Криминален психолог: Майката на детето, убило баща си полицай, цял живот ще си казва Ако...
Криминалният психолог Неделчо Стойчев е роден на 18 декември 1959 година в Пловдив Завършил логика на психиката в Софийския университет. От 1992 до 1997 година е психолог в Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи. Между 1997 и 1998 година е теоретичен помощник I-ва степен. От 1998 – 2009 година е шеф на бранш в Института по логика на психиката. От 2009 година до 2013 година е шеф на Института по логика на психиката. През 2014 година е шеф на кабинета на вътрешния министър Йордан Бакалов. От 2014 до 2016 година е заместник-ректор на Академията на Министерство на вътрешните работи. От 2016 година е ректор на Академията на Министерство на вътрешните работи до пенсионирането си през декември 2019 година Преподавател по логика на психиката в Софийския университет и в Академията на Министерство на вътрешните работи. Ето какво сподели той в изявление за:
- Доц. Стойчев, дете простреля татко си служител на реда в Пловдив. Как ще се отрази това на живота и на душeвността му, господин Стойчев?
- Това е същинска драма за цялото семейство и най-много за детето. Случката носи доста мощен прочувствен заряд и травматичен темперамент. Това е действително едно непредумишлено ликвидиране, за което обаче възприятието за виновност ще бъде извънредно мощно, най-вероятно през целия живот на това дете.
Не знам по какъв метод би трябвало да се подходи към него в тази ранна възраст, само че и по-късно, с цел да има усмиряване и превъзмогване на този травматичен епизод. Травмата няма по какъв начин да бъде напълно преодоляна. Чувството за виновност е голямо. В такива случаи си споделяме: “Ако бях там, можех да му оказа помощ ", “Ако не бяхме отишли еди-къде си, това можеше да не се случи. " Тези травматични епизоди постоянно прерастват в посттравматично стресово разстройство, което е една усложнена реакция във времето. Не единствено детето ще има такива травматични прекарвания, само че и неговата майка, която най-вероятно ще споделя: “Трябваше аз да го виждам ".
- Може ли да се стигне до цялата истина единствено с диалози с дете на 7 година?
- Това е тежка обстановка с травматично прекарване, каквото момчето е претърпяло при изстрела, който несъзнателно е произвело и татко му е умрял. Трябва да мине известно време, с цел да може да преминат тези първични прочувствени реакции и потрес, когато съзнанието е затъмнено. Една от особеностите на защитните функционалности на човешкото схващане е, че спомените за известно време се заличават в съзнанието. Така човек се приспособява към обстановката, в която е изпаднал. Нужно е време, с цел да изплува същинският спомен.
- Трудни събеседници ли са децата в тази обстановка?
- Да. При тях контузията е доста по-силна, в сравнение с при възрастните. Несъзнателно се задейства защитният механизъм посредством безмълвие и отвращение за контакт. Много постоянно, с цел да се съхраним от едно такова травматично прекарване, ние изтласкване загатна. Но би трябвало да пристигна някакъв интервал от живота, преживелица или тласък, който да накара индивида да си спомни. От една страна, децата изтласкват загатна, с цел да не се травмират. Понякога, даже и когато не е директно забъркано, детето е склонно да фантазира, да изкривява действителността. Всички го вършим, с цел да можем да поддържаме вътрешния си баланс
- Какво може да накара едно дете да вземе револвер, в случай че не му е даден в ръцете?
- Имало е доста такива случаи през годините. Обикновено на детето му се дава достъп до оръжието. Дори може да се възприема като геройска постъпка да му се даде револвер, да стреля с него. В случая от Пловдив евентуално става дума за немарливост от страна на възрастния. Такива произшествия с неволни изстрели се получават, когато е пропуснат патронът в цевта. Даваш револвера, вадиш пълнителя, обаче забравяш да извадиш патрона, който е в цевта.
- Преди месеци друго дете във Враца простреля братовчед си. Месец по късно отново дете простреля друго на рожден ден в Арбанаси. Защо българинът е толкоз безгрижен към оръжията си?
- Не може всички случаи да се обобщават. Става дума за съответни хора, които се отнасят по-лекомислено или се е използвал алкохол. Тогава няма надзор и дете взема оръжията, с които е имало опция да борави и преди този момент. Момчетата се разпознават с модела на държание на бащите си. Ако бащата е завързан към оръжието, децата нормално се пробват да ги копират. Много постоянно бащите дават на децата да боравят с оръжията им.
