки че малко отчайващо наподобяват нещата в този момент!
Аз работя някак си на правилото рисувай или умри и това е.
Но пък въпреки това изкуството е нещо, което остава постоянно и непреходно, нали по този начин?
Ами да, би трябвало да гледаме на работата си като на задача и дето се вика, до момента в който имаме половин филийка самун, да изцедим каквото ни е обещано от горе, като капацитет и като гений. Пък към този момент от там нататък какво ще става, човек в никакъв случай не знае.
Да, и да се надяваме, че някой въпреки всичко ще го забележи и оцени.
Аз не мога да се оплача, отново споделям, аз имам шансът да имам в годините сериозна поддръжка. Но просто го виждам като цяло, като подобен явен феномен в нашето общество, че нямаме, на фона на имотните хора, ние нямаме пристрастни, и то дори не приказвам за бизнеса, а приказвам за политическата класа, и за управническата класа също по този начин. Защото да вземем за пример предходната година ходихме до Париж и мен извънредно ме потресе обстоятелството, че “Орсе " - един от най-великите музеи в света е изработен по концепция на Валери Жискар д’Стен - френски президент, знаете това име. Някаква остаряла гара, която е трябвало да бъде разрушена надали не и той е споделил: “Не, тук ще създадем подобен и подобен музей ". И това е музеят, който събира целият свят в себе си към този момент 30-40 години. Та ето такова нещо при нас нямаме.
Така е. С любознание ще разгледаме нещата, които ще визиите по време на Националните есенни изложения в Пловдив. И доста ми беше прелестно, че си поговорихме.
На мен също. Благодаря ви доста за вниманието.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