Какви ходове на основните политически сили и коалиции подсказват номинираните

Какви ходове на главните политически сили и обединения подсказват номинираните за претендент кметове и общински съветници? Анализ в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " на антрополога Харалан Александров

Сега в   “България, Европа и светът на фокус " ще насочим взор към идните локални избори, предизборната акция към този момент стартира. Ще я разясняваме дружно със обществения антрополог Харалан Александров, здравейте.

Здравейте.

Като начало има ли нещо, което характеризира тези локални избори и ги прави по-различни от предходните?

Да, несъмнено и това е, че някак си от тези локални избори се чака не просто да обновят ръководството и да го препотвърдят на локално равнище в съответните общини, а се чака да вкарат корективна противоположна връзка в ръководството на национално равнище. Всички седят и с боязън чакат да видят по какъв начин ще се оцвети картата на общините, с цел да могат да бъдат въведени нужните корекции в това държавно управление, което, несъмнено, има по този начин да се каже присъщ недостатък, те са най-малко два. Единият е тежката злост, с която влязоха сътрудниците в него, и която за благополучие наподобява е преодоляна значително.

Вторият проблем с това ръководство, за което разчитаме толкоз в тези комплицирани и сложни времена е, че е свръхпредставена една партия, това е  “Продължаваме смяната ", която освен има непропорционално огромен дял в държавното управление, от позиция на министри, заместници и всевъзможни други овластени служители, по отношение на ГЕРБ, само че и по отношение на “Демократична България ". Този недостатък неизбежно поражда напрежение и най-вероятно той ще бъде поправен като бъдат сложени на масата по заповеднически метод искане за смяна, с цел да  бъде изправен този минус.

Това е нещо, до което най-вероятно локалните избори ще доведат, защото аз не чакам ослепително показване на “Продължаваме смяната ", изключително в провинцията. Сега обстановката да чакаме локалните избори да решат народен проблем, сама по себе си не е добра, защото има прекалено много проблеми насъбрани във връзка с локалното самоуправление. Аз в качеството си на човек, който изследва локалното развиване и се занимава с районни проблеми, с проблеми на развиване на общността съм добре осведомен, най-малко в по-малките общини с това, което се случва. И там нещата по никакъв начин не са радостни, има доста огромно разминаване сред подготовката на всички тези комплицирани проекти, които се изискват от Европейски Съюз, най- към този момент с българската администрация и връзката сред националните институции и общините.

Може ли да влезете в конкретика какви са проблемите?

Да, ще ви кажа незабавно, значи има едно нещо, което се назовава интегрирано развиване, което допуска всяка община да намести по отношение на личните си проблеми и запаси другите планове и стратегии, които се финансират от разнообразни министерства. Това е много комплицирана координационна работа, тя би трябвало да регистрира ползите на локалните общности, потенциалът на администрацията, съществуващите запаси и вероятностите за развиване. Това нещо, просто не е свършено в доста от общините, по причина, че нямаше кой да им партнира в тези години на непрекъснато изменящи се ръководства. И така наречен проекти за интегрирано развиване на общините са в насипно положение, забележителна част от тях или просто са написани едно към гьотере, не подхождат на действителността. Друг огромен проблем е, че има нещо ново, което в този момент би трябвало да се направи.

Това са едни териториални концепции за териториални вложения, интегрирани индустриални вложения е цялото наименование, което пък значи доста комплицирано консолидиране ползите на няколко общини, които са ситуирани на близки територии. В условия на избори става съвсем невероятно, защото не е ясно каква ще бъде приемствеността, не е ясно кой ще бъде новия кмет и по какъв начин ще се образуват общинските препоръки, с цел да бъде вършена тази работа. И това е огромен проблем за администрацията и несъмнено - за популацията в тези общини. Така да се каже, ние чакаме от общините да свършат работата на национално равнище, а националното равнище не е в положение да партнира пълноценно на общините. Има доста забележими образци за подобен неуспех, най-видимият е неотдавна избухналият скандал към проектите за обективен преход, които засягат три огромни области, т.е. Стара Загора, Перник и Кюстендил. И които трябваше да компенсират по някакъв добър метод, осигурявайки работни места и вероятност на голямата загуба, обвързвана със закриването на въгледобивната промишленост.

