Разкриха нови доказателства за живот край Пловдив отпреди 8 хиляди години
Ново доказателство за живот край Пловдив отпреди 8 хиляди години откриха археолозите. Повече за разкритията в землището на пловдивското село Скутаре споделя в изявление за Plovdiv24.bg археологът от РАМ - Пловдив Елена Божинова, началник на теренните изследвания.
Може ли да ни кажете къде се намираме в действителност?
Това е намерено неукрепено населено място, което е населявано в доста дълъг хронологически диапазон от интервала на Ранния неолит до Средновековието, до Византийския интервал, или в безспорни дати това е от VI-то хилядолетие преди Христа до XII и началото на XIII век след Христа. Открито споделяме, тъй като то е неукрепено, няма постоянни укрепления за множеството исторически интервали. Също следва да кажем, че за този дълъг хронологически интервал селището не е непрекъснато населявано, има спирания. Хората са се измествали, след това отново заради някаква причина са идвали още веднъж да живеят на това място, само че има учудващо повтаряемост да избира да се заселлва точно навръх това място още веднъж през неолита (новокаменната епоха), през каменно-медната ера, ранната бронзова ера, междинната бронзова ера, по-късно в ранната желязна ера още веднъж, късната желязна ера от архаически, типичен, ранно елинистически интервал, от късната желязна ера, и по-късно към този момент и в римската ера. Още с I век още веднъж е заселен обекта и Средновековието, както през Ранното средновековие сред VIII и IX век има епизодично обитаване на терена и към този момент през византийския интервал XII и началото на XIII век. Обектът заема много огромна повърхност, само че тя първо не е плътно заселена, второ, има изместване на населяваните граници. Тоест, в едни интервали са избирали една по-малка повърхност за обитаване, по-късно са се измествали или са заемали по-голяма повърхност.
Иначе, трябваше да стартира с това, че сме в землището на село Скутаре, като този обект, с цел да бъде всичко комплицирано при него, тази огромна повърхност попада в землищата на три обитаеми места. Най-голямата част е в село Скутаре, една част е в землището на село Рогош и западната външна страна на обекта е в землището е град Пловдив. И по този начин, когато изписваме името на обекта е много дълго.
А по какъв начин беше намерено това населено място?
Всъщност регистрацията му е по отношение на план на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ), която, поради възстановяване на жп линията от Пловдив към Бургас, стартира едни предварителни изследвания още през 2017 година, направени са целеви теренни търсения по продължение на цялата жп линия. И тогава са регистрирани няколко обекта, единият от тях е това населено място. Следващата 2018 година екип на Националния археологически институт с музей, под управлението на доцент Крум Бъчваров, прави предварителни археологически изследвания на обекта. В резултат на тези изследвания са избрани границите и са прецизирани интервалите на неговото обитаване. И към този момент, едвам предходната година 2023 година, се пристъпи към цялостното изследване на обекта в границите на сервитута на НКЖИ, в границите на сервитута на жп линията. А по-късно към този момент започнаха и няколко имота - един имот предходната година, по отношение на тази бензиностанция, която виждате на фона, при градежа й тя попада в рамките на обекта, при което се направиха избавителни изследвания. Всички изследвания тук са избавителни, т.е. постанова се да бъде изследван обекта, защото ще бъде застроена или нещо друго ще се случи тук в площта. Няколко имота, към този момент огромни имоти тази година проучихме, точно по отношение на такива планове за градеж на огромен ритейл парк и няколко склада. В момента тук, на това място, след по-малко от година ще изникне една огромна складова база с офис постройка към нея. Спасителните изследвания имат своите отрицателни страни, защото постоянно значими обекти се постанова бързо да бъдат проучвани. Под напън сме от периоди, стеснен бюджет. Но пък въпреки това, за първи път имаме шанса един подобен селищен обект, отвън Централната градска част на Пловдив, където се застроява да се изследва града, недодялан по своя темперамент селищен обект, какъвто е този, да бъде изследван в доста по-голяма повърхност, което към този момент ни дава доста информация за размера, динамичността на неговото развиване, функционалностите му за обособените интервали. Това за нас е скъпа информация.
Преди това никакви ли данни не е имало, с цел да се стартира изследване?
