Емел Балъкчъ: Левски е жадувал за общество – на братство, свобода и равенство
Журналистката Емел Балъкчъ ще показа част от стиховете си.
Репортер на Plovdiv24.bg разговоря с нея преди събитието за предаването " Цветовете на Пловдив ". Балъкчъ дефинира Левски като " наш народен воин " с който би трябвало да се гордеем.
" Аз съм един елементарен жител на България, някогашен преподавател. Животът ми е минал в преподаване и предоставяне познания на най-малките деца за Левски, което е доста мъчно – на 3-годишно да разказваш националният воин. Но сме се пробвали да бъдем в кондиция с времето, с изискванията, при които сме работили, и да дадем всичко от себе си за тази идея, тъй като това е народен воин, горделивост за всеки един български жител. "
Според Балъкчъ не е необичайност турчин да приказва за националните воин на България.
" Аз нямам това възприятие, че рядко се случва някой турчин да приказва за нашите национални герои. Знаете ли какво значи " народен воин “? Това значи воин, който е в родината, в която си роден, в която живееш и живееш с неговите болки и гордости, и всичко. Една туркиня не може ли да написа за Левски? Или един арменец не може ли да написа за Левски? Или един евреин, който е български жител? Аз не виждам някаква разлика сред това дали си българин, дали си турчин, когато става въпрос за националната ни горделивост.
В Пловдив, в действителност турците са малко и няма по какъв начин да почувствате това нещо и да го видите, и да сте израснали с това нещо. Това е напълно естествено. Идете, да вземем за пример, вместо да се чудите аз по какъв начин ще представям Левски, идете в Кърджали, идете в Лудогорието и вижте там турските читалища по какъв метод посрещат Левски, по какъв метод означават освен Левски – и Ботев, и всичките ни национални герои и празници. Ние усещаме нашия народен воин – в действителност не по-различно от българите, не по-различно от арменците, не по-различно. Едни го одобряват по-обикновено, по-простичко, други – малко по-въодушевено, по-емоционално. Това е до самия човек и до самото негово обществено израстване, културно израстване. Това всичко е един конгломерат от условия, които въздействат върху индивида. "
Писателката показа, че има разлика във усещанията на едно дете в този момент и тези, които са били преди години. По тази причина, когато им се споделя за дадена персона, преподавателя би трябвало да се съобрази характерността на детето.
" Няма значение децата дали са българчета, дали са турчета, дали са арменчета. Не гледайте днешните 3-годишни деца, те са обществено дейни. Но когато аз съм била преподавател, 3-годишното дете – при някои липсваше тичане. Можете ли да си визиите какъв брой обратно беше в обществената интензивност на детето? Някои даже не говореха още и е доста мъчно да обясниш на едно дете. Да, покажеш му портрета, стихотворението му кажеш, казваш, че това е по този начин и по този начин, бил е добър човек и със свои думи се опитваш да му обясниш.
И е напълно друго, в случай че през днешния ден би трябвало да изяснявам на едно 3-годишно дете. Все едно да изяснявам на едно 1-годишно дете, година – година и половина, което към този момент в ръцете си държи телефона и джитка по интернет. Разликата по отношение на образованието на който и да е възпитаник на каквато и да е възраст зависи от времето, в което се намира и се е родило. "
Тя е на мнение, че към момента не сме достигнали до онази България за която Левски е мечтаел.
" Аз го показвам в стиховете си. За мен той е народен воин над всички национални други герои, тъй като неговите хрумвания, неговите визии за развиването на едно бъдещо общество са толкоз недостижими даже и през днешния ден. Ние го величаем, ние имаме вяра в неговото верую, което той носи в себе си, и се опитваме да допринесем с нещо за това общество, към по-добро, само че към момента не сме достигнали до това, за което той мечтае. Не, нямам доверие, че ще се срами от България през днешния ден.