Оказа се, че те напълно различен дневен ред са имали, тези, които са ги писали, и това не е никаква изненада. Тоест, за следващ път хората на място се усещат изоставени и предадени от националното си държавно управление, което явно е проблем. Затова и ще има митинги и всевъзможни такива прояви на незадоволеност и възходяща паника. Така да се каже, върху кметовете и върху общините пада голяма тежест, от тях от една страна се чака да вземат решение проблемите на хората, въпреки това се чака да вземат решение занемарените и нерешени проблеми на националното ръководство. Много образци има такива като най-яркият, който мисля, че към този момент го споделих някъде,  е обстановката в Русе, в която от кмета се чака да реши транспортните проблеми на национално и на интернационално равнище, прочее, тъй като невъзможността да придвижим сполучливо влизането в Шенген, води до струпване на километрични опашки.

Тоест, неуспехът на интернационалната политика на границата, на Дунав мост и в Русе се усеща доста осезаемо, та се наложи кметът Милков да направи специфичен план, да се построи буферен паркинг, което е обвързвано с голямо изпитание, с спомагателни разноски. И всичкото това се случва в обстановка на перманентна предизборна битка. Аз описвам всичко това, с цел да насоча вниманието към същинската функционалност на локалната власт. В момента всички седят и чакат да видят кой ще завоюва в София и в огромните градове, с цел да кажат   “тази партия би трябвало да има по-голям дял в ръководството ". Съвсем други са дилемите на локалното самоуправление. И те сега не могат да влязат на фокус, по силата на това, че има, прекомерно значими станаха националните проблеми в условия на непосилен опит да излезем от дълга политическа рецесия, комбинирани, несъмнено, с интернационалните проблеми, най-много с войната в Украйна и нейните гибелни последствия за стопанската система, и за развиването на Европа, и в частност на България.

Тоест, неуспехите на интернационалната политика отекват на локално равнище, там има едно огромно запушване от нерешени от много време проблеми. И огромната ни и  продължителна политическа рецесия най-вероятно ще задръсти канала, който в действителност, би трябвало да напоява и дребните обитаеми места.  Да се върнем към София или да стартираме от нея, това естествено, в центъра на най-голямото внимание като че ли, тъй като 2,5 милиарда се ръководят тук. София към този момент е град с европейски измерения и като приходи, и като население, и като ръководство.

Диспропорцията сред нея и другата част на България е прекомерно огромна, по тази причина и вниманието е ориентирано насам. Какво очаквате? Имаше най-малко 2-3, може би 4 нетрадиционни претендента -, чието име сплоти и ПП-ДБ и “Спаси София ", експертизата на екипът на София, технократ и управител, само че в последна сметка беше изненада. В последните дни пък бе изправен от страна на ГЕРБ против него, чиято, несъмнено, професионална биография е обвързвана главно с публицистиката., също забавен избор, също доста харесван човек, синдикалист, подсилен от няколко организации, Българска социалистическа партия е една от тях. И по този начин да речем сянката, деривата на синята кандидатура като, човек с неоспорим опит. Какво очаквате да се случи? Интересен ли ви е в действителност, този избор?

Наистина да, доста ми е забавен, единствено че държа да кажа, че познавам по-добре провинцията, в сравнение с София, въпреки че пребивавам в София, просто работата ми е такава. Първо - да потвърдя това, което казахте, от позиция на човек, който се занимава с районно развиване България е разграничена жестоко на три части, всяко от които е в друга фаза на развиване. Най-развита е София, тя е съвсем със статут на европейски град, нещо като паралелна стопанска система по ред аргументи. След това Южна България, която много се разви, изключително инфраструктурно, с двете автомагистрали - “Тракия " и автомагистралата към Гърция.

