Манол Пейков: Mили копейчици, измежду мен и вас, истинският русофил съм аз
От фейсбук страницата на депутата от Пловдив Манол Пейков. Текстът му е във връзка подмятанията от представители на " Възраждане ", че пее съветски песни.
" Някакви хора настойчиво популяризират из нета мои осъществявания на съветски песни с концепцията, че са разкрили Америка и че това по някакъв метод дискредитира човешките и политическите ми позиции.
Неведнъж (включително и от парламентарната трибуна) съм споделял, че боготворя съветската музика – като стартираме от Висоцки и Окуджава, минем през Гребеншчиков и Цой, и стигнем до превъзходните, съвсем съвършени детски песни на Владимир Шаински.
Една от песните, с които най-успешно приспивах щерка си в детството й, беше " Голубой вагон “ на Шаински.
Рядко минава рожден ден (без значение в какъв брой далечна чужбина се намирам), на който да не изпея паметната ария на Крокодила Гена от не по-малко паметното анимационно филмче (която нерядко шеговито " допявам “ и в собствен личен лиричен превод на английски).
Едно от първите места, на които отидох при първото си посещаване в Щатите при започване на 1990-те, беше фамозният " Брайтън Бийч “ в Бруклин – една нескончаема алея, обитаема с бакалии, аптеки, публични перални, заведения за хранене и всевъзможни магазинчета в самото сърце на Ню Йорк, с табели с а м о на съветски. Влязох в едно от тези магазинчета, тъй като зърнах на витрината записи на съветска музика – и излязох от там с цели седем аудиокасети на Висоцки и Окуджава (записани – по какъв начин другояче! – напълно пиратски; само че ние в България на това по този начин или другояче от дълго време му бяхме привикнали.)
По късно, през 1995-а, по време на дългите ми странствания из Централна Америка, които съответстваха с една тежка разлъка, единственото, което ме спасяваше, бяха песните на Окуджава (в една от същите тези касетки!), които слушах съвсем без спиране на един преносим " Грундиг “ по време на безкрайните автобусни пътувания из калните пътища на Юкатан, броени дни след пламенното и разрушително посещаване на урагана " Иван “.
Когато в края на 1990-те за първи път се появиха онлайн платформите за шерване на музикални файлове (помните ли " Напстър “?), едно от най-сваляните от мен неща бяха песните на Гребеншчиков и " Аквариум “.
След най-невероятни митарствания от компютър на компютър, тези свалени файлове – макар съществуването на " Спотифай “, където можеш да откриеш съвсем всичко за броени секунди – и до ден сегашен обитават в паметта на персоналния ми телефон (един албум с негови сдържани и безпогрешно въздействащи тълкования на песни от Окуджава, който господ знае от кое място си купих на диск, и до ден сегашен е измежду най-най-любимите ми неща).
Ако би трябвало да обобщя – репертоарът ми с съветски песни е толкоз богат, че мога без никакво изпитание да изнеса най-малко три пълноразмерни концерта, без да виждам партитурите и без да повторя ария.
Нещо повече: в случай че турите от едната страна на една възголемичка сцена цялата парламентарна група на " Възраждане “ (плюс най-изявените политици от Българска социалистическа партия, за цвят), а от другата – мен, и ни накарате да се редуваме да пеем съветски песни – уверен съм, откакто те всичките се изчерпат, аз към момента ще не преставам да пея.
Прочее, в случай че въпросните хора – тези, дето ехидно популяризират " разобличителните “ клипчета с моите (доста прилични, впрочем) осъществявания – та в случай че същите тези хора най-малко от време в точния момент прочитаха по някоя книга, щяха също по този начин с учудване да открият, че (особено в последно време!) издавам и доста съветски създатели – като Мария Степанова, Михаил Зигар, Наталия Мешчанинова, Елена Костюченко, Андрей Булбенко, Марта Кайдановская.
Все създатели, които не се опасяват – от време на време напълно непосредствено, различен път чрез езоповския език на художествената литература – да разобличават отвратителните закононарушения на Путиновата страна към личния й народ.
Все създатели, които оферират вяра, че Русия може да бъде друга – свободна, обичаща, човечна. (Каквито прочее са и Висоцки, и Окуджава, и Гребеншчиков, и Шаински.)
Тъй че – имам една вест за вас, благи копейчици. Аз не съм русофоб. Аз съм тиранофоб. Нещо повече: всред мен и вас, същинският русофил съм аз.
Вие сте тъжни, комплицирани, непораснали, гневни на целия свят (включително на самите себе си) путинофили.
Не зная дали поради острия дефицит на внимание в детството или поради нещо друго, явно сте заучили приказката за " Тримата братя “ наопаки – в резултат на което непрестанно бъркате юнака с ламята.
Слава богу, времето и историята разполагат с един непогрешим трик: те поставят всяко нещо на мястото му.