Той просто щеше да употребява други способи, по различен метод щеше да се пробва да ни внушава какво значи човещината, какво значи човешкото общество, какво значи едно общество да е живо и да се развива. Едва ли ще с тези визии, с които е бил тогава, само че тези визии щяха да бъдат отражение през днешния ден на по-високо равнище, на по-обозримо. Не знам, не мога да бъда Левски и да ви кажа тъкмо какво ще бъде, само че имам вяра, че всичко, за което мечтаеше, щеше да откри своите най-хубави и най-обикновени думи, с цел да ни го изяснява и през днешния ден. "
Балъкчъ не можа да конкретизира, по кое време е почнала любовта й към Левски, само че знае, че още от дете е възпитана да обича родината си.
" Започнала съм от 1. клас да изучавам български език и да се дисциплинирам в любов към Родината си, тъй като и без да ме възпитава учебното заведение, аз обичам Родината си, тъй като съм родена тук и всичко, което става в моята татковина, е част от мен. Така че по кое време съм почнала, това не мога да ви обясня. Аз съм минимум дете в фамилията. Брат ми и сестрите ми са се изучили и малко или доста и тяхното въздействие е оказало някакво въздействие и върху моето създаване. Израснала съм измежду умна среда. На мен са ми преподавали моите братя, моите сестри, братовчедите, вуйчовците – те са били учители към мен. Това са били хора, които в случай че е трябвало един българин да приключи едно учебно заведение, му е трябвало доста малко. Обаче в случай че е трябвало една туркиня да приключи висше учебно заведение, са му трябвали доста повече старания и труд, с цел да се потвърди.
Нека да бъдем съпричастни на хората, които означават Деня на Левски в едно малко читалище, което е толкоз малко и неугледно, само че толкоз доста в последно време. Поразена съм какъв плам, какъв възторг има в ръководителя Сердар Чалъшкан.Той е като феномен. Аз се преклонявам, че има такива хора в България, такова младо потомство пораства. Аз се преклонявам пред такива деца и ги обожавам. Там се работи. Аз съм ходила по доста читалища, някои, които единствено чакат да си вземат заплатата, или в случай че нещо им наредят от горната страна.
Това, че сме турци, това е напълно обособен въпрос, само че това, че сме жители – това е нещото, което ни сплотява в тази Родина. Това значи, че ние всички би трябвало да бъдем като в пръстите на една ръка дружно във всичко.
В стичане на диалога ни тя ни описа любопитен акцент на нейния дом.
" В дома ми има едно огромно табло, на което написа стенно четиво на два езика. Срещу мен има портрет на Назъм Хикмет и на Вапцаров. Техните стихчета – по едно стихче, приведени на турски и на български, от български на турски и от турски на български, тъй като аз работя с няколко езика. За мен това са двама от най-любимите ми поети. Двамата със брачна половинка ми сме писатели, публицисти, откриватели. На единия прозорец огромните очи и отворената усмивка на Радой Ралин ме гледат. Аз го боготворя. Обожавам всичко, което е просвета, което е литература, което е фолклор, без политика. Може би, в случай че в живота нямаше политика, сигурно щеше да бъде по-хубав. Във интернет популяризират книга " Защо се провалят империите? ". Провалят се, тъй като нито една империя не е съумяла да доближи равнището, което Левски ни е завещал. Неговите стремления, неговите визии за живота ни – не може да се доближи това. Всяка империя, без значение каква официалност ще си лепне – демократична ли, демократична ли, ортодоксална ли, каквато ще да е, щом е империя, значи от горната страна има някой и изпод има народ. Така че всяка империя ще пристигна и ще си отива, само че народът ще си остане подобен, какъвто е. И с религия в бъдещето, с вярата на Вапцаров в бъдещето. И несъмнено огромната религия на Левски, който е просто жадувал да има такова общество – на приятелство, независимост и тъждество. Това не го знам от през вчерашния ден, а го знам някъде към 5, 6-годишна възраст съм чула " независимост, приятелство и тъждество “.