Не, до 2017 година никакви податки за този обект нямаше. Въпреки, че и археолозите-доайени в Пловдивски район - Петър Детев и Димитър Цончев са записали тук обекти. Тук тъкмо, където почти минава днешният път за Рогош, е минавало трасето на Via Diagonalis, този централен път, който свързва Азия с Европа. И малко по-надолу, точно по този път, преди Маноле, има пътна станция, която Димитър Цончев е описал доста съответно. Отново тук има много могили и има един ранно неолитен обект, може би дребна селищна могила, която разказва Петър Детев. Тоест, идвали са тук в този регион, само че заради една или друга причина, това огромно населено място им е убегнало. Сега, дали тогава, когато те са правили своите проучвания тук е била пустееща земя, или обработвана, без опция за положително наблюдаване, не знам, само че заради някаква причина този обект не са го записали и това е останало за нас, тази задача.
Какво е открито досега тук, какво можете да ни разкажете?
Много информация, доста находки, доста структури за всеки един обособен интервал. Това, което е най-атрактивното, което проучихме и документирахме, са доста кладенци, още от бронзовата ера. Най-ранният, който сме документирали, е от ранната бронзова ера, та до Средновековието. Мога да ви покажа един има изследван и в тази част на обекта, да го снимате. Това са дълбоки шахти, които стигат до подпочвена вода. 16, или 17 кладенеца имаме досега проучени. Всички те са сами по себе си забавни. Най-забележителни са тези от класическия и ранно елинистическия интервал, които откакто са били употребявани известно време, са престанали да бъдат източници на вода, а са били употребявани като депа за изхвърляне на скотски остатъци, трупове или елементи от трупове на животни. А единия от тях, този от ранната елинистическа ера, е бил употребяват и като място за наказаните на гибел, по този начин да го назовем, защото намерихме от вътрешната страна три скелета на възрастни човеци, през известно разстояние един от различен. Тоест, единият е заровен, напълнен е до едно равнище кладенецът, втори, като долните два би трябвало да отбележим, за единия сме сигурни, а за другия по обстановката на намиране ни подсказва, че тези хора са починали на място. Тоест, те известно време са били живи в кладенеца.
Изхвърлени са били там, може би.
Именно, те са оставени там, евентуално като в килия, от която те няма по какъв начин да се измъкнат, това е дълбока шахта 2-3 метра, от която без стълба няма по какъв начин да излезеш.
Какво друго доказателство дават тези кладенци, за какво са били употребявани по по-различен метод?
Това е забавно, до момента ние не знаем различен селищен обект с толкоз доста кладенци. Значи, с цел да са го избирали хората да живеят на това място през толкоз доста интервали, то значи, че тук изискванията са били доста удобни. Имало е дребна река, която е минавала около южната външна страна на обекта. Това е един дребен приток на Марица, който през днешния ден е канализиран. Но очевидно този водоизточник не е бил непрекъснат и евентуално лятно време е пресъхвал, което е налагало хората да копаят тези кладенци. Въпреки този неустойчив източник на вода, очевидно обаче е имало други запаси, които са ги карали да изберат това място. Дали това е трасето на Via Diagonalis, който без подозрение повтаря по-ранни пътни артерии от времето най-малкото на желязната ера, най-вероятно още от времето на праисторията. Дали този път ги е атрактираль или пък има други запаси, които ние все още не сме открили, не можем да кажем към този стадий. За благополучие, имаме закрепен, утвърден план от Министерството на културата, който ще бъде финансиран и наесен ще създадем търсене на археологически обекти точно тук в региона на село Скутаре, Рогош и тази част на Пловдив. Така че с цялостни теренни обхождания безусловно ще минем през всяка равнища, всеки терен, тъй че да изградим една оптимално цялостна археологическа карта на региона и вследствие на тези проучвания, се надяваме да можем повече да отговорим какви са тези атрактивни бонуси, които са предиздвикали хората да дойдат и да се населят в това място.
Може ли по това, което сте разкрили досега да се съди какво е било популацията - дали е било богато, дали е било по-бедно?
