Археолог за новите находки: Проблемът на Пловдив е, че е вертикален град
от Регионален археологически музей - Пловдив при избавителни разкопки в подножието на Стария град.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Десислава Давидова, археолог, началник на разкопките.
Г- жо Давидова, имате да се похвалите с нови находки в Пловдив. Какви са те, да кажем?
Аз завърших разкопките предходната седмица – това са разкопки в центъра на града безусловно. Повече от 530-540 са, от които над 500 са монетите. Най-вероятно след реставрацията на керамичните съдове ще станат новите находките. До момента този развой просто е по-продължителен, в сравнение с откриването и регистрирането на монетите. Имаме златна мостра, която най-вероятно се употребява в производството на ювелирни произведения.
Тази зона в действителност какво съставлява, какви напластявания има? Очакват ли се още разкрития там?
Не, ние разкопките ги приключихме. Те постоянно завършват, както е по наредбата за теренни археологически изследвания – стопират, едвам когато се стигне до безплоден терен или до вода. В съответния случай ние достигнахме стерилния терен, изчерпахме обекта от позиция на археологическите изследвания и занапред следва комисия, която да одобри археологическите изследвания в тази част на Пловдив – това е доста забавна част, тъй като там се развиват най-ранните поселения, приказвам обаче за урбанизираната територия. Вече, когато приказваме за населено място от градски вид, с социална, обществена организация в смисъла, в който я познаваме значително и в този момент.
Не приказваме за праистория. Праисторическите обекти на територията на града са нещо напълно друго. Най-старият е на " Брезовско шосе “ – Плоската могила, след това има и " Яса тепе “ до университетския квартал и така нататък Тук приказваме за времето, което е приблизително IV в. преди Христа, до актуалната ера. В тази част на града ние имаме една непрекъсната уседналост. Това ще рече, че няма спиране в усвояването на тази територия, в потреблението й, или като жилищна повърхност, или като някакъв вид ограничаваща повърхност, било за населено място, било за градска територия.
В Римската ера тя към този момент се развива съответно в по-голямата част на града и обгръща едни зони, които към момента подлежат на изследване, тъй като не целият квартал в тази зона е изследван. Но вие виждате част от тези обекти. Тук приказваме за " Източна врата “ и за " Малка и Голяма базилика “. Тази територия и до момента, както виждате, е усвоена по друг метод и не престават напластяванията. Аз в едно друго изявление споделих – казусът на Пловдив е, че е отвесен град в своето развиване и всичко остава едно върху друго.
Затова идва и компликацията при провеждането на строителни действия, тъй като първо има археологически разкопки. Това от време на време затруднява процеса по-малко, различен път – повече. Но в съответния случай пък културните напластявания в тази част на града са с приблизителна дълбочина към 6-7 метра и това е мъчно от позиция на изследването. Но другояче като резултати от нашия обект съответно ние проучихме две пространства.
Т.е. пространството е било разграничено на две елементи и надлежно през другите интервали е било преустройвано, препланирано, надстроявано, преизползвани са елементи от строителните материали. Съответно зидовете, които са сложени в Римската ера и които в огромна степен държат актуалния терен подобен постоянен, те са с доста огромна дълбочина. Човек рядко попада на подобен вид зидария – единствено обструкцията е към 3 метра.
Какво значат сами по себе си тези находки, тези толкоз доста монети? Какво е имало там?
За Пловдив не е нехарактерно да се намират доста монети. В последна сметка това е градска територия. Тези 500 монети не са съкровища, тъй като видях, че има изявления, които ги окрупняват като богатство. Не, това не е богатство. Това са над 500 монети, които са намирани в процеса на археологическите разкопки. Те датират, или най-малко водят до някакви разбори и решения по отношение на датировката на това, което намираме.
Те са от разнообразни столетия, като започнете от преди Христа и стигнете до Средновековието, дори и до Османската ера, тъй като имаме и две ями, които са от Османската ера и са доста типични за тях. За мен надписът, на който попаднахме напълно първоначално, и който за жалост беше отвън подтекст, тъй като беше употребен като част от строителен материал за възрожденската къща, за мен персонално е една от най-цените находки, тъй като първо, надписите не са толкоз постоянно намирани, а те носят изключителна информация, освен със наличието си, само че от позиция на шрифт, на метод на изписване, такива неща.
Златната мостра е нещо, от което също съм впечатлена, от това, на което попаднахме, тъй като до момента не ни е известно да е намирана такава в България. Сега занапред, като потеглих да се задълбочавам в научната литература, да диря паралели, може и да изскочи нещо, което просто все още не ни е известно. Тепърва ще я подлагаме на друг вид разбори, да забележим какво можем да извлечем още като информация от състава й, изобщо от структурата, само че това са към този момент вторични неща, те са на по-късен стадий. Много разгадавам, че когато реставраторите се заемат и с керамичния материал, от там също ще излязат много находки или най-малко някакви фрагменти, които ще дадат още по-богат вид за анализите и за решенията по-късно, за мнението, което ще оформим.
