Д-р Щонова: Всичко бе в кръв, като гейзер! Тогава се появи той
" Наоколо по земята всичко беше в кръв, несъмнено имаше към половин литър... струята се изстрелваше нагоре от някакъв кръвоносен съд, сходно гейзер и капките летяха на всички места.
Приличаше на огнен вулкан, бълващ алена лава, която се издига на към метър над земята ", написа д-р Неделя Щонова във Facebook. И прибавя:
" В първия момент се зачудих това артериална кръв ли е, венозна ли е? Но всичко се случва ненадейно, за секунди, с мой непосредствен. Не припаднах. Озовахме се в незабавното.
При доцент доктор Кирил Атлиев - шеф на Спешно поделение в Университетска болница " Свети Георги ", Пловдив.
Голям. По-голям. Най-голям! Той! Доц. доктор Кирил Атлиев. Фар в мрака! Истински доктор. Дълбок и овладян. Той знае цената на всяка дума. Работи с умеене, усеща всичко и остава извънредно невъзмутим.
Точен, хуманен, спокоен... само че и бърз... слуша, гледа, работи, успокоява страхове всевъзможни, демонстрира необикновено възприятие за комизъм... до момента в който овладява всякаква неотложност.
Абсолютно прелестен доктор.
При това с душа.
Благодарим ти, доцент Атлиев.
Бъди блажен и здрав!
Всичко мина и приключи добре.
Тръгваме си от незабавното.
На излизане от залата се загледах в операционната лампа и чувам какво приказва идващият пристигнал пациент, до момента в който доцент Атлиев се занимава с крайници му:
- Ей тоя човек... виждаш ли го...?! - ми споделя пациентът и сочи доцент Атлиев. - Той е огромна работа, Бог е. Без него, щях да си изгубя пръстите на краката, щяха да ми ампутират крайници дори. От Варна пристигам. Аз съм с диабет от дълги години... малко се занемарих с контрола... само че имам дете на 8 години... момиченце... остани, с цел да ти я покажа... чакахме я да се появи толкоз дълги години, 3 несполучливи опита инвитро във Варна правихме, тя стана от четвъртия... в Тутракан го направихме четвъртото инвитро... и това по този начин чакано дете... в този момент ще има татко... със съхранени пръсти и непокътнат крак... посредством само на него - споделя мъжът и все гледа към доцент Атлиев като правилно кученеце - с обич, честност, горделивост и смайващо боготворене - щото на всички места другаде ме бяха отписали... и щяха да ми ампутират крайници....
В болничното заведение... постоянно разбираш, какъв брой особено нещо е животът.
И човещината.
И да... технологиите, изкуственият разсъдък и всевъзможни други такива кодиращи логаритми и високоразвити интелигентни платформи са тук, завлядяват ни, заплашват ни, вредят, споделят... че един ден те ще убият нас и човешката раса.
Но... до момента в който на света има доцент доктор Кирил Атлиев и лекари, като него... които... ни оказват помощ да намерим себе си и ориста си... които се раздават от сърце за сърцата на познати и непознати...
Този свят, няма да изчезне!
А ще наподобява...
като очите на баба... най-честните очи на света...
като корени... цялостни с живот и родили красива дъга в цветовете
като шестгодишно дете... което тича напред и хвнало за ръчичка звездния свод
като орлица, обхванала дребните си орлета... със своите топли, разранени криле...
като вятър... който не се кланя питомен
като горест... която се усмихва и ухае на бор, на цветя, на топъл самун и на пролет
като Кирил Атлиев
като една цивилизация... в която отчаянието не нахлува... а вярата почтено коленичи... само че с взор нагоре... към небето, към звездите, към слънцето или към лампата в операционната...
… само че нагоре!
Към небесните пътища.
И в молитвена благодраност ".
Приличаше на огнен вулкан, бълващ алена лава, която се издига на към метър над земята ", написа д-р Неделя Щонова във Facebook. И прибавя:
" В първия момент се зачудих това артериална кръв ли е, венозна ли е? Но всичко се случва ненадейно, за секунди, с мой непосредствен. Не припаднах. Озовахме се в незабавното.
При доцент доктор Кирил Атлиев - шеф на Спешно поделение в Университетска болница " Свети Георги ", Пловдив.
Голям. По-голям. Най-голям! Той! Доц. доктор Кирил Атлиев. Фар в мрака! Истински доктор. Дълбок и овладян. Той знае цената на всяка дума. Работи с умеене, усеща всичко и остава извънредно невъзмутим.
Точен, хуманен, спокоен... само че и бърз... слуша, гледа, работи, успокоява страхове всевъзможни, демонстрира необикновено възприятие за комизъм... до момента в който овладява всякаква неотложност.
Абсолютно прелестен доктор.
При това с душа.
Благодарим ти, доцент Атлиев.
Бъди блажен и здрав!
Всичко мина и приключи добре.
Тръгваме си от незабавното.
На излизане от залата се загледах в операционната лампа и чувам какво приказва идващият пристигнал пациент, до момента в който доцент Атлиев се занимава с крайници му:
- Ей тоя човек... виждаш ли го...?! - ми споделя пациентът и сочи доцент Атлиев. - Той е огромна работа, Бог е. Без него, щях да си изгубя пръстите на краката, щяха да ми ампутират крайници дори. От Варна пристигам. Аз съм с диабет от дълги години... малко се занемарих с контрола... само че имам дете на 8 години... момиченце... остани, с цел да ти я покажа... чакахме я да се появи толкоз дълги години, 3 несполучливи опита инвитро във Варна правихме, тя стана от четвъртия... в Тутракан го направихме четвъртото инвитро... и това по този начин чакано дете... в този момент ще има татко... със съхранени пръсти и непокътнат крак... посредством само на него - споделя мъжът и все гледа към доцент Атлиев като правилно кученеце - с обич, честност, горделивост и смайващо боготворене - щото на всички места другаде ме бяха отписали... и щяха да ми ампутират крайници....
В болничното заведение... постоянно разбираш, какъв брой особено нещо е животът.
И човещината.
И да... технологиите, изкуственият разсъдък и всевъзможни други такива кодиращи логаритми и високоразвити интелигентни платформи са тук, завлядяват ни, заплашват ни, вредят, споделят... че един ден те ще убият нас и човешката раса.
Но... до момента в който на света има доцент доктор Кирил Атлиев и лекари, като него... които... ни оказват помощ да намерим себе си и ориста си... които се раздават от сърце за сърцата на познати и непознати...
Този свят, няма да изчезне!
А ще наподобява...
като очите на баба... най-честните очи на света...
като корени... цялостни с живот и родили красива дъга в цветовете
като шестгодишно дете... което тича напред и хвнало за ръчичка звездния свод
като орлица, обхванала дребните си орлета... със своите топли, разранени криле...
като вятър... който не се кланя питомен
като горест... която се усмихва и ухае на бор, на цветя, на топъл самун и на пролет
като Кирил Атлиев
като една цивилизация... в която отчаянието не нахлува... а вярата почтено коленичи... само че с взор нагоре... към небето, към звездите, към слънцето или към лампата в операционната...
… само че нагоре!
Към небесните пътища.
И в молитвена благодраност ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