Това, което можем да кажем е, че сигурно това не е градско население, това са хора, които са били ангажирани със селско стопанство. Разбира се, не можем да генерализираме и да кажем за всички хора, които са живели тук. Както загатнах, това са обособени исторически интервали и селището се е меняло, в един интервал едни хора са го населявали, в различен интервал - други. Все отново обаче, това са хора, заети със селско стопанство главно, със скотовъдство, евентуално и земеделско произвеждане. Но отново следва да кажем за всеки един обособен интервал, което ще стане един много дълъг роман. Това, което е най-ясно може би, е за късните интервали, по времето на античността и на Средновековието. За този интервал имаме данни за едни оградни зидове, едни огради, които затварят огромни пространства. До момента интерпретацията ни беше, че това евентуално са места, където е защитаван добитък, защото приказваме за огромни площи по декар-два, че и повече площи, които са заградени. След последното обаче цялостно разчистване на обекта и фотосите с дронове, които направихме, в действителност установихме, че част от тези траншеи са проведени в една система и това ни навежда на мисълта, че имаме една укрепителна система с дървени огради, които са употребявали. Но за това ни би трябвало още малко време, с цел да можем да кажем повече. Нещата стават още по-интересни, защото през Средновековието очевидно тъкмо тази част тук, каква повърхност не знаем е по този начин сносно предпазена. Близостта на Via Diagonalis обяснява нуждата от едни такива укрепления, само че само за Средновековието имаме едни такива данни. За римския интервал, интервала на античността още веднъж имаме жилищата, или най-малко структурите, които считаме, че са жилища с надълбоко вкопани изби или не толкоз надълбоко, са ситуирани на огромно разстояние едно от друго, което още веднъж приказва, че та са имали огромни дворни пространства между тях, това както и съществуването на доста питуси. Питусите са тези огромни глинени съдове в по-съвременния език наричани делви. Те са доста огромни за предпазване на продукция, и в избрани зони, нормално наоколо до жилищата има скупчване от такива, те са постоянно вкопани в земята по 10-15. Близостта им допуска, че там е имало навеси, които са ги покривали. Но точно съществуването към този момент на няколко групи от такива питуси, едните ще можете да ги видите и да ги заснемете, приказва още веднъж за аграрни темперамент на селището тук през този интервал.
А може и някое богатство да изникне?
Разбира се, съкровищата няма логичност къде могат да изникнат. Те могат да изникнат постоянно, в миг на заплаха някой скрива скъпи предмети, нормално монети и други железни предмети и след това нещо се случва с него, че не може да се върне и да си ги вземе. Интересното е, че макар, че тук обектът е ситуиран на този централен път, нямаме данни за нито един от интервалите за някакви трагични събития, като опожаряване, набези. Дори от всички находки, които имаме, имаме единствена стрела, една или две, от находките през всичките години, което приказва, че не е имало някакви борби, никой от тези селища не е умрял по трагичен темперамент. Това много ни затруднява, мъчно се изследват жилищни структури, когато те не са горели. Трудно се хващат границите им, открива се материалът от който са построени. Но това са провокациите на археологията.
До по кое време ще бъдете тук, какъв брой време имате?
Срокът ни е до 15 август, следва да се оправим с този период.
До тогава завършва изследването, по този начин ли?
Приключваме в този имот. Следва комисия на Министерство на културата, която ще одобри вероятно нашата работа за приключена и ще освободи терена за осъществяване на капиталовото желание. Но с това селището не е изцяло проучено, проучено е в тези имоти, които се застрояват или ще бъдат застроени в близко бъдеще. Все още остават доста имоти, които занапред ще бъдат проучени, или ще останат за бъдните генерации.
Имате ли някакви догатки за това какъв брой огромно може да бъде селището?
На този въпрос, може би по-точно ще ви отговоря на есен. Сега, забавно беше, че още 2017 година, когато обектът беше регистриран, много тъкмо са изчертани границите му, на този имот в който попадаме. Съгласно границите от 2017 година, в действителност сме отвън границите на селището. Не сме очаквали нито ние, нито сътрудниците, които са взели участие, че може да се касае за толкоз огромен селищен обект. Трудно е да кажем, постоянно регистрацията на обекти единствено на подемен материал, без разкопки е предварителна и следва да се има поради, когато има един регистриран обект, че в парцелите в близост е допустимо да излязат структури, както беше в този случай.
А може ли да се каже, че това място е било също част от Пловдив?
Трудно, тъй като за по-голямата част от тези интервали си има обитаване в Пловдив. Без подозрение този обект е обвързван с Пловдив, мощно под неговото въздействие е. Тоест, за интервалите, когато Пловдив е функционирал като селищен център, това е мястото, което диктува, което постанова трендовете във всяко едно - икономическо, политическо, религиозно, културно развиване. И този обект следва да бъде обсъждан като негова сянка, или като негова външна страна. Но би трябвало да кажем, че има интервали, които записваме тук, обитаване в това населено място, които досега липсват в историята на Пловдив. Тоест, допустимо е в някои от интервалите популацията на Пловдив, заради някаква причина да се е изнесло от този град и част от него да е населявало точно това населено място. В подобен смисъл, бихме могли да кажем, че да, то е част от Пловдив.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Може ли да ни кажете къде се намираме в действителност?
