Елена Божинова: Нещата в тази държава са извън всякакъв контрол
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с археолога Елена Божинова, за завещаната археология и новото строителство в Пловдив, горделивост, или тъга за пловдивчани.
Първо ще ви попитам, г-жо Божинова, има ли нещо ново от Скутаре от работата ви в лабораторни условия към този момент, или всичко сте споделили?
Не, за жалост нямаме с какво да се похвалим. В интерес на истината много бяхме ангажирани лятото и не сме имали време да седнем в офиса. Още повече сега се приготвяме за една конференция – ще представим резултати от нашите изследвания.
Конференцията е в идната седмица и сега ни е доста, доста напечено, скърбя за израза, с подготвянето на отчета. В Абдера ще е конференцията и тя е за Римска и Късноантична Тракия, в действителност ще представям резултати от изследвания и записаните обекти в региона на Пловдив.
Тук непрекъснато се разисква една тематика за избавителните разкопки в градски условия, тъй като знам, че Вие сте и експерт по това. Говори се, че надали не вложителите, като почнат да строят, избират да зарият това, което са разкрили, в случай че има, тъй като са прекомерно доста спънките от НИНКН към Министерство на културата.
Какво да ви кажа, всевъзможни хора има. Има и по-коректни вложители, има и неточни – има хора, които избират да са прецизни. Това е както има предприемачи, които избират да си платят налозите и да са правилни към страната, има такива, които избират да работят в сивия бранш. Същото е, същите тези хора се отнасят по този метод и към археологията.
Отговорно, или безконтролно.
Да. Дали ще преценяват да бъдат правилни и и не желаят проблеми, нещата да са както е по законов ред, или ще се опитат да шмекеруват – всевъзможни хора има.
Дали законът ни не е подобен муден, че да спъва пък тяхната работа?
Да ви кажа – не. Малко се преувеличават спънките на археологията и по-често това се постанова, защото доста постоянно, изключително такива публични планове, където има закъснение, и има ли археология, съвсем постоянно изпълнителите си измиват ръцете с археологията, защото се носи една настройка в обществото, че стигне ли се до археология – край, нещата се забавят. Всъщност, ние не забавяме толкоз работата, с изключение на обстоятелството, че те би трябвало да платят за археологическото изследване и ги забавяме прочут интервал. Но безпределно доста са образците, където към този момент кооперациите, къщите, пътищата са издигнати и са влезнали в употреба, след археологическата изследване. Така че по-скоро е една градска легенда това.
Мисълта ми беше друга - дали пък в действителност НИНКН към Министерство на културата не забавя фактически?
Факт е, че процедурно нещата се бавят повече, в сравнение с самата осъществяване, само че това не е единствено във връзка с археологията.
А за какво е по този начин? Как си го обяснявате вие?
Ще ви обясня: в една обстановка, където на един обект има археология, идва вложителят при нас, в музея, подписва контракт с нас, ние незабавно пристъпваме, съвсем в никакъв случай не бавим, незабавно се пристъпва към археологическо изследване. В рамките на месец-два, зависи от размера на обекта, само че не повече от два месеца обектът е изследван археологически. След това обаче би трябвало да пристигна комисия. Значи, с цел да се одобри, че археологическото изследване е завършило и да се освободи теренът за реализация на капиталовото желание, би трябвало да се освободи от комисия на Министерството на културата.
Тази комисия до седмица-две да речем, най-много три след края на разкопките идва, изготвя протокол. Но този протокол не влиза в действие до момента в който не го подпише министър, или надлежно отраслов зам.-министър, което към този момент лишава най-малко към месец. И тогава към този момент си вършиме сметка, че в действителност археологическото изследване, което е завършило за месец или два, още толкоз по-късно минава до момента в който теренът се освободи чисто писмено.
Но това не е единствено във връзка с археологията. От моя опит е, като виждам строителите какъв брой време чакат за едно строително позволение, какъв брой време чакат за координиране на план, какъв брой време чакат да речем даже за електрификация на един обект – никога това време бюрократично не е по-малко от това, което чакат за освобождение на археологията.
