Впечатляващи находки откриха археолозите в Хераклея Синтика
Над 15 теракотени фигурки и още 8 балсамария откриха археолозите в следващия разрушен от иманяри през Античността гроб от Западния некропол на Хераклея Синтика.
Намерени са и отчасти обгорели кости. Според ръководителя на избавителните разкопки проф. доктор Людмил Вагалински погребението е от II-I век прочие Хр., най-малко по първични данни.
Келтска богиня Епона евентуално е изобразена като дамата, яздеща кон, която сподели Archaeologia Bulgarica след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния към този момент гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика.
Всички останали теракоти си наподобяват: тялото е в изправено състояние, обгърнато с химатион; дясната ръка е под него, а лявата придържа края му.
" През ІІ-І в. прочие Хр. тази иконография символизира по-скоро дамата въобще, в сравнение с съответно провидение – разяснява ръководителят на избавителните разкопки проф. доктор Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). – Не мога още да кажа за какво са толкоз доста и дали погребението е на жена, следва дребното обгорели кости да бъдат дадени на антрополог. За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към наличие на гали/келти в района. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на цар Персей в борбите им против римляните по време на Третата Македонска война (171-168 година прочие Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общественост от гали, само че не знаем какво е станало с тях след решаващата борба при Пидна “.
В митологията на галите Епона е измежду най-почитаните божества. Смятала се е за настойничка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като провидение, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното.
Намерени са и отчасти обгорели кости. Според ръководителя на избавителните разкопки проф. доктор Людмил Вагалински погребението е от II-I век прочие Хр., най-малко по първични данни.
Келтска богиня Епона евентуално е изобразена като дамата, яздеща кон, която сподели Archaeologia Bulgarica след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния към този момент гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика.
Всички останали теракоти си наподобяват: тялото е в изправено състояние, обгърнато с химатион; дясната ръка е под него, а лявата придържа края му.
" През ІІ-І в. прочие Хр. тази иконография символизира по-скоро дамата въобще, в сравнение с съответно провидение – разяснява ръководителят на избавителните разкопки проф. доктор Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). – Не мога още да кажа за какво са толкоз доста и дали погребението е на жена, следва дребното обгорели кости да бъдат дадени на антрополог. За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към наличие на гали/келти в района. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на цар Персей в борбите им против римляните по време на Третата Македонска война (171-168 година прочие Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общественост от гали, само че не знаем какво е станало с тях след решаващата борба при Пидна “.
В митологията на галите Епона е измежду най-почитаните божества. Смятала се е за настойничка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като провидение, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