- Далеч ли е България от всеобщите убийства, които се случват в учебните заведения в Съединени американски щати?
Да. Масовите убийства са свързани с доста тежки травматични прекарвания на причинителите. Те се усещат тотално фрустрирани в избрана среда, на която отмъщават. Ако разровим аргументите на по този начин наречения пусков фактор, с цел да може дете, юноша или даже възрастен да отиде у дома, да вземе револвер и да се върне там, където работи или учи, и да стартира да стреля, той е претърпял някаква прочувствена или материална вреда. Тя може да е незначителна, само че за него е от висока субективна значителност. И след това се чудят по какъв начин този несретник е направил това. Но има капка, която прелива чашата.
Тази нарцистична контузия не може да се преодолее по различен метод, с изключение на да унищожи причинителите на неговото страдалчество. Писали му двойка, изгонили го от учебно заведение, преместили го в различен клас, уволнили го от работа, жена му го напуснала. Тези хора нямат вътрешен запас, с цел да преодолеят нарцистичната контузия. В Съединени американски щати има причина за тези събития. Това е лицемерният морал. Там хората са научени, че учебното заведение, властта, работодателите постоянно постъпват вярно и зачитат човешките права.
Държи се на християнския морал, на полезностите. А в практиката всичките тези неща са тотално незачитани и оттова се получава срив в доверието към институциите. Когато се натрупват отрицателни прекарвания и контузии, те няма какво друго да създадат, с изключение на да отидат и да се опитат да разтоварят прочувствената си незадоволеност, като упражнят принуждение. В България нямаме такива случаи, не сме чак толкоз лицемерни.
- Защо е толкоз значимо за хората да носят оръжие? Пистолети, ножове и спрейове пълнят даже дамските чанти. В колите има бухалка, щанга...
- Чувството за сигурност и правдивост е надълбоко нарушено през последните 35 година Отпаднаха доста вътрешни и външни задръжки в държанието на хората. Вече не е съвременно да си учтив, не е съвременно да спазваш разпоредбите. Непрекъснато се постанова този неолиберален мироглед, че човек би трябвало да бъде себе си, което от позиция на логиката на психиката значи да не зачиташ другите хора, да си надъхан егоцентрично, ориентиран към личните си стремежи. Има обща неустановеност в цяла Европа.
Мигрантската вълна да вземем за пример. Логично е хората да помислят за сигурността си и по тази причина носят револвери, ножове, спрейове - поради рисковата среда. Други имат револвери, тъй като по този метод показват превъзходство над другите, това поддържа егото им. Често мъже, които имат по-дълбоки комплекси за непълноценност, се пробват да компенсират това посредством владеене на разнообразни скъпи движимости. Една от които е оръжието.
- Как се промени престъпността през днешния ден спрямо времето, когато бяхте в Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи?
- Няма фрапантна разлика. Нищо не може да се прикрие, както беше при социализма. Има растеж на насилствените закононарушения поради неналичието на самостоятелни задръжки в държанието на хората. Колкото и институциите да подхващат ограничения, те не може да наложат тирания или някакви крути насилствени ограничавания по отношение на хората, които нямат вътрешния запас да съблюдават разпоредбите и да зачитат достолепието на другия. Ниският предел на самоконтрол и задръжки води до непрекъснати случаи на принуждение. Като всичко това доста постоянно се катализира след използването на алкохол. Колкото и да наподобява парадоксално за някои хора, не използването на опиати, а на алкохол.
- Домашното принуждение също се усилва, а постоянно алкохолът е част от казуса. Защо не може да се реши, макар че непрекъснато се вземат ограничения?
- Насилниците постоянно се показват и за жертви. В този случай има постоянно някаква незаконна симбиоза, в която жертвата дава опция на насилника да се усеща мощен. Всъщност той държи тази жертва, с цел да усъвършенства персоналното си самочувствие. Тоест той има проблем с дамите от най-ранна възраст. Това е връзката на момчето с майката. Една майка, която е била несъответстваща или е изземвала ролята на бащата, постоянно може да докара сина си до такава степен, че дамите да са за него хора от второкласен. Не е правилно, че това е присъща линия на българина. По-скоро това са произшествия, на които се обръща внимание, когато се натрупат за малко време.
Проблемът е, че когато има данни за подобен принудител, не би трябвало да се чака да се стигне до тежката телесна щета или до убийството на жертвата, а би трябвало да се вземат ограничения по-рано, и то от околните на жертвата. В началото доста насилници са обаятелни, чаровни, само че и положителни манипулатори. Умеят да примамват жертвата, да ѝ внушават възприятие на виновност.