Просто цялата ни система в страната, само че не е единствено в нашата страна, по принцип нещата вървят постепенно, защото би трябвало да са правилни, би трябвало да се ревизира всеки един обект безупречен ли е, прецизен ли е. Отговорните хора, които поставят подписа си, не са толкоз доста, и надлежно това нещо лишава време. Но никога не е повече, отново ви споделям, що се касае за съвсем всички останали стъпки, които чакат.
Да, само че тъй като в Пловдив е прекомерно доста археологията и някак си ни дотежава сякаш когато нещата се бавят по този начин.
Ами по какъв начин да ви кажа, постоянно има хора, на които ще са им доста налозите, които ще им е тромава системата, и такива, които знаят, че системата е такава, преценяват се с нея и си ги възнамеряват нещата според нея. Тъй че малко е въпрос на отношение – когато желаеме някой да ни е отговорен и някой различен да е повода, че не се изпълнени нещата в период, постоянно ще намерим такива.
Да, права сте! Така е по принцип, само че тъй като всички доста се ядосваме най-много на Националния институт по недвижимо културно завещание, и по тази причина желаех натам да ви да бутна, да кажете има ли нещо, което е по тяхна причина.
Ами да ви кажа, ето, ние примерно аплайваме, тъй като археологическите изследвания са два типа: едните са избавителни, другите са по този начин наречените постоянни изследвания. Т.е. когато ние изследваме един обект заради нашия теоретичен интерес, а не тъй като се постанова да се изследва. Финансирането на тия планове става посредством кандидатстване с планове. Има сесия в Министерство на културата, където финансират тези планове – избират кои планове са най-научно издържани и ги финансират. Все още не е пристигнало финансирането за тази година – към този момент сме октомври месец, разбирате ли. Т.е ние занапред чакаме парите да дойдат, с цел да може да излезем на терен, да си свършим работата, скоро ще стартира дъждовният сезон.
Нас също ни спъва тази администрация, недоволстваме и се опитваме да го решим. Но самите вие виждате по какъв начин да се промени обстановката, че ние от няколко години нямаме постоянни държавни управления? Нещата са толкоз отвън всевъзможен надзор в тази страна към този момент.
Първо ще ви попитам, г-жо Божинова, има ли нещо ново от Скутаре от работата ви в лабораторни условия към този момент, или всичко сте споделили?
Не, за жалост нямаме с какво да се похвалим. В интерес на истината много бяхме ангажирани лятото и не сме имали време да седнем в офиса. Още повече сега се приготвяме за една конференция – ще представим резултати от нашите изследвания.
Конференцията е в идната седмица и сега ни е доста, доста напечено, скърбя за израза, с подготвянето на отчета. В Абдера ще е конференцията и тя е за Римска и Късноантична Тракия, в действителност ще представям резултати от изследвания и записаните обекти в региона на Пловдив.
Тук непрекъснато се разисква една тематика за избавителните разкопки в градски условия, тъй като знам, че Вие сте и експерт по това. Говори се, че надали не вложителите, като почнат да строят, избират да зарият това, което са разкрили, в случай че има, тъй като са прекомерно доста спънките от НИНКН към Министерство на културата.
Какво да ви кажа, всевъзможни хора има. Има и по-коректни вложители, има и неточни – има хора, които избират да са прецизни. Това е както има предприемачи, които избират да си платят налозите и да са правилни към страната, има такива, които избират да работят в сивия бранш. Същото е, същите тези хора се отнасят по този метод и към археологията.
Отговорно, или безконтролно.
Да. Дали ще преценяват да бъдат правилни и и не желаят проблеми, нещата да са както е по законов ред, или ще се опитат да шмекеруват – всевъзможни хора има.
Дали законът ни не е подобен муден, че да спъва пък тяхната работа?
Да ви кажа – не. Малко се преувеличават спънките на археологията и по-често това се постанова, защото доста постоянно, изключително такива публични планове, където има закъснение, и има ли археология, съвсем постоянно изпълнителите си измиват ръцете с археологията, защото се носи една настройка в обществото, че стигне ли се до археология – край, нещата се забавят. Всъщност, ние не забавяме толкоз работата, с изключение на обстоятелството, че те би трябвало да платят за археологическото изследване и ги забавяме прочут интервал. Но безпределно доста са образците, където към този момент кооперациите, къщите, пътищата са издигнати и са влезнали в употреба, след археологическата изследване. Така че по-скоро е една градска легенда това.
