Обществото не поставя закрилата на детето на по-високо ниво от

Обществото не слага закрилата на детето на по-високо равнище от своята и не има вяра в успеваемостта на системите за протекция. Затова, макар ясно написаните механизми при принуждение и тормоз над деца, въпросите, стигнали до медиите и " Закрила на детето “, са към този момент мощно усложнени и ескалирали. 

За следващ път в границите на няколко седмици ставаме очевидци на дете в риск или дете, понесло насилие  – потресаващия случай от Пловдив, 13-годишното момче с родители в Бразилия, децата на упрекнатата в ликвидиране майка, 7-годишното дете, принуждавано да живее в селскостопанска сграда в село в община Мизия. 

Тези случаи още веднъж слагат основни въпроси за успеваемостта на системата на протекция и отговорността на всеки от нас към живота, здравето и благоденствието на всяко дете в България. 

Дали, обаче, след края на медийното внимание ще последва основна смяна в метода, по който общество и институции реагират в сходни обстановки? Или това ще е следващата история, която се не помни и остава проблем единствено на съответното дете и семейство? 

Колко толерантност демонстрира обществото ни по отношение на насилието над деца? Разпознаваме ли насилието над дете?

Какво би трябвало да знаем

Чл. 7 от Закона за протекция на детето гласи: (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от протекция, е длъжно неотложно да уведоми дирекция “Социално подкрепяне ", Държавната организация за протекция на детето или Министерството на вътрешните работи.

Чл. 36а от Закона за протекция на детето гласи: (1) Всеки, на който стане известно, че съществува непосреден риск от занемаряване на дете или че дете е подценявано, е задължен неотложно да подаде сигнал до дирекция “Социално подкрепяне ".

По закон всеки жител на Р. България е задължен да алармира съответните служебни лица за дете, което се намира в заплаха. 

Ал. 2 на член 7 от Закона за протекция на детето гласи: Същото обвързване има и всяко лице, на което това е станало известно по отношение на упражняваната от него специалност или активност, даже и в случай че то е обвързано с професионална загадка.

Това значи, че всеки чиновник (педагог, психолог, педиатър, обществен служащ и др.), който има подозрение за неправда или някаква форма на принуждение, е освен морално виновен, само че и на първо място законово длъжен да алармира. 

Какви са механизмите за работещите с деца

Служителите в яслите и детските градини имат разполагаем няколко механизми, с които да ревизират какво се случва с дете, което не посещава заведението. 

Дългото неявяване от ясла, градина или образователни занимания следва да е сложило въпросите къде е детето и дали то се нуждае от протекция. Децата в предучилищна възраст имат право на не повече от 10 дни отсъствия по домашни аргументи в границите на образователната година, а всяко неявяване по болест следва да се извинява с здравна записка в границите на календарния месец. 

Ако родителите не спазят това условие, детската градина (в случая с детето от Пловдив) е длъжна да подаде информация за позволени повече от 5 отсъствия по неуважителни аргументи до Дирекция " Социално подкрепяне “, която да направи инспекция за аргументите за неявяване, както и да наложи избрани административни санкции. Отсъствието на детето повече от месец слага въпросите спазени ли са плануваните процедури както от страна на градината, по този начин и от Държавно стопанско предприятие и извършва ли всяка от институциите съвестно и в полза на детето своите отговорности. 

Както НМД неведнъж е посочвала, включително в последното издание на мониторинговия отчет " Бележник 2023 “, нерядко учебни и предучилищни заведения неглижират случаи на принуждение заради блян към поддържане на добра репутация или настройки към нормализиране, подценяване или тривиализиране на казуса. В доста случаи при определяне на принуждение пост фактум се показва боязън от разпра от страна на насилника към сигнализиращата страна, изключително когато става дума за случаи в дребни обитаеми места. 

Това демонстрира, че от една страна жителите не се усещат задоволително предпазени и не биха сложили закрилата на детето на по-високо равнище от личната си, до момента в който не се стигне до фрапиращи обстановки, а от друга, че не имат вяра, че механизмите на системите ще сработят задоволително дейно, че да доведат до смяна и усъвършенстване. 

В същото време за следващ път се удостоверява от практиката, че системата за протекция продължава да не работи в тясно и интензивно съдействие с просветителните институции, макар ясно написаните механизми и отговорности за случаи на принуждение и тормоз над деца.

Ключово е да се каже, че системата на протекция би следвало да работи, когато има на база на какво да инициира инспекция. Без сигнализиране от най-близкия кръг на детето – близки, съседи, разширено семейство, просветителни институции, персонален доктор и прочие, огромен брой случаи няма по какъв начин да бъдат открити. Казусите, които доближават до медиите или в някои случаи до отделите " Закрила на детето “, са нормално към този момент мощно усложнени и ескалирали. 

Парадоксът “неработещи институции " – не работят, тъй като не им се доверяваме, или им нямаме доверие, тъй като не работят.