Дори се показват за жертви, и то доста сполучливо. Един прочут артист беше набил колежка и внезапно се оказа, че той надали не е имал право. Не, нямаш право да биеш жена, без значение какво е споделила. Семейният принудител постоянно е най-яркият представител на по този начин наречения типаж на властническия човек. Този, който е по-слаб от теб, го мачкаш и го биеш, а пък този, който е по-силен, раболепно се съгласяваш с всичките му условия.
- Въпреки това домашното принуждение пораства, както и войната по пътища. Защо не съблюдаваме разпоредбите и търсим отговорност единствено от институциите, които се борят с следствията?
Всичко е в съзнанието на хората. Чрез премиите и наказванията формираме резистентен модел на държание. Законовите санкции са тъкмо този модел на влияние. Но въпреки това социализацията е превръщането на публичните правила във вътрешни правила на държание. Всяко общество може да действа освен във връзка с формалните правила, само че и на неписаните. Тези правила, които са свързани с морала, с това, което е възможно и неприемливо, с положителното и злото.
А това се образува в фамилията, което също носи отговорност. Но да забележим и какво се постанова в обществото. Кои са героите на днешния ден? Това са хора, които действат на доста примитивно обществено ниво. Това се мултиплицира непрестанно - в попфолка, в риалити форматите, където не е нужно да си образован, а да имаш мускули, с цел да станеш суперзвезда. Младите се разпознават с този модел.
- Какво ви прави усещане от практиката ви в Министерство на вътрешните работи и в този момент, което не се е трансформирало?
- Когато има закононарушение, има вреда. За ощетените резултатът от разкриването на закононарушението е доста значим. Трябва да има почит към жертвите, на тях малко им се обръща внимание. Не единствено от позиция на логиката на психиката и на тяхното място в обществото, само че и от позиция на законодателството. Повечето закони са закрепени върху това да не се нарушат правата на причинителите на закононарушения. Дават се всевъзможни благоприятни условия с умели юристи да намерят пролуки в закона и да не изтърпяват до дъно наказването си.
Когато приказваме за резултат от системата на наказванията, би трябвало да мислим за предварителната защита на наказванията. Превенцията на наказванията не е тяхната тежест, а в систематичното им използване. Тоест, в случай че ти си направил нещо, да знаеш, че няма по какъв начин да се измъкнеш. И това образува и устойчивото възприятие за правдивост у хората. Сега то липсва. Няма по какъв начин да вярваш на институции, които не могат да ти подсигуряват стабилно възприятие за правдивост.
- Доц. Стойчев, дете простреля татко си служител на реда в Пловдив. Как ще се отрази това на живота и на душeвността му, господин Стойчев?
- Това е същинска драма за цялото семейство и най-много за детето. Случката носи доста мощен прочувствен заряд и травматичен темперамент. Това е действително едно непредумишлено ликвидиране, за което обаче възприятието за виновност ще бъде извънредно мощно, най-вероятно през целия живот на това дете.
Не знам по какъв метод би трябвало да се подходи към него в тази ранна възраст, само че и по-късно, с цел да има усмиряване и превъзмогване на този травматичен епизод. Травмата няма по какъв начин да бъде напълно преодоляна. Чувството за виновност е голямо. В такива случаи си споделяме: “Ако бях там, можех да му оказа помощ ", “Ако не бяхме отишли еди-къде си, това можеше да не се случи. " Тези травматични епизоди постоянно прерастват в посттравматично стресово разстройство, което е една усложнена реакция във времето. Не единствено детето ще има такива травматични прекарвания, само че и неговата майка, която най-вероятно ще споделя: “Трябваше аз да го виждам ".
- Може ли да се стигне до цялата истина единствено с диалози с дете на 7 година?
- Това е тежка обстановка с травматично прекарване, каквото момчето е претърпяло при изстрела, който несъзнателно е произвело и татко му е умрял. Трябва да мине известно време, с цел да може да преминат тези първични прочувствени реакции и потрес, когато съзнанието е затъмнено. Една от особеностите на защитните функционалности на човешкото схващане е, че спомените за известно време се заличават в съзнанието. Така човек се приспособява към обстановката, в която е изпаднал. Нужно е време, с цел да изплува същинският спомен.
- Трудни събеседници ли са децата в тази обстановка?
