Лекарка от Пловдив обясни защо преяждаме и качваме килограми, посочи и решението
Когато ядем нещо сладко на усет, можем да мислим, че оказваме помощ на тялото да се зареди с сила, само че това е единствено химична реакция, провокирана от краткотрайно повишаване на допамин в мозъка ни, който ни кара да се усещаме превъзбудени, счита доктор Тихомира Георева от Пловдив. И изяснява:
" И защото възприятията постоянно преобладават над разсъдъка, би трябвало да променим възприятията си към храната и асоциациите, които някои храни провокират (едно от разпоредбите на мозъка е, че възприятията постоянно имат превес над логиката, защото те са по-мощни).
В този случай противоположното на любовта не е омразата, а безразличието - да останете безразлични към тези храни, които преди са ви владеели. Целта е да препрограмираме отношението си към храната, тъй че то да си възвърне своята непринуденост, с която се раждаме, а не това, което придобиваме през годините посредством " неприятните " си привички.
Когато похапвате сладки неща и си кажете " Много са вкусни, само че не би трябвало да ги хапвам, тъй като от тях пълнея ", вие свързвате сладкото по едно и също време с болката и удоволствието и мозъкът ви става като центрофуга, която се върти и не стига на никое място и това комплициране ще окаже въздействие на метода ви на мислене, само че в случай че поемете надзор върху него, той няма да се командва от " рекламодателите " и производителите на храна.
Анорексиците и булимиците са наранени тъкмо от този тип комплициране, тъй като това, което обичат, е същото, което ненавиждат.
Вътрешното чувство за неналичието на нещо води до преяждане, по тази причина се нуждаем от повече храна и други материални неща, с цел да компенсираме тази липса и по тази причина би трябвало да разберем, че празнотата съществува единствено в мозъка ни и ние имаме силата да я премахнем вечно и много постоянно първо би трябвало да се преборим с тази психическа взаимозависимост, остарели контузии, произлизащи от чувството за незначимост в детството.
Много хора, когато се влюбят, губят апетита си. Поради първичния прилив на мощни любовни страсти, те получават чувството, че са задоволителни, тъй като се усещат задоволително прочувствено " нахранени ".
Когато мислим позитивно за понижаване на тежестта си, когато първо се преборим с вътрешните ни демони и сме в естетика със себе си, това може да задейства избрани неврони в мозъка. Тези неврони могат да отделят хормони, наподобяващи ендогенни (вътрешни) опиати, които ни карат да се усещаме добре със себе си и ни разрешават да спрем с " удобното утешително " хранене.
Негативното мислене има противоположния резултат с отделянето на хормон на напрежението и води до " утешително хранене " и преяждане.
Всичко, което можете да задържите в мозъка си с убеденост, е постижимо!
Не забравяйте, че навиците са просто мисли и дейности, които сме научили и сме практикували, ние не сме родени с готовност за захар или чипс, когато сме уплашени, ние сме се научили да преяждаме с тези храни, с цел да ни основават чувство за комфорт.
Когато повтаряме обещано деяние, ние сътворяваме невронна пътека в мозъка, която се укрепва и укрепва с всяко повтаряне и таза нишка става все по-здрава всякога, когато повтаряме нещо. Когато прекратим даден табиет, невронните пътища избледняват и стават непотребни.Наричам това преинсталиране на самите нас.
Различни изследвания демонстрират, че лишава на мозъка най-малко 10 и максимум 21 дни, с цел да се освободим от остарялото поверие и да го размени с ново. Визуализацията и фокусирането върху новите позитивни облици в мозъка ни оказват помощ. Умението да пресъздаваме ще подтикне мозъка и тялото ни към деяние.
Проучвания демонстрират, че хората, които употребяват храни с високо наличие на въглехидрати, създават повече серотонин, това е повода толкоз доста хора с хранителни разстройства по този начин мощно да жадуват за бързо усвоими въглехидрати под формата на самун, сладкиши, бисквити - те в действителност имат потребност от тласъка, който серотонинът им дава.
Те изпитват потребност и от мазни закуски, защото се оказва, че храните с високо наличие на мазнини също покачват равнищата на серотонин, само че по-късно спадат толкоз бързо, че в действителност провокират насъскан апетит и хранителни разстройства.
