Стефан Шивачев: Филипопол се е захранвал от акведукт с чиста вода от Родопите, а днес я пием с манган
- изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с историка Стефан Шивачев.
Разкажете ни каква роля са играли в действителност акведуктите, какво е било смисъла им като цяло за хората по римско време?
Когато приказваме за обилната история и преди този момент за праисторията, би трябвало да създадем една точна граница, че що се отнася до праисторията, що се отнася до неолита, това е време, в което античните хора са търсели близостта на водата. Не инцидентно една голяма част от техните селища са били седорики, по тази причина тъй като те са се снабдявали с вода, несъмнено за тази ера не можем да приказваме за някакви замърсявания. Така или другояче в XIX век реките и в България, и в Европа са били извънредно чисти и са служили за водоснабдяване.
Най-напред понятието акведукти, и понятието за доставяне с вода от такова инженерно оборудване се появява при етурските, това е един античен народ, който е живял на територията на днешна Италия. Това е региона Тоскана сред региона на Флоренция, на Перуджа. Етруските са първите строители, те строят гробници, те строят такива аквадукти, такива уреди за снабдяване на вода. Целта на акведукта е в последна сметка снабдяването с задоволително количество вода, най-много планинска вода, чиста вода, която служи както за хигиенични потребности, по този начин и питейна вода.
И в последна сметка в античния Рим намираме първите акведукти, които докарват вода от планината. Знаете, че през целия Апенински полуостров до тока на Ботуша, както споделят, минават тези планини Апенините. И в случай че човек се поразходи в модерна Италия на всички места ще открие остатъци в римските градове, които се снабдявали с сходна вода, с чиста планинска вода. Освен всичко друго, тази вода е служила и за зареждане на фонтани и други водни уреди, които в последна сметка са красели римските градове.
Самият Рим мисля, че има пет акведукта, които са докарвали вода в другите интервали. Рим е един голям от интервала на античността град, за който е нужна доста вода най-много знаете за прословутите Римски терми или баните, които са в античния Рим. Навсякъде на територията на Римската империя можем да открием подобни акведукти. Те са засвидетелствани както на цялата територия на Италия, доста забавно и доста постоянно задават въпроса - добре, тази вода на кого в последна сметка е служила? Много е забавно да погледнем примерно в античния Помпей. Това е този римски град, който е покрит от Везувий през 78 година след Христа, и където всичко е съхранено. Значи в Помпей, който е бил един от представителните градове на Римската империя, нещо като летен курорт или по-скоро град с вили на доста заможни хора, в доста малко от къщите на най-богатите поданици на Помпей, водата е вкарана вътре в самите жилища, те са съхранени оловни тръби по които тази вода е влизала. За останалото население водата е била от публични чешми.
Да, това, което е забавно, примерно в Помпей водата, която идва по остарелия тръбопровод и в този момент тече по тези чешми, може да се употребява в това число и за питейни потребности от туристите. Такива акведукти са засвидетелствани на цялата територия на Римската империя, като се стартира от земите на галите в днешна Франция и Испания и се стигне до Мала Азия, Сирия и тези източни провинции на империята.
А за Пловдив, за Филипопол по какъв начин са стояли нещата?
За наша наслада и това, което е забавно е, че в Пловдив е оголен най-големият акведукт, който е бил за българските земи. Не че античните хора по време на Римската ера не са могли да черпят вода от Марица, която тогава е била извънредно пълноводна, плавателна. Но в последна сметка Римската империя се характеризира с едно извънредно строителство, както е актуалният термин инфраструктурно строителство. Знаете римските пътища и до момента са съхранени огромни сектори в тях, примерно в Родопите сред Голям и Малък Персенк, този римски път север-юг, който е стигал до Беломорието, той е съхранен на цели сектори.
По същия метод има съхранени сектори и в региона на Троян в Стара планина. На територията на Северна Гърция е съхранен този диагонален път от Адриатическото крайбрежие до Мраморно море Виа Егнация, както и в този момент се назовава. По същото трасе върви и актуалната автомагистрала. Там в продължение на стотици метри, на километри е непокътнат античният път. По същия метод акведуктите са били едно извънредно инженерно оборудване. Представете си водата, с която акведукта се зарежда от региона над днешното село Марково, и оттова по това инженерно оборудване по гравитачен път, без помпи, без всевъзможни спомагателни уреди.
Просто наклона са употребявали, може би.