И на трето място, несъмнено Северна България, която се дели на по-развита Източна и по-малко развита Западна част. Така че тези районни диспропорции от позиция освен на стопанска система, само че и на благоприятни условия за развиване на първокласен живот, на достъп до качествени услуги, на житейски вероятности доста тежат на това общество. И незабавно се постанова някакви политики за нормализиране или най-малко хармонизиране на развиването на тези три части. В този смисъл, напълно естествено е погледите да са ориентирани към София към която от провинцията се гледа със смесени усеща. От една страна тя е обект на предпочитание, в един град нарекоха София “малката чужбина ", това беше едно проучване за младежите, които напущат България. И те споделиха, “ако не можеш да избягаш непосредствено, гледаш в София да отидеш, тя е съвсем чужбина за нас ". Тоест, по-близо в техните показа е обективната действителност до европейските градове, в сравнение с до града, в който те са родени.

От друга страна, със злоба, даже с неприязън, тъй като има, несъмнено, основателни съмнения, че тя е привилегирована в доста връзки. Това, несъмнено, слага огромният въпрос за дистрибутивната правдивост, какъв брой би трябвало да се преразпределят запаси от една към друга територия, какъв брой е добре това, до каква степен наследените преимущества или привилегии, които има София, натежават в тези причини и прочие. В този смисъл избирането на кмет за София има в действителност огромен политически заряд и евентуално огромен заряд да отпуши развиването на цялата страна, освен на града, който по този начин или другояче се развива добре. Въпреки многочислените и доста постоянно основателни рецензии към метода по който Софийска община се оправя, изключително с ремонтите на центъра. Аз мисля, че са в действителност четирима мощните и ярките претенденти.

Те всеки от тях по някакъв метод носи част от това, което можем да мислим като идеалния кмет. Има хора, които, в лицето на главните любимци Терзиев и Хекимян, които са несъмнено съумели в своята сфера. Единият в по-голяма степен е самонаправил се, другият, в по-голяма степен, да кажем, това е рецензията към него, че има привилегировани позиции по силата на фамилията към което принадлежи, само че не мисля, че това е решителен мотив. Много забавна е кандидатурата на, тя стартира да притегля, апропо, много демократично мислещи хора. Тя се оказва, че е много привлекателна по ред аргументи, има достоверна пристрастеност в нея, синдикална, лява. Има доста огромна олевяваща  група хора в София, имаме развой на олевяване на междинните съсловия, заради голямата неустановеност, която по какъв начин да кажа, дефектиралата глобализация носи със себе си.

Това е фикция, която ни беше обещана, че светът от тук нататък е едно прелестно място на състезание, в което най-хубавите ще съумяват и ще стават все по-богати, и ще се оправят все по-добре. Очевидно би трябвало да бъде преразгледана много съществено, предвид на последните развития от последните години. И в този смисъл, доста от хората, които живеят в София и които имат за себе си версия на съумели, в действителност изпитват много съществени усложнения стопански, културни, те се усещат културно малцинство и имат съображение за това. Все повече се затварят опциите за реализация в чужбина, и от ден на ден ще се насочват погледите към ресурсите, които се разпределят вътре в България. Това към този момент стартира да се случва и в този смисъл олевяването е неизбежно. То стартира първоначално със статусна суматоха, сега има доста съществено разтревожване, не чак суматоха, само че съществено разтревожване измежду междинните съсловия, които са мощно показани в София и огромните градове, тъй като те са на път да се декласират, да изгубят статуса си, просто тъй като ще стартират да изчезват цели бизнеси.  