Всеки, който желае да уважи паметта на Апостола. Може да го направи довечера от 18 часа в Народно читалище " Мустафа Кемал Ататюрк “.
Репортер на Plovdiv24.bg разговоря с нея преди събитието за предаването " Цветовете на Пловдив ". Балъкчъ дефинира Левски като " наш народен воин " с който би трябвало да се гордеем.
" Аз съм един елементарен жител на България, някогашен преподавател. Животът ми е минал в преподаване и предоставяне познания на най-малките деца за Левски, което е доста мъчно – на 3-годишно да разказваш националният воин. Но сме се пробвали да бъдем в кондиция с времето, с изискванията, при които сме работили, и да дадем всичко от себе си за тази идея, тъй като това е народен воин, горделивост за всеки един български жител. "
Според Балъкчъ не е необичайност турчин да приказва за националните воин на България.
" Аз нямам това възприятие, че рядко се случва някой турчин да приказва за нашите национални герои. Знаете ли какво значи " народен воин “? Това значи воин, който е в родината, в която си роден, в която живееш и живееш с неговите болки и гордости, и всичко. Една туркиня не може ли да написа за Левски? Или един арменец не може ли да написа за Левски? Или един евреин, който е български жител? Аз не виждам някаква разлика сред това дали си българин, дали си турчин, когато става въпрос за националната ни горделивост.
В Пловдив, в действителност турците са малко и няма по какъв начин да почувствате това нещо и да го видите, и да сте израснали с това нещо. Това е напълно естествено. Идете, да вземем за пример, вместо да се чудите аз по какъв начин ще представям Левски, идете в Кърджали, идете в Лудогорието и вижте там турските читалища по какъв метод посрещат Левски, по какъв метод означават освен Левски – и Ботев, и всичките ни национални герои и празници. Ние усещаме нашия народен воин – в действителност не по-различно от българите, не по-различно от арменците, не по-различно. Едни го одобряват по-обикновено, по-простичко, други – малко по-въодушевено, по-емоционално. Това е до самия човек и до самото негово обществено израстване, културно израстване. Това всичко е един конгломерат от условия, които въздействат върху индивида. "
Писателката показа, че има разлика във усещанията на едно дете в този момент и тези, които са били преди години. По тази причина, когато им се споделя за дадена персона, преподавателя би трябвало да се съобрази характерността на детето.
" Няма значение децата дали са българчета, дали са турчета, дали са арменчета. Не гледайте днешните 3-годишни деца, те са обществено дейни. Но когато аз съм била преподавател, 3-годишното дете – при някои липсваше тичане. Можете ли да си визиите какъв брой обратно беше в обществената интензивност на детето? Някои даже не говореха още и е доста мъчно да обясниш на едно дете. Да, покажеш му портрета, стихотворението му кажеш, казваш, че това е по този начин и по този начин, бил е добър човек и със свои думи се опитваш да му обясниш.
И е напълно друго, в случай че през днешния ден би трябвало да изяснявам на едно 3-годишно дете. Все едно да изяснявам на едно 1-годишно дете, година – година и половина, което към този момент в ръцете си държи телефона и джитка по интернет. Разликата по отношение на образованието на който и да е възпитаник на каквато и да е възраст зависи от времето, в което се намира и се е родило. "
Тя е на мнение, че към момента не сме достигнали до онази България за която Левски е мечтаел.
" Аз го показвам в стиховете си. За мен той е народен воин над всички национални други герои, тъй като неговите хрумвания, неговите визии за развиването на едно бъдещо общество са толкоз недостижими даже и през днешния ден. Ние го величаем, ние имаме вяра в неговото верую, което той носи в себе си, и се опитваме да допринесем с нещо за това общество, към по-добро, само че към момента не сме достигнали до това, за което той мечтае. Не, нямам доверие, че ще се срами от България през днешния ден.