Наклонът, само че този надолнище би трябвало да бъде елементи от %, с цел да може по този начин да се направи, че да може той да стигне до града и несъмнено, най-точно трасето в античния Филипопол, могат да кажат колегите-археолози, които разкопават. Но в последна сметка този акведукт е захранвал термите, знаете двете най-големи римски бани на територията на античния Филипопол - едната е под кино “Балкан " или в този момент “Бинго Балкан ", постройката, която е, а другата е под Професионалната гимназия, която се намира зад католическата черква, до Понеделник пазара. Това са били огромни римски терми, несъмнено огромни са за нашия мащаб, за мащаба на Филипопол, който тогава е някъде от порядъка на 60-70 хиляди души.
В Рим баните са неведнъж по-големи. Но по този начин или другояче, тази вода зарежда термите, зарежда водопровода. Малка част мисля, че и тук са имали опция да имат водоснабдяване в самите жилища, приказвам за най-богатите поданици на античния Филипопол, а останалите са черпели вода от тези публични чешми.
Аз доста обичам тази параленост - по време на Римската ера Филипопол се е захранвал от акведукт, който докарва вода от Родопите. Водата в Родопите е една от най-хубавите, най-ценните за питейни потребности. След това несъмнено, този виадукт е бил съборен по време на тези безчовечен нашествия, които са на готи, хуни, славяните по-късно. И в последна сметка, идващият тръбопровод, който е изработен през 1891 година е пуснат този тръбопровод, по този начин нареченият Сотирски тръбопровод, по остарялото име на с. Храбрино, което се е казвало тогава Сотир, което е докарвало отново от Родопите чиста планинска вода, несъмнено пречистена по всички условия.
И по това време в края на XIX век в Пловдив е била обезпечена някъде от порядъка на 160-170 литра дневно вода на гражданин от популацията на града. И в този момент, виждате, че в случай че би трябвало да осъвременим нещата, и в този момент ние приказваме за тази вода от Въча, която толкоз години към този момент има идейни планове, има какви ли не планове и какви ли не разработки, само че в последна сметка не могат да се намерят пари, с цел да може да бъде водоснабден освен Пловдив, приказваме за водоснабдяване на всички селища от Пазарджик до Хасково.
Защото една огромна част от тези селища за позор на срамотиите, както се споделя, в третото десетилетие на XXI век едни от тях нямат вода, а други пият вода, която е с манган, радиоактивна и с какви ли не примеси. Но в последна сметка, когато приказваме за актуален туризъм, за културно-исторически туризъм, мисля, че акведукта е един от най-интересните обекти, който е съхранен.
За жал, той съответствува с трасето на Коматевския път и в последна сметка е доста сложен достъпът до там. Навсякъде в остарели градове от Римската империя тези елементи от виадуктите, които са съхранени, в този момент съставляват един доста забавен обект на културно-историческия туризъм.
Наистина забавни са нещата, които ни разказахте и хората доста се интересуват от това, просто тъй като от ден на ден тук сякаш няма предпочитание и воля у управниците нещата да бъдат по-добре.
Ние историците доста обичаме да споделяме, че след времето на Римската империя нищо ново не е измислено.
Не приказваме единствено за правото, не приказваме единствено за публичните връзки, приказваме за инфраструктура, приказваме за строителство, приказваме за тези обекти в този момент, това, което притегля туристите в Пловдив, това е Римският стадион за към 20 000 души, Античният спектакъл за към 3600-3700 души, в случай, че градът тогава е бил от порядъка на 60 до 70 хиляди души.
Като се постави и акведукта, като се сложат и всички тези извънредно добре направени улици, елементи от тях в този момент са засвидетелствани. Виждате, че примерно и в този момент хората се движат по един непрестанен поток през подлеза Археологически, само че това е в действителност Античната улица. Ако човек има опция като екскурзиант да посети, може би най-характерен е античният Помпей, тъй като той е съхранен по този начин, както е бил покрит в един миг със починалите хора. Там улиците са по този начин направени, с публичните чешми, по които и в този момент тече вода и човек може да се напие с чиста планинска вода от остарелия тръбопровод. В последна сметка и самите улици са по този начин направени, че при огромни дъждове, при наводнения няма или най-малко аз не съм срещал сходни случаи на това, което в този момент стана в Испания, в Сицилия. През XXI век доста повече хора умират от наводнения, в сравнение с примерно да кажем в римските селища и в римските градове, тъй като там всичко е направено с копнеж, с мисъл и с изключителни механически достижения.