И напълно несъмнено, с настъпващата инфлация, и с рецесията в Европейски Съюз, много хора ще изпитат стопански усложнения. Казвам това, тъй като аз чакам напълно обикновено и предсказуемо, да имаме лява вълна, тя ще е ляво-либерална. Но сносно дава отговор на този профил. Така че не бих се изненадал, в случай че тя получи повече от предстоящата поддръжка. И несъмнено,, който имам удоволствието да познавам, както апропо и Григорова, и Хекимян, несъмнено. Един доста заслужен човек, който има академично наличие. Той е по този начин да се каже, еманация, той е персонификация на най-хубавото от остарялата синя концепция за София, която, несъмнено, към този момент поколенчески стартира да отстъпва, по силата на новите напористи млади генерации, които прииждат. Но така или другояче, той е непреклонен, в морално отношение той е безусловно безукорен, за разлика от някои от своите съперници.

В този смисъл, дано да обобщим по този начин - имаме удивително добре отворено ветрило от мощни предложения. Между другото, въобще не би трябвало да се подценява въздействието на “Възраждане " в София. За демократично мислещите хора като мен, е комфортно да мислят за “Възраждане " като нещо периферно, или нещо, което по този начин да се каже отживява. Аз персонално считам, че то занапред настава, най-малко това сочат данните. Изобщо не бих се изненадал, изключително в периферията на София, в случай че има мощна поддръжка измежду по-ниските съсловия, и освен, претендентът на “Възраждане ", несъмнено, възможностите да завоюва са минимални. Така или другояче, огромният град ще предложи като един актуален метрополис, с всички комплицирани напрежения, с всички културни войни, класови разтърсвания, стопански драми, по този начин да се каже всички тези проблеми ще имат свое посланичество в офертите, които получихме, и които, уповавам се, ще бъдат оценени по достолепие. Общо взето това е добра вест.

Това е добра вест, само че имате ли прогноза кой би надвил? Как ги виждате сега, в старта на предизборната акция, кой би надвил, съгласно вас от тези 4 мощни фигури?

Не, не се наемам с такава прогноза, защото не съм политолог или социолог, това е въпрос на калкулации, би трябвало да ги забележим. Но напълно несъмнено е, че огромното преимущество, което изглеждаше, че има претендентът на ПП-ДБ, някак си те се държаха и не престават по инерция да се държат като предизвестени спечелили е доста под въпрос сега, по ред аргументи. Първо, упадъка на поддръжката за тези политически сили в цялата страна. Второ, поредицата от неуспехи, споделям го със страдание, тъй като персонално аз чаках да се оправи по-добре това държавно управление, то се оказа много безпомощно, въпреки и целенасочено, които несъмнено, ще доведат до отрицателна оценка.

Трето, доста мощната вълна на отменяне на всичко, което е обвързвано с външната интервенция. Тя се претърпява като диктат сега, от все по-големи групи хора, това е дневният ред на евроатлантизма, най-общо казано. Масово, това е извънредно притеснително, само че е предмет на обособен разбор, хората към този момент и в София, освен в провинцията, считат, че българското държавно управление извършва непознат на България дневен ред и не следва националните ползи. И несъмнено, това по този начин драговолно се ускорява това чувство, има доста мощни представители, отпред с президента на тази теза. И това не може да не даде отражение върху, по този начин да се каже презюмираната поддръжка за едно настървено евроатлантическо наличие, каквото обобщи претендента на ПП-ДБ, който някак си изглеждаше безусловно като любимец.

Крайности от рода на това да се сменят имената на какво беше предложил “Граф Игнатиев " и на “Аксаков ". Хайде, Граф Игнатиев е доста проблематична фигура, като всеки почитан имперски офицер на Руската империя. Но бедния Аксаков не знам какво не му харесва. Тоест, цялият този поход  срещу историята, която е част от самозабравилата се пост-либерална просвета, която приижда извън, напълно несъмнено не им прави добра услуга. Тъй че, в случай че малко се поусмирят и малко се поогледат къде са, това ще бъде добре. Иначе имаме съществено, може да се случи, апропо, това ще се случи сигурно в някои градовете, че ще бъдем сюрпризирани, и че главните кандидати за властта, които сега се обрисуват, членовете, по този начин или другояче участниците в сглобката, това са най-много ГЕРБ, ПП-ДБ, тук-таме, където още шават и мърдат, и несъмнено крепостите на Движение за права и свободи. Може обаче да се окаже, че на някои места ще бъдем сюрпризирани и ще пробият напълно други сили - мощни, локални.

