На 19 октомври ми се наложи да се прибера към

На 19 октомври ми се наложи да се прибера към у дома с рейс номер 18 от колелото против Централна гара. Беше към обяд, защото преди малко бях се придвижила от ВМИ до там. Така читателка на Plovdiv24.bg стартира сигнала си до медията ни. И прибавя:

Имаше много възпитаници и още 4-ма възрастни, които чакахме на спирката. Дойде рейс и водачът отвори двете порти. Изчакахме с децата търпеливо да слязат пасажерите и тръгнахме да се качваме, надлежно една част се качиха от вратите към водача, а аз и другите деца бяхме по-близо до задните порти, в случай, че аз даже едвам се движа, за мен беше още по-удобно.

В момента, в който останахме последни 3-ма индивида, детето преди мен понечи да се качи и водачът затвори вратите, притискайки го сред тях. Изпаднах в потрес. Детенцето се изчерви и беше шокирано, сигурно го е и заболяло, а от рейса се чуваше ядосаният водач по какъв начин вика и мъмри, че не можело оттова да се качваме, тъй като нямало да си платим по този начин билетчетата.

И детенцето се качи при връстниците си от предните порти. Аз пропуснах този рейс. Не можех да допускам по какъв начин за следващ път пловдивските водачи на градски превоз демонстрират аргогантното си държание и непукизъм.

Имам и още случаи с линия 44 и 99. За линия 44 ще приложа снимков материал. Там водачите качват пасажери до неразбираемост. Няма въздух и парно пуснато - който издържи, издържи, който не - заплаща билетче и слиза на идната спирка, както ми се е случвало на мен персонално също след 10-часов работен ден.

Пълен парадокс е придвижването с градски превоз в този по този начин хубав град! Байганьовщината надвива от ден на ден и повече с всеки минал ден!