Можем естествено да повишим равнищата на серотонин, като повишим потреблението на кориандър, банани, яйца, авокадо и пуйка. Ако измененията това, с което свързвате болката и удоволствието, то автоматизирано ще измененията цялостното отношение към храната, и то за непрекъснато! ".
" И защото възприятията постоянно преобладават над разсъдъка, би трябвало да променим възприятията си към храната и асоциациите, които някои храни провокират (едно от разпоредбите на мозъка е, че възприятията постоянно имат превес над логиката, защото те са по-мощни).
В този случай противоположното на любовта не е омразата, а безразличието - да останете безразлични към тези храни, които преди са ви владеели. Целта е да препрограмираме отношението си към храната, тъй че то да си възвърне своята непринуденост, с която се раждаме, а не това, което придобиваме през годините посредством " неприятните " си привички.
Когато похапвате сладки неща и си кажете " Много са вкусни, само че не би трябвало да ги хапвам, тъй като от тях пълнея ", вие свързвате сладкото по едно и също време с болката и удоволствието и мозъкът ви става като центрофуга, която се върти и не стига на никое място и това комплициране ще окаже въздействие на метода ви на мислене, само че в случай че поемете надзор върху него, той няма да се командва от " рекламодателите " и производителите на храна.
Анорексиците и булимиците са наранени тъкмо от този тип комплициране, тъй като това, което обичат, е същото, което ненавиждат.
Вътрешното чувство за неналичието на нещо води до преяждане, по тази причина се нуждаем от повече храна и други материални неща, с цел да компенсираме тази липса и по тази причина би трябвало да разберем, че празнотата съществува единствено в мозъка ни и ние имаме силата да я премахнем вечно и много постоянно първо би трябвало да се преборим с тази психическа взаимозависимост, остарели контузии, произлизащи от чувството за незначимост в детството.
Много хора, когато се влюбят, губят апетита си. Поради първичния прилив на мощни любовни страсти, те получават чувството, че са задоволителни, тъй като се усещат задоволително прочувствено " нахранени ".
Когато мислим позитивно за понижаване на тежестта си, когато първо се преборим с вътрешните ни демони и сме в естетика със себе си, това може да задейства избрани неврони в мозъка. Тези неврони могат да отделят хормони, наподобяващи ендогенни (вътрешни) опиати, които ни карат да се усещаме добре със себе си и ни разрешават да спрем с " удобното утешително " хранене.
Негативното мислене има противоположния резултат с отделянето на хормон на напрежението и води до " утешително хранене " и преяждане.
Всичко, което можете да задържите в мозъка си с убеденост, е постижимо!
Не забравяйте, че навиците са просто мисли и дейности, които сме научили и сме практикували, ние не сме родени с готовност за захар или чипс, когато сме уплашени, ние сме се научили да преяждаме с тези храни, с цел да ни основават чувство за комфорт.
Когато повтаряме обещано деяние, ние сътворяваме невронна пътека в мозъка, която се укрепва и укрепва с всяко повтаряне и таза нишка става все по-здрава всякога, когато повтаряме нещо. Когато прекратим даден табиет, невронните пътища избледняват и стават непотребни.Наричам това преинсталиране на самите нас.
Различни изследвания демонстрират, че лишава на мозъка най-малко 10 и максимум 21 дни, с цел да се освободим от остарялото поверие и да го размени с ново. Визуализацията и фокусирането върху новите позитивни облици в мозъка ни оказват помощ. Умението да пресъздаваме ще подтикне мозъка и тялото ни към деяние.
Проучвания демонстрират, че хората, които употребяват храни с високо наличие на въглехидрати, създават повече серотонин, това е повода толкоз доста хора с хранителни разстройства по този начин мощно да жадуват за бързо усвоими въглехидрати под формата на самун, сладкиши, бисквити - те в действителност имат потребност от тласъка, който серотонинът им дава.
Те изпитват потребност и от мазни закуски, защото се оказва, че храните с високо наличие на мазнини също покачват равнищата на серотонин, само че по-късно спадат толкоз бързо, че в действителност провокират насъскан апетит и хранителни разстройства.
Можем естествено да повишим равнищата на серотонин, като повишим потреблението на кориандър, банани, яйца, авокадо и пуйка. Ако измененията това, с което свързвате болката и удоволствието, то автоматизирано ще измененията цялостното отношение към храната, и то за непрекъснато! ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