Разкажете ни каква роля са играли в действителност акведуктите, какво е било смисъла им като цяло за хората по римско време?
Когато приказваме за обилната история и преди този момент за праисторията, би трябвало да създадем една точна граница, че що се отнася до праисторията, що се отнася до неолита, това е време, в което античните хора са търсели близостта на водата. Не инцидентно една голяма част от техните селища са били седорики, по тази причина тъй като те са се снабдявали с вода, несъмнено за тази ера не можем да приказваме за някакви замърсявания. Така или другояче в XIX век реките и в България, и в Европа са били извънредно чисти и са служили за водоснабдяване.
Най-напред понятието акведукти, и понятието за доставяне с вода от такова инженерно оборудване се появява при етурските, това е един античен народ, който е живял на територията на днешна Италия. Това е региона Тоскана сред региона на Флоренция, на Перуджа. Етруските са първите строители, те строят гробници, те строят такива аквадукти, такива уреди за снабдяване на вода. Целта на акведукта е в последна сметка снабдяването с задоволително количество вода, най-много планинска вода, чиста вода, която служи както за хигиенични потребности, по този начин и питейна вода.
И в последна сметка в античния Рим намираме първите акведукти, които докарват вода от планината. Знаете, че през целия Апенински полуостров до тока на Ботуша, както споделят, минават тези планини Апенините. И в случай че човек се поразходи в модерна Италия на всички места ще открие остатъци в римските градове, които се снабдявали с сходна вода, с чиста планинска вода. Освен всичко друго, тази вода е служила и за зареждане на фонтани и други водни уреди, които в последна сметка са красели римските градове.
Самият Рим мисля, че има пет акведукта, които са докарвали вода в другите интервали. Рим е един голям от интервала на античността град, за който е нужна доста вода най-много знаете за прословутите Римски терми или баните, които са в античния Рим. Навсякъде на територията на Римската империя можем да открием подобни акведукти. Те са засвидетелствани както на цялата територия на Италия, доста забавно и доста постоянно задават въпроса - добре, тази вода на кого в последна сметка е служила? Много е забавно да погледнем примерно в античния Помпей. Това е този римски град, който е покрит от Везувий през 78 година след Христа, и където всичко е съхранено. Значи в Помпей, който е бил един от представителните градове на Римската империя, нещо като летен курорт или по-скоро град с вили на доста заможни хора, в доста малко от къщите на най-богатите поданици на Помпей, водата е вкарана вътре в самите жилища, те са съхранени оловни тръби по които тази вода е влизала. За останалото население водата е била от публични чешми.
Да, това, което е забавно, примерно в Помпей водата, която идва по остарелия тръбопровод и в този момент тече по тези чешми, може да се употребява в това число и за питейни потребности от туристите. Такива акведукти са засвидетелствани на цялата територия на Римската империя, като се стартира от земите на галите в днешна Франция и Испания и се стигне до Мала Азия, Сирия и тези източни провинции на империята.
А за Пловдив, за Филипопол по какъв начин са стояли нещата?
За наша наслада и това, което е забавно е, че в Пловдив е оголен най-големият акведукт, който е бил за българските земи. Не че античните хора по време на Римската ера не са могли да черпят вода от Марица, която тогава е била извънредно пълноводна, плавателна. Но в последна сметка Римската империя се характеризира с едно извънредно строителство, както е актуалният термин инфраструктурно строителство. Знаете римските пътища и до момента са съхранени огромни сектори в тях, примерно в Родопите сред Голям и Малък Персенк, този римски път север-юг, който е стигал до Беломорието, той е съхранен на цели сектори.
По същия метод има съхранени сектори и в региона на Троян в Стара планина. На територията на Северна Гърция е съхранен този диагонален път от Адриатическото крайбрежие до Мраморно море Виа Егнация, както и в този момент се назовава. По същото трасе върви и актуалната автомагистрала. Там в продължение на стотици метри, на километри е непокътнат античният път. По същия метод акведуктите са били едно извънредно инженерно оборудване. Представете си водата, с която акведукта се зарежда от региона над днешното село Марково, и оттова по това инженерно оборудване по гравитачен път, без помпи, без всевъзможни спомагателни уреди.
Просто наклона са употребявали, може би.
