Археолог: Хисар капия е единствената по рода си в Пловдив
Какво знаят археолозите за Хисар Капия в Пловдив, изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с доцент доктор Камен Станев, от Регионален археологически музей в Пловдив.
Хисар капия в Пловдив е знаково място, само че сякаш малко знаем за него?
Да, да, безспорно, това е едно от лицата и на пловдивската археология, и на Стария град, изобщо на Пловдив. Това се вижда и постоянно е било по този начин, защото има непокътнати доста картички още от началото на ХХ век, където Хисар капия е слагана на пощенски картички. Още преди повече от 100 години е оценен като обект.
Интересното при Хисар капия е, че това е единствата врата в Пловдив, която е непокътната на равнище над свода. Зъберите й, които се виждат сега, са построени по-късно, през ХХ век – някъде 40-те или може би 50-те години, не съм сигурен тъкмо по кое време са направени. Но до самия свод, в това число няколко реда от камъни и тухли над самия свод на портата, са истинска зидария. Това е единствената такава непокътната врата в Пловдив. Има и други врати, примерно Източната врата, за която в последните години доста се приказва, обаче тя не е непокътната в целокупност. Тази врата - Хисар капия не е проучвана археологически, не са правени археологически изследвания на нея и по тази причина това, което може да се каже, е единствено въз основата на това, което се вижда.
Тази врата пробива, по този начин да се каже, ранно византийската крепостна стена, която опасва високата част на Трихълмието, само че е проблем дали тази врата е съществувала още през V-VІ век, когато е построена и е функционирала ранно византийската стена, защото характерът на създаване на портата, т.е. специфичност има в тухления свод – той не е присъщ за ранно византийския период. Този тухлен свод, в случай че посетителите, по-любопитните жители и туристи на града извърнат внимание, от източната страна и от западната страна, арката е направена по друг метод.
Значи от източната страна е с един ред тухли, а от западната е различен ред, обаче с обрамчване от горната страна, с още хоризонтално сложени тухли, което демонстрира най-малко два интервала на битие. Но в този си тип това сигурно е от Средновековието. Тъй като нямаме данни, не е проучвана самата врата и теренът директно към нея, не може да се каже тъкмо по кое време е сложена.
Точната датировка нямаме, по този начин ли?
Да, не може да се каже точната датировка, само че сигурно това е средновековно. Трябва да се има поради, че по самата врата има и по-късни препратки, защото крепостната стена, върху която е стъпил Етнографският музей, тя е употребена за основа на Етнографския музей, надлежно има по-късни препратки по портата, в това число реставрации, намеси през ХХ век, при които са запушени най-вероятно и канала, с който се е залоствала вратата, което мисля, че се виждаше на една от страните, на северната страна.
Както споделих, това е единствената непокътната съвсем напълно във височина врата на средновековния Пловдив. Турското й име значи " крепостна врата “ – " Хисаря “ е " цитадела “, " капия “ е " врата “. Има непокътнати сведения, че сходна врата е имало и от другата страна, на улицата, която води надолу към " Капана “, до Балабановата къща. Наблизо е имало такава врата, само че тя е потърпевша при пожар, мисля, и в средата на ХІХ век е разрушена.
Казвате от Средновековието, само че има ли най-малко някакви податки, че е допустимо да е съществувала и доста преди този момент?
Напълно е допустимо. Аз ви споделям, че този сектор от крепостната стена на Пловдив и съответно на Стария град има комплицирана история, която стартира от Пред римския период, Римския интервал, Ранна Византия, Средновековието. В този сектор през Късната Античност е построен един пояс, който затваря Трихълмието като обособена част. Той стартира от Античния спектакъл, върви по източния скат на Джамбаз тепе и от там отива около Конюшните на царя, под църквата " Свети Константин и Елена “, Хисар капия, под Етнографския музей и от там към този момент отива към Небет тепе.
