От известно време темата за агресията над Диана Димитрова е

От известно време тематиката за експанзията над Диана Димитрова е една от водещите в новинарския поток. Признанието на актрисата раздели обществото на две, едни й съчувстват, други я укоряват. Истината несъмнено е някъде по средата. Каквато и да е тя обаче въпросите не стихват – за какво го описа след толкоз доста време, кой е виновникът, има ли подобен, по какъв начин е обикновено да се държат жертвите на принуждение? 

Отговорите на всички тези въпроси не са еднопосочни, само че Sofia24.bg се опита най-малко малко да открехне завесата. 

Помолихме за професионалното му мнение пловдивчанина доцент Николай Димитров, учител по логика на психиката в СУ " Св. Климент Охридски " и Нов български университет.

– Доц. Димитров можете ли да кажете от гледна точна на логиката на психиката коя е повода една жена да премълчава за физическа експанзия близо пет години и кое е това, което отприщва признанието и ти дава силите да разкажеш на глас?

Много е значимо да създадем уточнението, че когато не можем да разполагаме с информацията от съответния човек и неговите съответни претекстове, единственото правилно в обстановката би било да разсъждаваме какво би било обикновено като държание в сходна обстановка. Ако създадем отпратка към случаите на домашно принуждение, всеки един от нас има познати, които под една или друга форма са жертви на принуждение или тормоз и можем да си дадем сметка какъв брой е мъчно на една жертва на вербално или физическо принуждение да приказва за това. 

Когато си жертва на принуждение първата мисъл е дали ти не си отговорен? Дали с нещо не си провокирал това принуждение и да започнеш да търсиш виновността у себе си.

В тези случаи логиката на психиката приказва за едни избрани форми, за натрапчивото възприятие за виновност, че ти самата си повода за насилието. Казвам го по този начин, тъй като дамите по-често попадат в такава обстановка. Това, което демонстрира практиката на терапевтите и асоциациите, които се занимават с жертви на принуждение демонстрира точното това- има един много дълъг интервал, в който жертвата се колебае по какъв начин тъкмо да приказва за казуса с други хора.

В съответния случай с актрисата Диана Димитрова може да става въпрос за нещо друго, само че когато ние не знаем няма по какъв начин да разберем с изключение на от нея самата какви са претекстовете тя да пази пет години това нещо в загадка и би трябвало да се обърнем към универсалната обстановка, с цел да разберем какво е обикновено. А, естественото е жертвата да има своите терзания, в това число и това, че в случай че опише експанзията може да се повтори. Другото е самата жертва да се срами да се покаже.

– Нека се опитаме да приказваме за съответната обстановка.

В съответния случай би трябвало да си дадем сметка, че има първосигналния фактор – тя е станала лице на акция за жертви на принуждение или пък го прави, с цел да си направи реклама....Друга причина може да бъде подбудена и от събитията, че нейната история се появи във връзка отбелязването на напъните се вършат като предварителна защита на домашното принуждение, тава дава мотив на доста жертви да се почустват освободени, да се усеща, че не са сами и да имат силите и смелостта да опишат.

Дали случилото се е от преди месец или преди години, мисля, че не е най-важното в разплитането на този случай.

– След общественото самопризнание на Диана Димитрова за случилото се, обществото се раздели на два полюса. Една част от хората не й имат вяра, други я поддържат, обикновено ли е това?

Съвсем редно е. За всеки един проблем ние сме склонни да се слагаме на мястото на един от двамата участници – била на жертвата, било на насилника. Съвсем разумно и предстоящо е да има хора, които поддържат едната или другата страна във всеки един спор. 

Подобно с футбола и упования край на Световното състезание. Едни от нас са за единия тим, другите за другия. Много постоянно обществените отношения имат мотиви, само че имат и учредения да бъдат поляризирани. Много е евентуално една част от хората, които одобяват или укоряват несъмнено държание да претърпяват посредством този роман обстановка, в която самите те са се намирали. Ако си бил жертва на принуждение това да отключва съпричастност, в случай че си бил агресор, то би вкарал собствен личен взор в обстановката. Една огромна част от страничните наблюдаващи са просто сеирджии, които употребяват мотива, с цел да си начешат езиците.