Наклонът, само че този надолнище би трябвало да бъде елементи от %, с цел да може по този начин да се направи, че да може той да стигне до града и несъмнено, най-точно трасето в античния Филипопол, могат да кажат колегите-археолози, които разкопават. Но в последна сметка този акведукт е захранвал термите, знаете двете най-големи римски бани на територията на античния Филипопол - едната е под кино “Балкан " или в този момент “Бинго Балкан ", постройката, която е, а другата е под Професионалната гимназия, която се намира зад католическата черква, до Понеделник пазара. Това са били огромни римски терми, несъмнено огромни са за нашия мащаб, за мащаба на Филипопол, който тогава е някъде от порядъка на 60-70 хиляди души.
В Рим баните са неведнъж по-големи. Но по този начин или другояче, тази вода зарежда термите, зарежда водопровода. Малка част мисля, че и тук са имали опция да имат водоснабдяване в самите жилища, приказвам за най-богатите поданици на античния Филипопол, а останалите са черпели вода от тези публични чешми.
Аз доста обичам тази параленост - по време на Римската ера Филипопол се е захранвал от акведукт, който докарва вода от Родопите. Водата в Родопите е една от най-хубавите, най-ценните за питейни потребности. След това несъмнено, този виадукт е бил съборен по време на тези безчовечен нашествия, които са на готи, хуни, славяните по-късно. И в последна сметка, идващият тръбопровод, който е изработен през 1891 година е пуснат този тръбопровод, по този начин нареченият Сотирски тръбопровод, по остарялото име на с. Храбрино, което се е казвало тогава Сотир, което е докарвало отново от Родопите чиста планинска вода, несъмнено пречистена по всички условия.
И по това време в края на XIX век в Пловдив е била обезпечена някъде от порядъка на 160-170 литра дневно вода на гражданин от популацията на града. И в този момент, виждате, че в случай че би трябвало да осъвременим нещата, и в този момент ние приказваме за тази вода от Въча, която толкоз години към този момент има идейни планове, има какви ли не планове и какви ли не разработки, само че в последна сметка не могат да се намерят пари, с цел да може да бъде водоснабден освен Пловдив, приказваме за водоснабдяване на всички селища от Пазарджик до Хасково.
Защото една огромна част от тези селища за позор на срамотиите, както се споделя, в третото десетилетие на XXI век едни от тях нямат вода, а други пият вода, която е с манган, радиоактивна и с какви ли не примеси. Но в последна сметка, когато приказваме за актуален туризъм, за културно-исторически туризъм, мисля, че акведукта е един от най-интересните обекти, който е съхранен.
За жал, той съответствува с трасето на Коматевския път и в последна сметка е доста сложен достъпът до там. Навсякъде в остарели градове от Римската империя тези елементи от виадуктите, които са съхранени, в този момент съставляват един доста забавен обект на културно-историческия туризъм.
Наистина забавни са нещата, които ни разказахте и хората доста се интересуват от това, просто тъй като от ден на ден тук сякаш няма предпочитание и воля у управниците нещата да бъдат по-добре.
Ние историците доста обичаме да споделяме, че след времето на Римската империя нищо ново не е измислено.
Не приказваме единствено за правото, не приказваме единствено за публичните връзки, приказваме за инфраструктура, приказваме за строителство, приказваме за тези обекти в този момент, това, което притегля туристите в Пловдив, това е Римският стадион за към 20 000 души, Античният спектакъл за към 3600-3700 души, в случай, че градът тогава е бил от порядъка на 60 до 70 хиляди души.
Като се постави и акведукта, като се сложат и всички тези извънредно добре направени улици, елементи от тях в този момент са засвидетелствани. Виждате, че примерно и в този момент хората се движат по един непрестанен поток през подлеза Археологически, само че това е в действителност Античната улица. Ако човек има опция като екскурзиант да посети, може би най-характерен е античният Помпей, тъй като той е съхранен по този начин, както е бил покрит в един миг със починалите хора. Там улиците са по този начин направени, с публичните чешми, по които и в този момент тече вода и човек може да се напие с чиста планинска вода от остарелия тръбопровод. В последна сметка и самите улици са по този начин направени, че при огромни дъждове, при наводнения няма или най-малко аз не съм срещал сходни случаи на това, което в този момент стана в Испания, в Сицилия. През XXI век доста повече хора умират от наводнения, в сравнение с примерно да кажем в римските селища и в римските градове, тъй като там всичко е направено с копнеж, с мисъл и с изключителни механически достижения.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