МС реши: Ограничават част от функциите на главния прокурор
Министерският съвет утвърди промени и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които подсигуряват успеваемостта на наказателното произвеждане. С тях се извършват поети от страната задължения по Националния проект за възобновяване и резистентност, както и заложени цели в Програмата за ръководство на Република България за интервала 2025 година - 2029 година
В Наказателно-процесуален кодекс се вкарват експлицитни учредения, при които основният прокурор може да анулира разпореждане за преустановяване на наказателното произвеждане. В настоящия закон е планувано това да става в " изключителни случаи “, което е причина за неизясненост в използването на закона и неустановеност в правното състояние на обвинените. Предлага се намесата на основния прокурор в тези случаи да става при: определяне на неистинен доказателства, закононарушение от страна на прокурор или проверяващ орган по отношение на присъединяване в наказателното произвеждане, незнайни на прокурора условия или доказателства от значително значение за делото, решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи във връзка със съответното произвеждане. Така изключителната интервенция на основния прокурор в правната сфера на обвинените в бъдеще ще почива на ясно дефинирани, експлицитни и одобрени в правосъдната процедура учредения, което е гаранция за съблюдаване на правата както на обвинените, по този начин и на всички участници в процеса. Измененията удовлетворяват стандартите на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и дават отговор на констатации от самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България.
Друго изменение вкарва опция за делене на делото в правосъдна фаза в осъществяване на решения на Европейски съд по правата на човека, както и за превъзмогване на на практика компликации в правосъдната фаза на процеса. Въпросът за разделянето ще се разисква в границите на разпоредителното съвещание, когато съдът ще може да отдели материалите за неиздирените или неявили се без уважителни аргументи подсъдими, както и за обвиняем, изпаднал в кратковременно разстройство на съзнанието, включващо вменяемостта или тежко болен.
Материалите могат да се отделят в независимо дело, разпределено на нов правосъден състав. Така ще се подсигурява успеваемостта на процеса, защото отсъствието на един обвиняем няма да е спънка той да продължи по отношение на останалите. Промяната пази също и правата на потърпевшите.
Одобрено през днешния ден от държавното управление допълнение в Наказателно-процесуален кодекс дава опция на потърпевшите или техните наследници да желаят от съда ускорение на наказателното произвеждане и преди да е повдигнато обвиняване, в случай че е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното произвеждане и за това време никой не е притеглен като обвинен. Съдът, от своя страна, може да даде наложителни инструкции по отношение на използването на закона. Новото ускорително средство е гаранция за потърпевшия против безучастие или умишлено игнориране на избрана версия. Това е залегнало като рекомендация във всички решения на Комитета на министрите на съдебна експертиза по осъществяване на групата каузи С.З./Колеви против България и е още една гаранция за правото на потърпевшите на ефикасен углавен развой.
Разширява се правосъдният надзор при преустановяване или прекъсване на следствия от прокурор. В тези случаи към съда могат да се извърнат държавният орган, подал сигнал за разследваното закононарушение, както и Комисията за противопоставяне на корупцията, Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество, Агенцията за държавна финансова ревизия и Сметната палата, даже в случай че следствието не е по техен сигнал. Последните могат да апелират пред съда прекъсването и прекратяването на следствия за корупционни закононарушения, осъществени от хора на обществени длъжности - длъжностно заграбване, умишлена занемареност, подписване на неизгодна договорка, обособени закононарушения по работа, рушвет, в това число ходатайство към рушвет, търговия с въздействие, както и свързани с тях, като изпиране на пари, обособени закононарушения срещу финансовата и данъчната система, документни закононарушения. Основни последствия на тези закононарушения са вредата за публичния интерес и най-много, разрушаването на доверието в държавните институции.
В Наказателно-процесуален кодекс се вкарват експлицитни учредения, при които основният прокурор може да анулира разпореждане за преустановяване на наказателното произвеждане. В настоящия закон е планувано това да става в " изключителни случаи “, което е причина за неизясненост в използването на закона и неустановеност в правното състояние на обвинените. Предлага се намесата на основния прокурор в тези случаи да става при: определяне на неистинен доказателства, закононарушение от страна на прокурор или проверяващ орган по отношение на присъединяване в наказателното произвеждане, незнайни на прокурора условия или доказателства от значително значение за делото, решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи във връзка със съответното произвеждане. Така изключителната интервенция на основния прокурор в правната сфера на обвинените в бъдеще ще почива на ясно дефинирани, експлицитни и одобрени в правосъдната процедура учредения, което е гаранция за съблюдаване на правата както на обвинените, по този начин и на всички участници в процеса. Измененията удовлетворяват стандартите на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и дават отговор на констатации от самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България.
Друго изменение вкарва опция за делене на делото в правосъдна фаза в осъществяване на решения на Европейски съд по правата на човека, както и за превъзмогване на на практика компликации в правосъдната фаза на процеса. Въпросът за разделянето ще се разисква в границите на разпоредителното съвещание, когато съдът ще може да отдели материалите за неиздирените или неявили се без уважителни аргументи подсъдими, както и за обвиняем, изпаднал в кратковременно разстройство на съзнанието, включващо вменяемостта или тежко болен.
Материалите могат да се отделят в независимо дело, разпределено на нов правосъден състав. Така ще се подсигурява успеваемостта на процеса, защото отсъствието на един обвиняем няма да е спънка той да продължи по отношение на останалите. Промяната пази също и правата на потърпевшите.
Одобрено през днешния ден от държавното управление допълнение в Наказателно-процесуален кодекс дава опция на потърпевшите или техните наследници да желаят от съда ускорение на наказателното произвеждане и преди да е повдигнато обвиняване, в случай че е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното произвеждане и за това време никой не е притеглен като обвинен. Съдът, от своя страна, може да даде наложителни инструкции по отношение на използването на закона. Новото ускорително средство е гаранция за потърпевшия против безучастие или умишлено игнориране на избрана версия. Това е залегнало като рекомендация във всички решения на Комитета на министрите на съдебна експертиза по осъществяване на групата каузи С.З./Колеви против България и е още една гаранция за правото на потърпевшите на ефикасен углавен развой.
Разширява се правосъдният надзор при преустановяване или прекъсване на следствия от прокурор. В тези случаи към съда могат да се извърнат държавният орган, подал сигнал за разследваното закононарушение, както и Комисията за противопоставяне на корупцията, Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество, Агенцията за държавна финансова ревизия и Сметната палата, даже в случай че следствието не е по техен сигнал. Последните могат да апелират пред съда прекъсването и прекратяването на следствия за корупционни закононарушения, осъществени от хора на обществени длъжности - длъжностно заграбване, умишлена занемареност, подписване на неизгодна договорка, обособени закононарушения по работа, рушвет, в това число ходатайство към рушвет, търговия с въздействие, както и свързани с тях, като изпиране на пари, обособени закононарушения срещу финансовата и данъчната система, документни закононарушения. Основни последствия на тези закононарушения са вредата за публичния интерес и най-много, разрушаването на доверието в държавните институции.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