А тираните постоянно свършват по един и същи метод: обесени с главата надолу на централния площад, или на дребна купчинка, в подножието на надупчена стена в някоя глуха, анонимна уличка “.
" Някакви хора настойчиво популяризират из нета мои осъществявания на съветски песни с концепцията, че са разкрили Америка и че това по някакъв метод дискредитира човешките и политическите ми позиции.
Неведнъж (включително и от парламентарната трибуна) съм споделял, че боготворя съветската музика – като стартираме от Висоцки и Окуджава, минем през Гребеншчиков и Цой, и стигнем до превъзходните, съвсем съвършени детски песни на Владимир Шаински.
Една от песните, с които най-успешно приспивах щерка си в детството й, беше " Голубой вагон “ на Шаински.
Рядко минава рожден ден (без значение в какъв брой далечна чужбина се намирам), на който да не изпея паметната ария на Крокодила Гена от не по-малко паметното анимационно филмче (която нерядко шеговито " допявам “ и в собствен личен лиричен превод на английски).
Едно от първите места, на които отидох при първото си посещаване в Щатите при започване на 1990-те, беше фамозният " Брайтън Бийч “ в Бруклин – една нескончаема алея, обитаема с бакалии, аптеки, публични перални, заведения за хранене и всевъзможни магазинчета в самото сърце на Ню Йорк, с табели с а м о на съветски. Влязох в едно от тези магазинчета, тъй като зърнах на витрината записи на съветска музика – и излязох от там с цели седем аудиокасети на Висоцки и Окуджава (записани – по какъв начин другояче! – напълно пиратски; само че ние в България на това по този начин или другояче от дълго време му бяхме привикнали.)
По късно, през 1995-а, по време на дългите ми странствания из Централна Америка, които съответстваха с една тежка разлъка, единственото, което ме спасяваше, бяха песните на Окуджава (в една от същите тези касетки!), които слушах съвсем без спиране на един преносим " Грундиг “ по време на безкрайните автобусни пътувания из калните пътища на Юкатан, броени дни след пламенното и разрушително посещаване на урагана " Иван “.
Когато в края на 1990-те за първи път се появиха онлайн платформите за шерване на музикални файлове (помните ли " Напстър “?), едно от най-сваляните от мен неща бяха песните на Гребеншчиков и " Аквариум “.
След най-невероятни митарствания от компютър на компютър, тези свалени файлове – макар съществуването на " Спотифай “, където можеш да откриеш съвсем всичко за броени секунди – и до ден сегашен обитават в паметта на персоналния ми телефон (един албум с негови сдържани и безпогрешно въздействащи тълкования на песни от Окуджава, който господ знае от кое място си купих на диск, и до ден сегашен е измежду най-най-любимите ми неща).
Ако би трябвало да обобщя – репертоарът ми с съветски песни е толкоз богат, че мога без никакво изпитание да изнеса най-малко три пълноразмерни концерта, без да виждам партитурите и без да повторя ария.
Нещо повече: в случай че турите от едната страна на една възголемичка сцена цялата парламентарна група на " Възраждане “ (плюс най-изявените политици от Българска социалистическа партия, за цвят), а от другата – мен, и ни накарате да се редуваме да пеем съветски песни – уверен съм, откакто те всичките се изчерпат, аз към момента ще не преставам да пея.
Прочее, в случай че въпросните хора – тези, дето ехидно популяризират " разобличителните “ клипчета с моите (доста прилични, впрочем) осъществявания – та в случай че същите тези хора най-малко от време в точния момент прочитаха по някоя книга, щяха също по този начин с учудване да открият, че (особено в последно време!) издавам и доста съветски създатели – като Мария Степанова, Михаил Зигар, Наталия Мешчанинова, Елена Костюченко, Андрей Булбенко, Марта Кайдановская.
Все създатели, които не се опасяват – от време на време напълно непосредствено, различен път чрез езоповския език на художествената литература – да разобличават отвратителните закононарушения на Путиновата страна към личния й народ.
Все създатели, които оферират вяра, че Русия може да бъде друга – свободна, обичаща, човечна. (Каквито прочее са и Висоцки, и Окуджава, и Гребеншчиков, и Шаински.)
Тъй че – имам една вест за вас, благи копейчици. Аз не съм русофоб. Аз съм тиранофоб. Нещо повече: всред мен и вас, същинският русофил съм аз.
Вие сте тъжни, комплицирани, непораснали, гневни на целия свят (включително на самите себе си) путинофили.
Не зная дали поради острия дефицит на внимание в детството или поради нещо друго, явно сте заучили приказката за " Тримата братя “ наопаки – в резултат на което непрестанно бъркате юнака с ламята.
Слава богу, времето и историята разполагат с един непогрешим трик: те поставят всяко нещо на мястото му.
А тираните постоянно свършват по един и същи метод: обесени с главата надолу на централния площад, или на дребна купчинка, в подножието на надупчена стена в някоя глуха, анонимна уличка “.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