- Да. При тях контузията е доста по-силна, в сравнение с при възрастните. Несъзнателно се задейства защитният механизъм посредством безмълвие и отвращение за контакт. Много постоянно, с цел да се съхраним от едно такова травматично прекарване, ние изтласкване загатна. Но би трябвало да пристигна някакъв интервал от живота, преживелица или тласък, който да накара индивида да си спомни. От една страна, децата изтласкват загатна, с цел да не се травмират. Понякога, даже и когато не е директно забъркано, детето е склонно да фантазира, да изкривява действителността. Всички го вършим, с цел да можем да поддържаме вътрешния си баланс
- Какво може да накара едно дете да вземе револвер, в случай че не му е даден в ръцете?
- Имало е доста такива случаи през годините. Обикновено на детето му се дава достъп до оръжието. Дори може да се възприема като геройска постъпка да му се даде револвер, да стреля с него. В случая от Пловдив евентуално става дума за немарливост от страна на възрастния. Такива произшествия с неволни изстрели се получават, когато е пропуснат патронът в цевта. Даваш револвера, вадиш пълнителя, обаче забравяш да извадиш патрона, който е в цевта.
- Преди месеци друго дете във Враца простреля братовчед си. Месец по късно отново дете простреля друго на рожден ден в Арбанаси. Защо българинът е толкоз безгрижен към оръжията си?
- Не може всички случаи да се обобщават. Става дума за съответни хора, които се отнасят по-лекомислено или се е използвал алкохол. Тогава няма надзор и дете взема оръжията, с които е имало опция да борави и преди този момент. Момчетата се разпознават с модела на държание на бащите си. Ако бащата е завързан към оръжието, децата нормално се пробват да ги копират. Много постоянно бащите дават на децата да боравят с оръжията им.
- Далеч ли е България от всеобщите убийства, които се случват в учебните заведения в Съединени американски щати?
Да. Масовите убийства са свързани с доста тежки травматични прекарвания на причинителите. Те се усещат тотално фрустрирани в избрана среда, на която отмъщават. Ако разровим аргументите на по този начин наречения пусков фактор, с цел да може дете, юноша или даже възрастен да отиде у дома, да вземе револвер и да се върне там, където работи или учи, и да стартира да стреля, той е претърпял някаква прочувствена или материална вреда. Тя може да е незначителна, само че за него е от висока субективна значителност. И след това се чудят по какъв начин този несретник е направил това. Но има капка, която прелива чашата.
Тази нарцистична контузия не може да се преодолее по различен метод, с изключение на да унищожи причинителите на неговото страдалчество. Писали му двойка, изгонили го от учебно заведение, преместили го в различен клас, уволнили го от работа, жена му го напуснала. Тези хора нямат вътрешен запас, с цел да преодолеят нарцистичната контузия. В Съединени американски щати има причина за тези събития. Това е лицемерният морал. Там хората са научени, че учебното заведение, властта, работодателите постоянно постъпват вярно и зачитат човешките права.
Държи се на християнския морал, на полезностите. А в практиката всичките тези неща са тотално незачитани и оттова се получава срив в доверието към институциите. Когато се натрупват отрицателни прекарвания и контузии, те няма какво друго да създадат, с изключение на да отидат и да се опитат да разтоварят прочувствената си незадоволеност, като упражнят принуждение. В България нямаме такива случаи, не сме чак толкоз лицемерни.
- Защо е толкоз значимо за хората да носят оръжие? Пистолети, ножове и спрейове пълнят даже дамските чанти. В колите има бухалка, щанга...
- Чувството за сигурност и правдивост е надълбоко нарушено през последните 35 година Отпаднаха доста вътрешни и външни задръжки в държанието на хората. Вече не е съвременно да си учтив, не е съвременно да спазваш разпоредбите. Непрекъснато се постанова този неолиберален мироглед, че човек би трябвало да бъде себе си, което от позиция на логиката на психиката значи да не зачиташ другите хора, да си надъхан егоцентрично, ориентиран към личните си стремежи. Има обща неустановеност в цяла Европа.
Мигрантската вълна да вземем за пример. Логично е хората да помислят за сигурността си и по тази причина носят револвери, ножове, спрейове - поради рисковата среда. Други имат револвери, тъй като по този метод показват превъзходство над другите, това поддържа егото им. Често мъже, които имат по-дълбоки комплекси за непълноценност, се пробват да компенсират това посредством владеене на разнообразни скъпи движимости. Една от които е оръжието.