Реториката, целяща демонизацията на обществената система и обществените служащи, едновременно упреква обществените служби и в безучастие, и в прекомерно вмешателство. Тази неизясненост в публичното схващане по отношение на същината на ролята на обществената система сама по себе си е проблематична – от рецензиите към нея поради отсъствието й, до въпросите и даже страховете за какво се меси въобще, подбудено от всевъзможни форми на дезинформация и подправени вести.

Случаят от гр. Пловдив сложи на дневен ред и казуса за диагностицирането на деца, за които се допуска, че имат някаква форма на усложнения или психологично страдалчество. 

Национална мрежа за децата от години слага на дневен ред въпроса за необходимостта от ранен детски скрининг, извършван от педиатрите, с помощта на който да могат да се откриват отклонения в нормите за възрастта. Подобен скрининг би могъл да благоприятства насочването към експерти по ранна детска намеса, психолози, логопеди и други В края на 2023 година Министерство на здравеопазването разгласи съставяне на работна група по тази тематика, което е добър знак, че се търсят решения.

В съответния случай на тежко потърпевшото от принуждение дете в Пловдив, значимо е да се акцентира още веднъж на събитието, че детето няма сложена диагноза и е безусловно неприемливо и неетично да се спекулира за такава без документ, който да удостоверява това съответно.

Кой следва да се грижи за дете в риск или изведено поради принуждение – другият биологичен родител, родственици, близки, обществена услуга? 

Настаняването на дете в семейство на родственици или близки, в приемно семейство или в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се подхващат само в най-тежките случаи – като крайна мярка, наложена от съда.

Първата стъпка на обществените е извеждането на детето от мястото, на което е било в риск. Следва също да се знае, че когато родителските права по някаква причина към този момент са дадени на единия родител (какъвто е казусът в Пловдив), настаняването при другия родител не става автоматизирано, а става през съда, с цел да се потвърди неговата валидност. За да се задвижи тази процедура Съдът би трябвало да бъде сезиран. Такова сезиране могат да създадат работещите в “Закрила на детето " или хора от разширения кръг на фамилията. Законът разрешава на обществените служби и бързо да издадат напътствие още на идващия ден за настаняване на детето при другия родител, само че и в този случай Съдът е задължен да направи в това време инспекция за годността му, с цел да се стигне до прекачване на родителските права. 

И в Закона за протекция от домашно принуждение, и в Закона за протекция на детето, има написани механизми, само че те не са задоволителни, с цел да дефинират съответните дейности, нужни в другите проблеми и всеки случай наложително би трябвало да се преглежда в неговата конкретика, е мнението на адв. Юлия Раданова, съветник на Мрежата за правна помощ към НМД.

По думите й сега са по-важни не промени в актуалните закони, а да има ясно административно произвеждане, в което да е написана методологията за работа в процеса по подаване на сигнал от работещите в ясли, градини и учебни заведения, от персонални лекари, от жители.

“Две неща е значимо да бъдат доведени до качествена смяна сега. Едното е да се намерения за омекотен ред за сигнализиране и усъвършенстван механизъм за подаване на сигналите – елементарен, бърз и с явен получател към коя институция се насочва сигнала и това да докара до незабавна инспекция. И другата огромна смяна, която е доста нужна, е да се трансформират публичните настройки – да има изясненост и необятна осведоменост, че би трябвало да сигнализираме при подозрение за дете в риск или търпящо принуждение и надлежно – осведоменост по какъв начин да го създадем. Включително би трябвало да се ускори осъзнаването за ангажираност на работещите с деца и тяхната сензитивност, когато се осъмнят за неправда. ", разяснява адв. Юлия Раданова случаите от последните седмици. 

Темата за принуждение над малко дете неизбежно буди доста страсти – от потрес и яд, към търсене на провинен и предпочитание за неотложно отмъщение. Именно съществуването на тези страсти е знак, че в обществото въпреки всичко има непоносимост към насилието на деца. Тази непоносимост обаче следва да бъде материализирана и в съответни дейности – включително в осъществяването на задължението на всеки жител да алармира съответните служебни лица за дете, което се намира в заплаха. 

От Национална мрежа за децата подсещаме за още един закон и задължението на медиите да демонстрират отговорност, когато отразяват случаи на деца, въвлечени в спорове сред родственици. Ал. 2 на член 11а от Закона за протекция на детето гласи: В случаите, когато по отношение на дете е подхваната мярка за протекция, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без документално мнение на органа за протекция, подхванал мярката.

Водещ би трябвало да бъде най-хубавият интерес на детето. Случаи на спорове и принуждение, рефлектиращо върху деца, би трябвало да се отразяват само, с цел да се защитят ползите на децата и да се подсигурява, че държавните органи употребяват пълномощията, които имат, с цел да обезпечат нужната протекция и да подкрепят децата и фамилиите в риск. Журналистите следва да заобикалят да интервюират деца, за чието настойничество се водят разногласия, с изключение на с експлицитното единодушие на органите по протекция и след консултация със експерти психолози.

При отразяването на случаи на деца в обстановки на фамилни спорове, предлагаме консултация с Пътеводителя за етично отразяване на деца на УНИЦЕФ и АЕЖ – България.