Към момента работната догадка клони към това, че най-вероятно става дума за място, което е употребявано или за комерсиална повърхност, или за малко дюкянче, някакъв вид антична занаятчийска активност, която в следствие е била преустройвана по друг метод, съгласно развиването на града. IV-VI век е един интервал, който за града е извънредно плевел. Има доста нашествия, доста катаклизми. Той ту се свива, ту се разраства, въобще има един подобен развой, че имаше структури, развивани по друг метод, ремонтирани, преустройвани са пространствата. И това е показателно.
От позиция на историята на града, ние няма да вършим някакви чутовни открития, само че всеки един обект попълня тези данни. Постепенно те оформят някаква идея за развиването на града. Този развой зависи от изследването на задачите, освен на един обект. И аз надявам, тъй като в профил до нас има един обект, който е зарязан, изследван преди 30 години – недопроучен по-точно, тъй като има още нещата, доколкото разбрах от сътрудника, които не са проучили, оставен е по този начин, само че други сътрудници са работили по този скат на тепето.
Небет тепе, колежката София Христева направи там своите изследвания, също ще претърпи промени, някакви доуточнявания в датировки, в мнения. И надлежно аз се надявам, че когато стиковаме всички тези наши общи резултати, ще имаме към този момент по-добра идея. Тя ще се добавя с всеки един нов обект.
Да разбираем къде тъкмо бяха открити тези находки, къде тъкмо е това място?
Това място се намира на ул. " Митрополит Панарет “ – тази, която свързва сегашният Понеделник пазар с Житният пазар. Тя обикаля Небет тепе от източната страна. Предполагам, че читателите и слушателите знаят, че през годините там са направени доста открития от сътрудниците, а пък Източната врата в този момент е един прелестно реставриран обект. Той пък е непосредствено обвързван с нашия, тъй като в действителност тези пространства, за които аз приказвам, в най-интензивния си интервал на приложимост са били свързани с тази огромна улица, която в действителност е експонирана в Източната врата.
Много ви благодаря и ще се чуваме отново за този обект, в случай че има нещо ново.
Към този обект – не. Отивам към други обекти.
А къде ще бъдете в този момент?
За момента към момента не съм взела решение какво ще работим, тъй като изчаквам да мине малко време.
Какво се случва с праисторическата могила на Брезовско шосе?
Ами това очаквам да схвана. Още нищо не мога да ви кажа.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Десислава Давидова, археолог, началник на разкопките.
Г- жо Давидова, имате да се похвалите с нови находки в Пловдив. Какви са те, да кажем?
Аз завърших разкопките предходната седмица – това са разкопки в центъра на града безусловно. Повече от 530-540 са, от които над 500 са монетите. Най-вероятно след реставрацията на керамичните съдове ще станат новите находките. До момента този развой просто е по-продължителен, в сравнение с откриването и регистрирането на монетите. Имаме златна мостра, която най-вероятно се употребява в производството на ювелирни произведения.
Тази зона в действителност какво съставлява, какви напластявания има? Очакват ли се още разкрития там?
Не, ние разкопките ги приключихме. Те постоянно завършват, както е по наредбата за теренни археологически изследвания – стопират, едвам когато се стигне до безплоден терен или до вода. В съответния случай ние достигнахме стерилния терен, изчерпахме обекта от позиция на археологическите изследвания и занапред следва комисия, която да одобри археологическите изследвания в тази част на Пловдив – това е доста забавна част, тъй като там се развиват най-ранните поселения, приказвам обаче за урбанизираната територия. Вече, когато приказваме за населено място от градски вид, с социална, обществена организация в смисъла, в който я познаваме значително и в този момент.
Не приказваме за праистория. Праисторическите обекти на територията на града са нещо напълно друго. Най-старият е на " Брезовско шосе “ – Плоската могила, след това има и " Яса тепе “ до университетския квартал и така нататък Тук приказваме за времето, което е приблизително IV в. преди Христа, до актуалната ера. В тази част на града ние имаме една непрекъсната уседналост. Това ще рече, че няма спиране в усвояването на тази територия, в потреблението й, или като жилищна повърхност, или като някакъв вид ограничаваща повърхност, било за населено място, било за градска територия.
В Римската ера тя към този момент се развива съответно в по-голямата част на града и обгръща едни зони, които към момента подлежат на изследване, тъй като не целият квартал в тази зона е изследван. Но вие виждате част от тези обекти. Тук приказваме за " Източна врата “ и за " Малка и Голяма базилика “. Тази територия и до момента, както виждате, е усвоена по друг метод и не престават напластяванията. Аз в едно друго изявление споделих – казусът на Пловдив е, че е отвесен град в своето развиване и всичко остава едно върху друго.
