Конструирането и произвеждането по времето на социализма е строго контролирано

Конструирането и произвеждането по времето на социализма е строго следено от страната. Създаването на български състезателен автомобил е тематика табу, която през днешния ден ни звучи налудничаво и фантастично. Това обаче е реалност. Един български инженер сбъдва своята фантазия, осъществявайки лично произвеждане във време на осведомителна мъгла и основава български състезателен автомобил, носещ името на столицата " София ".

Всичко стартира през 1962 година, когато Велизар Андреев приключва " Автомобили, трактори и кари " в Машинно-електротехнически институт и още тогава дипломната му работа съставлява макет на автомобил. Това е огромен риск, защото плана е отвън наложените от времето рамки.

Разработеният от Андреев дизайн е по американски модел с отварящи се фарове и не е признат добре от изпитващата комисия. Дипломната работа е оценена с " четворка ". За благополучие обаче, това не отчайва младия инженер и той продължава да развива своите хрумвания.

Следващият план, по който работи Велизар Андреев представлява състезателен автомобил " Бъги " и е стартират в края на 70-те години. Тогава, благодарение на възпитаници от Механотехникума и инженери от " 6-ти септември ", той  поставя началото на българското автомобилостроене.

През 1981 година приключеният автомобил е показан в Пловдивския панаир по време на годишната галерия на техническото и научно-творчество на младежта. Колата е от стъклопласт, няма покрив и порти, а гумите му са много огромни, както прилича на един автомобил от подобен вид. Превръща се в същинска атракция и център на внимание по време на ревюто.

Три години по-късно, през 1984 година, Андреев основава стопанско сдружение " Авангард ". С още няколко души той стартира проектирането на състезателен автомобил, който единствено година по-късно е показан на същото място с  далеч по-иновативен за България дизайн. Колата е наречена " София " и е във винено-червен металик. През 1986 година се основава още едно сдружение – " Авангард-кар ", чиято цел е серийното произвеждане на спортните коли " София-Б ". Първоначалното виждане е било то да доближи до 200 броя годишно.

През последната година на социалистическия строй в България, отново в Пловдив, е показан усъвършенстваният вид на " София ", този път в сив металик. За него инженерът получава помощ от " Балканкар " и Министерство на машиностроенето.

Двигателят е от " Лада ", а купето от стъклопласт. Фаровете на модела са открити, свалени в долната част на предницата. Основната разлика в във външния тип на задната част, който е изменен радикално. Интериорът също е усъвършенстван и макар че моделът е показан без присъщите вдигащи се нагоре порти, той е признат и утвърден. Доказателство за това е първото автомобилно ревю в България, извършено през 1990 година в НДК, където " София " събира погледите на софиянци.

През 1990 година, когато към този момент е допустимо, Велизар Андреев основава лична частна компания " Виликар ", която стартира да създава новия модел на джип, който е със стъклопластова каросерия и е основан на елементи от " Лада ". Наречен е " София-C ". През този интервал се създават и още няколко автомобила от спортната серия на " София ".

През последното десетилетие на XX век частната компания с изключение на с произвеждане се занимава и с тунинг на леки коли. Създава се първообраз на дребен рейс, който, несъмнено, е показан на Пловдивския панаир. До гибелта си през 2001 година Велизар Андреев не отстъпва от фантазията си за конструиране и серийно произвеждане на български спортни коли, написа " Българска история ".

Равносметката е, че от спортната серия " София-Б " за интервала от 1885-2001 година са създадени 12 автомобила, а от " София-C " от 1990 до 2001 година са основани 60 коли, a Велизар Андреев остава в историята като учредител на автомобилостроенето в България.