Недялко Йорданов посвети творба на големия ни български поето Пенчо

Недялко Йорданов посвети творба на огромния ни български поето Пенчо Славейков като щрихова и тежкия му живот:

" Жестока орис от най-ранно детство. Заспива край пързалката на заледената Марица в Пловдив. Едва го избавят. Окуцява вечно, мъчно възстановява говора си и остава с непрекъснат недостатък. Син на стихотворец... На изключителния Петко Славейков... Започва да написа стихове. Учи в чужбина. Увлича се по модернизма. Става член на огромната четворка от кръга " Мисъл ", която води война с традиционалиста Вазов.

Животът му се прекатурва, когато среща хубавицата поетеса Мара Белчева, вдовица, брачна половинка на убития при атентата против Стамболов министър Христо Белчев. Легендарна е тяхната обич, която приключва трагично в Италия с непредвидената гибел на Пенчо.

Пенчо Славейков – един от най-големите български поети, който би получил Нобелова премия за своята " Кървава ария ", в случай че не беше си отишъл ненадейно. И Мара Белчева, посветила му най-хубавите си любовни стихове ".

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

" Пенчо, бре чети! “ беше писал татко ти, поета.

И ти цялостен живот чете... И ти цялостен живот стихове писа.

Беше още дете... И заспа на онази пързалка проклета.

И да вървиш с бастун... Цял живот... Тъй ориста ориса...

Оживя... Проговори... Колко мъчно... Със мудни рефлекси...

А пък млад... И хубав... И малтретиран от мисъл тревожна.

Ти, суровият мъж... Ти – обзет от мрачни комплекси.

Твойта странна лирика... Твойта тъмна орис невъзможна.

Без жена... Без деца... Тъй живееше ти... Горд отшелник...

Но ориста от време на време е добра... И за теб милостива.

Срещна тази жена... Овдовяла... Нещастна... Страхотна.

Мара Белчева... Сякаш парадокс... Но със тебе щастлива.

И такава обич... И години... И странни обрати...

Други стихове, други поеми към този момент си писал...

Свойта " Кървава ария “... И твоите трима другари!

Петко Тодоров... Яворов... Доктор Кръстев... Списание " Мисъл “.

Неразбран и намразван за своя темперамент абсурден.

Нестандартен поете... Поете високомерен и чалнат...

И напускаш България... И поемаш по пътя съдбовен...

за ръка с любовта си... Самотни... В страната на Данте.

И най-сетне успокоение... Тя е щастлива до тебе...

Но инсултът неочакван!. И гибелта... Най-последната строфа!

И в градчето Брунате... Сам самичка... Как те погребва.

И след девет години те придвижва още веднъж във София.

Да си покрай нея... Да идва и да си поплаква...

И още веднъж да написа за теб свойте стихове скръбни.

Каква светла обич... Цял живот единствено теб да чака.

И след толкоз време още веднъж да те прегърне.

Колко шумно е през днешния ден... Преминава гръмовно трамваят...

Колко доста години... Събития... Спомени... Дати...

Дечурлига се гонят... И за нищо не желаят да знаят...

И се качват на пейката, дето сте двама с татко ти...