Затова идва и компликацията при провеждането на строителни действия, тъй като първо има археологически разкопки. Това от време на време затруднява процеса по-малко, различен път – повече. Но в съответния случай пък културните напластявания в тази част на града са с приблизителна дълбочина към 6-7 метра и това е мъчно от позиция на изследването. Но другояче като резултати от нашия обект съответно ние проучихме две пространства.
Т.е. пространството е било разграничено на две елементи и надлежно през другите интервали е било преустройвано, препланирано, надстроявано, преизползвани са елементи от строителните материали. Съответно зидовете, които са сложени в Римската ера и които в огромна степен държат актуалния терен подобен постоянен, те са с доста огромна дълбочина. Човек рядко попада на подобен вид зидария – единствено обструкцията е към 3 метра.
Какво значат сами по себе си тези находки, тези толкоз доста монети? Какво е имало там?
За Пловдив не е нехарактерно да се намират доста монети. В последна сметка това е градска територия. Тези 500 монети не са съкровища, тъй като видях, че има изявления, които ги окрупняват като богатство. Не, това не е богатство. Това са над 500 монети, които са намирани в процеса на археологическите разкопки. Те датират, или най-малко водят до някакви разбори и решения по отношение на датировката на това, което намираме.
Те са от разнообразни столетия, като започнете от преди Христа и стигнете до Средновековието, дори и до Османската ера, тъй като имаме и две ями, които са от Османската ера и са доста типични за тях. За мен надписът, на който попаднахме напълно първоначално, и който за жалост беше отвън подтекст, тъй като беше употребен като част от строителен материал за възрожденската къща, за мен персонално е една от най-цените находки, тъй като първо, надписите не са толкоз постоянно намирани, а те носят изключителна информация, освен със наличието си, само че от позиция на шрифт, на метод на изписване, такива неща.
Златната мостра е нещо, от което също съм впечатлена, от това, на което попаднахме, тъй като до момента не ни е известно да е намирана такава в България. Сега занапред, като потеглих да се задълбочавам в научната литература, да диря паралели, може и да изскочи нещо, което просто все още не ни е известно. Тепърва ще я подлагаме на друг вид разбори, да забележим какво можем да извлечем още като информация от състава й, изобщо от структурата, само че това са към този момент вторични неща, те са на по-късен стадий. Много разгадавам, че когато реставраторите се заемат и с керамичния материал, от там също ще излязат много находки или най-малко някакви фрагменти, които ще дадат още по-богат вид за анализите и за решенията по-късно, за мнението, което ще оформим.
Към момента работната догадка клони към това, че най-вероятно става дума за място, което е употребявано или за комерсиална повърхност, или за малко дюкянче, някакъв вид антична занаятчийска активност, която в следствие е била преустройвана по друг метод, съгласно развиването на града. IV-VI век е един интервал, който за града е извънредно плевел. Има доста нашествия, доста катаклизми. Той ту се свива, ту се разраства, въобще има един подобен развой, че имаше структури, развивани по друг метод, ремонтирани, преустройвани са пространствата. И това е показателно.
От позиция на историята на града, ние няма да вършим някакви чутовни открития, само че всеки един обект попълня тези данни. Постепенно те оформят някаква идея за развиването на града. Този развой зависи от изследването на задачите, освен на един обект. И аз надявам, тъй като в профил до нас има един обект, който е зарязан, изследван преди 30 години – недопроучен по-точно, тъй като има още нещата, доколкото разбрах от сътрудника, които не са проучили, оставен е по този начин, само че други сътрудници са работили по този скат на тепето.
Небет тепе, колежката София Христева направи там своите изследвания, също ще претърпи промени, някакви доуточнявания в датировки, в мнения. И надлежно аз се надявам, че когато стиковаме всички тези наши общи резултати, ще имаме към този момент по-добра идея. Тя ще се добавя с всеки един нов обект.
Да разбираем къде тъкмо бяха открити тези находки, къде тъкмо е това място?
Това място се намира на ул. " Митрополит Панарет “ – тази, която свързва сегашният Понеделник пазар с Житният пазар. Тя обикаля Небет тепе от източната страна. Предполагам, че читателите и слушателите знаят, че през годините там са направени доста открития от сътрудниците, а пък Източната врата в този момент е един прелестно реставриран обект. Той пък е непосредствено обвързван с нашия, тъй като в действителност тези пространства, за които аз приказвам, в най-интензивния си интервал на приложимост са били свързани с тази огромна улица, която в действителност е експонирана в Източната врата.
Много ви благодаря и ще се чуваме отново за този обект, в случай че има нещо ново.
Към този обект – не. Отивам към други обекти.
А къде ще бъдете в този момент?
За момента към момента не съм взела решение какво ще работим, тъй като изчаквам да мине малко време.
Какво се случва с праисторическата могила на Брезовско шосе?
Ами това очаквам да схвана. Още нищо не мога да ви кажа.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