Това е намерено неукрепено населено място, което е населявано в доста дълъг хронологически диапазон от интервала на Ранния неолит до Средновековието, до Византийския интервал, или в безспорни дати това е от VI-то хилядолетие преди Христа до XII и началото на XIII век след Христа. Открито споделяме, тъй като то е неукрепено, няма постоянни укрепления за множеството исторически интервали. Също следва да кажем, че за този дълъг хронологически интервал селището не е непрекъснато населявано, има спирания. Хората са се измествали, след това отново заради някаква причина са идвали още веднъж да живеят на това място, само че има учудващо повтаряемост да избира да се заселлва точно навръх това място още веднъж през неолита (новокаменната епоха), през каменно-медната ера, ранната бронзова ера, междинната бронзова ера, по-късно в ранната желязна ера още веднъж, късната желязна ера от архаически, типичен, ранно елинистически интервал, от късната желязна ера, и по-късно към този момент и в римската ера. Още с I век още веднъж е заселен обекта и Средновековието, както през Ранното средновековие сред VIII и IX век има епизодично обитаване на терена и към този момент през византийския интервал XII и началото на XIII век. Обектът заема много огромна повърхност, само че тя първо не е плътно заселена, второ, има изместване на населяваните граници. Тоест, в едни интервали са избирали една по-малка повърхност за обитаване, по-късно са се измествали или са заемали по-голяма повърхност.
Иначе, трябваше да стартира с това, че сме в землището на село Скутаре, като този обект, с цел да бъде всичко комплицирано при него, тази огромна повърхност попада в землищата на три обитаеми места. Най-голямата част е в село Скутаре, една част е в землището на село Рогош и западната външна страна на обекта е в землището е град Пловдив. И по този начин, когато изписваме името на обекта е много дълго.
А по какъв начин беше намерено това населено място?
Всъщност регистрацията му е по отношение на план на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ), която, поради възстановяване на жп линията от Пловдив към Бургас, стартира едни предварителни изследвания още през 2017 година, направени са целеви теренни търсения по продължение на цялата жп линия. И тогава са регистрирани няколко обекта, единият от тях е това населено място. Следващата 2018 година екип на Националния археологически институт с музей, под управлението на доцент Крум Бъчваров, прави предварителни археологически изследвания на обекта. В резултат на тези изследвания са избрани границите и са прецизирани интервалите на неговото обитаване. И към този момент, едвам предходната година 2023 година, се пристъпи към цялостното изследване на обекта в границите на сервитута на НКЖИ, в границите на сервитута на жп линията. А по-късно към този момент започнаха и няколко имота - един имот предходната година, по отношение на тази бензиностанция, която виждате на фона, при градежа й тя попада в рамките на обекта, при което се направиха избавителни изследвания. Всички изследвания тук са избавителни, т.е. постанова се да бъде изследван обекта, защото ще бъде застроена или нещо друго ще се случи тук в площта. Няколко имота, към този момент огромни имоти тази година проучихме, точно по отношение на такива планове за градеж на огромен ритейл парк и няколко склада. В момента тук, на това място, след по-малко от година ще изникне една огромна складова база с офис постройка към нея. Спасителните изследвания имат своите отрицателни страни, защото постоянно значими обекти се постанова бързо да бъдат проучвани. Под напън сме от периоди, стеснен бюджет. Но пък въпреки това, за първи път имаме шанса един подобен селищен обект, отвън Централната градска част на Пловдив, където се застроява да се изследва града, недодялан по своя темперамент селищен обект, какъвто е този, да бъде изследван в доста по-голяма повърхност, което към този момент ни дава доста информация за размера, динамичността на неговото развиване, функционалностите му за обособените интервали. Това за нас е скъпа информация.
Преди това никакви ли данни не е имало, с цел да се стартира изследване?