Мисълта ми беше друга - дали пък в действителност НИНКН към Министерство на културата не забавя фактически?
Факт е, че процедурно нещата се бавят повече, в сравнение с самата осъществяване, само че това не е единствено във връзка с археологията.
А за какво е по този начин? Как си го обяснявате вие?
Ще ви обясня: в една обстановка, където на един обект има археология, идва вложителят при нас, в музея, подписва контракт с нас, ние незабавно пристъпваме, съвсем в никакъв случай не бавим, незабавно се пристъпва към археологическо изследване. В рамките на месец-два, зависи от размера на обекта, само че не повече от два месеца обектът е изследван археологически. След това обаче би трябвало да пристигна комисия. Значи, с цел да се одобри, че археологическото изследване е завършило и да се освободи теренът за реализация на капиталовото желание, би трябвало да се освободи от комисия на Министерството на културата.
Тази комисия до седмица-две да речем, най-много три след края на разкопките идва, изготвя протокол. Но този протокол не влиза в действие до момента в който не го подпише министър, или надлежно отраслов зам.-министър, което към този момент лишава най-малко към месец. И тогава към този момент си вършиме сметка, че в действителност археологическото изследване, което е завършило за месец или два, още толкоз по-късно минава до момента в който теренът се освободи чисто писмено.
Но това не е единствено във връзка с археологията. От моя опит е, като виждам строителите какъв брой време чакат за едно строително позволение, какъв брой време чакат за координиране на план, какъв брой време чакат да речем даже за електрификация на един обект – никога това време бюрократично не е по-малко от това, което чакат за освобождение на археологията.
Просто цялата ни система в страната, само че не е единствено в нашата страна, по принцип нещата вървят постепенно, защото би трябвало да са правилни, би трябвало да се ревизира всеки един обект безупречен ли е, прецизен ли е. Отговорните хора, които поставят подписа си, не са толкоз доста, и надлежно това нещо лишава време. Но никога не е повече, отново ви споделям, що се касае за съвсем всички останали стъпки, които чакат.
Да, само че тъй като в Пловдив е прекомерно доста археологията и някак си ни дотежава сякаш когато нещата се бавят по този начин.
Ами по какъв начин да ви кажа, постоянно има хора, на които ще са им доста налозите, които ще им е тромава системата, и такива, които знаят, че системата е такава, преценяват се с нея и си ги възнамеряват нещата според нея. Тъй че малко е въпрос на отношение – когато желаеме някой да ни е отговорен и някой различен да е повода, че не се изпълнени нещата в период, постоянно ще намерим такива.
Да, права сте! Така е по принцип, само че тъй като всички доста се ядосваме най-много на Националния институт по недвижимо културно завещание, и по тази причина желаех натам да ви да бутна, да кажете има ли нещо, което е по тяхна причина.
Ами да ви кажа, ето, ние примерно аплайваме, тъй като археологическите изследвания са два типа: едните са избавителни, другите са по този начин наречените постоянни изследвания. Т.е. когато ние изследваме един обект заради нашия теоретичен интерес, а не тъй като се постанова да се изследва. Финансирането на тия планове става посредством кандидатстване с планове. Има сесия в Министерство на културата, където финансират тези планове – избират кои планове са най-научно издържани и ги финансират. Все още не е пристигнало финансирането за тази година – към този момент сме октомври месец, разбирате ли. Т.е ние занапред чакаме парите да дойдат, с цел да може да излезем на терен, да си свършим работата, скоро ще стартира дъждовният сезон.
Нас също ни спъва тази администрация, недоволстваме и се опитваме да го решим. Но самите вие виждате по какъв начин да се промени обстановката, че ние от няколко години нямаме постоянни държавни управления? Нещата са толкоз отвън всевъзможен надзор в тази страна към този момент.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