Зрелите хора знаем, че една монета има две страни. Знаем, че можем да бъдем както харесвани, по този начин и нехаресвани.

– Много се приказва и по тематиката, че Диана Димитрова описа за насилието над нея, само че в никакъв случай не загатна съответно име. Направи подмятания, само че не насочи обвинявания. Какво е вашето пояснение?

Най-прозаичното пояснение е, че тя е посъветвана от юриста си да замълчи, тъй като сега случая се проверява. В тази обстановка е имало повече от двама души и страничните наблюдаващи в този миг несъмнено не са доста щастливи, че са намесени в сходни междуличностни взаимоотношения и всичко това да я кара да бъде малко по-дискретна. Естествено допустима е трета причина всичко това да е подбудено от предпочитание за отплата, предпочитание за оклеветяване, предпочитание за очерняне името на различен човек  и добиване на директна или непряка изгода за себе си.

Проблемът не е чак толкоз плосък, колкото и сигурно има повече от едно пояснение. Най-достоверната информация ще получи следствието, всичко останало е плод на догадки.

– Недоумение измежду хората буди дългото бранене на тази загадка, в случай че приемем, че насилието е било еднократен акт. Знаем, че систематичните жертви на принуждение крият ситуацията си и мълчат, само че обстановката тук е друга. Какво е вашето пояснение като експерт?

Поне ние, необятната аудитория знам за еднократен акт на принуждение в тази връзка. Дали е имало други, дали е имало мотиви, дали е имало симулация от страна на жертвата, това няма по какъв начин да разберем.

По принцип няколко са аспектите на държание на жертвата на домашно принуждение, които дефинират нейната воля да приказва за казуса.

Ако това е образец от детството, в случай че това е единственото познато като взаимодействие в фамилията е единият аспект. Много от жертвите развиват възприятие на виновност – стартират да се самообвиняват, за това, че не са създали нещо както би трябвало и те самите са позволили неточност и тази неточност е провокирала насилието, е различен аспект на нещата.

В съответния случай, всеки би могъл да се сложи на мястото на Диана Димитрова. Да реши дали той е попадал в такава обстановка или не е попадал. Говоря обстановка, в която е трябвало да преглътне засегнатост, да преглътне неприятно отношение или даже да преглътне експанзия в името на това да резервира нещо значимо за него – било то работа, било то взаимоотношения, било то детето си, в случай че приказваме за универсалния случай.

Мотивите може да са разнообразни. Дали Диана си е мълчала пет години за да си го върне, по някакъв метод да уязви агресора, можем единствено да гадаем.

Ако някой от нас се сложи на нейно място и би трябвало да резервира работата си, то тогава това не би било чак подобен казус.

– Скептично настроените към истината в тази история не пропущат един забавен миг, а точно донесените авторски произведения от Диана Димитрова в студиото, в което за първи път заприказва за експанзията. Хората се питат всичко за реклама ли е било?

За мен особено, това не беше авансово и съобразително пресметната реклама на творчеството. Предполагам, че е занесла книгите от една страна да се отвлече диалогът в друга посока, с цел да може тя да завоюва време и да добие задоволително сили, да реши по какъв начин и дали да продължи. И в последна сметка тя приключи описа си с препратки, с метафори към нейното художествено творчество, за работата й като художник. Тя правеше аналогии с работата си и като актьор, и като художник.

– Доц. Димитров от думите Ви разбирам, че сте наблюдавали обществените изяви на Диана Димитрова и не мога да не Ви попитам като специалист – какво сподели езикът на тялото в този в действителност тежък диалог за експанзия?

Тук би трябвало да си зададем два доста значими въпроса – какво работи тази жена и къде се намира? Ако една актриса не може да си управлява езика на тялото, то кой? От друга страна да се запитаме,  който и да било от нас, даже когато има огромен ефирен опит, когато светнат прожекторите и алената лампа на камерата, дали не се тормози, дали не се отключва нещо като боязън у него – по какъв начин наподобявам, добре ли се показвам?

Езикът на тялото на човек, който е обезпокоен е обикновено да издава стрес от обстановката. Опасявам се, че това не можем да го знаем, а единствено да гадаем, в това число и в съответната обстановка.