Не, до 2017 година никакви податки за този обект нямаше. Въпреки, че и археолозите-доайени в Пловдивски район - Петър Детев и Димитър Цончев са записали тук обекти. Тук тъкмо, където почти минава днешният път за Рогош, е минавало трасето на Via Diagonalis, този централен път, който свързва Азия с Европа. И малко по-надолу, точно по този път, преди Маноле, има пътна станция, която Димитър Цончев е описал доста съответно. Отново тук има много могили и има един ранно неолитен обект, може би дребна селищна могила, която разказва Петър Детев. Тоест, идвали са тук в този регион, само че заради една или друга причина, това огромно населено място им е убегнало. Сега, дали тогава, когато те са правили своите проучвания тук е била пустееща земя, или обработвана, без опция за положително наблюдаване, не знам, само че заради някаква причина този обект не са го записали и това е останало за нас, тази задача.
Какво е открито досега тук, какво можете да ни разкажете?
Много информация, доста находки, доста структури за всеки един обособен интервал. Това, което е най-атрактивното, което проучихме и документирахме, са доста кладенци, още от бронзовата ера. Най-ранният, който сме документирали, е от ранната бронзова ера, та до Средновековието. Мога да ви покажа един има изследван и в тази част на обекта, да го снимате. Това са дълбоки шахти, които стигат до подпочвена вода. 16, или 17 кладенеца имаме досега проучени. Всички те са сами по себе си забавни. Най-забележителни са тези от класическия и ранно елинистическия интервал, които откакто са били употребявани известно време, са престанали да бъдат източници на вода, а са били употребявани като депа за изхвърляне на скотски остатъци, трупове или елементи от трупове на животни. А единия от тях, този от ранната елинистическа ера, е бил употребяват и като място за наказаните на гибел, по този начин да го назовем, защото намерихме от вътрешната страна три скелета на възрастни човеци, през известно разстояние един от различен. Тоест, единият е заровен, напълнен е до едно равнище кладенецът, втори, като долните два би трябвало да отбележим, за единия сме сигурни, а за другия по обстановката на намиране ни подсказва, че тези хора са починали на място. Тоест, те известно време са били живи в кладенеца.
Изхвърлени са били там, може би.
Именно, те са оставени там, евентуално като в килия, от която те няма по какъв начин да се измъкнат, това е дълбока шахта 2-3 метра, от която без стълба няма по какъв начин да излезеш.
Какво друго доказателство дават тези кладенци, за какво са били употребявани по по-различен метод?
Това е забавно, до момента ние не знаем различен селищен обект с толкоз доста кладенци. Значи, с цел да са го избирали хората да живеят на това място през толкоз доста интервали, то значи, че тук изискванията са били доста удобни. Имало е дребна река, която е минавала около южната външна страна на обекта. Това е един дребен приток на Марица, който през днешния ден е канализиран. Но очевидно този водоизточник не е бил непрекъснат и евентуално лятно време е пресъхвал, което е налагало хората да копаят тези кладенци. Въпреки този неустойчив източник на вода, очевидно обаче е имало други запаси, които са ги карали да изберат това място. Дали това е трасето на Via Diagonalis, който без подозрение повтаря по-ранни пътни артерии от времето най-малкото на желязната ера, най-вероятно още от времето на праисторията. Дали този път ги е атрактираль или пък има други запаси, които ние все още не сме открили, не можем да кажем към този стадий. За благополучие, имаме закрепен, утвърден план от Министерството на културата, който ще бъде финансиран и наесен ще създадем търсене на археологически обекти точно тук в региона на село Скутаре, Рогош и тази част на Пловдив. Така че с цялостни теренни обхождания безусловно ще минем през всяка равнища, всеки терен, тъй че да изградим една оптимално цялостна археологическа карта на региона и вследствие на тези проучвания, се надяваме да можем повече да отговорим какви са тези атрактивни бонуси, които са предиздвикали хората да дойдат и да се населят в това място.
Може ли по това, което сте разкрили досега да се съди какво е било популацията - дали е било богато, дали е било по-бедно?