- Как се промени престъпността през днешния ден спрямо времето, когато бяхте в Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи?
- Няма фрапантна разлика. Нищо не може да се прикрие, както беше при социализма. Има растеж на насилствените закононарушения поради неналичието на самостоятелни задръжки в държанието на хората. Колкото и институциите да подхващат ограничения, те не може да наложат тирания или някакви крути насилствени ограничавания по отношение на хората, които нямат вътрешния запас да съблюдават разпоредбите и да зачитат достолепието на другия. Ниският предел на самоконтрол и задръжки води до непрекъснати случаи на принуждение. Като всичко това доста постоянно се катализира след използването на алкохол. Колкото и да наподобява парадоксално за някои хора, не използването на опиати, а на алкохол.
- Домашното принуждение също се усилва, а постоянно алкохолът е част от казуса. Защо не може да се реши, макар че непрекъснато се вземат ограничения?
- Насилниците постоянно се показват и за жертви. В този случай има постоянно някаква незаконна симбиоза, в която жертвата дава опция на насилника да се усеща мощен. Всъщност той държи тази жертва, с цел да усъвършенства персоналното си самочувствие. Тоест той има проблем с дамите от най-ранна възраст. Това е връзката на момчето с майката. Една майка, която е била несъответстваща или е изземвала ролята на бащата, постоянно може да докара сина си до такава степен, че дамите да са за него хора от второкласен. Не е правилно, че това е присъща линия на българина. По-скоро това са произшествия, на които се обръща внимание, когато се натрупат за малко време.
Проблемът е, че когато има данни за подобен принудител, не би трябвало да се чака да се стигне до тежката телесна щета или до убийството на жертвата, а би трябвало да се вземат ограничения по-рано, и то от околните на жертвата. В началото доста насилници са обаятелни, чаровни, само че и положителни манипулатори. Умеят да примамват жертвата, да ѝ внушават възприятие на виновност.
Дори се показват за жертви, и то доста сполучливо. Един прочут артист беше набил колежка и внезапно се оказа, че той надали не е имал право. Не, нямаш право да биеш жена, без значение какво е споделила. Семейният принудител постоянно е най-яркият представител на по този начин наречения типаж на властническия човек. Този, който е по-слаб от теб, го мачкаш и го биеш, а пък този, който е по-силен, раболепно се съгласяваш с всичките му условия.
- Въпреки това домашното принуждение пораства, както и войната по пътища. Защо не съблюдаваме разпоредбите и търсим отговорност единствено от институциите, които се борят с следствията?
Всичко е в съзнанието на хората. Чрез премиите и наказванията формираме резистентен модел на държание. Законовите санкции са тъкмо този модел на влияние. Но въпреки това социализацията е превръщането на публичните правила във вътрешни правила на държание. Всяко общество може да действа освен във връзка с формалните правила, само че и на неписаните. Тези правила, които са свързани с морала, с това, което е възможно и неприемливо, с положителното и злото.
А това се образува в фамилията, което също носи отговорност. Но да забележим и какво се постанова в обществото. Кои са героите на днешния ден? Това са хора, които действат на доста примитивно обществено ниво. Това се мултиплицира непрестанно - в попфолка, в риалити форматите, където не е нужно да си образован, а да имаш мускули, с цел да станеш суперзвезда. Младите се разпознават с този модел.
- Какво ви прави усещане от практиката ви в Министерство на вътрешните работи и в този момент, което не се е трансформирало?
- Когато има закононарушение, има вреда. За ощетените резултатът от разкриването на закононарушението е доста значим. Трябва да има почит към жертвите, на тях малко им се обръща внимание. Не единствено от позиция на логиката на психиката и на тяхното място в обществото, само че и от позиция на законодателството. Повечето закони са закрепени върху това да не се нарушат правата на причинителите на закононарушения. Дават се всевъзможни благоприятни условия с умели юристи да намерят пролуки в закона и да не изтърпяват до дъно наказването си.
Когато приказваме за резултат от системата на наказванията, би трябвало да мислим за предварителната защита на наказванията. Превенцията на наказванията не е тяхната тежест, а в систематичното им използване. Тоест, в случай че ти си направил нещо, да знаеш, че няма по какъв начин да се измъкнеш. И това образува и устойчивото възприятие за правдивост у хората. Сега то липсва. Няма по какъв начин да вярваш на институции, които не могат да ти подсигуряват стабилно възприятие за правдивост.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