Само на 30 км от Пловдив: Природен феномен без аналог у нас е запазен в автентичния си вид
На 30 км от Пловдив може да се види една от най-загадъчните археологически находки на територията на България.
Ситовският надпис е неразчетен надпис в Родопите от рунообразни знаци на незнайна книжовност. Този надпис няма аналог в историята по нашите земи.
Надписът е издълбан върху загладена част от канара с форма на хоризонтално ситуирана лента с дължина почти 3,4 метра и широчина 23–30 см.
Скалният масив, на който е издълбан надписът, се крепи на пет камъка. Върху един от тях е разпознат облик на Богинята майка от епохата на неолита, а различен един от камъните е отъждествен на песъчлив часовник.
Изложени са няколко съществени хипотези за авторството на надписа – тракийска, келтска, готска, сармато-аланска и славянска. Според тракийските хипотези надписът употребява или лични рунически знаци на траките, или писмеността на бесите, основана от свещеник Никита Ремесиански. Готската догадка сходно на множеството други догатки свързва надписа с руните, а не с готската писменост, основана в тези земи от епископ Вулфила.
Артефактът се намира покрай китното родопско селце Ситово, единствено на 32 км. от Пловдив. Открит е от доктор Александър Пеев, ръководител на Пловдивското археологическо сдружение през 1928 година, когота е бил заведен там от локални горски чиновници.
Ситовският надпис “ се намира на 1 km разстояние от местността Щуда града. Много евентуално е надписът да е синхроничен на крепостта, светилището и селището.
През 1893 година българският етнограф и фолклорист Стою Шишков прави изложение на с. Ситово, в което загатва, че директно след селото на 30 минути разстояние се намира " стръмнината Щута града “, за която има всякакви предания от остаряло време, за доста огромни каменни пещери и издълбани в скалите " облици на человеци и на други животни, изписани дори в целия им облик, като да вземем за пример змия изписана, человек и други такива “.
Ситовският надпис е неразчетен надпис в Родопите от рунообразни знаци на незнайна книжовност. Този надпис няма аналог в историята по нашите земи.
Надписът е издълбан върху загладена част от канара с форма на хоризонтално ситуирана лента с дължина почти 3,4 метра и широчина 23–30 см.
Скалният масив, на който е издълбан надписът, се крепи на пет камъка. Върху един от тях е разпознат облик на Богинята майка от епохата на неолита, а различен един от камъните е отъждествен на песъчлив часовник.
Изложени са няколко съществени хипотези за авторството на надписа – тракийска, келтска, готска, сармато-аланска и славянска. Според тракийските хипотези надписът употребява или лични рунически знаци на траките, или писмеността на бесите, основана от свещеник Никита Ремесиански. Готската догадка сходно на множеството други догатки свързва надписа с руните, а не с готската писменост, основана в тези земи от епископ Вулфила.
Артефактът се намира покрай китното родопско селце Ситово, единствено на 32 км. от Пловдив. Открит е от доктор Александър Пеев, ръководител на Пловдивското археологическо сдружение през 1928 година, когота е бил заведен там от локални горски чиновници.
Ситовският надпис “ се намира на 1 km разстояние от местността Щуда града. Много евентуално е надписът да е синхроничен на крепостта, светилището и селището.
През 1893 година българският етнограф и фолклорист Стою Шишков прави изложение на с. Ситово, в което загатва, че директно след селото на 30 минути разстояние се намира " стръмнината Щута града “, за която има всякакви предания от остаряло време, за доста огромни каменни пещери и издълбани в скалите " облици на человеци и на други животни, изписани дори в целия им облик, като да вземем за пример змия изписана, человек и други такива “.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