Къде, да вземем за пример?

Ами да вземем за пример, в доста от дребните градове се появяват мощни, ярки фигури, които имат социална тежест, които имат икономическа поддръжка и започваме да се връщаме, в това няма никакво подозрение, че е част от цялостния развой на упадъка в последните години, към обстановката на доминиране на локалните ползи над националните. Ние имахме на процедура в продължение на десетилетия фаворизирани градове и общини, най-много край морето.

Абсолютно.

Това нещо беше значително преодоляно, заради мощната централизирана власт, тя беше не просто централизирана, тя си беше персонифицирана в лицето на Борисов, в продължение на 10-12 години, което ненапълно намести нещата. В момента обаче, доста постоянно огромните партии са в позиции, това се случи по тези избори, да вървят и да се молят на някакви авторитетни хора да ги поддържат или да им разрешат да ги поддържат, вместо противоположното, хората на локално равнище да търсят поддръжка от партийните централи. Много се промени тази динамичност в интерес на локалните  местните бабаити. Сега не е наложително това за е феодализация, може да се окаже, че има положително и прогресивно водачество на локално равнище, каквито има явно кметове, които не могат да бъдат преборени нали, няма потребност да ги изреждам, всички ги знаем, които ще продължат доста мандата си.

Да отидем в този момент малко и към огромните градове. Защото Пловдив също се обрисува като забавна борба. Той исторически много време е ръководен от представители на ГЕРБ, тъй че Пловдив, Варна, Бургас, какво очаквате, Стара Загора, несъмнено?

Бургас, ами в Бургас и Стара Загора изрично ще завоюват кметовете на ГЕРБ, там съм работил с тези градове, познавам ги, не виждам никакъв проблем. Проблемите са свързани с стопанската система. Вероятно ще има огромни работодатели в тези два града и до тях, какъвто е казусът с ТЕЦ-те в “Марица изток " в Стара Загора и с “Лукойл ". Така ще се каже, косвена жертва ще паднат на огромната геополитическа борба за преразпределение на енергоносителите, това сигурно ще се отрази на динамичността на изборите.

Но мисля, че стоят доста устойчиво и,  и кметът на Стара Загора. Що се отнася до Варна, там е малко необикновен град, с доста забавно разположение на силите. Там съумяха да се скарат, по този начин да са каже носителите на напредъка и да се самоотслабят, което най-вероятно ще докара до това, че още веднъж ще завоюва Портних. За Русе, съгласно мен, изрично ще завоюва Милков, който е един доста сполучлив кмет, въпреки и малко уединен, тъй като не са доста кметовете на огромни градове от Българска социалистическа партия. Остава Пловдив и София, в действителност. За София казахме.

Пловдив също като София, не го познавам добре този град, мъчно ми е да преценява. Но аз имах любимец, в полза на истината. Аз доста одобрявам по ред аргументи, той е интелектуалец, майтапчия, безгрижник и така нататък И се надявах, че той ще бъде претендент, и съгласно мен, той щеше да завоюва, не знам какво се случи, това са някакви вътрешно-коалиционни решения, само че сега тези имена, които са номинациите, главните, аз почтено казано не ги познавам. Нямам никакви усещания и е доста мъчно да кажа каквото и да е. Не знам какво се случва, с цел да разясня.

Разбира се. Много ви благодаря за дълбокия и ориентиран отвътре-навън взор на антрополога, който познава и по-малките обитаеми места, проблемите с струпване там. И фактически е допустимо да имаме изненада, тъкмо заради това. Ще продължаваме да следим с Вас и още доста коментатори и анализатори. Това беше Харалан Александров, обществен антрополог в “България, Европа и светът на фокус ".