Това, което можем да кажем е, че сигурно това не е градско население, това са хора, които са били ангажирани със селско стопанство. Разбира се, не можем да генерализираме и да кажем за всички хора, които са живели тук. Както загатнах, това са обособени исторически интервали и селището се е меняло, в един интервал едни хора са го населявали, в различен интервал - други. Все отново обаче, това са хора, заети със селско стопанство главно, със скотовъдство, евентуално и земеделско произвеждане. Но отново следва да кажем за всеки един обособен интервал, което ще стане един много дълъг роман. Това, което е най-ясно може би, е за късните интервали, по времето на античността и на Средновековието. За този интервал имаме данни за едни оградни зидове, едни огради, които затварят огромни пространства. До момента интерпретацията ни беше, че това евентуално са места, където е защитаван добитък, защото приказваме за огромни площи по декар-два, че и повече площи, които са заградени. След последното обаче цялостно разчистване на обекта и фотосите с дронове, които направихме, в действителност установихме, че част от тези траншеи са проведени в една система и това ни навежда на мисълта, че имаме една укрепителна система с дървени огради, които са употребявали. Но за това ни би трябвало още малко време, с цел да можем да кажем повече. Нещата стават още по-интересни, защото през Средновековието очевидно тъкмо тази част тук, каква повърхност не знаем е по този начин сносно предпазена. Близостта на Via Diagonalis обяснява нуждата от едни такива укрепления, само че само за Средновековието имаме едни такива данни. За римския интервал, интервала на античността още веднъж имаме жилищата, или най-малко структурите, които считаме, че са жилища с надълбоко вкопани изби или не толкоз надълбоко, са ситуирани на огромно разстояние едно от друго, което още веднъж приказва, че та са имали огромни дворни пространства между тях, това както и съществуването на доста питуси. Питусите са тези огромни глинени съдове в по-съвременния език наричани делви. Те са доста огромни за предпазване на продукция, и в избрани зони, нормално наоколо до жилищата има скупчване от такива, те са постоянно вкопани в земята по 10-15. Близостта им допуска, че там е имало навеси, които са ги покривали. Но точно съществуването към този момент на няколко групи от такива питуси, едните ще можете да ги видите и да ги заснемете, приказва още веднъж за аграрни темперамент на селището тук през този интервал.
А може и някое богатство да изникне?
Разбира се, съкровищата няма логичност къде могат да изникнат. Те могат да изникнат постоянно, в миг на заплаха някой скрива скъпи предмети, нормално монети и други железни предмети и след това нещо се случва с него, че не може да се върне и да си ги вземе. Интересното е, че макар, че тук обектът е ситуиран на този централен път, нямаме данни за нито един от интервалите за някакви трагични събития, като опожаряване, набези. Дори от всички находки, които имаме, имаме единствена стрела, една или две, от находките през всичките години, което приказва, че не е имало някакви борби, никой от тези селища не е умрял по трагичен темперамент. Това много ни затруднява, мъчно се изследват жилищни структури, когато те не са горели. Трудно се хващат границите им, открива се материалът от който са построени. Но това са провокациите на археологията.
До по кое време ще бъдете тук, какъв брой време имате?
Срокът ни е до 15 август, следва да се оправим с този период.
До тогава завършва изследването, по този начин ли?
Приключваме в този имот. Следва комисия на Министерство на културата, която ще одобри вероятно нашата работа за приключена и ще освободи терена за осъществяване на капиталовото желание. Но с това селището не е изцяло проучено, проучено е в тези имоти, които се застрояват или ще бъдат застроени в близко бъдеще. Все още остават доста имоти, които занапред ще бъдат проучени, или ще останат за бъдните генерации.
Имате ли някакви догатки за това какъв брой огромно може да бъде селището?
На този въпрос, може би по-точно ще ви отговоря на есен. Сега, забавно беше, че още 2017 година, когато обектът беше регистриран, много тъкмо са изчертани границите му, на този имот в който попадаме. Съгласно границите от 2017 година, в действителност сме отвън границите на селището. Не сме очаквали нито ние, нито сътрудниците, които са взели участие, че може да се касае за толкоз огромен селищен обект. Трудно е да кажем, постоянно регистрацията на обекти единствено на подемен материал, без разкопки е предварителна и следва да се има поради, когато има един регистриран обект, че в парцелите в близост е допустимо да излязат структури, както беше в този случай.
А може ли да се каже, че това място е било също част от Пловдив?
Трудно, тъй като за по-голямата част от тези интервали си има обитаване в Пловдив. Без подозрение този обект е обвързван с Пловдив, мощно под неговото въздействие е. Тоест, за интервалите, когато Пловдив е функционирал като селищен център, това е мястото, което диктува, което постанова трендовете във всяко едно - икономическо, политическо, религиозно, културно развиване. И този обект следва да бъде обсъждан като негова сянка, или като негова външна страна. Но би трябвало да кажем, че има интервали, които записваме тук, обитаване в това населено място, които досега липсват в историята на Пловдив. Тоест, допустимо е в някои от интервалите популацията на Пловдив, заради някаква причина да се е изнесло от този град и част от него да е населявало точно това населено място. В подобен смисъл, бихме могли да кажем, че да, то е част от Пловдив.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