Той просто щеше да употребява други способи, по различен метод щеше да се пробва да ни внушава какво значи човещината, какво значи човешкото общество, какво значи едно общество да е живо и да се развива. Едва ли ще с тези визии, с които е бил тогава, само че тези визии щяха да бъдат отражение през днешния ден на по-високо равнище, на по-обозримо. Не знам, не мога да бъда Левски и да ви кажа тъкмо какво ще бъде, само че имам вяра, че всичко, за което мечтаеше, щеше да откри своите най-хубави и най-обикновени думи, с цел да ни го изяснява и през днешния ден. "
Балъкчъ не можа да конкретизира, по кое време е почнала любовта й към Левски, само че знае, че още от дете е възпитана да обича родината си.
" Започнала съм от 1. клас да изучавам български език и да се дисциплинирам в любов към Родината си, тъй като и без да ме възпитава учебното заведение, аз обичам Родината си, тъй като съм родена тук и всичко, което става в моята татковина, е част от мен. Така че по кое време съм почнала, това не мога да ви обясня. Аз съм минимум дете в фамилията. Брат ми и сестрите ми са се изучили и малко или доста и тяхното въздействие е оказало някакво въздействие и върху моето създаване. Израснала съм измежду умна среда. На мен са ми преподавали моите братя, моите сестри, братовчедите, вуйчовците – те са били учители към мен. Това са били хора, които в случай че е трябвало един българин да приключи едно учебно заведение, му е трябвало доста малко. Обаче в случай че е трябвало една туркиня да приключи висше учебно заведение, са му трябвали доста повече старания и труд, с цел да се потвърди.
Нека да бъдем съпричастни на хората, които означават Деня на Левски в едно малко читалище, което е толкоз малко и неугледно, само че толкоз доста в последно време. Поразена съм какъв плам, какъв възторг има в ръководителя Сердар Чалъшкан.Той е като феномен. Аз се преклонявам, че има такива хора в България, такова младо потомство пораства. Аз се преклонявам пред такива деца и ги обожавам. Там се работи. Аз съм ходила по доста читалища, някои, които единствено чакат да си вземат заплатата, или в случай че нещо им наредят от горната страна.
Това, че сме турци, това е напълно обособен въпрос, само че това, че сме жители – това е нещото, което ни сплотява в тази Родина. Това значи, че ние всички би трябвало да бъдем като в пръстите на една ръка дружно във всичко.
В стичане на диалога ни тя ни описа любопитен акцент на нейния дом.
" В дома ми има едно огромно табло, на което написа стенно четиво на два езика. Срещу мен има портрет на Назъм Хикмет и на Вапцаров. Техните стихчета – по едно стихче, приведени на турски и на български, от български на турски и от турски на български, тъй като аз работя с няколко езика. За мен това са двама от най-любимите ми поети. Двамата със брачна половинка ми сме писатели, публицисти, откриватели. На единия прозорец огромните очи и отворената усмивка на Радой Ралин ме гледат. Аз го боготворя. Обожавам всичко, което е просвета, което е литература, което е фолклор, без политика. Може би, в случай че в живота нямаше политика, сигурно щеше да бъде по-хубав. Във интернет популяризират книга " Защо се провалят империите? ". Провалят се, тъй като нито една империя не е съумяла да доближи равнището, което Левски ни е завещал. Неговите стремления, неговите визии за живота ни – не може да се доближи това. Всяка империя, без значение каква официалност ще си лепне – демократична ли, демократична ли, ортодоксална ли, каквато ще да е, щом е империя, значи от горната страна има някой и изпод има народ. Така че всяка империя ще пристигна и ще си отива, само че народът ще си остане подобен, какъвто е. И с религия в бъдещето, с вярата на Вапцаров в бъдещето. И несъмнено огромната религия на Левски, който е просто жадувал да има такова общество – на приятелство, независимост и тъждество. Това не го знам от през вчерашния ден, а го знам някъде към 5, 6-годишна възраст съм чула " независимост, приятелство и тъждество “.
Всеки, който желае да уважи паметта на Апостола. Може да го направи довечера от 18 часа в Народно читалище " Мустафа Кемал Ататюрк “.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