При всички положения там би трябвало да има, на тази построена ранно византийска стена би трябвало да има врата, би трябвало да се влиза отнякъде в града. Обаче, защото не са правени изследвания тъкмо под самата Хисар капия – правени са малко по-на изток по улицата, само че в самата врата не са правени изследвания и не може да се каже дали там е имало врата през ранно византийския период, или портата е напълно направена през Средновековието, т.е. пробита е стената и напълно е направена нова врата. Просто това е въпрос, на който няма по какъв начин да отговорим до момента в който не се създадат изследвания, които пък няма по какъв начин да станат, защого там е съществена пътна артерия.
Ако нещо се сменя там – подземни връзки, тръби, кабели и такива работи, може да се види дали в дълбочина няма да излязат податки за по-рано съществуваща врата. Така че този въпрос – дали е от Късната Античност, или е напълно отначало направена през Средновековието, той си остава открит, без отговор.
Най-вероятно си е в действителност още от Късната Античност, ранно византийска, само че в този си тип е средновековна, от Средновековието.
Да, цяло знамение е, че някой не е пипал нещо по нея по времето, когато много неща са били разрушавани.
Ами те много неща са разрушени откогато престават да действат до ден сегашен. Крепостните стени на Филипопол, на средновековния Пловдив, престават да действат през 1490 година Тогава за последно се загатват крепостните стени като функциониращи. След това към този момент, защото градът е надълбоко вътре в османските земи, навътре в Османската империя, не са поддържани. От този миг стартира тяхното разрушение, само че разрушаването на крепостните стени продължава и през ХХ век. Едни от най-големите опустошения са тогава.
Първото, което е, тя от една страна освен, че е станала знак на града и е добре непокътната, второто – просто там, в близост, не е имало проблем, в смисъл, не е имало някакви модерни строителства.
Както, примерно, част от стената при строителството на тунела, северния вход на тунела, е разрушена. Обаче тук, на Хисар капия, то е такова място, където няма нищо такова – от една страна е Етнографският музеи, въпреки това е църквата, тъй че няма по какъв начин да има модерни такива интервенции. За ХХ век приказвам, нямам поради сега. Сега, сега, това е парадокс, само че в по-ранните десетилетия е можело, да.
Хисар капия в Пловдив е знаково място, само че сякаш малко знаем за него?
Да, да, безспорно, това е едно от лицата и на пловдивската археология, и на Стария град, изобщо на Пловдив. Това се вижда и постоянно е било по този начин, защото има непокътнати доста картички още от началото на ХХ век, където Хисар капия е слагана на пощенски картички. Още преди повече от 100 години е оценен като обект.
Интересното при Хисар капия е, че това е единствата врата в Пловдив, която е непокътната на равнище над свода. Зъберите й, които се виждат сега, са построени по-късно, през ХХ век – някъде 40-те или може би 50-те години, не съм сигурен тъкмо по кое време са направени. Но до самия свод, в това число няколко реда от камъни и тухли над самия свод на портата, са истинска зидария. Това е единствената такава непокътната врата в Пловдив. Има и други врати, примерно Източната врата, за която в последните години доста се приказва, обаче тя не е непокътната в целокупност. Тази врата - Хисар капия не е проучвана археологически, не са правени археологически изследвания на нея и по тази причина това, което може да се каже, е единствено въз основата на това, което се вижда.
Тази врата пробива, по този начин да се каже, ранно византийската крепостна стена, която опасва високата част на Трихълмието, само че е проблем дали тази врата е съществувала още през V-VІ век, когато е построена и е функционирала ранно византийската стена, защото характерът на създаване на портата, т.е. специфичност има в тухления свод – той не е присъщ за ранно византийския период. Този тухлен свод, в случай че посетителите, по-любопитните жители и туристи на града извърнат внимание, от източната страна и от западната страна, арката е направена по друг метод.
Значи от източната страна е с един ред тухли, а от западната е различен ред, обаче с обрамчване от горната страна, с още хоризонтално сложени тухли, което демонстрира най-малко два интервала на битие. Но в този си тип това сигурно е от Средновековието. Тъй като нямаме данни, не е проучвана самата врата и теренът директно към нея, не може да се каже тъкмо по кое време е сложена.
Точната датировка нямаме, по този начин ли?
Да, не може да се каже точната датировка, само че сигурно това е средновековно. Трябва да се има поради, че по самата врата има и по-късни препратки, защото крепостната стена, върху която е стъпил Етнографският музей, тя е употребена за основа на Етнографския музей, надлежно има по-късни препратки по портата, в това число реставрации, намеси през ХХ век, при които са запушени най-вероятно и канала, с който се е залоствала вратата, което мисля, че се виждаше на една от страните, на северната страна.
Както споделих, това е единствената непокътната съвсем напълно във височина врата на средновековния Пловдив. Турското й име значи " крепостна врата “ – " Хисаря “ е " цитадела “, " капия “ е " врата “. Има непокътнати сведения, че сходна врата е имало и от другата страна, на улицата, която води надолу към " Капана “, до Балабановата къща. Наблизо е имало такава врата, само че тя е потърпевша при пожар, мисля, и в средата на ХІХ век е разрушена.
Казвате от Средновековието, само че има ли най-малко някакви податки, че е допустимо да е съществувала и доста преди този момент?
Напълно е допустимо. Аз ви споделям, че този сектор от крепостната стена на Пловдив и съответно на Стария град има комплицирана история, която стартира от Пред римския период, Римския интервал, Ранна Византия, Средновековието. В този сектор през Късната Античност е построен един пояс, който затваря Трихълмието като обособена част. Той стартира от Античния спектакъл, върви по източния скат на Джамбаз тепе и от там отива около Конюшните на царя, под църквата " Свети Константин и Елена “, Хисар капия, под Етнографския музей и от там към този момент отива към Небет тепе.
При всички положения там би трябвало да има, на тази построена ранно византийска стена би трябвало да има врата, би трябвало да се влиза отнякъде в града. Обаче, защото не са правени изследвания тъкмо под самата Хисар капия – правени са малко по-на изток по улицата, само че в самата врата не са правени изследвания и не може да се каже дали там е имало врата през ранно византийския период, или портата е напълно направена през Средновековието, т.е. пробита е стената и напълно е направена нова врата. Просто това е въпрос, на който няма по какъв начин да отговорим до момента в който не се създадат изследвания, които пък няма по какъв начин да станат, защого там е съществена пътна артерия.
Ако нещо се сменя там – подземни връзки, тръби, кабели и такива работи, може да се види дали в дълбочина няма да излязат податки за по-рано съществуваща врата. Така че този въпрос – дали е от Късната Античност, или е напълно отначало направена през Средновековието, той си остава открит, без отговор.
Най-вероятно си е в действителност още от Късната Античност, ранно византийска, само че в този си тип е средновековна, от Средновековието.
Да, цяло знамение е, че някой не е пипал нещо по нея по времето, когато много неща са били разрушавани.
Ами те много неща са разрушени откогато престават да действат до ден сегашен. Крепостните стени на Филипопол, на средновековния Пловдив, престават да действат през 1490 година Тогава за последно се загатват крепостните стени като функциониращи. След това към този момент, защото градът е надълбоко вътре в османските земи, навътре в Османската империя, не са поддържани. От този миг стартира тяхното разрушение, само че разрушаването на крепостните стени продължава и през ХХ век. Едни от най-големите опустошения са тогава.
Първото, което е, тя от една страна освен, че е станала знак на града и е добре непокътната, второто – просто там, в близост, не е имало проблем, в смисъл, не е имало някакви модерни строителства.
Както, примерно, част от стената при строителството на тунела, северния вход на тунела, е разрушена. Обаче тук, на Хисар капия, то е такова място, където няма нищо такова – от една страна е Етнографският музеи, въпреки това е църквата, тъй че няма по какъв начин да има модерни такива интервенции. За ХХ век приказвам, нямам поради сега. Сега, сега, това е парадокс, само че в по-ранните десетилетия е можело, да.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